Вечната нощ

Сентрал парк

Закари Гудуедър изчака из замъка да настане тишина и по­кой. Излезе от стаята си в болнавата слънчева светлина. Отиде до края на площадката на замъка и огледа пустеещия парк в подно­жието му. Вампирската гвардия се бе укрила от бледата светлина в нарочно прокопаните пещери в скалата под замъка. Закари се върна вътре да си вземе черната палка и после притича надолу по алеята въпреки полицейския час.

Господаря с удоволствие наблюдаваше как момчето нарушава правилата, как прекрачва границите. Господаря никога не спеше в замъка - смяташе, че е твърде уязвим за нападение през двата часа слънчева светлина. Предпочиташе да се оттегли в тайната крипта в „Килиите“ и да се зарови в прохладното ложе, пълно със стара пръст. Създаде си навика през това време да наблюдава света на повърхността през очите на Закари. Двамата бяха свързани, за­щото Господаря лекуваше астмата на момчето със собствената си кръв.

Закари извади своя всъдеход „Сегуей“ и тихо потегли по алеята на юг, към собствения си зоопарк. На входа направи три кръгче­та, преди да отвори - част от неговото развиващо се обсесивно- компулсивно разстройство. Щом влезе, подкара всъдехода към касата, където се съхраняваше неговата пушка. Откраднал беше ключа за касата още преди месеци. Целуна ключа седем пъти, ус­покои се, отключи и извади пушката. Провери заредена ли е, пов­тори и потрети и след като задоволи манията си, подкара нататък с оръжието до себе си.

Вече не се интересуваше от самата зоологическа градина. На­правил си бе таен изход в стената зад Тропическата зона и сега слезе от всъдехода, излезе в парка и закрачи на запад. Странеше от алеите и минаваше под дърветата покрай ледената пързалка и старите бейзболни игрища - сега кални полета - като броеше крачките си на серии от по седемдесет и седем. Така стигна до южната част на Сентръл парк.

Напусна прикритието на дърветата и излезе при стария вход Мърчънтс гейт, като остана на тротоара зад паметника на бойния кораб Мейн. Пред него се простираше Кълъмбъс съркъл. Само половината от фонтаните работеха - останалите бяха затлачени с наноси от мръсния дъжд. Оттатък площада високите сгради стърчаха като комините на затворена фабрика. Закари поглед­на статуята на Христофор Колумб във фонтана и едновременно примигна и примлясна седем пъти, за да се почувства добре.

Забеляза някакво раздвижване от другата страна. Хора вървя­ха по отсрещния тротоар. От това разстояние Закари можеше да различи само дългите им горни дрехи и раниците. Нарушители на полицейския час. Зак първо се шмугна зад паметника, понеже се уплаши да не го разкрият. Прокрадна се към другия край на постамента и надзърна.

Четиримата човеци продължиха, без да го забележат. Закари ги огледа през оптическия мерник на пушката. Мигаше и мляс­каше, докато си припомни наученото за стрелбата, за да прецени траекторията и разстоянието. Хората се движеха плътно един до друг и Закари реши, че има добра възможност за попадение.

Искаше да стреля. Искаше да открие огън по тях.

Така и направи, но умишлено вдигна мерника високо, преди да натисне спусъка. След миг хората спряха и погледнаха в неговата посока. Зак остана свит и неподвижен до постамента, сигурен, че е неразличим на този фон.

Стреля още три пъти. Пук! Пук! Пук! Уцели един! Свали го!

Зак тихо презареди.

Мишените хукнаха, завиха по булеварда и се скриха от погле­да на момчето. Погледна през мерника светофара, който хората току-що подминаха, и едва различи знака за старата полицейска наблюдателна камера. Обърна се и хукна обратно към парка, пре­следван единствено от усещането за своята тайна тръпка.

Градът по светло е владение на Закари Гудуедър! Нека всички нарушители се чувстват предупредени!

А на улицата Василий Фет, унищожителят на плъхове, губеше кръв от раната си; приятелите му го влачеха.