Вектор

Бележка на автора

За съжаление голяма част от това, което се разказва във „Вектор“ относно био-оръжията и био-тероризма е чиста истина. Именно това придава особено важно значение на думите, подхвърлени от детектив Лу Солдано във връзка с евентуална био-терористична атака в САЩ или Европа: „Въпросът е не дали подобно нещо може да се случи, а кога ще се случи“. На територията на Съединените щати вече е имало няколко ограничени инцидента, предизвикани от био-терористи.

През 1984 година в Орегон умишлено са заразени зеленчуците, които се поднасят в редица заведения за обществено хранене под формата на салати. Резултатът е 751 души заболели от салмонела. През 1996 година в кухнята на една тексаска болница умишлено са заразени десертите, главно понички и вафли. Четиридесет и пет души са заразени от Shigella dysenteriae.

През последното десетилетие заплахата от био-терористични атаки рязко нараства. Достатъчно е да си припомним акцията на самоубийствената японска секта Аум Шинрикио, която през март 1995 година пусна високотоксичния газ зарин в токийското метро. Полицията разкри, че едновременно с това членовете на сектата са разработвали програма за създаване на антракс и ботулинов токсин — точно като Юри Давидов в настоящия роман. Те стигат дори дотам, че изпращат делегация в Заир, която трябва да открие начин за военно приложение на вируса Ебола…

До разпадането на СССР през 1989 година в страната действа широкомащабна програма за производство на биологически оръжия. Това става въпреки, че още през 1972-ра комунистическото правителство е подписало Договора за забрана на химическите и биологически оръжия. В своя апогей тази програма ангажира около петдесет хиляди учени и лаборанти, които работят както в научноизследователски институти, така и в заводи за директно производство на такива оръжия. Всичко това се осъществява под егидата на Стопанско обединение „Био-препарат“, намиращо се под прякото ръководство на Министерството на отбраната. Програмата е спряна от правителството на Борис Елцин, но много експерти изразяват съмнение в това. В резултат хиляди опитни специалисти остават без работа. Отчитайки тежкото икономическо положение на днешна Русия, човек не може да не си зададе въпроса: къде са тези хора днес, с какво се занимават? Част от тях вероятно карат такси в Ню Йорк Сити, точно като Юри Давидов… И вероятно, също като него, случайно се срещат с представители на крайно десни групировки, секти и течения, изпитващи дълбоко недоволство от живота и установения ред…

За нарастващата заплаха от биологичните оръжия допринасят и деспотичните режими в държави като Ирак, Иран, Либия и Северна Корея. По време на Войната в Залива САЩ и техните съюзници са дълбоко шокирани от запасите на Ирак от биологическо оръжие, от заводите за производство на такова, които са пръснати из цялата страна. Оказва се, че в тази връзка външното разузнаване е било почти сто процента неефективно. Съюзниците са дълбоко обезпокоени и предприемат серия от спешни мерки. За съжаление шумотевицата в медиите привлича вниманието и на различни терористични групи и индивиди, които проявяват засилен интерес към биологичните оръжия. И това е напълно оправдано: био-оръжията не струват скъпо, за производството им са нужни елементарни за набавяне компоненти (някои от тях се предлагат дори по Интернет), но най-главното е, че в тях се съдържат биологически агенти, които могат да се намерят навсякъде. Тук трябва да се добави, че био-оръжията са най-добрите оръжия за масово унищожение, които могат да бъдат използвани при тайни операции. Ефектът от тяхната употреба се проявявя часове, а понякога и дни по-късно, а това дава на престъпниците предостатъчно време да се покрият.

Фактор в полза на евентуалната заплаха от био-терористични атаки е и днешното социално-икономическо и политическо положение в света. В някои страни се наблюдава рязко нарастване на религиозния фундаментализъм, други си поставят извратени националистически цели. А в западните, високо индустриализирани страни, се наблюдава рязко засилване в дейността на отчаяни крайнодесни групировки, които уж се борят срещу глобализацията, но на практика са си чисти терористи. Биологическото оръжие е привлекателно именно за тези групировки и това прави обстановката в съвременния свят крайно опасна.

Във „Вектор“ медицинските следователи са първите, които се сблъскват с био-тероризма под формата на атака с антракс. Може би ви е направило впечатление, че медицинското съсловие като цяло не може да реагира адекватно на сигналите за опасност от такава атака. Ако беше успяло, атаката вероятно нямаше да бъде възможна. Това е един важен въпрос. Ако оставим настрана художествената измислица и се придържаме към реалния живот, вероятно бързо ще разберем, че именно лекарите са тези, които първи ще се сблъскат с последиците от едно био-терористично нападение. По тази причина медицинското съсловие трябва да започне да променя мисленето си, да се настройва на нова вълна. Това е особено важно когато се натъкваме на болести, причинени от агенти с потенциал на биологическо оръжие.

В същото време отговорността на медицинската професия не се изчерпва с идентифицирането на отделен епизод и лечение на жертвите. Медицинската професия има етическия дълг да продължава да институционализира вероятността от употреба на биологически оръжия. Членовете на тази професия от различни страни трябва да настояват за пълно разследване на всички подозрителни заболявания в рамките на родината си, а получените изводи да докладват на международни форуми. Ако това беше станало по време на изтичането на антракс от един завод на „Био-препарат“ в Свердловск през 1979 година, целият свят щеше да бъде задължен на съветските медици. Всички ние щяхме да научим за нелегалната програма за производство на биологични оръжия в СССР и щяхме да вземем съответните мерки. Но вместо това бяхме принудени да се задоволим с дезинформациите на КГБ, а „Био-препарат“ продължи с нелегалната си и морално недопустима дейност за период от още цели десет години…

Другата причина, поради която медицинското съсловие трябва да играе ролята на морален страж срещу производството на био-оръжия, е проста и ясна: самата технология за производство на такива оръжия представлява криво огледало на био-медицинското изследване. И тази технология не стои на едно място — при темповете на развитие на съвременните технологии неизбежно ще се стигне до създаването на нови, още по-опасни за човека биологични продукти. Специалистите неволно потръпват при мисълта, че някой може да обедини лесното разпространение на обикновения грип с действието на вируса Ебола.

Както и в случая с ядрените оръжия, обществеността има чувството, че е общо взето безсилна да предотврати заплахата от биологическите оръжия. Но това не е съвсем така. Обществеността може да изиграе своята роля при влошаващата се биологична обстановка в света чрез по-доброто познаване на заплахата, която носят биологичните оръжия. Контраразузнаването е горе-долу единственото реално средство за предотвратяване на масови био-инциденти, а то може да бъде с пъти по-ефективно, когато има за съюзник бдителната общественост. Хората просто трябва да докладват за всичко подозрително, което се случва в населеното място около тях. Затворени гаражи и мазета с подозрителна активност около тях, миризма на ферментация, продължителна работа на мощни вентилатори и пр. На властите трябва да се съобщава и за всяка кражба на специализирано оборудване — ферментатори, микробиологическо оборудване, херметични контейнери и автомати за разпръскване на пестициди.

Давам си сметка, че не е много лесно да се тревожим за последиците от био-тероризма, когато на главата ни са тежки и достатъчно многобройни проблеми: СПИН, глад, икономическа изостаналост, граждански войни, етническо прочистване, глобално затопляне… Но не бива да забравяме, че става въпрос за нещо, което може да убива бързо и в огромни количества. Десетилетия наред живеем със страха, че човешката раса може да изчезне в ядрената зима. Днес трябва да си даваме сметка, че това още по-лесно би станало чрез биологията…

Накрая трябва да отбележим и нещо оптимистично — правителствата и местните власти, главно в САЩ, но и в други страни, вече започват да си дават сметка за заплахата на био-тероризма и вземат съответните мерки. Отпуснати са първите средства. Министерството на отбраната и ФБР формират специални части за борба с био-тероризма, големите градове като Ню Йорк ги следват със свои специализирани екипи. Създават се специализирани програми на обучение, които включват и имитация на реални ситуации. Резултатите от всичко това все още са скромни. В случай на реална био-терористична атака властите със сигурност ще вземат по-сериозни мерки, но тогава за много хора ще бъде твърде късно. Предстои огромна работа, в която трябва да се включи всеки от нас. Нека не чакаме инцидент като този, който е описан във „Вектор“, за да демонстрираме своята решимост.

Робин Кук, МД

Неапол, Флорида

Декември 1998 г.