Вектор

ПРОЛОГПетък, 15 октомври

Джейсън Папарис се занимаваше с търговия на килими вече почти тридесет години. Започна в края на шейсетте в атинския квартал Плака, където продаваше на американските туристи предимно овчи и кози кожи, в повечето случаи съвсем повърхностно обработени. Справяше се добре и се забавляваше, особено когато клиентите му бяха чужденки в студентска възраст, на повечето от които той любезно предлагаше нощна обиколка на любимия град и неговите забележителности.

След което се намеси съдбата. В една влажна и задушна вечер в магазинчето му се появи Хелън Хърман от Куинс, Ню Йорк, и разсеяно плъзна ръка по най-скъпите килими, изложени на витрината. Романтична по характер, Хелън бързо се оказа в плен на една действително неудържима комбинация: тъжните очи на Джейсън и древната мистика на Гърция.

Джейсън прояви не по-малка отзивчивост. След заминаването на Хелън обратно за Щатите, той се почувства неутешимо самотен. Между двамата се завърза оживена кореспонденция, последвана от визитата на Джейсън в Ню Йорк. Това само разпали с нова сила пламъците на чувствата им. В крайна сметка той емигрира, ожени се за Хелън и премести бизнеса си в Манхатън.

И работата тръгна. Здравите дългогодишни контакти с производители на килими в Гърция и Турция бързо го превърнаха в нещо като монополист на тукашния пазар. Вместо да отваря обикновен магазин, той мъдро се насочи към търговията на едро. Операцията беше колкото проста, толкова и гениална. Нямаше назначени служители, нямаше навалица. Офис в Манхатън и склад в Куинс — това беше всичко. Доставките от чужбина почти винаги бяха предплатени и не се задържаха на склад, отвреме навреме наемаше по някой и друг счетоводител и толкоз.

Ръководеше бизнеса си по телефона и факса. Вратата на офиса му най-често беше заключена.

На днешния петъчен ден пощата беше пъхната в процепа на вратата му, както обикновено. Но тътенът, с който падна на пода, беше доста по-силен от обичайното — благодарение на един доста дебел и тежък каталог. Седнал зад бюрото си с молив в ръка, Джейсън бавно вдигна глава. Прекъсна изчисленията, в които беше затънал, остави вечно димящата си цигара в пепелника и стана да вдигне пощата. Очакваше пристигането на няколко чека, които щяха да оправят балансите му. Настани се обратно на стола и се зае да сортира пощата на две купчинки — едната с чекове, другата с текуща кореспонденция. Неизбежните рекламни материали пускаше директно в кошчето за боклук. Ръката му се насочи към предпоследния плик в купчината и колебливо спря. Пликът беше дебел и квадратен, неестествено издут в средата. Според печата в горния му край, ставаше въпрос за препоръчано писмо. Долу вляво личеше надпис ръчно клеймо, което означаваше чупливо съдържание.

Джейсън прехвърли плика между пръстите си. Беше изработен от плътна висококачествена хартия, каквато рекламните агенции рядко употребяваха. Въпреки това на капака беше изписан един адрес в долната част на Бродуей: „Почистване АКМЕ — оставете на нас да се справим с праха при вас!“

Направи му впечатление, че пликът е адресиран лично до него, а не до „Коринтски килими“ — фирмата, с чиято помощ си вадеше хляба. Под името му беше добавено „лично и поверително“.

Опипа предмета, издуващ вътрешността на плика, но не получи никаква представа за него. Любопитството му се усили. Грабна отварячката за писма и сряза горната част на плика. Вътре се виждаше прегъната на две визитна картичка, изработена от същата качествена хартия, от която беше и пликът.

— Какво е това, по дяволите! — възкликна полугласно Джейсън. Явно не ставаше въпрос за обикновена реклама. Бръкна в плика и извади картичката. Главата му с уважение се поклати. Добра работа на неизвестния рекламен агент, който бе успял да убеди някаква агенция за почистване да разпраща тези скъпи реклами. Картичката се оказа запечатана с лепенка, върху която пишеше ИЗНЕНАДА!

Дръпна стърчащия край на лепенката, картичката щракна и се разтвори. Миниатюрната пружинка вътре изстреля във въздуха облаче прах, примесено с малки, блестящи звезди от разноцветен станиол.

Джейсън се стресна от неочакваното движение, кихна няколко пъти от праха, след което на лицето му се появи усмивка. Браво на тази агенция по почистване, рече си той. Рекламният й агент несъмнено е свършил добра работа. За миг дори му се прииска да възложи почистването на дома си на агенция АКМЕ, но тази работа влизаше в задълженията на хазайката му.

Поклати глава и пусна картичката в кошчето за боклук, после се наведе и изтръска предната част на ризата си от ситните звезди. Носът пак го засърбя. Този път кихавицата беше толкова силна, че от очите му бликнаха сълзи.

Приключи работа по-рано, както всеки петък. Наслаждавайки се на прекрасната есен, той извървя пеша разстоянието до Гранд Сентрал, откъдето взе влака в пет и четвърт. Четиридесет и пет минути по-късно, малко преди да стигне до спирката си, Джейсън усети първите признаци на дискомфорт в гърдите. Механично преглътна, но ефект нямаше. Прокашля се, също без успех. Тогава започна да се почуква по гърдите, като едновременно с това правеше дълбоки вдишвания и издишвания.

— Добре ли сте? — изгледа го над вестника си жената, седнала до него.

— О, да, нямам проблеми — кимна леко засрамен Джейсън. После неволно се запита дали пък днес не беше прекалил с цигарите.

Вечерта направи опит да не обръща внимание на странния сърбеж в гърдите си. Хелън разбра, че нещо не е наред, тъй като мъжът й престана да се храни и само ровеше в чинията си. Намираха се в гръцкия ресторант, в който вечеряха всяка петъчна вечер. Създадоха си този навик преди няколко години, когато единствената им дъщеря отиде да учи в колеж.

— Изпитвам странно усещане в гърдите — призна Джейсън, най-сетне отстъпил пред настойчивите въпроси на съпругата си.

— Дано не си пипнал пак проклетия грип — загрижено рече тя.

По принцип Джейсън боледуваше рядко. Но страстта към цигарите му докарваше периодични възпаления на дихателните пътища, най-често инфлуенца. Преди около три години бе прекарал и една пневмония.

— Не може да е грип — поклати глава той. — Все още не сме в сезона на грипа, нали?

— Ако питаш мен, миналата година го пипна точно по това време — отвърна Хелън.

— Не, беше през ноември — възрази Джейсън.

Прибраха се у дома и Хелън настоя да му премери температурата. Тридесет и седем и едно, малко над нормалната. Стигнаха до мнението, че няма смисъл да викат доктор Голдстейн, семейният лекар. Не искаха да развалят почивката му.

— Защо тези неща стават винаги в петък? — оплака се Хелън.

Джейсън спа зле. Посред нощ го обля топла вълна, цялото му тяло плувна в пот. Принуди се да стане и да вземе душ. Още докато се подсушаваше получи пристъп на треска.

— Това решава нещата — мрачно поклати глава Хелън докато затрупваше с одеала зъзнещият си съпруг. — Още сутринта ще се обадим на доктора.

— И какво като му се обадим? — дрезгаво се обади Джейсън. — Ясно е, че пак съм пипнал грипа… Ще ми каже да си остана у дома и да пия аспирин с много течности…

— Може да ти даде и антибиотик — подхвърли Хелън.

— Имам си антибиотици още от миналата година — сети се Джейсън. — Я ги донеси! Трябва да са в шкафчето с лекарствата. Не ми трябва никакъв доктор!

Съботният ден премина зле. В късния следобед Джейсън призна, че състоянието му се влошава, въпреки аспирините, течностите и антибиотика. Неразположението в гърдите се беше превърнало в постоянна болка, температурата му се повиши до тридесет и осем и четири, появи се кашлица. Но най-много го тормозеше тежкото главоболие, придружено от болки в мускулите по цялото тяло.

Всички опити да влязат във връзка с доктор Голдстейн се оказаха безуспешни. Човекът беше заминал за Кънектикът да прекара уикенда, а телефонният му секретар посъветва Хелън да се обърне към отделението за спешна помощ на местната болница.

След дълго чакане Джейсън най-сетне беше прегледан от дежурния лекар, който дотолкова се стресна от състоянието му, че веднага нареди рентген на гръдния кош. После, за огромно облекчение на Хелън, настоя съпругът й да остане в болницата, където за него щеше да се погрижи доктор Хайтман — лекарят, който отговаряше за болничното обслужване на пациентите на Голдстейн. Диагнозата му беше грип с начало на бронхопневмония, лечението започна със силна доза антибиотици, администрирани венозно.

Малко преди полунощ Джейсън напусна отделението за спешна помощ и бе закаран в една обикновена болнична стая. Никога през живота си не се беше чувствал толкова зле. Болките в гърдите му ставаха особено силни при кашлица, а тези в главата му изобщо не отслабваха. Когато доктор Хайтман дойде да го види, той настоятелно помоли за болкоуспокоително и получи таблетка перкодан.

Таблетката започна да действа след около половин час. Доктор Хайтман отдавна го нямаше. Джейсън лежеше по гръб, без да е в състояние да заспи. Имаше чувството, че във вътрешността на тялото му започва една страшна, смъртоносна битка. Извърна глава към Хелън, която седеше на ниско столче до леглото и потърси ръката й. Тя мълчаливо стисна пръстите му. Една мъничка сълза се плъзна странично по бузата на Джейсън и попи във възглавницата. Изведнъж си представи Хелън като онова красиво младо момиче, което беше влязло в магазинчето му преди толкова много години.

После образът на Хелън постепенно избледня и изчезна. Съзнанието му помътня, тялото започна да се сковава. В дванадесет и тридесет и пет през нощта Джейсън Папарис заспа за последен път. Съдбата милостиво му спести момента, в който по спешност го откараха в интензивното отделение. Там доктор Кевин Фаулърповеде тежка битка за живота му, която обаче завърши с поражение.