Вектор

Четиринадесета главаВторник, 19 октомври, 18.30 часа

Кърт зави по Оушънвю лейн. Включи фаровете, тъй като тясната уличка тънеше в мрак, въпреки че небето още светлееше. По асфалта пак се търкаляха празни кутийки от бира и други боклуци. Спря пред гаража на Юри и побърза да изключи светлините и мотора.

— Доволен от всички свои решения, с изключение на едно — мрачно поклати глава Стив. — Не биваше да даваме пистолет на това комунистче. Това никак не ми харесва!

— Нямахме избор, по дяволите! — оплака се Кърт. — Той изпитва смъртен ужас от зет си, защото онзи се заканил да го убие.

— Не съм забравил — кимна Стив. — Но копелето е прекалено откачено, за да му се поверява оръжие. Не помниш ли какви ги дрънкаше за дървото без корен? Като нищо може да го насочи и срещу нас!

— Няма, защото ние сме му единствените приятели! — гневно отсече Кърт. — Освен това той едва ли е стрелял някога и сигурно не би могъл да уцели купа сено от две крачки… Ти нали си носиш патлака?

— Разбира се — отвърна Стив.

— Аз също — кимна Кърт. — Няма начин да не се справим с някакво си смотано русначе! Хайде, ела да свършим тази работа!

Слязоха от кабината и се насочиха към входната врата. Кърт носеше кафява книжна кесия.

— Главното е той да продължава да работи в лабораторията… след като за тази цел му трябва патлак, ще му дадем и патлак. Вече сме близо до финала и не можем да компрометираме операцията само защото Юри го е шубе от някакъв негър!

— Но с патлак бойците вероятно ще го държат под контрол доста по-трудно — отбеляза Стив.

— Глупости! — спря се да го погледне Кърт. — Нима наистина мислиш, че един автоматичен глок може да се опре на дузина калашници? Я се стегни!

— Прав си — промърмори Стив, но съмнението в гласа му остана.

— Прав съм я! Изпращаме бойците в момента, в който приберем своя дял от антракса и го складираме в „Бялата гордост“. С глок или без глок, мисията им ще приключи за пет секунди. А след това тая шибана къща ще бъде погълната от пламъците!

— Добре, добре — размаха ръце Стив. — Просто исках да съм сигурен. Защото колкото повече мисля по въпроса, толкова по-абсурдна ми се струва идеята му да ръси антракс из Сентрал Парк!

— И аз мисля така — кимна Кърт. — Сентрал Парк изобщо не е военен обект, какъвто е федералната сграда „Джейкъб Джавитс“…

— Освен това той твърди, че неговата операция ще вземе далеч повече жертви от нашата — добави Стив. — С това не мога да се съглася, тъй като мощната вентилационна система на сградата ще изхвърли спорите и в околността. Един Господ знае колко ще бъдат жертвите, нали?

— Точно така — кимна Кърт. — Заразата ще се насочи на изток, към съдебната палата. Какво по-хубаво от това?

— Нищо — рече Стив.

— В момента, в който изпратим бойците, Юри е покойник — процеди Кърт. — Точка по въпроса.

Стив кимна и двамата закрачиха по тясната пътечка, която водеше към къщата.

— Не виждам да свети — промърмори малко по-късно Кърт, стигнал пръв до вратата. Принуди се да стисне клепачи заради ярката лампа, монтирана на стената над гаража. — Но да му прави сметката, ако не е тук!

Протегна ръка, дръпна мрежата против комари и силно почука по вратата. Тя се отвори почти веднага в процепа й надникна лицето на Юри.

— Слава Богу! — промърмори той и се дръпна навътре. — Влизайте.

Кърт и Стив се натикаха в тясното антре и за момент останаха напълно слепи заради липсата на осветление.

— Какво правиш тук, по дяволите? — изръмжа Кърт. — Тъмно е като кучешки гъз!

— Извинявай — промуши се покрай него руснакът и щракна един лампион в дневната. — Страхувах се да не дойде на Кони брат й, затова седях на тъмно…

— А, това вече е друга работа — промърмори Кърт, имайки предвид светлината.

— Искате ли водка с лед?

— Аз съм пас — поклати глава Кърт.

— И аз — присъедини се към него Стив.

— Носите ли ми пистолет? — попита Юри.

— Разбира се — кимна Кърт и потупа книжната кесия в ръката си. — Но първо трябва да поговорим.

— Добре. Имате ли нещо против, ако аз си сипя малко водка?

— Нищо.

Юри се насочи към кухнята и двамата приятели седнаха. Кърт предпочете дивана, докато Стив се задоволи с един от твърдите столове до стената. Вторият поставиха в средата на стаята за Юри.

— Страшно ми е дори да си помисля какво се крие в мазето на тая дяволска дупка! — прошепна Кърт. — Чак тръпки ме побиват!

— Знам какво имаш предвид — кимна Стив. — Човек никога не знае какво може да излезе от руините. Нали и Христос се е родил в конюшня? А това биологическо оръжие има всички шансове да промени света!

— Нека бъдем доволни, ако успеем да оправим родината си — предпочете скромността Кърт.

Юри се върна с чаша в ръка и седна на празния стол.

— За какво ще говорим? — попита той и отпи една малка глътка, сякаш за проба. Забравил за неотдавнашните си търкания с двамата мъже, той беше почти щастлив да ги види в дома си.

— Решихме, че сроковете трябва да бъдат съкратени, просто защото се случват твърде много непредвидени неща — започна твърдо Кърт. — Снощи вече ти споменахме, че имаме сериозни безпокойства относно сигурността на операцията. Днес цял ден претегляме плюсовете и минусите и в крайна сметка стигнахме до решението, че трябва да я проведем в петък. Това означава, че нашата част от антракса трябва да бъде готова в четвъртък вечерта, тоест — след два дни…

— Това е много скоро! — смаяно го изгледа Юри. Според първоначалните им планове трябваше да изчакат зреенето на цялото количество антракс, след което щяха да изберат датата за операцията.

— Сигурно — сви рамене Кърт. — Но решението ни е твърдо и не подлежи на обсъждане!

— Няма да е лесно — нервно прошепна Юри и очите му пробягаха по лицата на гостите. — За да получим нужния ефект от операцията, за всяка от двете фази ще трябват минимум по два-три килограма.

— Нека бъдат три — кимна Кърт. — Това означава, че трябва да ги имаме в четвъртък вечер. Ясно ли е?

— Не знам какво да кажа — заекна Юри.

— Как така не знаеш? Ще кажеш: „Добре, Кърт. Просто мини да ги вземеш…“ Беше споменал, че материалът ще е натъпкан в пластмасови черва и ще прилича на голям бял кренвирш. Така ли ще бъде наистина?

— Да — кимна Юри и отпи нова глътка. Ръката му видимо трепереше.

— А безопасно ли е да боравим с него?

— Да — сви рамене Юри. — Разбира се, ако опаковката остане цяла. Аз ще имам грижата да обеззаразя външната част на кренвиршите…

— Колко здрава е тази пластмаса? — попита Кърт. — Ще издържи ли в случай, че я изпуснем?

— Не съм я пробвал — призна Юри. — Но не бих те съветвал нито да изпускаш кренвиршите, нито да държиш остри предмети в близост. Защото при нормални условия всеки от тях може да убие около сто хиляди души…

— Колко килограма имаш в момента?

— Не знам точно.

— Снощи спомена, че към края на седмицата ще разполагаш с нужното количество — напомни му Кърт. — Значи имаш представа. Искам да кажа, че четвъртък е почти в края на седмицата, нали?

— Тази сутрин прибрах още една реколта, но не съм я теглил — рече Юри.

— Значи си близо.

— Да, близо съм…

Руснакът кимна няколко пъти, напълни дробовете си с въздух и шумно го изпусна. Сякаш бавно се освобождаваше от някакъв стрес. После вдигна чашата, сякаш да се чукне с гостите си и отпи една едра глътка. Завъртя водката в устата си и я глътна със закъснение, сякаш дегустираше старо вино.

— Какво стана с втория ферментатор? — обади се Стив. — Зареди ли го с антракс?

— Да, тази сутрин — кимна Юри.

— Как върви?

— Много добре — съумя да пусне нещо като усмивка Юри. — Зрее много по-бързо от Clostridium botulinum. Ходих да го проверя малко преди да дойдете и направо останах смаян. Още тази вечер ще мога да прибера първата реколта бактерии.

— Тази вечер можем да ти откраднем още един ферментатор, стига да ти трябва — предложи Стив.

— Няма нужда — махна с ръка Юри. — Като се замисля, двата са ми напълно достатъчни. Сигурно ще успея да осигуря нужното количество за четвъртък…

— Наистина ли? — изгледа го Кърт.

— Да.

— Само преди пет минути не беше толкова сигурен — рече подозрително онзи.

— Не бях, но Стив ми напомни за втория ферментатор. Ако работя без прекъсване, вероятно ще мога да събера пет килограма материал, а може би и малко повече…

— Какво може да ти попречи?

— Нищо — сви рамене Юри. — Евентуално няма да излизам с таксито…

— Има още едно нещо, което трябва да направиш пред утре вечер — рече Кърт.

Леката усмивка на Юри бързо се стопи и на лицето му отново се появи загрижено изражение.

— Не се притеснявай — забеляза това Кърт. — Задачата е лесна, поне за теб… Искам писмено описание на работата, свързана с добива на антракс. След операцията ти ще се прибереш в Русия, но ние трябва да запазим ноу-хау, за да можем да си произведем още антракс в случай на нужда…

— Няма проблем — кимна Юри и усмивката му отново се появи. — Мога да го направя, дори ще ми донесе удоволствие…

— Отлично — кимна Кърт, взе книжната кесия от дивана до себе си и я подаде на руснака. Зает да разглежда съдържанието й, Юри не забеляза как двамата приятели незабележимо опипаха собствените си оръжия.

— Лекичко е — установи той след като поклати оръжието в дланта си.

— Да — кимна Кърт. — Марката му е „Глок“, един наистина отличен пистолет. Предпочитаното ръчно оръжие на всички милиции.

— Трябва ли да имам някакви специални познания за него? — попита Юри и измъкна пълнителя. Очите му механично преброиха патроните.

— Насочваш го към зет си и натискаш спусъка — рече Кърт. — Пистолетът ще свърши останалото…

Юри избухна в смях. Пръстът му се уви около спусъка, окото му се присви по посока на хладилника.

— Бум!

С широка усмивка свали оръжието и го остави на масичката.

Кърт и Стив едва забележимо се отпуснаха.

— В торбата има и още нещо — подхвърли Кърт.

— Така ли? — учуди се Юри и бръкна в книжната кесия. Ръката му се появи с някакво малко, увито в целофан пакетче, което изглеждаше пълно с черни косми. Ъглите на устата му започнаха да се разтягат в усмивка, сякаш беше свидетел на някаква шега. — Хей, какво е това?

— Нещо, което взехме от един склад за театрален реквизит докато пътувахме насам — поясни Кърт. — Брада, приятелю…

— За какво ми е брада? — учудено попита Юри.

— За да ти напомня нещо, на което много държим — строго го изгледа Кърт. — Пистолетът може да бъде използван само в краен случай, при абсолютна необходимост. Но ние не искаме да стигаш дотам. Ще откачиш телефона си и ще се държиш далеч от брата на жена си. Никакви контакти с него, никакви разговори. Ще излизаш само след като се увериш, че той не е наоколо. Затова ти е и тази тъпа брада. Ако случайно стане така, че той се появи, гледай да го разкараш. Проблемът е там, че ако използваш пистолета, полицията моментално ще цъфне тук. Няма да им е много трудно да открият с какво се занимаваш в мазето и тогава край на операция „Отмъщение“! Ако това се случи, ние със Стив и цялата АНА ще бъдем много нещастни! Ясно ли се изразих?

— Не се тревожи — махна с ръка Юри. — Ще използвам пистолета само ако трябва да си спасявам живота. Искам го повече за самочувствие…

— Надявам се да е така — промърмори Кърт.

— В крайна сметка операцията е толкова важна за мен, колкото и за вас — добави Юри докато разкъсваше целофаненото пликче. — В никакъв случай не бих искал да я поставя под заплаха… — Извади фалшивата брада и я допря до лицето си: — Отива ли ми?

— Много! — жлъчно промърмори Кърт.

Юри се засмя и прибра брадата обратно в книжната кесия. Кърт стана на крака и тържествено стисна ръката му.

— По кое време да се отбием в четвъртък вечер? — попита той.

— Когато решите — отвърна Юри. — Аз ще бъда готов.

— Отлично. Вероятно ще дойдем малко след мръкване. Ще донеса едно огнеупорно куфарче за инструменти, такива в пожарната има цял куп. Дълго е около седемдесет сантиметра, широко и високо двадесетина. Мислиш ли, че ще бъде достатъчно за кренвиршите?

— Повече от достатъчно — кимна Юри. — Стига да си убеден, че вътре няма остри ръбове. Преди да сложим кренвиршите вътре, ще ги увием в дебела хавлия…

— Това звучи разумно — кимна Кърт и бавно отдаде чест. Юри му отвърна със сериозно лице.

Двамата приятели излязоха навън и тръгнаха по пътечката. Зад гърбовете им се разнесе остро изщракване. Юри залостваше вратата.

— Е, какво ще кажеш? — промърмори Кърт докато даваше контакт.

— Окуражен съм — замислено отвърна Стив. — Отначало беше нервен и това ме настрои скептично… Помислих си, че ще се опъне за антракса, или че ще поиска приоритет на Сентрал Парк пред федералната сграда.

— И на мен ми минаха подобни мисли — призна Кърт. — Но после всичко се подреди. Тоя тип май разбра, че и за него ще е най-добре ако операцията се проведе бързо и без повече протакане. Слава Богу, че решихме да го притиснем. Трябваше да го сторим още преди седмица, но това вече не е толкова важно. Важното е, че операцията ще бъде проведена. А това означава, че другия петък ще се отприщи адът!

— Доволен съм, че копелето прие нашите условия, но пак твърдя, че е шантаво — поклати глава Стив. — Не те ли хванаха нервите като измъкна пистолета?

— Малко — призна Кърт. — Но това се дължеше по-скоро на думите ти преди да влезем при него… Иначе размахваше патлака съвсем като хлапе. А когато си сложи брадата бях готов да припадна!

— Мисля, че идеята ти за писмено документиране на производството на антракс наистина е гениална! — рече с уважение Стив.

— Гениално хрумване — кимна с лека усмивка Кърт и зави по авеню Оушъндрайв. — Дойде ми ей така, сякаш направо от небето. Ако всичко се развие добре, ние с положителност ще имаме желание и за други подобни операции…