Вектор

Десета главаВторник, 19 октомври, 11.15 ч.

Юри остави мотора да работи и слезе да отвори вратата на гаража. Гледката на камионетката за борба с вредителите го накара да се усмихне, въпреки че залиташе от умора след дългия работен ден. Фактът, че машината е тук и чака празничния ден, беше източник на огромно задоволство за изтерзаната му душа, придаваше смисъл на мъките и страданията му. Вкара таксито и побърза да затвори широката гаражна врата. Никой не биваше да вижда камионетката.

Спря за миг пред задната врата на къщата си, очите му пробягаха наоколо. Искаше да бъде сигурен, че никой не му обръща внимание. Често му се случваше да се прибира в късните утринни часове. Появата на линейката през нощта и суматохата около пренасянето на Кони със сигурност бяха пробудили любопитството на съседите, но въпреки това наоколо не се виждаше никой. Денят беше хубав, един от последните топли дни на циганското лято. Наоколо цареше тишина, ненарушавана дори от обичайния кучешки лай.

Влезе в къщата и се насочи право към хладилника. Наля си щедра порция водка, облегна се на барплота и с благодарност отпи. Все още беше нервен от факта, че тялото на Кони беше откарано за аутопсия в болницата Кингс Каунти. След кратко колебание той реши да го придружи, въпреки че вече го беше идентифицирал в болницата Кони Айлънд. Хранеше тайни надежди, че по някакъв начин ще съумее да разубеди докторите за планираната аутопсия. На практика обаче стана така, че изобщо не успя да се доближи до някакъв доктор. Жената, към която го насочиха, се представи като медицински следовател. Той счете за нужно да повтори и пред нея историята с астмата и алергията, а в отговор тя обясни, че аутопсията ще бъде извършена по някое време след осем, когато започва работното време на патолозите.

Прибра се у дома някъде около пет. Макар и изтощен до смърт, той знаеше, че няма да може да заспи. По тази причина изкара таксито, решен да направи няколко курса в часовете на утринното оживление.

Решението се оказа добро. Не само изкара добри пари, но и успя да прогони тревогата от главата си. Но някъде към десет и половина настъпи затишие и той реши да се прибере. Не можеше да върти цял ден, тъй като имаше и друга, доста по-важна работа. Изгаряше от нетърпение да се спусне в тайната си лаборатория.

Наложи си да хапне малко сирене, въпреки че изобщо не изпитваше глад. Червата му куркаха, тъй като след снощната пица бе минал само на водка и кафе. Започна да дъвче, а очите му се спряха на телефона. Медицинската следователка му беше дала един номер, на който можеше да провери кога ще освободят тялото за погребение, а и да съобщи името на погребалната агенция, която си е избрал. Дали вече са свършили, запита се той. Инстинктивно усещаше, че колкото по-бързо изкара Кони от Съдебна медицина, толкова по-добре.

Вдигна слушалката и набра номера. За негова изненада насреща вдигна жив човек, а не телефонен секретар. Представи се и попита за трупа на жена си.

— Как беше фамилията? — попита жената насреща.

— Давидов — отвърна Юри. — Кони Давидов.

— Задръжте така, трябва да проверя…

Юри усети как пулсът му се ускорява. Мразеше всякакви контакти с бюрокрацията.

— Нямам Давидов — обади се след малко операторката. — Сигурен ли сте, че жена ви е докарана в бруклинския отдел?

— Разбира се — отвърна Юри. — Аз самият бях с нея.

— Как се пише Давидов?

Юри продиктува фамилията си буква по буква, раздразнението му нарасна. Може би вече имат диагноза и са уведомили полицията. Може би ченгетата вече пътуват насам и…

— О, ето го! — възкликна с облекчение жената. — Нищо чудно, че не го открих веднага. Съпругата ви не е била аутопсирана.

— Все още? — сбърчи вежди Юри.

— Не, не — побърза да каже операторката. — Лекарите са решили, че аутопсия не е необходима.

— Защо? — учудено прошепна Юри. Новината беше твърде хубава, за да е истина.

— На нас не ни дават обяснения — отвърна жената. — Ще трябва да говорите с дежурния лекар, днес той се казва доктор Рандолф Сандърс. Почакайте за момент, веднага ще ви свържа!

Юри понечи да каже, че няма желание да разговаря с никакви доктори, но в слушалката вече прозвуча асансьорната музика на изчакването.

Докато чакаше, направи опит да овладее възбудата си. Решението Кони да не бъде аутопсирана беше наистина добра новина, стига да е истина. Пръстите му нервно забарабаниха по плота, а чашата с водка сякаш сама отскочи до устните му.

— Доктор Сандърс — прозвуча приятен мъжки глас, който прекъсна музиката. — С какво мога да ви помогна?

Юри нервно обясни кой е и каква информация е получил.

— О, да — рече доктор Сандърс. — Запознат съм много добре с този случай. На практика именно аз реших, че аутопсията е излишна…

— Значи ще освободите тялото? — попита Юри.

— Разбира се. Погребалната ви агенция може да го вдигне по всяко време. Мисля, че се бяхте спряли на „Стрикландс“…

— Точно така — кимна Юри. — Трябва ли да им позвъня?

— Убеден съм, че от моргата вече са го сторили — отвърна доктор Сандърс. — Или ще се обадят всеки момент.

— Много ви благодаря — рече Юри, стараейки се да скрие радостната възбуда, която заля сърцето му. — Но позволете да запитам, защо все пак променихте намеренията си? Лично аз съм доволен, тъй като не можех да си представя какво трябва да се извърши с тялото на съпругата ми…

— Не беше точно промяна в намеренията — отвърна доктор Сандърс. — По принцип не аутопсираме всички пациенти, които ни изпращат. Правим предварителна преценка на всеки отделен случай и тогава решаваме. В случая с вашата съпруга имаме смъртен акт, издаден от лекуващия лекар, в който се споменава за хронична астма… Разбира се, наднорменото й тегло също е изиграло своята роля.

— Разбира се — кимна Юри. — Благодаря ви за любезните разяснения.

— Моля. Приемете искрените ми съболезнования…

— Благодаря — промълви Юри. — Наистина не ми е лесно…

Остави слушалката и на лицето му бавно изплува широка, самодоволна усмивка. Имаше чувството, че последното препятствие пред операция „Отмъщение“ вече е отстранено. Обзе го нетърпение да съобщи добрата новина на Кърт.

Изплакна чинията си, глътна остатъка от водката и се насочи към мазето. Подсвирквайки, той отключи катинара на преддверието. Чувстваше се толкова добре, че напълно забрави за умората.

Отвори малкото складче и свали от лавиците хранителните разтвори, които му трябваха. Излезе навън и положи пакетите на пода, непосредствено до вратата на лабораторията. После се зае да навлича предпазния костюм и скачения с него дихателен апарат. Най-накрая отключи вътрешната врата и се наведе да вдигне пакетите.

Първата му работа беше да извади питките антракс от сушилнята и да ги прехвърли в пулверизатора. Включи го и изпита благодарност от факта, че под предпазния костюм циркулира силна струя сгъстен въздух. Съскането му помагаше да се справи с оглушителното тракане на стоманените топчета, които се блъскаха в металния цилиндър.

Следващата операция беше свързана със събирането на новите антраксни спори, събрали се по повърхността на ферментатора под формата на гъста слузеста маса. Положил и тях в сушилнята, той зареди ферментатора със свежи хранителни вещества, за да могат бактериите да продължат процеса на възпроизводство.

Най-накрая му остана време да обърне внимание и на втория ферментатор. Провери нивото на растеж на Clostridium botulinum, което отново се оказа по-слабо от очакваното. Продължаваше да бъде озадачен от този факт, но той вече не го тревожеше, просто защото беше решил да зареди ферментатора с Bacillus anthracis. Произвеждайки антраксни спори и с двата ферментатора, той само за няколко дни щеше да разполага с контролното количество от 4–5 килограма.

Спря за момент, тъй като трябваше да открие отговор на един важен въпрос: какво да прави със съществуващата култура Clostradium botulinum. Въпреки бавния процес на размножаване, в уреда имаше огромно количество здрави бактерии. Огледа се за някакъв съд, в който мога да бъдат съхранени те. Не видя нищо подходящо с изключение контейнерите от хранителните съставки, които бе захвърлил на пода. Те обаче бяха твърде малки, за да поберат цялото количество слузеста маса.

Изходът беше само един — въпросната маса да бъде изсипана директно в канализацията. Тук трябваше да прецени дали нямаше да има последици, които да предизвикат вниманието на властите. Замисли се за момент, но не се сети за такива. Не можеше да си представи, че в централите за обработка на отпадъчните води ще проверяват бактериалното им съдържание. Единствената грижа на тези централи е потоците никога да не спират.

Доволен, че е открил решение на проблемите си, Юри отиде да вземе водопроводните си инструменти, а след това се залови за работа. Достатъчно беше да развие няколко крана и всичко беше готово. Беше свързал ферментаторите с канализацията още при монтажа и в случай на внезапна опасност винаги можеше да се освободи от съдържанието им.

Изправи се до ферментаторите и започна да гледа как нивото на масата в тях бавно намалява. Не след дълго от контролния клапан в горната част се разнесе остър гъргорещ звук.

Юри изчака още малко, после пусна водата. Силната струя отми и последните остатъци от отровата. След това изсипа новите хранителни съставки, разпредели ги равномерно върху металната скара с помощта на метална четка, а отгоре им пусна предварително изолираните антраксни спори.

С това работата приключи. Той се изправи, доволно потупа металния капак на ферментатора и отново насочи вниманието си към пулверизатора, който продължаваше да се тресе на високи обороти. Реши да изчака края на процеса, а след това да се качи горе и да се отдаде на отдавна заслужената почивка.