Вечната нощ

Пробуждане с огън

Университетът „Колумбия"

Събудете се, Гуауедър.

Гласът на Родения върна Еф в съзнание. Той отвори очи. Леже­ше на пода, а Родения стоеше над него.

- Какво се случи?

Връщането от видението в реалността беше шок. Премина­ване от пресищане към глад на сетивата. Докато сънуваше, Еф имаше чувството, че се намира в някоя от илюстрациите в Occido Lumen. Всичко изглеждаше повече от истинско.

Еф приседна и едва сега усети болката в главата. Лицето също го болеше отстрани. А над него физиономията на господин Куин- лан, както винаги, бе съвършено бледа.

Еф примигна няколко пъти в опит да се отърси от остатъчния хипнотичен ефект на видението.

- Видях го.

- Какво видяхте?

Но тогава Еф чу боботене, което се усилваше и минаваше ня­къде над тях, разтърсвайки сградата. Хеликоптер.

- Нападат ни.

Господин Куинлан помогна на Еф да се изправи.

- Крийм е - рече той, държейки се за главата. - Казал е на Гос­подаря къде се намираме. Господаря знае, че Occido Lumen е у нас.

Господин Куинлан застана с лице към вратата. Не помръдва­ше; сякаш слушаше нещо.

- Взели са Хоакин.

Еф чу стъпки, меки и далечни. Боси нозе. Вампири.

Господин Куинлан грабна ръката на Еф и го вдигна на крака. Еф се взря в червените му очи и си припомни края на съня, ала бързо го отпъди от ума си и се съсредоточи върху непосредстве­ната опасност.

- Дайте ми втория си меч.

Еф го даде, прибра си дневника, метна раницата на гръб и пос­ледва господин Куинлан в коридора. Свърнаха вдясно и намери­ха стълбище за мазето. Спуснаха се в подземните проходи. Там вече имаше вампири. Сякаш носени от течението, долитаха зву­ци. Човешки викове и свистене на мечове.

Еф измъкна оръжието си и светна фенерчето. Стараеше се да не изостава от бързия господин Куинлан. Той в миг се понесе на­пред и когато Еф го последва зад ъгъла, видя в светлината на фе­нерчето два обезглавени вампира.

- Зад Вас.

Друг вампир излезе от някакво странично помещение, Еф се извъртя и прониза гърдите му. Среброто отслаби създанието и Еф бързо му преряза гърлото.

Господин Куинлан напредваше, влизаше в схватки, съсичаше вампирите, преди да успеят да отговорят на нападенията му. Така двамата продължиха из подземните коридори под някогашната лудница. Натъкнаха се на един от знаците на Гюс, нанесени с флу­оресцентна боя, качиха се по белязаното стълбище, минаха по коридора, оттам - по друго стълбище, към подземието на друга сграда.

Излязоха от сградата на математическия факултет, приблизи­телно в центъра на кампуса, зад библиотеката. Присъствието им незабавно привлече вниманието на нахлуващите вампири. Те се спуснаха от всички посоки към тях, независимо от сребърните остриета, на които се натъкваха. Господин Куинлан действаше със светкавична бързина, при това беше неуязвим за червеите в киселата бяла вампирска кръв, и посичаше три пъти повече стригои от Еф.

Откъм реката долетя армейски хеликоптер и закръжи над уни­верситетските сгради. Еф зърна установката на картечница, ала в първия миг умът му отказа да възприеме видяното. После забе­ляза голата вампирска глава зад дългото дуло, чу изстрелите - ос­ъзна какво става, чак когато куршумите удариха каменната алея под краката му. Двамата с господин Куинлан бяха под обстрел. Побягнаха и се скриха под стряхата на най-близката сграда, дока­то хеликоптерът зави, за да ги удари от другата страна.

Притичаха във входа и за миг се скриха от погледа на стрелеца, но не влязоха вътре, където твърде лесно биха се озовали в ка­пан. Еф изрови уреда за нощно виждане и го подържа пред окото си за кратко, колкото да види как десетки яркозелени вампири се изсипват в амфитеатъра. Сякаш немъртви гладиатори излизаха в битка.

И тогава господин Куинлан застина до Еф; стоеше по-непод- вижно от обичайното. Гледаше право напред, като че вижда нещо някъде другаде.

- Господаря е тук.

- Какво? - Еф се заозърта. - Трябва да е дошъл за книгата.

- Дошъл е за всичко.

- Къде е книгата?

- Фет знае.

- Нима ти не знаеш?

- Последно я видях в библиотеката. В ръцете на господин Фет, който работеше по фалшифицирането.

- Да вървим.

Господин Куинлан не чакаше втора покана. Огромната, покри­та с купол, библиотека се намираше почти право пред тях. Роде­ния изтича изпод стряхата и пътем уби един вампир. Еф бързаше подире му. Забеляза как хеликоптерът се връща и описва широка дъга отдясно. Прескочи стъпалата, после пак хукна нагоре. Кар­течницата сега беше на полуавтоматична стрелба и откъртените от нея късчета гранит шибаха Еф по пищялите.

Хеликоптерът намали скоростта и надвисна над откритото пространство, давайки повече стабилност на стрелеца. Еф се шмугна между две от дебелите колони, които поддържаха порти­ка на библиотеката и така намери малко прикритие. По-нататък някакъв вампир беше нападнал господин Куинлан и за отплата Родения с голи ръце му откъсна главата. После задържа вратата за Еф, който изтича вътре.

Спря в средата на ротондата. Долови присъствието на Госпо­даря някъде вътре в библиотеката. Нещо като дъх или вибрация. Това беше особеният начин, по който Господаря раздвижваше въздуха, караше го да се върти, предизвикваше странни течения в разни посоки.

Господин Куинлан притича край Еф и влезе в главната читалня.

- Фет! Нора! - извика Еф, когато чу шум като от падащи книги някъде навътре.

Никакъв отговор. Втурна се след господин Куинлан с изваден меч. Внимаваше за Господаря. Изгуби господин Куинлан и затова светна фенерчето.

Запуснатата повече от година библиотека тънеше в прах. В яр­кия конус светлина от фенерчето Еф видя увисналите във въздуха прашинки. Когато насочи лъча покрай един от книжните рафто­ве към открито пространство, забеляза завихряне на праха, като че нещо беше минало по-бързо от поглед. Това завихряне, това пререждане на частиците се движеше право към Еф с невероятна скорост.

Нещо го удари силно отзад и той падна. Вдигна поглед и съгле­да господин Куинлан, който в същия миг замахна срещу въздуш- ната струя. Мечът му не срещна нищо, но той зае стойка, за да отбие наближаващата заплаха. Ударът беше страшен, въпреки че Куинлан пазеше равновесие.

Близо до Еф множество книжни лавици тежко се стовариха за­едно със стоманената си арматура, занитена в покрития с килими под. Загубата на инерция разкри Господаря, слизащ от съборе­ните етажерки. Еф зърна лицето на повелителя на мрака - само за миг, колкото да види бясно мърдащите под плътта му червеи - преди създанието да се изправи.

Класическа измама. Господин Куинлан се бе измъкнал, за да примами Господаря към беззащитния Еф и да го изненада, докато напада. Господаря - ненавикнал да го мамят - схвана това в съ­щия миг, в който го разбра и Еф.

- КОПЕЛЕ.

Господаря бе ядосан. Стана и замахна към господин Куинлан; не можеше да му навреди заради меча, а се сниши и събори Роде­ния в купчината книги.

После изчезна през ротондата като черно петно.

Господин Куинлан се изправи бързо и вдигна Еф със свобод- ната си ръка. И двамата затичаха след Господаря и се озъртаха за фет.

Еф дочу писък, определи, че идва от Нора, и се втурна в една странична стая. Откри я с фенерчето си. От другия край бяха на­хлули още вампири - един от тях заплашваше Нора от върха на една библиотека, а други двама замеряха Фет с книги. Господин Куинлан се изстреля от някакъв стол, насочи се към вампира на върха на рафтовете, хвана врата му със свободната си ръка, преряза го с меча и падна заедно със съществото в следващата редица етажерки. Това позволи на Нора да се насочи към вампирите, ко­ито хвърляха книги. Еф можеше да усети Господаря, но не го от­кри с фенерчето си. Знаеше, че мародерите служат за отвличане на вниманието, но и че са истински опасни. Затича се по пътечка, успоредна на тази на Фет и Нора и се натъкна на още двама, на­хлули откъм далечния край.

Еф замахна с меча си, но те не спряха. Тичаха към него и той тичаше право срещу тях. Уби ги лесно - твърде лесно. Предназна­чението им бе просто да го държат зает. Еф видя още един вампир да влиза, но преди да го нападне, рискува и погледна покрай биб­лиотеката към Фет.

Той замахваше и мушкаше, докато пазеше лицето си от хвърле­ните към него книги.

Еф се обърна, отстъпи назад от вампира, който почти го бе връхлетял, и вкара острието на меча си в гърлото му. На вратата се появиха още два. Той беше готов да се справи с тях, ала в съ­щия миг получи тежък удар в лявото ухо. Завъртя се и освети дру­го създание, което беше обкрачило етажерката и хвърляше книги по него. Тогава разбра, че трябва да се махне оттук.

Докато посичаше двойката пожертвани от повелителя си стригои, Еф съгледа господин Куинлан, който се стрелна през да­лечната страна на помещението. Събори от етажерката хвърля­щия книги натрапник и го запрати надалеч. После спря. Обърна се по посока на Фет и Еф последва примера му.

Видя как широкото сребърно острие на меча на Фет се забива в един беснеещ вампир и тъкмо тогава Господаря скочи отгоре и се приземи зад него. Фет някак го усети и опита да се обърне и да го прониже. Но Господаря грабна раницата му и рязко я дръпна надолу. Тя се плъзна до лактите на Фет и обездвижи ръцете му.

Той можеше да я смъкне и да се освободи, но така тя щеше да остане у Господаря. Господин Куинлан скочи и се втурна натам. С твърдия дебел нокът на средния си пръст Господаря сряза през­рамките на раницата и я взе въпреки съпротивата на Фет, който се бореше да си я върне, без да се щади. Господаря го грабна с една ръка и с лекота го захвърли право срещу господин Куинлан.

Сблъсъкът беше силен и шумен.

Еф видя Господаря с раницата с книгата в ръка. Сега срещу него се беше изправила Нора - стоеше в края на реда с изваден меч. Тя не можеше да види двата женски вампира, които се носеха към нея горе, върху етажерките. Но Господаря и Еф ги виждаха.

Еф изкрещя на Нора, но тя стоеше като вцепенена. Шепотът на Господаря. Еф продължи да вика и хукна към него с меча на­пред.

Господаря се обърна ловко - той очакваше нападението, но не и целта му. Еф посече не неговото тяло, а ремъка на раницата, точно под здраво стиснатата ръка на противника си. Искаше кни­гата. Раницата падна на пода. Еф беше набрал инерция и профуча край изплъзващия се Господар. Това беше достатъчно да извади Нора от вцепенението й. Тя забеляза готвещите се да я нападнат отгоре вампири. Жилата им бяха извадени, но сребърният меч на Нора ги възпираше.

Господаря изгледа Еф с гняв и погнуса. Еф беше загубил равно­весие и беше уязвим, но сега вече господин Куинлан се изправя­ше на крака. Господаря изпревари Еф, грабна раницата и се поне­се към задната врата.

Господин Куинлан стана, погледна за миг Еф и хукна след Гос­подаря. Нямаше избор. Трябваше да си върнат книгата.

Гюс сечеше кръвопиеца, който го преследваше из мазето, удря­ше го отново и отново, докато онзи падна. После тичешком се качи в аудиторията, където бяха оставили Хоакин, и го завари да лежи върху бюрото с подложено под главата навито одеяло. Би трябвало да спи, дълбоко упоен от наркотиците. Ала очите му бяха широко отворени и втренчени в тавана.

Гюс разбра. Още беше твърде рано за видими признаци, но той знаеше, че господин Куинлан е прав. Съчетанието на бактериал­ната инфекция, опиатите и вампирското ужилване беше довело Хоакин до ступор.

Adios.

Гюс го уби с един бърз удар с меча. После остана вгледан в кър­вавата бъркотия, докато шумовете в сградата не го подтикнаха към действие.

Хеликоптерът се беше върнал. Чу стрелба. Искаше да излезе, обаче първо забърза надолу. Съсече двата злополучни вампира, които се озоваха на пътя му, и отиде в скривалището си. Свали батериите от зарядните устройства и ги натъпка в една торба за­едно с лампите и уредите за нощно виждане.

Вече беше сам - истински сам. А скривалището му беше раз­крито.

Гюс прикрепи една ултравиолетова лампа за свободната си ръка, взе меча с другата и тръгна да изтребва кръвопийците.

Еф се добра до някакво стълбище. Търсеше изход. Трябваше да излезе навън.

Намери една сервизна врата и излезе във влажната и студена нощ. Светна фенерчето, опита да се ориентира. Нямаше вампи­ри, поне в момента. Хеликоптерът беше някъде от другата страна на библиотеката. Еф се насочи към сервизния гараж, където Гюс криеше по-големите си оръжия. Вампирите бяха многократно повече от хората и макар да се биеха без оръжие срещу мечове­те, засега Господаря имаше преимущество. Значи Еф и другите се нуждаеха от допълнителна огнева мощ.

Докато притичваше от сграда на сграда и очакваше нападение от всички посоки, Еф усети нечие присъствие. Някой тичаше по покривите на сградите и го следеше. Зърна отчасти силуета на съ­ществото, но това се оказа достатъчно. Еф знаеше със сигурност кой е това.

Като доближи гаража, видя, че вътре свети - лампа, което оз­начаваше човек. Еф изтича до входа; беше достатъчно близо и видя, че вратата на гаража е отворена. Зърна сребърната решетка на някаква кола - жълтият Хамър на Крийм, очевидно вкаран на заден ход.

Еф смяташе, че Крийм си е тръгнал отдавна. Заобиколи ъгъла и видя неподражаемата бъчвообразна сянка на колумбиеца, който товареше инструменти и батерии в багажника на колата.

Еф се придвижи бързо, ала тихо, и опита да нападне незабе­лязано много по-едрия човек. Но Крийм бе силно нащрек, нещо го накара да се обърне и той видя Еф. Сграбчи китката му, спря ръката с меча в нея и го притисна към машината.

Крийм се доближи право до лицето на Еф - толкова близо, че другият можеше да усети миризмата на кучешки бисквитки в дъха му и да види полепналите по сребърните му зъби трошици.

- Да не би да мислеше, че ще се оставя да ме изиграе някакъв лигав смотаняк с библиотечна карта?

Крийм изтегли назад масивната си ръка и я сви в сребърен юм­рук. Доближи я към лицето на Еф и в същия миг една мършава фигура дотича до него откъм предния край на колата, изви ръката му и го повлече към дъното на гаража.

Еф се отлепи от Хамъра и се закашля от усилието да диша. Крийм отбиваше нападателя си в сенките. Еф намери фенерчето и го включи.

Беше вампир - той ръмжеше и драскаше Крийм, способен да устои само заради сребърния блясък от пръстите му и заради де­белите сребърни вериги около врата му. Вампирът изсъска и се извъртя, като одраска с дългия си среден пръст бедрото на Крийм и го поряза. Болката бе такава, че свръхдебелият Крийм рухна под собствената си тежест.

Еф насочи лъча на фенерчето към лицето на вампира. Кели. Спасила го бе от Крийм, понеже го искаше за себе си. Светлина­та на фенерчето й припомни това и тя с ръмжене се нахвърли в светлината, остави ранения Крийм и се насочи към Еф.

Той търсеше меча по циментовия под на гаража, но не можа да го открие. Протегна се да извади резервния от раницата, но се сети, че господин Киунлан го беше взел.

Нямаше нищо. Отстъпи, понеже се надяваше да закачи падна­лия меч с пета, но не успя.

Кели доближи приведена, лицето й бе белязано от екстаза на предусещането; най-накрая щеше да притежава своя Близък.

А след това изражението изчезна, изместено от изненада и страх; тя погледна край Еф с присвити очи.

Господин Куинлан бе дошъл. Родения пристъпи до Еф с по­крития с бяла кръв сребърен меч в ръката си.

Кели засъска; тялото й се напрегна и тя бе готова да скочи и побегне. Еф не знаеше какви думи или звуци вкарва в главата й Родения, но те я разсейваха и гневяха. Еф провери другата ръка на господин Куинлан и не видя чантата на Фет. Книгата я нямаше.

Еф, вече застанал до предната врата на Хамъра, видя вътре ав­томатичните оръжия, доставени на Крийм от Гюс. Докато Роде­ния притискаше Кели, Еф влезе в колата, хвана първото оръжие и омота презрамката му около ръката си. Излезе и стреля с вне­запно оживелия в ръката му автомат покрай господин Куинлан право в Кели.

Първият му залп я пропусна; тя се стрелна над покрива на ко­лата, за да избегне огъня му. Еф бързо заобиколи задната част на колата и стреля, без да спре; Кели избяга от гаража, той стреляше след нея, а тя направо препусна покрай сградата, достигна покри­ва и изчезна.

Еф веднага се върна вътре; Крийм се беше изправил и опит­ваше да достигне колата си. Еф отиде право при него и насочи димящото дуло точно в масивния гръден кош на гангстера.

- Какво беше това, майната му? - изкрещя Крийм и погледна кръвта по разрязания си крачол. - Колко от тия кръвопийци се биеха около тебе?

Еф се обърна към господин Куинлан.

- Какво стана?

- Господаря. Тръгна си. Надалеч.

- C Lumen.

Фет и Нора дотичаха в гаража, присвити надве и останали без дъх.

- Наблюдавайте го - каза Еф на господин Куинлан и светка­вично излезе, за да посече всеки преследвач. Не видя ни един.

Вътре Фет преглеждаше Нора за кръвни червеи. И двамата опитваха да си поемат дъх, изтощени от ужаса, от битката и от бягството.

- Трябва да се изнасяме оттук - произнесе Фет на пресекулки.

- Господаря притежава книгата - отвърна му Еф.

- Всички наред ли са? - попита Нора, като видя Крийм и гос­подин Куинлан. - Къде е Гюс?

Еф продължи:

- Чухте ли ме? Господаря я е взел. Няма го. Свършени сме.

Нора погледна Фет и се усмихна. Той завъртя пръста си и тя се обърна, за да може украинецът да отвори раницата на гърба й. Измъкна оттам нещо, загънато в стар вестник, и го отвори.

Вътре беше Occido Lumen без сребърните си обкови.

- Господаря притежава Гутенберговата Библия, върху която поработих - продължи Фет и се усмихна повече на хитростта си, отколкото на успешния завършек.

Еф трябваше да я докосне, за да се убеди, че е истинска. Пог­ледна към господин Куинлан, за да получи потвърждение.

Нора добави:

- Господаря ще бъде ядосан.

Фет възрази:

- Не. Книгата изглежда наистина добре. Смятам, че ще бъде възхитен...

Еф додаде:

- По дяволите. - После погледна към господин Куинлан. - Да се махаме. Веднага.

Господин Куинлан грубо хвана Крийм за дебелия врат.

- Какво става? - запита Нора при тази сцена.

- Еф й обясни.

- Крийм е довел Господаря тук.

Посочи едрия мъжага с оръжието си.

- Но си е сменил възгледите. Сега ще ни помогне. Ще ни заве­де до оръжейната, за да вземем детонатор. Обаче най-напред ни трябва бомбата.

Фет опакова Occido Lumen и я върна в раницата на Нора.

- Мога да ви заведа.

Еф седна на мястото на шофьора и постави автомата на широ­кото табло.

- Давай.

- Чакай - скочи Фет до него. - Най-напред да вземем Гюс.

Останалите също влязоха и Еф запали колата. Фаровете на по­крива светнаха и разкриха два вампира, които идваха право към тях.

- Дръжте се!

Той даде газ и потегли към изненаданите стригои. Създания­та изчезнаха при досега със сребърната решетка. Еф сви надясно, излезе от пътя, мина през мръсна ливада, изведе колата две стъ­пала нагоре и премина на някаква пешеходна алея през кампуса. Фет хвана автомата, свали стъклото и се подаде навън до кръста. Разпръсваше всички насочили се към тях двойки и групички стригои.

Еф зави покрай една от по-големите университетски сгради и разпердушини някаква стара стойка за велосипеди. Видя задната страна на библиотеката и даде газ натам, като пътем избегна един пресъхнал фонтан и унищожи още два залутали се вампира. Из­лезе пред входа на библиотеката и видя надвисналия над кампуса хеликоптер.

Така се бе вторачил в него, че до последния момент не забеляза дългите и широки каменни стъпала, които се спускаха надолу.

- Дръжте се! - викна той на надвесения от прозореца Фет и на Нора, която местеше оръжията отзад.

Хамърът тръгна напред и надолу и заподскача по стълбите като жълта костенурка, пусната по дъска за пране под четиридесет и пет градусов наклон. Вътре в колата всички се друсаха страхови­то; Еф удряше главата си в покрива. С последното разтърсване те излязоха на равно и Еф зави наляво, към статуята на Мислителя пред сградата на философския факултет, където хеликоптерът ви­сеше във въздуха.

- Ето го! - изрева Еф, след като видя Гюс и ултравиолетовата му лампа „Лума“ да се подават иззад статуята, където се бе укрил от огъня на хеликоптера. Хеликоптерът се извръщаше към авто­мобила, Фет вдигна оръжието си и опита да стреля с една ръка по него, както се държеше за покрива на Хамъра. Еф подкара към статуята и прегази още един вампир, докато спираше при Гюс.

Оръжието на Фет замлъкна. Изстрелите от хеликоптера го вкараха обратно в колата; огънят почти уцели жълтата машина. Гюс дойде на бегом, видя Еф на кормилото, пресегна се зад него и замоли Нора:

- Дай ми едно!

Тя го направи, Гюс допря автомата до рамото си и започна да стреля към хеликоптера - най-напред с единични изстрели, за да се прицели добре, а после с бързи откоси.

Ответният огън престана и Еф видя как хеликоптерът обър­на бързо и тръгна да се изтегля. Твърде късно. Гюс беше уцелил стоунхартовския пилот, който падна напред, все още с лоста за управление в ръка.

Хеликоптерът се килна и падна странично, размазвайки един вампир долу.

- Да, мамицата му - продума Гюс, докато наблюдаваше падане­то на машината.

Хеликоптерът избухна в пламъци. Странно, от отломките из­пълзя напълно погълнат от огъня вампир и тръгна към тях.

Гюс го повали с един откос в главата.

- Качвай се! - изкрещя Еф и заглуши кънтенето в ушите си.

Гюс надникна в колата, готов да откаже, понеже не искаше да му казват какво да прави. Искаше да остане и да затрие всеки кръ­вопиец, дръзнал да нахлуе на негова територия.

Но тогава видя, че Нора е опряла дулото на пистолета си във врата на Крийм. Гледката го заинтригува.

- Това пък какво е?

Нора рязко отвори вратата.

- Просто влизай!

Фет насочваше Еф по пътя на изток през Манхатън, после на юг към улиците с номера над деветдесет и отново на изток, към брега. Никакви хеликоптери, никакви признаци за просле­дяване. Жълтият Хамър доста биеше на очи, но не разполагаха с време за смяна на колите. По указанията на Фет, Еф скри машина­та в някакъв изоставен строеж.

После забързаха към фериботния терминал. Фет винаги си държеше там една лодка-влекач за спешни случаи.

Май случаят сега е точно такъв - рече той и застана зад таб­лото, докато останалите се качваха в лодката. Отплаваха по не­спокойната Ийст ривър.

Еф беше поел от Нора наблюдението над Крийм.

- Добре е някой да ми обясни какво става - каза Гюс.

- Крийм беше в комбина с Господаря. Издаде разположението ни. Той доведе Господаря при нас - изясни Нора.

Гюс се приближи до Крийм, като се държеше за борда на люле­ещата се лодка.

- Истина ли е това?

Крийм показа сребърните си зъби. Беше по-скоро горд от себе си, отколкото уплашен.

- Сключих сделка, Мекс. Добра сделка.

- И доведе кръвопийците в моята бърлога? Доведе ги при Хо­акин? - Гюс вирна глава и навря лицето си в това на колумбиеца. Беше на път да избухне. - Предателите ги бесят, нали знаеш. Или ги изправят пред наказателния взвод.

- Е, hombre, трябва да си наясно, че не бях само аз.

Крийм се ухили и се обърна към Еф. Гюс и останалите просле­диха погледа му.

- Има ли още нещо, което не знаем? - попита Гюс.

Еф отговори:

- Господаря се свърза с мен чрез майка ти. Предложи ми сдел­ка за моето момче. А аз бях луд или слаб, наречи ме както щеш. Но обмислих предложението. Аз... аз си оставих вратичка. Сега знам, че това беше положение, при което нямаше как да спечеля, обаче...

- Значи твоят голям план - подхвана Гюс, - твоята гениална идея да предложим на Господаря книгата и така да му заложим капан, не е била никакъв капан.

- Беше. В случай, че проработи. Играех и с двете страни. Бях отчаян.

- Всички сме отчаяни, по дяволите - отвърна Гюс. - Но никой от нас не би се обърнал срещу своите.

- Виж, аз съм напълно откровен. Знаех, че постъпката ми е презряна. И въпреки това обмислих предложението.

Изведнъж Гюс се хвърли към него със сребърен нож в ръка. Със светкавично движение господин Куинлан застана пред Еф и спря мексиканеца, като опря длан в гърдите му. Гюс му заговори:

- Пусни ме. Дай ми вече да го убия.

- Гудуедър има още какво да каже.

Еф се мъчеше да запази равновесие в подмятаната от водата лодка. Вече се виждаше фарът на остров Рузвелт.

- Знам къде е Черното място.

Гюс го изгледа свирепо иззад господин Куинлан.

- Шибани глупости.

- Видях го. Крийм ме удари, паднах в несвяст и получих виде­ние.

- Мамка му, видение ли? Най-накрая превъртя напълно! Копе­лето е лудо!

Еф не можеше да отрече, че думите му звучат доста смахнато. Не знаеше как да убеди останалите.

- Това беше... откровение.

- В един момент си предател, в следващия - шибан пророк! - викна Гюс и отново опита да го нападне.

- Слушайте. Знам как звучи това. Обаче видях неща. При мен дойде един архангел...

- Ох, проклятие - изпъшка Гюс.

- ... с големи сребърни крила.

Гюс пак атакува и господин Куинлан се намеси. Но този път Гюс се помъчи да пребори Родения. Господин Куинлан едва не му строши китката, отнемайки ножа; счупи на две сребърното ос­трие и го захвърли в реката.

Гюс стисна наранената си ръка и се дръпна от Куинлан като бито куче.

- Да върви по дяволите и той, и шибаните му наркомански ди­вотии!

- Той се пребори със себе си, като Яков... като всеки водач на тази земя. Не вярата е това, което откроява нашите истински водачи, а съмнението. Тяхната способност да го надмогнат.

- Архангелът... той ми показа... Отведе ме там.

- Къде? - попита Нора. - На мястото? Къде се намира?

Еф се боеше да не би видението да е избледняло в паметта му като сън, ала то беше останало ясно в паметта му, макар той да не мислеше, че е разумно да го преразказва в подробности.

- Намира се на остров. Един сред множество.

- Къде е островът?

- Не е далеч... Обаче имам нужда от книгата за потвърждение. Сега мога да я прочета, сигурен съм. Мога да я дешифрирам.

- Точно така! - намеси се Гюс. - Просто му дайте книгата! Дето искаше да предаде на Господаря! Само му я донесете. Може би и Куинлан е замесен в това.

Господин Куинлан не обърна внимание на обвинението.

Нора махна с ръка на Гюс да мълчи.

- Откъде знаеш, че можеш да я прочетеш?

Еф не можеше да обясни.

- Просто знам.

- Значи е остров. Така казваш - Нора се приближи до него. - Но защо? Защо ти се показва това?

Еф отговори:

- Нашите съдби - дори тези на ангелите - ни се показват на части. Occido Lumen съдържа откровения, пренебрегвани от по­вечето хора. Тези откровения са били дадени във видение на един пророк и после са били записани върху няколко глинени таблички, които са загубени. Така е от край време: намеците, фрагмен­тите, които съставят Божията мъдрост, идват при нас по неведо­ми начини, чрез видения, сънища и поличби. Струва ми се, че Бог праща посланието, но оставя на нас да го разберем.

- Даваш си сметка, че искаш от нас да се доверим на твоето видение, при положение, че току-що ни призна как си се готвел да ни предадеш - рече му Нора.

- Мога да ви покажа. Знам, мислите, че не можете да ми вярва­те, обаче можете. Трябва. Не знам защо... обаче вярвам, че мога да спася всички ни. И Зак. Като унищожа Господаря веднъж и за­винаги.

- Ти си съвсем побъркан - заяви Гюс. - Преди беше само един шибан тъп задник, обаче сега си и луд! Хващам бас - обърна се Гюс към другите, - че си е задържал малко от хапчетата, които даде на Хоакин. Разправя ни проклетото си видение! Добрият доктор е наркоман и сега здраво се е надрусал. Ако не е така, зна­чи е превъртял от абстиненцията. И от нас се очаква да направим каквото ни казва? След съня му за някакви ангели? - Гюс вдигна ръце, като че се отказва. - Ако вярвате в това, хора, значи не сте по-добре с главите от него.

- Той казва истината. Или онова, за което вярва, не е истина.

Гюс се облещи.

- Значи ли това, че е прав?

- Аз май му вярвам - каза Фет и Еф се трогна от неговото бла­городство. - Искам да кажа, като бяхме в лагера, онзи небесен знак беше предназначен за него. Има причина той да получи това видение.

Нора гледаше Еф, като че едва го познава. Всяка близост, която бе останала помежду им, сега изчезна. Еф разбираше, че за нея вече е само обект, като Occido Lumen.

- Мисля, че трябва да го послушаме - заключи тя.