Еничар

Мюсюлманите се прекланят пред мъдростта и мъжеството на пророка Иса и приемат цялата истина в учението му, което яхудите се опитват по всякакъв начин да омаловажат.

*яхуди - арабско наименование на евреите

Всички слушаха и разсъждаваха над думите на мавляна. Тогава се случи нещо неочаквано. Васил се изправи и каза:

- Това не е вярно! Исус, нашият бог, не е бил обикновен пророк! Исус е Бог, изпратен на земята, за да изкупи чрез своята кръв нашите грехове! Бил е разпънат на кръста и възкръснал в третия ден…

- Бог… Изкупил греховете… Възкръснал - мавляна прекъсна момчето.

Такова поведение никой не очакваше. Момчетата веднага се заоглеждаха за Явуз Челик. Знаеха, че пашата няма да прости толкова нагло държание. С облекчение обаче всички забелязаха, че Челик паша беше напуснал мечета по същия тих и незабележим начин, по който се беше появил.

- Всичко това е ширк - продължи невъзмутимо мавляна. - Триединството е безумна измислица на група християнски теолози. Ненапразно първите християни въобще не са знаели за триединството и са изповядвали чист тауахид, какъвто изповядват яхудите и мюсюлманите.

Да се твърди, че човекът Христос и Светия дух са равни на Бог е безбожие и ерес. Това е християнството - ерес на исляма и юдеизма. Нашите народи изминаха дълъг път преди да излязат от джайхилията, да спрат да изповядват ширк, да достигнат до тауахид и да получат божествено откровение и светлина от Аллах. Християнството е крачка назад от тауахида. В такъв случай то стои по-ниско дори от вярата на яхудите.

Иса има една слабост. Не искам да светотатствам пред вас, но Мохамед е издържал на всички изкушения и не се е поддал на изкушението учениците му да го обожествяват. Той е бил толкова скромен, че дори забранил на нас, последователите му, да го изобразяваме. Успял е да се предпази от суетата да го наричат Велик учител. Иса не е направил достатъчно усилия и е оставил учениците му да го обожествяват, да го наричат Син Божи - нещо, което пророк Мохамед никога не е допуснал.

Момчетата бяха доста уморени. Може би затова мавляна реши, че толкова дълъг разговор е достатъчен и ги пусна да си ходят. Когато Петко минаваше покрай мавляна, той му каза:

- Момче, пашата иска да отидеш при него!

Петко кимна, за да покаже, че е разбрал думите на учителя, но и в същото време, за да изрази уважение и благодарност за лекцията.

Вечерта, докато неговите другари се къпеха, перяха и се приготвяха за следващия ден, Петко отиде при пашата. Всичко това стана преди вечеря и младежът се притесни да не пропусне храненето. Изпадаше в ужас при по-добна мисъл, смяташе, че ако дори веднъж не се нахрани, няма да оцелее.

Явуз Челик посрещна младежа в стаята си. Тя беше на горния кат на централната сграда, в еничарските казарми. Това беше цял един сарай. Стаята беше огромна и светла. Двете стени бяха целите в прозорци. Под прозорците имаше широк и удобен миндерлък, застлан със скъпи дебели постели. За пръв път Петко виждаше толкова скъпи и удобни постели и беше впечатлен от разкоша. В стаята имаше разпалени два големи мангала, които бяха затоплили помещението и го правеха още по-уютно.

Явуз Челик беше седнал удобно на ъгъла на нара. Светлината, все още силна, беше приглушена от снега навън и правеше така, че тялото на пашата да изглежда като обвито в ореол от светлина. Еничарът ветеран беше облечен в леки дрехи, които подчертаваха жилавата му и силна фигура, която странно контрастираше с разкоша и наредбата в стаята.

Пашата плесна с ръце, някакви прислужници се появиха като от нищото и донесоха блюда, отрупани с всякакви вкусотии. Имаше печено месо, ориз, пита хляб, сушени плодове и бакърен съд, пълен със студена вода. Прислужниците сложиха храната направо на миндера, пред пашата.

Петко все още стоеше коленичил на едно коляно пред пашата. Той му направи знак да седне от другата страна на софрата. Петко почтително седна. Обилната трапеза и разкошът наоколо подчертаваха още повече аскетичната фигурата на Явуз Челик.

- Разговорът ни ще се проточи и ще пропуснеш яденето, затова яж! - доста рязко каза пашата и с неопределен жест посочи към нещата за ядене, които бяха поставени между двамата.

На Петко не му трябваше повторно подканяне. Не се беше хранил спокойно и до насита от много време, а толкова обилно и разнообразно ядене, откакто беше тук, не беше виждал. Опитваше да се контролира, за да не се изложи в очите на стария воин, но постепенно, под насърчителния му поглед, се отпусна и се нахвърли върху храната. Отначало поглъщаше храната, почти без да я дъвче. Постепенно младежът се засити и успокои, но продължи да яде, тъй като не знаеше кога пак ще му се отдаде такава възможност. Пашата се радваше на вълчия му апетит. Той прояви търпение и остави младежа хубаво да се засити.

- Разговорът ни ще е важен, затова се засити, пийни вода и се намести до мангала - каза Явуз Челик, като посочи къде да седне младият еничар. - Ще оставим храната, хапвай си! Трябва да си спокоен и внимателно да слушаш!

След тези думи Явуз Челик започна да говори:

- Отдавна чакам момента, в който ще знаеш достатъчно добре турски, за да може спокойно да ме разбираш. Аз ти изпращах толмача, за да те учи по-бързо на турски и да разбираш и по-сложни неща. Слушай сега!

*мечет - училище за религиозни цели

Това, което виждаш тук е само фасада. Ние сме създадени да бъдем слуги на султана и да наложим исляма из целия свят. Откакто са създадени еничарите, не познаваме вкуса на поражението. Губили сме битки, но никога не сме се отказвали. Ние сме най-смелите и силни воини в този свят. Но всъщност най-важното нещо, което ни прави такива, е не воинското умение, не силата на нашите оръжия, не вярата, както навярно са ви казали мавляна и моллата, а една тайна. Голяма тайна, която знаят всички енйчари. Но тайната е толкова голяма и дълбока, че не всички воини са готови да я приемат докрай. Затова всеки един знае за нея само дотолкова, доколкото има сили и възможност да вникне в нея. Всеки воин еничар има различна степен на посветеност.

Ние сме еничари, но всъщност не сме обикновени мюсюлмани. Всеки един от нас освен воин е и посветен духовно светец от ордена на бекташите. Да! Всички ние сме бекташи и освен воини сме духовници и жреци на Аллах - Единственият и Всемогъщият. Ние, еничарите, не сме само войска, ние сме религиозно-духовен воински орден.

Има два начина за постигане на спасение на душата. Единият е бавният начин - това е начинът на традиционния ислям. Той е за обикновения човек, за човека без особени възможности и воля. Но ние не сме такива. Ние, еничарите, сме воини и хора с желязна воля. Ние сме воини и не можем да следваме бавния път на исляма. Бързият начин, за постигане на спасение е този на духовните практики. Това е методът на сектите на дервишите суфи. При тях спасението и светостта се постигат не само чрез следване на исляма, а чрез различни духовни практики, светлината тече от сърце в сърце.

Явуз говореше и внимателно следеше реакциите на младежа.

- Всички ние, еничарите, сме чужденци. Нито един от нас не е арабин или турчин, нито един от нас не е роден мюсюлманин. Явно е, че не можем да бъдем най-обикновени последователи на исляма. Знаеш ли кой и с каква цел е създал ордена на еничарите?

Петко се напрегна. Спомни си, че вече беше чувал за създателите на корпуса, но не можа да си спомни имената им.

Явуз Челик усети, че момчето не си спомня и за да не го притеснява, продължи:

- Запомни това име! Чандарлъ Кара Халил Хайредин (на арабски Хайруд-Дин) е основоположник на нашия орден. Именно той е създал най-добрите воини на света. Той не бил обикновен войник или кадъаскер (главен съдия), а специален, свят човек. Неговият гений го подтикнал да слее армейската част от чужденци с ислямската религия. Тази идея той развил от предците на тюрките и персите, които служели като наемна армия при Омаядите*.

Някои хора твърдят, че това е станало още по времето на Орхан Гази - вторият владетел на тюрките и син на Осман Гази. Други казват, че станало по времето на Мурад I. Сега това няма значение.

*омаяди - мюсюлманска династия в Дамаск

Все пак Хайредин знаел, че ще има трудности, защото много от светците и авторитетите на суфизма* изповядвали принципа за невмешателство в мирските дела. Много суфи**, смятали за недопустимо всякакви контакти с държавата и заемането на каквато и да е държавна служба. Хайредин обаче вярвал, че това е възможно, защото имал жив пример Насир ал-Бахри - мамелюкският султан и управител на Египет, успял да изгради тесни контакти със Салих Абдаллах - шейх на ордена ал-бадавийа. Чандарлъ Хайредин бил мъдър и извикал при себе си на беседа Хун-кара ибн-Ариф, внуче на Джеляледдин Руми - шейх на ордена мавлявия Почти всички духовни практики в този орден били свързани с музика, песни и танци. Именно затова на мавлявиите им казвали танцуващи дервиши. Най-популярната техника на екстаза било дългото въртене на тялото около собствената си ос. Най-голямото и централно теке на мавлявиите било построено в град Коня при гроба на Джеляледдин Руми Освен Хункара ибн-Ариф, Чандарлъ Хайредин повикал при себе си и Кемал уд-Дин ал-Кашани - шейх на местното теке на бекташите. Те вярвали в духовната приемственост, че учителят предава духа си на своите ученици и те продължават да го носят в себе си. Именно така бекташите вярват, че ще постигнат спасение в Съдния ден.

Създателят на ордена - Хаджи Бекташ Вели, се смятал за духовен приемственик, който чрез шейх Ахмед Йасеви преминава през имам Муса ал-Казим и по-нататък към Абу Бакр. В VIII век от Хиджра Хаджи Бекташ бил воин от армията на Баба Исхак. Това означава, че той заставал изцяло зад движението на Газиите***. Затова именно бекташите са в основата на съвременната Османска империя.

Освен тези учения, Чандарлъ използвал и много други секти. Днес ние официално се смятаме за бекташи, но знаем тайни, които водят началото си още от пророка Мохамед, от създателя на нашето учение и от Осман и Орхан Гази - създателите на нашата държава. Ние, бекташите еничари, сме хранители на тайните и воини на исляма. Ние не сме просто армия, не само мечът, но и полумесецът на исляма.

Днес има спор дали Чандарлъ Хайредин е изпълнявал заповед на султан Мурад I или заповедта за създаването на еничарския корпус му е била дадена лично от Орхан Гази. Някои смятат, че Хайредин е бил личен ученик на Осман Гази и е духовният приемник на Осман. Така че ние днес носим в себе си онази светлина, горяла в сърцето на Осман преди четиристотин години.

*суфизъм - философска школа, чиято цел е вътрешно прозрение и съвършенство, чрез отричане на Аз-а. Възникнала е в рамките на исляма през VIII-X в.

**суфи - последователи на суфизма

***Газии - борците -за исляма - Осман Гази, Орхан Гази и цялата останала династия на османските султани

Ние сме създадени да водим едновременно двете войни. С ятаган в ръка сме призвани да браним държавата на исляма и нашия султан, защото всички ние сме роби на султана. Сам Аллах раздели света на дар ал-ислям* и дар ал-харб, утвърждавайки с това свещената война.

Но освен за Голям джихад ние, еничарите, трябва да сме готови и за Малък джихад. Затова всички се обучаваме в религия и философия. Всеки еничар трябва да е запознат с верите и нравите на народите, които ще покорява. Защото на всеки еничар ще се наложи да работи и на чужда територия - в страните на католиците, шиитския ислям, в общините на яхудите и зороастрийците. Трябва да познава освен исляма и бекташ, така и в по-тънки оттенъци различните течения, секти и ереси в тези религии. Много от тези народи научават именно от нас за исляма. Ние сме хората, които трябва да разузнават за слабите и уязвими страни на учението им. Трябва да знаем дори повече от вярващите и да умеем, ако се наложи, да използваме религиозни термини и ключови понятия, религиозни категории във вероизповеданието на враговете, за да ги разколебаем и да отнемем увереността им в силата на вярата им. Ние трябва да ги побеждаваме на бойното поле и във всеки религиозен спор да ги “обръщаме” в нашата вяра.

Затова ние развиваме воините еничари като бойци на джихада. Обучението при нас трябва да бъде хармонично. Воинските практики и бойната подготовка изискват ред, строгост, дисциплина, подчинение и воля. Но дисциплината и заповедите трябва да спрат до тук. Религиозното обучение се гради върху разбиране, убеждение и ненасилие. Никога вярата не бива да се налага със сила. Всеки еничар трябва доброволно да приеме исляма и да пожелае да стане бекташ. Тук трябва да се пипа нежно и чувствително, без никакво насилие. Именно в това е нашата сила. Не е имало случай досега вяра да се наложи със сила. Много пъти и християните, и мюсюлманите грешат, като допускат, че могат да накарат някого насила да се “обърне” в правата вяра. Специално за исляма съм сигурен, че не може да се изповядва насила. Как можеш да станеш насила мюсюлманин!?

Нашата сила е именно в това, че всеки еничар е убеден бекташ. Много пъти раята говори лоши неща за нас. Поробените народи твърдят, че принуждаваме под страх от смъртно наказание всеки еничар да приеме исляма. Но никой не се пита защо след като насила ги помохамеданчим, момчетата не бягат и не се връщат обратно в старата си вяра? Не се случва нищо такова. Това е така, защото всеки еничар е убеден бекташ и държи на новата вяра. Някой път ще ти каже защо.

*дар ал-ислям - ислямските държави; дар ал-харб - немюсюлманските страни

- Но, учителю, защо говорите срещу покорените народи?! Нали и аз и вие произлизаме именно от тези народи?! - попита Петко със страст.

Явуз Челик въобще не се стъписа от въпроса.

- Когато станем еничари, ние вече не сме част от покорените народи. Всички покорени народи сами се поставят в положение на рая. Затова мразят нас и Империята. Но ти вече не си от раята. Ти ще бъдеш елитен воин и ще властваш над тези народи. Ти ще управляваш Империята.

Разговорът се беше удължил доста. Петко беше хапнал добре и сега затоплен от тлеещата жар в мангала, почувства как му се доспива. На няколко пъти се опита да скрие прозявката си, но всеки път очите му издайнически се насълзяваха. Разговорът беше интересен и Петко осъзнаваше важността на всичко, което чуваше, но умората от деня и топлината го оборваше. Навън отдавна вече беше паднал мрак. По невидим знак на пашата, прислужниците бяха запалили свещи в метални свещници от ковано желязо, които бяха поставени на стените.

Явуз Челик забеляза умората, която бори Петко, но реши да продължи разговора.

- Ние сме най-добрите воини, защото сме отдадени изцяло на воинските дела. В началото всички народи са имали армии, събирани от местните хора, които обработвали земите си или отглеждали животни. Но това не е истинска армия, това е опълчение. С такава армия в най-добрия случай можеш да защитиш територията си, но не и да водиш завоевателни войни. Гърците и персите били първите, които привличали съюзници. Атиняните обикновено наемали или привличали спартанци и траки за съюзници, които изнасяли най-тежката част от битката. Това постигнало най-голям разцвет по времето на Искендер, при когото по-голямата част от армията му била от съюзници или покорени народи. И само Първа Македонска фаланга била съставена от воини-ветерани македонци.

Римската войска също отначало била съставена от най-обикновени римски граждани и селяни - собственици на земя. Такива били легионите в началото - опълчение, което се събирало само по време на война и бойни походи. Но на всички пълководци станало ясно, че с такава армия не може да се владее империя и да се завоюват нови територии. Консул Марий повишил заплатите на войниците и увеличил срока на служба в армията от шестнадесет на двадесет години. Чак Октавиан Август направил от легионите постоянна армия, всички воини станали професионалисти, но все по-малко римляни започнали да служат в тях. Накрая всички легионери били наемници от други народи.

Днес почти всички големи армии са съставени от наемници. Колкото и да е невероятно, днес наследниците на Кубилай кан - владетелят на най-голямата някога империя, които управляват в Бейджин (Пекин), са охранявани от гвардия, съставена от воини-руси. Тя се нарича “Сюан джун уруси ху вей джин чуан” (“Охраняващ полк от руси, прославящи верността”).

Някога султан Узбек, за да засили армията си и особено пограничните райони, събирал деца от русите, аланите и черкезите и ги оформил в специални части. Тези бойни части и данъкът, който плащали покорените народи, се наричали тамга.

Ние сме наследници на тези воини, но в много по-чист вид. Ние не сме про-сто наемници, а най-добрата армия не само за отбрана, но и за нападение. И сме готови да се втурнем във всяка страна, във всеки един момент да убием и да умрем. Чандарлъ Хайредин - създателят на нашата армия, пръв е разбрал, че воинът се бие два пъти по-добре, когато освен воин е и монах - като каза това, Явуз Челик замълча и се замисли. Погледът му като че ли беше зареян някъде там, назад в миналото. Откакто Неджиб ага им беше разказвал за еничарите, един въпрос измъчваше Петко. Сега той реши, че е време да го зададе:

- Учителю, нашият чорбаджия ни разказа за корпуса на еничарите, но не мога да разбера защо нашето обучение е различно?

Явуз Челик трепна. Той веднага разбра въпроса.

- Наистина, в началото аджамиогланите първо са преминавали военно обучение, но много бягали и представлявали опасност. Затова бъдещите еничари отначало били покръствани и изпращани да живеят две-три години в Анадола. Вие сте първите от столетия насам, за които е дадена заповед първо да преминат бойно обучение. Тази заповед беше дадена лично от негово Величество султан Ахмед III и потвърдена лично от агата на еничарите Кубилай Юндер. Искаш ли да знаеш наистина защо?

Чувството, че пашата на еничарите разговаря с него като с равен, много радваше Петко, а въпросът, който Явуз Челик му зададе, като че ли издигна значимостта на момчето на още по-голяма висота.

- Ние, еничарите, сме най-голямата сила в Империята и изобщо в света. Въпреки че сме предани на султана, не сме безлични роби. Ние имаме мисия на тази земя, която трябва да изпълним, а тя е халифатът да продължава да съществува. Султаните, колкото и да са силни, се съобразяват с нас и нашето мнение. Бих казал, че султаните, след Аллах, най-много се плашат от нас, защото единствено ние можем да ги възкачим и свалим от престола. Примерите са много, но чуй един. Някога осмият султан на империята - Баязид II, когото наричали Благочестивия, решил да постави на престола принц Ахмед, който много приличал на него, както външно, така и по характер. Венецианският посланик, който непрекъснато кроял интриги и се опитвал да влияе на султана, му внушавал да избере друг свой син - Коркуд. Но любимец на еничарите бил Селим. Той повел корпуса в множество битки и още като шахзаде*, при боен поход в Грузия, успял да присъедини към Империята областите Карс, Ерзурум и Артвин. След това, само с две хиляди еничари, нападнал Иран и победил армията на шах Исмаил от династията на Сафвевидите и пленил брат му Ибрахим Мирза.

Еничарите подкрепили шахзаде Селим и той станал известен като деветият османски султан, Селим I Явуз (Жестокия). За тази цел, с помощта на еничарите, убил тримата си братя и баща си.

Преди сегашният ни благочестив владетел Ахмед III да поеме престола, начело на Империята беше брат му султан Мустафа II, но бунт на еничарите, който избухна на 15 юли 1703 година, принуди Мехмед IV Авджъ (Ловеца) да остави престола на Ахмед. След това агата на еничарите Кубилай Юндер, по заповед на новия султан, изби всички ръководители на бунта. Така Ахмед III имаше нужда от нови верни еничари. Понеже смята, че българите от Румелия са най-добрите и предани воини, заповяда на мен и на Кубилай да изградим нов корпус. След чистката, която Ахмед III проведе, корпусът ни е омаломощен. Трябва да бързаме, за да попълним редиците на нашите орти. Затова султанът и агата решиха първо да преминете обучение и да бъдете “обърнати” в правата вяра. И едва след това, ако разполагаме с време, да заминете за Анадола. След обучението шансът ви да оцелеете в Анадола ще бъде много по-голям. Султанът иска повечето от вас да оцелеят, тъй като корпусът има голяма нужда от попълнение. Именно затова той нареди да преминете обучение в точно тази последователност. Затова нашият ага Кубилай Юндер ми поръча лично да водя вашето обучение, а освен това то по нищо да не отстъпва на обучението на предишните еничари. Вие сте новото начало в нашия корпус.

Петко се чувстваше невероятно от признанията на пашата. Чувстваше се поласкан, но и малко неудобно. На края на разговора пашата рязко се изправи. Това припомни на Петко кой стои срещу него, че това е един от най-великите воини в света. Той се приближи до младежа, потупа го нежно и бащински и каза:

- Готви се, младежо! Трябва да си готов за славни дела!

Петко вървеше към спалното помещение. Чувстваше се замаян от разговора с пашата. Всеки път научаваше толкова много неща.

Така минаваха дните. Сутрин изучаваха и запаметяваха различни сури от Корана. Следобед отиваха в мечета, където всеки ден разговаряха с мавляна Йенишехирли Абдаллах ефенди. Учителят намираше начин всеки път така да разговаря с момчетата, че да им бъде интересно. Докато изучаването на Корана и думите на моллата въобще не влияеха на момчетата, мавляна успя да ги заинтригува. Главно негова беше заслугата за това те все повече да започнат да мислят за себе си като за част от еничарския корпус.

*шахзаде - престолонаследник

Един ден мавляна Йенишехирли Абдаллах ефенди започна да разказва историята на исляма. Момчетата слушаха притихнали:

- Ето самото начало на създаването на исляма. Отначало Мохамед трудно намирал последователи. След жена му, пръв ученик му станал Али - син на Абу-Талиб. Завареният му син Заид също му станал ученик. Двамата най-влиятелни мъже, които го последвали, са близкият му приятел Абу Бакр и Омар - неподкупен човек с твърда ръка. Именно те оглавяват и ръководят мюсюлманската общност след смъртта му.

Докато Мохамед бил жив, той и уммата* били в единство. След като умрял, не оставил наследник и не посочил никого за такъв. Така смъртта му предизвикала религиозна и политическа криза. Изникнал въпросът: Кой ще го замени? Кой ще бъде халиф - “заместник” на Пророка?

От този момент от правоверния ислям започнали да се отцепват различни течения и секти.

Всички очаквали, че Мохамед ще бъде наследен от братовчеда на Пророка и негов зет - Али**. Но той се оказал твърде слаб като личност и затова бил заменен от стария Абу Бакр, когото Мохамед още приживе определил да води молитвата на мюсюлманите и да ги представя пред Аллах. Именно Абу Бакр станал първият халиф.

Преди да умре Абу Бакр посочил за свой наследник Омар ал-Хаттаб. Той е вторият халиф и управлявал мюсюлманите десет години - от 634 до 644 година. Омар предоставил на шест свои наследници властта да избират следващия халиф. И те, вместо на Али, решили да я предоставят на друг зет на Пророка - Осман, потомък на Омая. Но Осман също не бил дълго време халиф. През лятото на 656 година Осман ибн ал-Афан бил убит и кръвта му попила в току що завършения първи екземпляр на свещения Коран. Едва тогава Али ибн Абу-Талиб бил избран за четвърти халиф. Той обаче не получил признание от страна на съперниците си, най-могъщият от които е Моавия - братовчед на третия халиф Осман. Той бил от рода Омая, от племето на Курейш, които управлявали Сирия. Така започнала война между привържениците на Али и Омаядите, наричани още Абасиди или Курейшити.

През лятото на 657 година, в битката при Сафин на река Ефрат, Али разбил войската на Моавия, ръководена от Талха и Аз-Зобаир, към когото се присъединила и Айша - младата вдовица на Пророка. Битката при Сафин е наречена “Камилската битка”, тъй като самата Айша яздела камила и участвала в битката. Айша била пленена и изпратена в Медина.

*умма - ислямската община

**Али бил женен за Фатима - дъщеря на Мохамед

Въпреки загубата, Моавия измества Али, без да го е победил. Той призовава спорът между него и Али да бъде отсъден според Корана Али, за когото мирът в ислямския свят бил над всичко, се съгласил и приел “помирителния съд на Адрох” и се отказал от правата си.

Не всички от последователите на Али били съгласни с неговото решение. Те обявили неговото решение за несъвместимо с духа на исляма. Така дванадесет хиляди воини напуснали неговия лагер. Нарекли ги хариджити (възмутени, въстанали) или сур алем (червенознаменни). Те избрали за нов халиф ибн-Вахбу. През зимата на 661 година хариджитът ибн-Мулджам нападнал и смъртоносно ранил Али, докато той излизал от мечета в град Куфа. След два дни Али умрял. На това място му е издигнат паметник.

Първите четири халифа били наричани рашидуи - “правилно насочени”. След тях настъпил голям разрив в исляма. Смъртта на Али била не по-малка загуба за неговите привърженици от загубата на Мохамед. Привържениците и наследниците на убития имам Али се сплотили в “шият али” (партия на Али), стояща в основата на шиитското течение в исляма.

През 680 година, в десетия ден от месец мухарам, в битката при Кербала бил убит синът на Али и внук на Мохамед - Хюсеин.

Йеменският евреин Абдаллах ибн-Саба ас-Сауда заявил, че Али не е умрял, а пребивава в “скрито състояние” и преди края на света ще се завърне, за да го изпълни със справедливост.

Мавляна направи пауза дали защото се замисли за нещо, или за да даде възможност на младежите да осмислят всичко казано до тук. Момчетата така се бяха заслушали, че бяха забравили, че участват в разговора. Едва сега Петко забеляза, че в помещението беше станало доста тъмно. Момчето, което отговаряше за това да слага насечени дърва в печката, съвсем се беше отнесло. Сега то се възползва от паузата и разпали отново огъня в мангала.

Мавляна се наметна с черното си джубе*. Явно на него също му беше станало студено. С изкусно движение намота бяла чалма около нисък тадж**, като остави висяща дълга част, която провеси през лявото си рамо. Момчетата за пръв път виждаха мавляна с ниска шапка, а не с високата шапка на еничарите. Явно, когато седеше, тази шапка му беше много по-удобна.

След това мавляна продължи по същия внезапен начин, по който беше спрял:

- Суната смята пророка Мохамед за хатам ан-набийна (печат на пророците) тоест, че той слага край и печат на всички пророчества преди него. Мохамед е последният, завършващият, заключващ пророчествата и слага край на Свещената книга. Моавия премества столицата си от Медина в Дамаск и въвежда династичния принцип на халифата, посочвайки преди смъртта си за свой наследник своя син Язид. Така той скъсва с линията, произлизаща от Пророка и първите халифи, а първата династия на Омаядите била от сирийски произход.

*джубе - характерна за ордена на бекташите наметка

**тадж - шапка от филц

Абдаллах ибн-Саба оспорил думите на Корана и заявил, че в Свещената книга има “ал-Батин” (скрит смисъл) и именно шиитските полупророци и проповедници - аятоласите, го знаят и го предават само устно на поколенията си.

Династията на Омаядите била свалена от наследниците на ал-Абас - чичо на Пророка, които основали шиитското движение Ибн ал-Ханафия. Новата династия се установила в Ирак и преместила столицата на халифата в Багдад. Те се нарекли Абасиди и се обявили за възвръщане на старата традиция, нарушена от узурпиралите властта Омаяди. Отпаднала всякаква изборност, а халифи от Абасидите били Харун ар-Рашид (786-809) и ал-Мамун (813-833).

Следващата голяма халифска династия е тази на Фатимидите. Когато целият мюсюлмански свят бил разтърсван от шиитски бунтове, Обайд-Аллах - таен имам на ислямската секта, се представя за потомък на Пророка.

Обайд-Аллах твърдял, че е наследник на Мохамед по линията на дъщеря му Фатима. Той дал нареждане на своя пропагандатор Абу Абдаллах да проправи пътя му до властта. Обайд-Аллах решава да се представи за дългоочаквания от всички Махди.

Властта на Фатимидите окончателно е съборена от кюрдския владетел Салах уд-Дин (Саладин). След това властта на халифата е поета от потомците на Селджук. Те, както и турците, идват от Средна Азия и са братски народи. Отначало селджуките и огузите (Османските турци) са наемни войници в гвардията на халифите. Но все по-често халифът фактически се управлявал от командира на турските наемници, който също бил тюрк и носел длъжността “емир на емирите”.

По-късно най-големият селджукски владетел - Тогрул бег, сломява могъществото на управляващата в Багдад династия на Буйидите и в 1055 година принуждава халифа да го признае за султан*. Тримата големи селджукски султани - Тогрул бег, Алп Арслан и Мелик Шах, с помощта на персийския везир Низам ал-Молк, налагат сунитското течение и избавят Абасидския халифат от игото на Буидите шиити.

* султан означава “сянка на Аллах на Земята”

След победата над византийския император Роман IV Диоген, в битката при Манцикарт през 1071 година, селджукският султан Алп-Арслан изтласква християните от Анадола. Така се създава Румският села джукски султанат с център град Коня.

Османите са огузки турци, произхождащи от Огуз хан. Те произлизат от родовото обединение Кайъ. Днешният султан, негова святост Ахмед III, е двадесет и трети пряк наследник на първия султан Осман. Тъй като били радетели за налагане на правоверния ислям, те са наричани Гази. Днес нашият владетел Ахмед III е владетел на целия ислямски свят, на всички правоверни. Той е духовен силсила (наследник) на пророка Мохамед. А вие, еничарите, не сте просто мечът на исляма в ръцете на нашия владетел, вие сте острието на този меч.

След тези думи мавляна се успокои. Явно сам почувства, че се беше разгорещил. Разтвори малко реверите на джубето си, за да се охлади. След това накара всички момчета да станат и им показа как да се раздвижат.

- Правилното движение много спомага за правилното протичане на мисълта - каза мавляна.

Той се обърна назад и кимна. До него застана Неджиб ага.

- Чорбаджията Неджиб ще ви покаже по-добре как трябва да се движите.

Неджиб стоеше изпънат като струна до мавляна. Неговата фигура

странно контрастираше на тази на учителя. Докато учителят беше чен в дълга дреха, която превръщаше тялото му в безформен силует, чорбаджията беше в прилепнали дрехи, които бяха обилно украсени с ширити и гайтани. При всяко движение твърдите възлести мускули изпъкваха под дрехите на чорбаджията.

- Както каза мавляна, правилното движение спомага за правилното протичане на мисълта - каза командирът.

След това той накара момчетата да повторят упражненията, които той показа и без да спира, продължи да говори:

- Правилната мисъл също спомага правилното движение. Ние, еничарите, трябва да слеем правилната мисъл с правилно движение. Много хора спорят за това дали правилното движение трябва да породи правилна мисъл, или обратното. Защото, ако мисълта не е правилна, тя само пречи на воина по време на битката. Неправилната мисъл не може да изгради добър воин. Така че и двете са важни. Затова ние развиваме едновременно и двете. С постъпването си в корпуса вие развивате вярата си с моллата, с мавляна - мисълта, а движението развивате при бойните упражнения със своите командири. Тук държим да развием тялото ви, за да станете воини и мисленето, за да добиете душата на воини.