Еничар

Докато говореше всичко това, Неджиб показваше различни упражнения на младежите и те ги повтаряха. За Петко не беше трудно да разпознае, че това са упражнения и движения, които наподобяват въртене на сабя.

- Ние, еничарите, сме воини. Това означава, че осъществяваме пълен

контрол над живота си. Самоконтрол - това е нашето най-силно оръжие - продължаваше да говори Неджиб.

Упражненията се оказаха не много трудни, но загряха момчетата. След часовете седене с кръстосани крака, раздвижването им се отрази много добре. Повечето от тях толкова се бяха вживели, че вече не си спомняха колко дълго бяха седели и че допреди малко бяха схванати.

- Човек е това, за което мисли. Вие сте това, с което занимавате ума си. Ние, еничарите, се опитваме каквото и да правим да поддържаме в себе си правилно мислене. Упражняваме правилно мислене не само когато слушаме мъдреци, а и когато седим, когато се храним, когато се упражняваме или бием. Непрекъснато срещаме в себе си правилното движение и правилната мисъл. Така реализираме самоконтрол и безупречно поведение.

Докато говореше всичко това, Неджиб ага изпълняваше някакъв странен танц. Въпреки че при него движенията изглеждаха лесни и достъпни, момчетата доста се затрудняваха да ги повторят. Освен раздвижването, движенията като че ли имаха магическо въздействие. Всеки аджамиоглан скоро почувства голям прилив на енергия и желание още да се движи и да се занимава с нещо по-активно.

- Виждам, че почувствахте силата. Знам, че тя ви води към битки, но трябва да се научите да я натрупвате в себе си, да я спотаявате и насочвате. Сега трябва да насочите тази сила към това да подобрите мисленето си.

Момчетата веднага разбраха за каква сила говори Неджиб ага. Те седнаха и се опитаха да направят това, което чорбаджията им беше обяснил.

Докато Неджиб водеше упражненията, мавляна беше седнал и спокойно ги наблюдаваше. Сега, когато раздвижването завърши, Неджиб като че ли изчезна и вниманието на всички момчета отново се насочи към мавляна. Той заговори веднага, без да им дава време да се разсеят.

- Слушайте внимателно! Сега ще ви разкажа за направленията и сектите в исляма. Ако не сте много съсредоточени, няма да можете да разберете тънките нюанси между тях, а това е изключително важно. Затова внимавайте много и се опитвайте да запомняте!

Първата и най-стара секта в исляма е хариджизмът. Помните ли червенознаменните последователи на Али, които не признават помирителния съд на Андрох и заявили, че “съдът принадлежи единствено на Бог”? Те се оттеглили в околностите на Куфа, откъдето повели непримирима борба срещу режима на Моавит. След смъртта на Язид (683 г.) се разделили на няколко секти.

Шиитите са едно от основните течения в исляма, заедно със сунизма. За разлика от хариджизма, шиизмът претърпял силно развитие през вековете. Това е появилата се чисто арабска политическа партия на Али, след като последният се отказва от властта.

- Учителю, това означава ли, че само арабите са шиити, а всички други народи са сунити? - за учудване на всички попита Васил.

- Да, на пръв поглед би трябвало да бъде така. И вие много внимателно сте слушали.

Мавляна се поклони към Васил, за да му благодари, при което бузите и ушите на Васил пламнаха. Явно жестът на мавляна му беше приятен.

- Шиизмът се разпространил и сред персите. Новата държава нарекли Иран. Това станало, защото синът на Али - Хюсеин, се оженил за дъщерята на последния владетел от династията на Сасанидите.

Шиизмът внася принципа на имамите, който предоставя на Али и наследниците му правото да ръководят мюсюлманската общност. Тази роля се поверява не на халиф, който притежава временната власт да привежда в изпълнение Закона, а на определен от бога теолог - имам, призван да продължи мисията на Пророка. Имамът бил избиран измежду мъжете от рода на Али. Али получил от Мохамед тайно познание, което се предавало от предшественик на приемник. С времето личността му изместила самия Пророк и имамите започнали да се възприемат като носители на божествена светлина, съвършени и непогрешими по силата на самата си природа.

Поредицата от имами не е безкрайна, а завършва с един от тях, който при смъртта си само е напуснал видимия свят и един ден пак ще се завърне. Така фигурата му се смесва с тази на така наречения Махди, чието завръщане според мюсюлманите ще отбележи края на времената. За шиитите този Махди е много повече от победител на Антихриста и Иблис. Тези основни черти на шиизма се съдържат в движението, което през 685 година, малко след битката при Кербала (10 октомври 680 г.), вдига въстанието на Мохтар в подкрепа на Мохамед ал-Ханефия - синЯ на Али, който не е от дъщерята на Мохамед - Фатима. След смъртта на Мохамед (700 г.), поддръжниците му се разделят на няколко групи, като едните го приемат за Махди, а други определят за негов наследник сина му Абу-Хашим, след чиято смърт (716 г.) между тях отново нас- тъпва разцепление. Една от появилите се секти подкрепя един от наследниците на ал-Абас и става опора на династията на Абасидите.

След поемането на властта от Абасидите, ханефитските секти престават да играят съществена роля. Шиизмът продължава да съществува чрез крилото, което поддържа наследниците на двамата сина на Фатимя (Хасан и Хюсеин - внуци на Пророка).

Шиитите алиани въвеждат ново понятие в исляма - страданието. Поквареният свят страда в очакване на Махди. Със страданието си имамът подкрепя вярата на мюсюлманите. Шиитите дълбоко почитат гробовете на Али и Хюсеин и всяка година в началото на месец мухарем, след десетдневен траур, възпоменават клането от Кербала.

Изненадващо мавляна попита:

- Знаете ли как можете да разберете дали сте попаднали в шиитско селище?

Момчетата се спогледаха, не очакваха такъв въпрос. Повечето от тях сега разбраха, че изобщо не познават исляма. Много от тях бяха израснали и дружили с деца мюсюлманчета, но явно не ги бяха познавали добре. Едва сега им ставаха ясни някои неща, които мюсюлманските момчета бяха правили и разбираха защо са ги правили.

Сега те седяха и не знаеха какво да отговорят на мавляна.

- Зовът за молитва на шиитите малко се различава от този на останалите мюсюлмани и сунитите. Освен това към традиционния призив за молитва те прибавят още една фраза: “Елате за най-прекрасното от всички дела.”

Слушайте сега за шиитите. Имамите са свещени. Те трябва да продължат пътя на предаване на свещените знания и кръвната линия на Пророка и Али. Преследваните имами не бива да рискуват живота си и да се стремят към мъченическа смърт, която би унищожила сектата. Така те са принудени да се прикриват, а последователите им - да не изразяват вътрешните си убеждения и привидно да се държат като останалите мюсюлмани, които приемат установения режим и официалната доктрина - суната Това е принцип на шиитския морал, наричан “предпазливост”.

Шиизмът и сунизмът се противопоставят като две течения на исляма.

Шиизмът също се дели на няколко секти. Една част са така наречените заидити. Те подкрепят един от внуците на Хюсеин - Заид, умрял през 743 г. След това заидитите прехвърлят подкрепата си на няколко негови наследници, между които е Мохамед ан-Нафс ас-Закия, убит през 762 година. Други остават верни на двамата наследници на Хюсеин-Мохамед ал-Беекир (умрял 731 г.) и синът му Джафар ас-Садик (умрял 765 г.).

По-късно тази секта се разделя на имамати, вярващи в съществуването на дванадесет имама (последният от които е Мохамед, изчезнал след 873 година) и исмаилити - последователи на Исмаил (един от синовете на Джафар), лишен от власт заради революционните му идеи. Исмаилите признават съществуването на седем имама.

Мавляна спря, за да осмислят казаното, след което продължи:

- Ние сме еничари бекташи. Нашият най-голям враг в исляма са именно исмаилитите. За да ги победим, трябва да познаваме същността и вярата им. Затова слушайте внимателно кои са исмаилитите!

Мавляна Йенишехирли Абдаллах ефенди продължи с особен патос:

- Учението за “скрития” имам може да се обясни с пребиваване на душата в света на хората в отсъствието на човека. Това обяснение е древно като света. Тази идея се нарича метемпсихоза.

След предупреждението да слушат внимателно за исмаилитите, момчетата бяха наострили слуха си, но ето, че една непозната дума пак застрашаваше да прекъсне линията на разбиране, която бяха подхванали. Затова, когато мавля-на спомена “метемпсихоза”, възглас премина през цялата зала.

Мавляна усети недоволството на момчетата. Това означаваше, че те внимателно слушат и са заинтригувани, затова реши подробно да обясни какво означава непознатият термин.

- Метемпсихоза е преселение на душите в поколенията. Тази идея е позната на хората от най-дълбока древност. Тя се състои в това, че безсмъртната душа на хората не е способна в един живот, който е доста ограничен, да постигне такова ниво на общуване с Бог, че директно да постигне спасение. Според исмаилитите хората не се различават по възрастта, а по древността на душата си. Така е възможно древна душа, която е минала множество прераждания, да бъде в тялото на дете. Имамите са почитани заради старите им души, винаги са смятани за свети, независимо от тялото, в което са въплътени.

При исмаилитите има и още нещо. За времето на поредното въплъщение душите са способни да извършат постъпки, с които да удължат своята карма. Затова на тях им се предоставя възможност от милостивия Аллах да се прераждат пак и пак и да се въплъщават в земни същества. Предполага се, че паметта за опита на изминалите въплъщения е способна да насочва човешкото поведение в някаква посока.

Човекът, в когото се въплъщава Вселенската душа, се нарича имам, пророк, водач или вожд.

Имамите били хора със стари души, които Аллах оставил сред хората. Те говорели с думите на Аллах, но не носели записано словото, както останалите пророци, а носели живото слово на Бог. Тяхната посока била отгоре - от Аллах, надолу - към хората. Останалите хора според исмаилитите имат друга посока на развитие. Те се стремят към Бог и искат да изминат пътя отдолу нагоре. Но при това движение обикновените хора се нуждаят от ориентир, от посока, направляване и духовна подкрепа. Затова са им нужни имамите. Именно затова Аллах е оставил имамите сред хората. Хората се опитват да ги разберат, да ги следват и да бъдат много близко до техните думи, пример и път, за да са близо до Пътя към Бог. Но все пак те не забравят, че посоката на имамите е различна от тяхната посока.

Исмаилитските имами били подложени на преследване, както от нас бекташите, така и от официалните власти. Те били принудени да се укриват. Поради това прибегнали към пропагандатори, които се наричат даи. Даите обикновено били натоварени от имамите чрез проповеди да проправят път към властта. Те набирали нови последователи, посвещавали ги в тайните на своето дело и им забранявали да разпространяват онова, което са научили. Така те създали нелегална мрежа, готова да действа, когато настъпи моментът. През 905 година Обеид-Аллах е признат за Махди и приема властта, като заявява, че е наследник на Исмаил.

Според исмаилитите досега в света е имало шест говорещи пророци:

Адам, Ной, Аврам, Мойсей, Исус и Мохамед, а седмият и най-важен пророк, който ще постави край на пророците и учението, ще бъде именно той - Махди. Той ще сложи точката на божието учение.

Това, както виждате, противоречи на исляма, при който се смята, че именно свещеният наш пророк Мохамед, Бог да даде светлина на душата му, е “печатът на книгата и учението” и е последният пророк. Идеята за Махди противоречи на правоверния ислям.

Освен “откритите”, “говорещи” пророци има и седем “мълчащи” пророци. Това са тихите тълкуватели. Исмаилитите смятат, че Мохамед не е “печатът на Пророците”, тъй като делото му ще бъде надминато от Махди.

От самите Фатимиди произлизат няколко секти. Една от тях е сектата на друзите. Те обожествяват халифа ал-Хаким след смъртта му. Днес друзи живеят само в Сирия, около Дамаск. Друга секта са мостаниелите, последователи на един от синовете на ал-Мостансир, които се установяват в Индия, Египет и Судан. Низаритите, които подкрепяли лишения от права наследник на ал-Мостансир, са наречени още хашишия или хасасини.

Хасан ибн Саббах (1054-1124) - Планинският старец е създал ордена на низаритите (хасасини). Той оказал влияние на всички секти, възникнали след него. Но хасасините оставили и един завет. Всеки владетел трябвало да се съобразява с това, че може да го постигне бърза и неочаквана смърт, идваща от нищото.

Хасан произлизал от известни шиитски и суфистки родове и бил носител на традициите на Хорасан (Иран). Той имал желязна воля. Не му давал покой възхода на Обеид-Аллах. Постоянно го терзаело чудото, каквото било създаването на династията на Фатимидите. Честолюбивият Хасан бил уверен, че такова чудо е и по неговите сили. Оставяйки двора на Селджуките, той се отправил към Мъсър*. По това време той бил средоточие на исмаилитите и тайните науки. Общуването с тамошните мъдреци му позволило да постигне високо ниво на разбиране на арабската и персийската литература, алхимията, астрономията. Там той се запознал с трудовете на Платон, Аристотел и Питагор. Именно в Мъсър той станал известен исмаилитски даи. Легендата твърди, че Хасан постигнал магическа сила. Веднъж, докато плувал с кораб през бурното море, той успял да усмири стихията, като приел умиротворителна поза и казал: “Сам Господ ми е обещал, че с мен няма да се случи нищо лошо.”

*Мъсър - така в тези времена се наричал Египет и неговата столица Кайро

Хасан, със своите низарити, обходил цяла Персия, показвайки придобитите магически умения, основани на неговата могъща воля и на хипноза. Така привържениците на Хасан непрекъснато се увеличавали. През 1090 година му се отдало да превземе планинската крепост Аламут (Орлово гнездо) в Дайлем, на север от Казвин. От този момент започнали да наричат Хасан - “Шейх ул-Джебел” (Старецът от планината, Планинският старец). В последствие низаритите превзели и завладели десетки крепости в планините Елбрус, Кухистан и Ливан.

Цялата държава, която Хасан създал, се крепяла върху контрол над престъпността в основните градове. По това време той създал специализирани групи от убийци. Хасан предлагал на своите подчинени феодали, а и на по-далечни владетели, независимо християни, мюсюлмани или кръстоносци, да се избавят от някой враг или съперник. Тези убийци били много надеждни. Те с готовност се съгласявали да извършат убийство, без да обръщат внимание на това, че и те могат да загубят живота си. Зад силата на тези убийци се криела вярата, че да умреш при изпълнение на такава задача или битка е най-краткият път към Аллах, а ако душата ти и след това не е готова, ще се прероди отново. Фанатизираните младежи, готови във всеки един момент да умрат по заповед на Хасан, се наричали федеини.

Хасан установил седем степени на посвещение и застанал начело на създадения от него орден, приемайки титлата - сейида.

В най-ниското ниво новият член се поставял под зоркото наблюдение на наставник, който, наблюдавал какъв е характерът на младия боец. Младежът давал клетва безпрекословно да пожертва живота си при първа заповед, още преди да е узнал нещо повече за ордена, освен факта на неговото съществуване.

Второто ниво било на изкушенията. Неговият наставник се опитвал да изкуши младежа с чревоугодничество, пиянство, пушене на хашиш, разврат. При това всеки път той отбелязвал колко скован и честолюбив е младежът, достатъчно ли е издръжлив, способен ли е, кога и при какви обстоятелства се контролира и ограничава.

В третото ниво на посвещение на младежа, наставникът се опитвал да предизвика съмнение, като четял и показвал на федеина противоречиви места в Корана и в други Писания.

Тук мавляна погледна младите еничари. Ако преди малко, при изброяването на всички секти, имаше известно отегчение, сега всички се бяха разбудили. Повечето от момчетата не просто слушаха, те си представяха легендарните воини федеини или хасасини.

Мавляна ги гледаше с остър и настойчив поглед. Момчетата веднага разбраха. Учителят искаше да им каже, че трябва не само да слушат, но да съпреживяват нивата на посвещения на хасасините и да разберат колко издръжливи, хитри и непоколебими трябва да станат. За да не казва всичко това директно, той използваше един принцип, който Петко веднага охарактеризира с една българска поговорка: “Бий самара, за да се сеща магарето.” Така мавляна говореше за федеините, но аджамиогланите трябваше да се сещат, че думите му се отнасят за тях.

- Начинът за подготовка на федеини, освен воински умения и бойни изкуства, включвал и системно пушене на хашиш, от което се появявали мистични видения и младежите твърдели, че ги изпълва необичайна сила. Именно в това състояние Хасан разкривал на федеините тайния и мистичен смисъл на ордена. Всеки боец бил сигурен, че с изпълнение на задачата ще постигне гарантирано блаженство в рая, където ще го чакат прелестни красавици - хурии. Легендата твърди, че убийците-смъртници тръгвали в мисия, облечени в бяла туника, препасана с червен пояс. Това били цветовете на чистотата и кръвта.

Когато се разчуло как хасасините се изграждат като бойци, започнали да ги наричат хашишиди, тоест пушачите на хашиш. Европейските кръстоносци изговаряли това име като хасасини*. С тяхна помощ Ричард Лъвското сърце убил Конрад Монферадски. При това, за да получат достъп до жертвата, на двама хасасини им се наложило да живеят почти две години в Европа, да се покръстят и да станат християни. С тяхна помощ той се домогвал и до Филип II Август - крал на Франция, който като разбрал, че след него са изпратени наемни убийци - хасасини, нито за минута не се отделял от телохранителите си. Фридрих II - племенник на Фридрих I Барбароса, се опитвал чрез ръката на хасасин да убие баварския херцог, поради което бил отлъчен от черквата от папа Инокентий II.

Именно с такава поредица от убийства и покушения е свързана славата на хасасините в Европа. Властта на Хасан и неговите убийци нараснала, а взаимното доверие между християнските водачи изчезнало.

Легендата разказва, че Хасан собственоръчно убил двамата си сина. Единият - за мързел и безделие, а другият - за пиене на вино, което е забранено от исляма.

Държавата на хасасините била унищожена през 1256 година. Преди това в 1253 година монголският водач Хулагу разбил основните им сили, но чак през 1255 година успял да се добере до главата на хасасините - Ала уд-Дин Мохамед. След смъртта му, съпротивата продължил неговият син Рукн уд-Дин. Той се предал на монголите чак след година. Едва тогава хасахините били победени и унищожени. Въпреки че тай- ната на ордена не е изчезнала съвсем…

*асасин - така днес се наричат наемните убийци в английския език и въобще в западните езици. Някои филолози извеждат това име не от опиум (хашиш), а от името на водача на сектата Хасан.

Тук мавляна вдигна поглед и хитро погледна младежите. Неговото изражение и очи говореха достатъчно красноречиво. Всички момчета разбраха какво иска да им каже учителят. Те, еничарите, бяха наследници и продължение на ордена на хасасините. Днес те бяха най-добрите воини в света и носеха духа и силата на всички ислямски духовни ордени. Този миг мълчание накара аджамиогланите да се гордеят. Гърдите им сякаш се изпълваха със сила и вяра. Мавляна се възползва от оживлението на младежите. Той знаеше, че вече са уморени, но трябваше да им разкаже и за суните, и за техните секти, затова започна веднага.

- Признаването на абсолютното всевластие на Бог и абсолютния монотеизъм всъщност предполага упражняване на морални добродетели, един от които е приемане на правата вяра на божествения закон. Нещо повече, нашата свещена книга - Коранът, повелява или препоръчва някои аскетични обреди, даващи възможност на човек да пречисти сърцето си, за да достигне душата му до общение с Бога. Това “приближаване” до Бог е в основата на една мистика, която произтича от това, че някога Бог и човек са били слети, представлявали са едно цяло. Единобожието ни говори, че съвършеното състояние на Бог е, когато той е Единен, Всесъдържащ и Съвършен. Това е основата на едно учение, в което всеки последовател се стреми да унищожи дуалността, отричайки или усъвършенствайки себе си и сливайки се с Бог. По този начин всеки човек постига и познава Бог в равновесното му, обединено състояние. Тези хора търсят и откриват двете тьрсещи се и желаещи да се слеят части - Човек и Бог.

”Аз се превръщам в Този, когото обичам и Той се превръща в мен. Ние сме два разума слети в едно тяло.” (ал-Халадж)

Още през VIII век в Ирак се появяват групи от аскети, които с живота си, отдаден на бедност, проповядват “доверие в Бог”. Те дават началото на духовна практика, наречена дикр. Тя се състои в непрекъснато повтаряне на божественото име, докато практикуващият не загуби идеята за себе си, не се отъждестви с името, което изговаря, и не постигне пълно единение с Бог. Тази практика е позната в Индия като джпам, както и в исихазма при християните.

По-късно хората, които практикуват дикр, разширили методите за постигане на любов и единение с Бог. Тези първи светци бивали разпознавани по бялата вълнена дреха, която носят (суф), от където произлиза името им - суфи.

Веднъж постигнали мистическо знание, суфите получават интуитивно познание, различно от обикновеното и по-висше от него. Това съкровено притежание поставя суфите дори над Пророка, който е само инструмент на откровението. Надарени с лично вдъхновение, суфите достигат до състояние на святост - понятие, което постепенно се развива в исляма. Отначало то е давано само на избраниците и мъчениците на свещената война, а в последствие се разширява и обхваща всички онези, които водят тази “война” вътре в себе си, срещу своите страсти.

От VIII век на “печата на Пророците” - Мохамед, бива противопоставен “печатът на Светците”, олицетворен от Иса. Именно Исус се превръща в пример за суфист. Търсейки и откривайки Бога в себе си, суфите отхвърлят каноничните ритуали и разликите в религиите. Ние смятаме, че религиите и догмите са относителни и временни. Те са окови и рамки, в които Бог може да бъде разбран от обикновените хора. Така, без да разрушаваме Закона, ние го преодоляваме.

Момчетата силно се разшумяха. Смисълът на думите на мавляна описваше друг един път, обратен на техния и той беше на преминаване от исляма към християнството. Дори по-страшно - на отъждествяване на двете религии и премахването им.

Мавляна също усети, че отиде твърде далеч. Момчетата още не бяха готови да понесат истината за суфизма. Затова реши да спре до тук и повече да не навлиза в дълбочината на учението, а да започне с различните направления в суфизма.

- В суфизма има четири големи школи. Всяка от тях се отличава със свои собствени упражнения, методи и път. Пътят обикновено е определен от създателя на школата и трябва да бъде извървян от последователите, за да се извисят до мистичното състояние. Екстазът се постига благодарение на старателно изработена техника.

При мистичното единение престава да съществува разлика между душата и Бог и именно в човека, като образ на Бог, се самоосъзнава абсолютното начало.

Четирите основни елемента на суфи са: аскетизъм, чувствителност, поетичност и философско учение.

Хамдун ал-Касар проповядвал съвършената искреност на чувствата и честност във всички постъпки, защото според него наставниците учат своите ученици на лицемерие. Искреността е първата стъпка към откриване на любовта и изчистване на сърцето. Не само искреност към другите, но и към себе си. Човекът трябвало да се погледне отстрани и да признае честно всичко за себе си, отърсвайки се от идеите, от мечтите и заблудите, свързани със собствения му живот.

Хамдун ал-Касар принадлежал към школата маламатия, така наречените “хора на порицанието”. Те били длъжни да крият начина си на живот и своите възгледи. Затова в съвършенство владеели “халват дар анджуман” (да бъдеш в самота, намирайки се в обществото). Така създателят на ордена маламатия - ал-Мухасиби, протестирал срещу показната набожност и външната обредност, зад които не стояла искрена вяра. Именно затова в съчиненията си той така щателно анализирал лицемерието и призовавал за изключително внимание при радостта от развитието на душата, пълен отказ на покровителство и връзки със силните на деня и към такова въздържание, в което се отказваш дори от търсенето на своята святост, прекаления аскетизъм и от гордостта, че си аскет. Така ал-Мухасиби достигнал до най-важния възглед, който нарекъл “аз зуцх фи з зухд” (въздържание във въздържанието), когато дервиш се въздържа в са-мото въздържание и изживява самото желание за въздържание.

Маламатия стигнали дотам, че ал-Худжвири не смята маламатия за суфистка школа. Затова пък Омар ас-Сахраверди е суфи и то от тези, които са най-честни и искрени в отношението към Аллах.

Другият голям суфистки орден е наречен джеляйлия, тъй като е кръстен на неговия създател Джеляледдин Руми. Той е по-известен като мавлявия, защото самият Джелал още от дете бил наречен мавляна (мой учител). Те изповядвали най-чиста любов към Бог, учителя-наставник и себе си. Техният път се състоял в музиката, пеенето и танците. Най-характерната им духовна практика била да се въртят, докато “светът не спре” и не получат единение с Бог.

Каландария е друга секта. Последователите й отричат конкретната молитва всеки ден и не се придържат към стриктното й следване. Най-важното според тях е общуването с личния наставник.

Четвъртата голяма секта е тази, в която членуваме всички ние. Тя се нарича бекташи.

Момчетата се оживиха. Повечето от тях вече съвсем се бяха схванали, навън се беше стъмнило и чувстваха глад. Мавляна ги погледна, усмихна се разбиращо и бащински и ги освободи. Преди това каза:

- Тъй като ние сме бекташи, за нашата секта ще ви говоря още много и дълго. През цялото ви обучение вие ще се изграждате като бекташи.

Когато Петко направи опит да стане и да последва другарите си, мавляна му направи знак да отиде при него.

- Твоят муршид* Явуз Челик каза да отидеш веднага при него на сухба**

Петко се отдели от момчетата. Те вече бяха свикнали с тези негови

отсъствия и не реагираха.

* муршид - наставник

**сухба - “интимно общуване” - разговор между наставник и ученик на най-високо духовно ниво

Пашата седеше пак на същото място и цялата стая беше подредена по същия начин, по който беше в мига, в който Петко я беше напуснал предния път. И мангалът, и софрата, всичко беше постарому. Дори пашата направи точно същия жест на своя мюрид* да седне.

Петко знаеше какво ще последва, но в главата му се въртяха толкова много въпроси, които бяха възникнали от лекцията на мавляна.

Пашата като че ли почувства нетърпението на младия си ученик да го пита, затова каза:

- Мюрид, какво те вълнува? Разкажи ми!

Петко все още не беше систематизирал въпросите си, но реши да попита:

- Учителю, днес мавляна ни разказа за сектите в исляма. Чух много притеснителни неща, а други не успях да разбера.

- Мавляна Йенишехирли не е просто проповедник. Той е вали**. В момента той е най-висшият бекташ.

Тук Петко реши да блесне със знания пред суровия воин.

- Зная, учителю. Днес чухме за мавляна Джеляледдин Руми и неговия орден на мавлявиите.

Явуз се опита да се усмихне, но. на лицето му се появи само някаква гримаса, която направи лицето му да изглежда уродливо. Той явно се забавляваше с желанието на Петко да покаже знанията си.

- Някога, когато кадъаскерът Хайредин решил да създаде еничарския корпус, избирал между две секти и това били мавлявия и бекташи. Мавлявия се представлявала от Хункара ибн Ариф - внук на Джеляледдин Руми, а бекташи - от Кемал уд-Дин ал-Кашани. Много хора смятат, че той избрал бекташи, но това не е съвсем така. Според Хайредин, който бил светец и борец за вярата, еничарът трябва да бъде бекташ докато е воин, но след това трябва да се обърне и към любовта - идея, застъпена в сектата на мавляна Джеляледдин Руми.

Хайредан избрал бекташи най-вече заради практичността на тази секта. И те като каландария се отрекли от ежедневната молитва. Съвсем практочно тази молитва била много трудна за изпълнение в ежедневието на войните. Представи си колко време ще отнемат ежедневно измиването и молитвата при поход или битка, колко непрактично е това, а и организирането на заниманията в казармата би било изключително трудно.

Ако няма вода наблизо и ако сме в поход и се наложи да направим ритуално очистване, може да го направим дори с пясък. Разтриваме го между ръцете си, а след това “измиваме” и лицето си, защото според нас земята е точно толкова свещена, колкото и водата. Вярно, че е създадена от Аллах малко след водата, но е също негово чисто създание.

Някога Абу Бакр ибн Шайбат съобщава чрез Ваки, знаещ тези думи

от Мисара, който научил това от Васила, той пък го чул от Аби Вайла, а той от Худжайфа, че Расул (става дума за Мохамед), да го благослови Аллах и да го дари с мир, веднъж срещнал своя последовател Абу Ху* райра, а той бил нечист. Затова се отделил от Пророка, за да извърши голямо измиване. След това Абу Хурайра се приближил към него и казал: “Извини ме, но бях нечист!” Тогава Мохамед възгласил: “Мюсюлманинът никога не бива нечист!” Това трябва да помним ние воините. Този, който следва правия път и има фитра**, не може да бъде осквернен, а неговата нечистота е нещо временно и преходно. Ние знаем, че много по-важна е сафа***, а тя е дадена на човек от самия Аллах.

Колкото и да му беше чудно, Петко веднага разбра идеята за чистотата, която Явуз Челик му разкри. Съгласи се, че думите наистина бяха практични и в тях имаше логика. За един воин това бяха много важни неща, които щяха да му осигурят предимство.

- Изхождайки от това - продължи пашата - ние, еничарйте, не спазваме и свещения месец рамазан, както и свързаните с него въздържания. Когато воюваме с мюсюлмани, това ни дава предимство, но често ние воюваме и срещу армии на народи от различни вери и ако спазвахме свещения месец, те щяха да ни побеждават. Затова ние се облягаме на принципа за вътрешната чистота и воюваме, когато се наложи.

Има и други разлики между нас, еничарите бекташи, и правоверните мюсюлмани, следващи суната****. Ние отбелязваме Нова година в дните, в които и вие християните я отбелязвате.

Явуз посочи с глава към Петко, въпреки че и двамата знаеха, че младежът е силно разколебан и ще смята себе си за християнин още малко време.

- Ти ще решиш, че ние сме откраднали този празник от вас и празнуваме Нова година точно тогава, когато вие празнувате Раждането на вашия бог Исус Христос. Всъщност нищо не сме откраднали. Преди много години нашите вали разбрали, че слънчевият календар е много по-удобен и точен от лунния. Именно по това време на годината се е празнувало от най-старите езически времена (джайхилията) смъртта на божеството и неговото раждане. Точно на тази дата са били рождените дни на Адонис и Озирис… Вие сте откраднали от джайхилия този ден. Всъщност вашият бог Исус е роден някъде през пролетта. Много по-късно един Румейски султан* издал заповед точно в този ден да се празнува раждането на Христос, за да се скъса с неговата човешка същност и той да се обожестви. В Стамбул се пази документът, с който е заповядал това. Освен това нашите светци не се наричат както при останалите секти вали, а баба! Така всеки мюрид има баба. За вас баба е Йенишехирли Абдаллах ефенди, а твой личен баба съм аз, защото не е по-силите на един ученик да премине през Пътя, без да се съветва с бабата си. Защото, както са учили още в дълбоката древност мъдрите ан-Нури и ал-Хараз, ученикът е длъжен да измине целия свой Път към Бог не само като го гледа в лицето, но трябва и да се “разтвори” в него. Затова въздигане към Аллах потвърждава Абу Йазид ал-Бистами, създал школата “Опияняваща любов към Бог”. Той е отбелязал още, че без ръководството на опитен наставник, мюрид рискува при тези религиозни сакрални прак¬тики да загуби разсъдъка си и да увреди здравето си.

*последователният път на препредаване на думи и завет, опора на знанието - непроменена и много важна част и всеки хадис (хадис - устно предание за живота на пророка Мохамед. Те стоят в основата на Корана), потвърждаващ неговата достоверност

** фитра - нравствено здраве, съвест, притегляща те към Божия път. Именно идеята за фитра прави за мюсюлманите непонятна и неприемлива идеята за първородния грях и неговото жертвено изкупление.

***сафа - вътрешна чистота

****суна - дословно следване на повелята на Мохамед

- Слушай, Петко! - каза Явуз Челик. - Трябва да ти кажа нещо, за което ти може би се досещаш вече! Освен че всички еничари са духовници и всеки един от нас е самотен търсач на Божия Път, в корпуса сме подредени по посветеност. Най-много истини и тайни знае нашият ага, духовен и боен водач Кубилай Юндер. Аз смятам, че това е най-светият човек и най-добрият воин в света. Но това никога не го казвай пред него, защото освен с всички воински и духовни качества, Кубилай ага е надарен и с огромна скромност и няма да погледне на теб с добро око, ще помисли, че му се подмазваш.

Ако не е светотатство, аз бих сметнал, че Кубилай Юндер е по-добър воин от създателя на нашия орден Чандарлъ Кара Халил Хайредин. Воювал съм много пъти с Кубилай Юндер и съм виждал как поваля враг само с мисълта си. Виждал съм го при спор да влиза в главата на опонент и да разбърква мислите му, карайки го да бъде несигурен в мнението си. В битката при Зента, където се бихме рамо до рамо, видях го да въздейства психически на група от повече от двеста души воини. Именно това ни спаси, когато австрийците ни притиснаха до моста на река Тиса и ни натикаха в реката. Беше септември, но водата вече беше много студена. Тогава на единадесети септември 1670 година умряха над тридесет хиляди наши войници, начело с великия везир Елмас Мехмед паша. Кубилай Юндер е причината повечето от еничарите да оцелеем. От тогава всички ние му дължим живота си и сме му благодарни. Толкова е могъща силата му. Той владее това, което се нарича таваджух. Това е концентрация на мисълта, когато си представяш образа на друг човек. Постепенно се достига до предаване на мисли между двамата. Всяка сухба включва таваджух, но докато думите, които обменяме с теб са много по-важни от мислите, когато аз разговарям с моя баба Кубилай Юндер, ние почти не говорим, разбираме се само чрез неизречените мисли. Кубилай Юндер е толкова силен в таваджух, че може да предава мислите и настроението си на много хора. Той не само командва корпуса, но обикновено контролира мислите на всички еничари. Ето, ти не знаеш, но всеки път, когато аз и ти разговаряме, той е тук.

*Византийският император Константин I Велики заповядал Рождество Христово да се празнува на двадесет и четвърти декември, когато се празнуват рождените дати на другите божества.

Като каза това, Явуз паша посочи с пръст неопределено нагоре, поглеждай-ки към тавана.

Петко не можеше да повярва на ушите си.

- Нима искате да кажете?…

Пашата го прекъсна с жест да мълчи.

- Да, при всеки наш разговор Кубилай Юндер ага присъства и чува за какво разговаряме с теб. Това, че ние двамата се виждаме е по негова заповед и с негово знание. По-късно лично той ще ти разкрие защо е всичко това. Но сега да се върна към таваджух.

Освен за разговори и при спорове, агата се е научил да използва таваджух и в битка. За това е нужна голяма воля и самоотверженост. Кубилай ага живее в постоянна аскеза и лишения. Никога не е ял месо, никога не пие вино и алкохол, никога не са го виждали с жена или мъж, никога не води разговори, ако не е крайно наложително. Той общува само с няколко човека и то предимно чрез мисли. Сред тях е мавляна Йенишехирли Абдаллах ефенди, който в нашия орден съответства на шейх юлисляма* в държавата. Между хората, с които общува агата, имам честта да бъда и аз.

Тук Явуз Челик направи жест на благодарност като че ли агата наистина се намираше в стаята и пашата му благодареше. Като говореше за него, лицето и поведението на пашата се променяха. Суровото му, почти зловещо изражение и застрашителният гърбав нос се смекчаваха. Пашата сякаш се смаляваше и вече не беше този заплашителен суров воин, а някакво дете. Човек, подчиня-ващ се на волята и величието на друг човек. Това, разбира се, продължаваше само миг.

- Виждал съм Кубилай Юндер да накара врага да постави меча си в краката му и да се предаде само чрез таваджух. Чувал съм, че със силата, която притежава, може да убие човек от разстояние, без дори да го докосне. В сравнение с него моите знания и умения са незначителни, но агата ми заповяда да те уча, затова ще изпълня неговата повеля. Чуй внимателно! За да постигнеш силата, която ни изпълва, трябва да знаеш, че тази сила не е само на вярата, а и на знанието. Когато участваш в разговори, изграждаш в себе си знание. Знанието се крепи на съмнението. Съмнявай се, научи се винаги да се съмняваш, дори в догмите на учението. Всеки път се състои от движение напред, когато научаваш нови неща, и от завръщане - път навътре към себе си и разбиране на себе си. Ако следваш само външния път, въпросите ти никога няма да имат край и никога няма да получиш отговори, защото многообразието на Аллах е неизброимо. Затова всеки мъдър човек изследва пътя в себе си, той е трудно достъпен, защото ни е даден и именно поради това толкова трудно го виждаме. Хората, които следват външния път, наричаме знаещи, питащи или умни, а хората, които следват и вътрешния път, наричаме мъдри. Но днес хората вече са забравили всичко това.

*шейх юл-ислям - висшият духовник в Империята. Глава на мюсюлманската съдебно-религиозна система.

Когато питаш, освен да търсиш отговор, трябва и да се замислиш: “Защо всъщност задавам този въпрос?” AКO винаги правиш това, ще разбереш кой си, какво представляваш и ще навлезеш в най-скритите същности на душата си. Така не само ще научаваш нови неща, но и ще им намираш място и никога няма да се занимаваш с излишни за теб въпроси.

Когато се упражняваш в разговори, изграждай в себе си това да мислиш и да се съмняваш, да си любознателен и любопитен. Но в бойната практика трябва да бъдеш знаещ и силен, решителен, хладнокръвен и безгрешен. В това се състои трудността - да бъдеш опознаващ и едновременно налагащ. Всичко това е включено в кодекса на воина - футва. Този кодекс помага на всеки воин да изгради в себе си издържливост, търпение, вярност към дадената дума и поетата задача, но също така да спазва морала и да защитава слабите. Именно това е футва - Пътят на воина. Ние, еничарите, не сме просто воини. Всички ние имаме мисия, която трябва да изпълним. Според нашия ага Кубилай Юндер ти трябва да получиш много високо ниво на посвещение, затова знай следното. Трябва да запазиш в пълна тайна всички думи, които си говорим двамата и дори, ако се наложи, спази казаното от Корана:

“Който се отрече от Аллах, след като е повярвал в него - освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно във вярата, ала който разтваря своята гръд за неверието, над него ще бъде гневът на Аллах и за него ще има огромно мъчение.” (16:06)

Тъй като Петко не разбра добре думите на пашата и не знаеше какво трябва да прави, Явуз Челик продължи:

- Някога съдружаващите се опитали да принудят Аммар, баща му Ясир и майка му Сумайя да се отвърнат от своята религия. Родителите не се съгласили и пред очите на сина им били зверски убити. Така те станали първите мъченици на исляма. След като не издържал на изтезанията, Аммар са отрекъл на думи от вярата. Когато известили на Пратеника на Аллах (Мохамед) за това, той казал: “Аммар е преизпълнен с вяра и плътта, и кръвта му, са пропити с вяра!” А на Аммар рекъл: “Ако те принудят пак, кажи това, което пожелаят!”

След като каза това, изведнъж с друг тон Явуз паша каза:

- Виждаш ли защо никога няма да допуснем нито един еничар да бъде покръстен в правата вяра насила? А ти с цената на всичко трябва да залазиш тайната на тези наши разговори, дори с цената на лъжа и отричане от вярата си. Тайната, която ще научиш, е най-голямата тайна на света! Тя е по-голяма от нас и е древна като света?

След апломба в тези думи, Явуз Челик спря за миг. Петко знаеше, че тази тема вече е изчерпана. Пашата се замисли за малко и продължи:

- Мидия е държава, която е била в разцвет преди още да съществува Персия. Мидийският цар Кенарет Абдаллах Ибн-Маймун ал-Кадах, починал в 874 година, въвел тази идея в исмаилтизма. Той бил много добре запознат с индуизма и будизма, а по-късно се запознал с езотеричния юдеизъм, както и с учението на манихеите.

През 890 година от името на “скрития” имам - притежателят на тайнствена воля (сахаб аз-зухур), действали и последователи на Хамдан ибн-Ашаса ал-Кармата. Тази секта започнала да се нарича “кармати”, кръстена на ал-Кармата. Външно карматите изповядвали ислям, но се е запазило преданието, че един от техните вождове - Абу Тахир Сюлейман (914-943), казвал: “Трима души са причината за провала на хората: скотовъд, лекар и гледач на камили.” Везирът на султана на селджуките - Низам ал-Молк, в “Спасат наме” (Книга за политиката), свидетелства, че карматите осквернили всички писания: Тората, Евангелието и Корана. “Тяхната вътрешност, да ги прокълне Аллах, е противоположна на външността, думите им са противоположни на делата им” - писал Низам ал-Молк. Той твърди, че духовните бащи на карматите били зо- роастрийците - маздеки*. Тези оценки се сторили на карматите много сурови и неверни и не им харесали. В 1092 година Низам ал-Молк умрял от кинжала на федеин.

- Нали знаеш кои са федеините и хасасините?

В знак на съгласие Петко поклати глава.

- Езотеричното учение на карматите - продължи пашата - било създадено от Абдан ал-Ахвази. Той наложил седем степени на посвещение две нисши и пет висши. Системата на обучение при тях се наричала атталим. Затова карматите ги наричат атталимия. Отначало мюридите им се поддавали на съмнения, а след това на ученика се давали аргументи и логически изходи, с които да победят съмнението. Членовете на общината, които се преселвали в други страни, скривали принадлежността си към сектите на карматите. На тях им било разрешено да пренебрегнат всякакви забрани и ритуални табута: ако се наложело, карматът можел да яде дори свинако. Това, разбира се, се разрешавало само в ситуация на смъртна опасност и ако да откриеш принадлежността към вярата, означавало да поставиш под удар своите другари, тогава трябвало да се лъже. Тази идеология по-късно била заимствана от един орден, наричан йезуити. Те считали, че: “ех mandate Dei Licet occidere innocentem, furari, fornicari” (C божията воля е позволено да убиеш невинен човек, да откраднеш и да предадеш).

* маздеки - вярващи в Ахура Мазда

Красноречивият и страстен даи* на исмаилизма Абу Абдаллах ибн-Шин се опитал да убеди шейховете на берберите, че шейхът на исмаилитите Обеид-Аллах има божествен произход. Именно с тяхна помощ Обеид-Аллах превзел Африка и Магреба** и се обявил за потомък на имама Хюсеин. Той се нарекъл Махди, тоест отдавна очакваният имам-спасител. Така в 910 година станал халиф.

Карматите не признали Обеид-Аллах ал-Махди за законен халиф, а след 969 година, когато фатимидите превзели Египет, между тях започнала открита вражда. Карматите твърдели, че Обеид-Аллах е последовател на Абдаллах ибн Маймун, че всъщност той е юдей, приел исмаилтизма и по произход няма нищо общо с рода на Мохамед.

Това е истината за исмаилитите и за карматите. Ние сме наследници на тези секти.

- Но, учителю, как така сме наследници на исмаилитите, като всички твърдят, че именно ние, еничарите, ги преследваме и унищожаваме? Освен това съм чувал, че ние сме наследници на хасасините, кое е вярно? Явуз Челик слушаше внимателно своя мюрид и се намръщи:

- Помни какво ти казах за тайната! Сега слушай внимателно! Ние наистина сме наследници на тези секти, а и на още други. Бекташи ни дава свобода, това е най-важното нещо, поради което Хайредин е избрал именно тази секта. Вярно е също и това, че някога Хайредин и водачът на бекташите Кемал уд-Дин ал-Кашани решили със смърт да се наказва всеки еничар, който си позволи да приеме исмаилтизма. Освен това те сключили договор да преследват исмаилитите до пълното им унищожение.

- Но, учителю, щом исмаилитите проповядват лъжа и щом трябва просто да ги унищожим, защо трябва да ги изучаваме? Така няма ли само да запазим жива тази ерес?

Явуз Челик отново се намръщи. Беше ясно, че той се чувства неудобно заради това, което трябваше да каже на ученика си. А може би се Дразнеше, че той му не го разбира по-добре и го принуждава да говори вместо да се вслушва във вътрешния си глас.

*даи - проповедник

**Египет, Судан, Либия, Алжир, Мароко, Мавритания

- Ние ги преследваме не защото лъжат и проповядват ерес, а защото казват истината. И исмаилитите, и хасасините знаят Тайната. Те са пренесли Тайната през вековете. Но тяхната роля вече се е изчерпала и те са ненужни. Ние сме новите владетели на света. Затова трябва да владеем Тайната. Аллах ни е дарил с привилегията да владеем най-голямата империя в света. Той ни е показал пътя как да бъдем най-силните воини. Но, за да бъдем всичко това, трябва да издирим и унищожим всички Знаещи, за да останем единствените носители и пазители на Тайната. Тайната трябва да бъде в ръцете само на един орден и това сме ние. Всички други ще бъдат унищожени и ликвидирани.

Така ние владеем техниките на хасасините, аскетизма и издръжливостта на дервишите, имаме знанието и преследваме прераждането на душите. Ние очакваме Махди да се появи и да спаси душите ни и ордена на еничарите бекташи.

- Но нали Махди вече се е появил? - попита Петко.

- Обеид-Аллах не е бил никакъв Махди. Той се е възползвал от доверчивостта на пустинниците-бербери и се самопровъзгласил за Махди. Ние знаем, че той е бил евреин, а това означава, че не може да е бил Махди.

- Но, учителю, защо смятате така?

- Защото пророците никога не се повтарят от един и същ род. Иса е бил йехуда, Мохамед е бил арабин. Всички очакваха Махди също да бъде арабин и то от коляното на Мохамед. Така йехуда чакат всеки свой пророк от своето коляно, арабите - от рода на Пророка, но Махди няма да бъде нито йехуда, нито арабин. Той трябва да дойде от друг народ. Исмаилитите и фатимидите смятали, че следващият спасител ще бъде персиец. По-късно го търсили сред селджуките. Осман Гази решил, че може да е тюрк огуз.

Само ние знаем истината за Махди. Тайната, която ние най-ревниво пазим, е, че Махди ще се появи не от средите на господарите, а от подчинените народи. Затова е създаден еничарският корпус. Доскоро не знаехме точно от кой народ ще се появи, но сега нашият ага и баба Кубилай Юндер твърди, че вече знае откъде ще дойде следващият Махди. Той ще дойде именно от нашите редове. Затова вече повече от триста години наблюдаваме внимателно и го чакаме.

Явуз Челик забеляза, че Петко не е хапнал дори залък. Той го подкани. Младежът не се нуждаеше от повече подканяне. Вече беше късна нощ и изпитваше силен глад. Момчето разбра това едва сега, когато пашата МУ обърна внимание. Преди това думите на Челик паша бяха толкова важни, че Петко беше забравил за тялото си. Беше се превърнал в слушател, в безтелесен дух. “Може би това е таваджух?” - помисли си младежът.

След като хапна добре, преди да се засити, пашата направи знак и слугите, появяващи се като от нищото, отнесоха всичко, което беше сложено за ядене. Между двамата останаха само две чаши от прозрачен джам и голям бакърен съд с дълъг и изящен чучур. Слугите наляха в чашите някаква мътна течност от медния съд. Петко отпи една глътка и въздъхна блажено. Това беше студена вода с разтворен в нея мед. Хладната напитка се разля приятно в затопленото от мангала тяло на младежа. Само след миг се почувства готов да продължи разговора. Явуз Челик също почувства това и започна наново.

- Сега ще ти разкажа голямата истина за нашия корпус. Ние, еничарите, сме носители на Тайната и пазители на вярата. Именно ние управляваме света на исляма. Някога пророкът Мохамед казал, че сектите в исляма ще бъдат точно седемдесет и три и точно седемдесет и третата от тях ще се спаси, и хората в нея ще представляват ахл ас-суна ва-л-джамаа (хора на обичая и съгласието). Именно тази секта ще се спаси. Всичките останали седемдесет и две секти ще бъдат унищожени и обречени на вечни мъки.

Във всяка секта вярват, че именно те са седемдесет и третата секта и ще бъдат спасените. Но ние не просто вярваме, че сме седемдесет и третата секта, ние знаем, че именно ние, еничарите бекташи, сме правата секта и ще бъдем спасени. Чуй сега защо!

Нито един от нас не е роден мюсюлманин, всички еничари са набирани от раята на Империята. Ние никога не можем да бъдем като арабите, турците или иранците, които са си родени с вярата на пророка Мохамед. Именно това е една от причините тези народи никога да не ни приемат като равни и винаги да ни гледат с известно предубеждение. Приемат ни единствено, защото се страхуват от нас, но не ни харесват и никога не са ни харесвали, тъй като между нас и тях съществува неразрушима преграда. Техните деца подвикват след нас и се опитват да ни обидят, но в същото време мечтаят да бъдат като нас. Така те едновременно ни харесват и ни се възхищават, и ни мразят. Искат да бъдат като нас, но знаят, че не могат. Бащите им ни обвиняват за всяка военна несполука и за всички други грехове. Помежду си ни наричат ренегати. Държат ни отговорни за всяка грешка на султана и дивана*. Никой не признава, че именно ние поддържаме Империята. Ние сме причината за нейното могъщество и за това турците да се смятат за владетели. Всичко това ние сме им го осигурили.

Християните също не ни харесват. Нашите бащи и майки се срамуват от нас и се опитват да ни забравят. Ако ни срещнат на улицата, те извръщат глави. Отначало мислех, че се срамуват от нас за това, че сме приели чужда вяра. Това много ме огорчаваше - продължи с горчивина в гласа Явуз Челик. - Особено когато бях младо момче. По-късно разбрах, че те извръщат лицата си не само от срам, но и защото са гузни към нас. Защото не са успели да ни спасят от девширмето. Както и да е, стана така, че вече не можем да бъдем заедно и аз разбрах, че нямам път назад.

*диван - министерски съвет в Османската империя

Християните ни мразят, защото смятат, че сме предали вярата си. Това обаче не е така. Ние сме много по-знаещи от тях. Те никога не могат да погледнат през нашите очи, за да разберат нашата истина. Те ни мразят, защото не ни познават, но и да искат да го направят, не могат.

Ние сме най-мразените хора на света. Мразят ни както християните, така и мюсюлманите. Би трябвало да сме самотни, отритнати и мразени от всички. Дори в собствения си дом ние сме като сред врагове. Знанието е това, което ни запазва и ни дава увереност и сила. Ние, еничарите бекташи, сме по-висши хора и от християните, и от мюсюлманите. Някога пророкът Мохамед, преди още да получи пророчеството, да чуе гласа на архангел Джибраил* и да се превърне в носител на Пророчеството, е бил християнин. Тогава повечето араби са били християни, имало е и хора изповядващи юдейската религия. Дори се смята, че Мохамед лично е написал две книги за догмата в християнското учение. И християните, и мюсюлманите познават само техните части от учението, само техните пътища, но нито едните, нито другите имат нашата свобода. Всички те са оковани от религията си. Ние сме единствените, които сме изповядвали и двете религии. Ние преживяваме отново живота на Пророка и от християни ставаме мюсюлмани. Затова не бива еничар насила да става мюсюлманин, защото чрез обрязването и помюсюлманчването си той изживява пътя на Мохамед. Всеки един от нас повтаря живота на Пророка и само един ще успее да включи в душата си двете религии, а именно християнство и ислям, да създаде ново духовно учение и да стане Махди. Това е нашата Тайна! Махди може да бъде само човек, който отначало е бил християнин, а после е приел исляма. Всички ние очакваме Махди да се появи сред нас, в еничарския корпус. Да! Махди ще бъде еничар! Ние сме бъдещето на учението, започнало от яхуди, преминало през християнството и исляма, водещо до появяването на Махди. Това е нашата голяма Тайна! Това е истинската причина да има еничари! Когато се появи Махди, вече няма да има нужда от еничари! В момента, в който напуснем Империята на падишаха, тя ще се разпадне и ще изчезне заедно с нас!

Явуз Челик спря да говори. Той искаше да даде време на мюрида да осъзнае казаното. Това, което Петко чу, го зашемети, той стоеше като вцепенен. Мълчанието продължи доста дълго. Той обаче искаше да пита още нещо, което му беше направило впечатление.

*Джибраил - така мюсюлманите наричат архангел Гавраил

- Учителю, вярно ли е това, което разбрах, или се лъжа? Мавляна каза, че Исус е пример за подражание на суфите? Исус ли е богът на суфите?

- Да, вярно е! Правилно си разбрал! Иса е този, когото суфите смятат за свой вдъхновител и почитат като пример за подражание. Може да се каже, че богът на суфите е Христос. Всъщност всеки суфи изживява неговия живот Суфите са много по-близо до Иса, отколкото вярващите в него. Той не е искал да има вярващи и последователи, а хората да съпреживяват живота му, за да го разберат. Суфите правят точно това.

- Но това е много объркано, учителю! Нашият Бог е пример за подражание за хора от друга религия!

- Това, което те обзема, се нарича религиозна ревност. Чувстваш се обиден, защото човекът, когото боготвориш, може да е смятан от други за равен с тях или да е техен учител. Според християните, Исус принадлежи само на тях. Това не е така. Исус е на всички и всеки има право да то разбира както иска и да вниква в думите му, доколкото може. Това, че вие се наричате християни, въобще не означава, че Исус е ваш, нито показва, че го разбирате най-добре. Всъщност всеки човек вярва в един свой Исус. Фанатизмът започва, когато някой реши, че е най-близо до Бог и само той разбира думите му. Обикновените вярващи, от различните вери, са точно такива. Ние сме изследователи на вярата, но не сме вярващи! Разбери! Това е разликата между нас и тях!

Знаеш ли каква е причината за религиозната ревност?

Петко се замисли. Той не знаеше каква е причината. Явуз Челик продължи:

- Причината за това всеки да твърди, че е по-близо до Бог, че го разбира по-добре от останалите и че той е Избраният, не е в Бог, а в човека. Всеки който се чувства слаб и незначителен и иска животът му да е предопределен той да е нещо значимо и изключително, вместо да признае същността си, се скрива зад “Бог” и започва да говори така, все едно говори Бог. Такива хора обаче са далеч от Бога. Ти попита дали богът на суфите е Иса. От гледна точка на вярващия християнин, въпросът е този. Но разбери, че за суфите такъв въпрос не съществува. Понякога за нивото ти може да се съди само по това как питаш и какъв въпрос задаваш. Разбираш ли нещо от това, което ти говоря?

Петко имаше някакво усещане в себе си. Той не беше задал правилния въпрос. Разбираше, че трябва да направи това, на което го беше учил пашата. Да търси отговора на въпроса, но в същото време да анализира въпроса. Даде си сметка, че наистина беше изпитал религиозна ревност. Защо? Та Исус никога не е бил негов. Никога не му е обещавано да бъде само негов. Скоро той щеше да стане мюсюлманин. Дали тогава щеше да продължи да изпитва религиозна ревност към Исус, или

ревността му щеше да се прехвърли към Мохамед?

Петко разказа на Явуз Челик за това, което мисли в момента.

- Това зависи изцяло от теб. Ако останеш вярващ, ще продължиш да изпитваш религиозна ревност към всяка нова религия или учение, до което се докоснеш. Такава ревност може да изпиташ и към идеи, и към изкуство. Дори обикновената ревност между хората също е такава.

Толкова е просто! В основата на всяка ревност стои желанието да притежаваш и страхът да не загубиш. Такъв човек обсебва нещото, което го е привлякло, фиксира се върху него и скоро се оказва зависим от него. Замисли се върху думите ми и ще видиш как досега много пъти си правил това с различни идеи, хора и вещи! Хората правят това непрекъснато. Те казват: “Аз не мога без това или без този!”, но грешат - като каза това, пашата замълча. Петко също мълчеше и мислеше. След известно време той разбра, че пашата вече беше казал каквото трябваше. С най-дълбоки поклони и теманета младежът се оттегли назад, с лице към духовния си учител. Въпреки че беше късно, когато се приближи до вратата на голямата софа, някой от прислужниците му отвори.

Петко се прибра в спалното помещение. Всичките му приятели отдавна спяха дълбоко след тежкия и дълъг ден, в който бяха научили толкова много неща. В помещението беше приятно топло. Мангалът беше започнал да изстива, догарящите дърва бяха покрити с дебел слой пепел. Младият еничар реши да разрови с машата все още живите въглени и да сложи още няколко цепеници. Така щеше да бъде топло до сутринта. Докато разгаряше огъня, се почувства много изморен. Спомни си колко много неща научи днес, но не му тежеше толкова това, колкото тайната и нейната важност. Най-впечатлен беше от среднощния разговор с Явуз Челик паша. И все пак, докато слушаше учителя, през цялото време в главата на Петко звучаха други едни думи и караха всичко, което чува, да му звучи доста познато. Сега мислеше за книгата, която бе донесъл със себе си от Араповския манастир - еретичната книга. Беше я скрил в една цепнатина, която се бе образувала в една от гредите на нара, върху който спеше. Тя влизаше толкова добре там, че ако Петко не желаеше, никой не можеше да я открие. За разлика от Велковата кама, която му беше отнета при нападението над Хамза, Петко беше успял да защити книгата.

Сега той се приближи до леглото си. Докато се добере до него, мина покрай леглата на своите приятели. Леглото му се намираше между леглата на Саръто и Ахмед. Беше сложил дребничкия турчин до себе си, за да го пази от останалите по-силни момчета.

Наведе се и тихо и внимателно извади книгата. Въпреки дългия ден и умората, мозъкът му препускаше бързо. Имаше чувство, че ще полудее.

Мислите се блъскаха в главата му, прескачаха се и се бореха. У младежа остана впечатление, че точно в тази вечер трябва да постигне някаква яснота и да вземе някакво решение за себе си. Дори не знаеше точно за какво решение става въпрос. Всичко, което беше чул през деня, го караше да се чувства като буре с барут. Знаеше, че трябва да избухне, но не знаеше как и защо. Напрежението и думите, които беше чул, го караха да се чувства като пред избухване. За да въведе ред в мислите си, а може би, за да “поднесе огън към фитила”, той взе книгата и реши да почете. Отвори капака на пълния с горещи въглени мангал и из помещението се разля мека жълточервена светлина, която танцуваше и играеше по стените и тавана. Светлината на пламъците сякаш оживи помещението. Сенките и отблясъците оживяха и разиграха чудни картини пред очите на омагьосания младеж. Вместо да чете книгата, младият аджамиоглан се загледа в отблясъците. Знаеше, че това му отнема от толкова важния за него сън, но сега не желаеше да мисли за това. Трябваше да мисли за нещо друго, много по-важно дори от утрешното оцеляване.

Както слагаше за пореден път дърва в огъня, почувства нечие присъствие. Обърна се рязко. Това, че допреди малко беше наблюдавал огъня, му попречи и в първия момент не успя да различи нищо. Едва след миг очите му свикнаха и пред него се разкри чудна гледка. Гледката беше толкова странна и в първия момент му се стори, че наблюдава привидение. Човекът беше едър, не носеше високите бели еничарски шапки, а беше гологлав. Беше облечен съвсем нормално, като всеки еничар, но това, което направи толкова силно впечатление на Петко, беше жветът на кожата на стоящия зад него мъж. Той беше съвсем черен. Човекът се приближи към него с тихата си походка, а Петко продължаваше да го гледа с изумление. Арапът усети притеснението на момчето и се усмихна. Петко забеляза снежнобелите зъби, които се показаха зад сочните устни и ситно къдравата, снежнобяла брада, която странно контрастираше на черната кожа. Тази брада предаваше изключително интересен и мъдър вид на арапа. Когато човекът се усмихваше, изпъкваха очите, зъбите и брадата му.

- Какво, не си ли виждал черен човек? - усмихвайки се, каза арапът.

Петко се опита да се овладее. Първоначалното стъписване премина и сега когато човекът изплува от мрака, той успя по-добре да го разгледа. Това наистина беше арап. Отначало Петко смяташе, че арабите са с черен цвят на кожата, но в корпуса по-запознатите момчета му бяха обяснили, че арабите са с бял цвят на кожата, а арапите са с черен.

Досега в живота си Петко беше срещал само българи, турчета познаваше малко, тъй като в техния хан не живееха турци, а и нямаше турски села наоколо. Беше виждал цигани на катуни, които минаваха през селото им. Те подковаваха коне или калайдисваха бакърени съдове. Едва по-късно Петко разбра, че им казват цигани. Дядо му, а и всички в селото, им викаха калбурджии или катунари. А знаеше, че в Станимака живеят доста гърци, но тях не познаваше добре.

Тук, в корпуса, Петко разбра няколко неща за хората от другите народи. Първо разбра, че в корпуса всички са от християнските, поробени народи, но въпреки това народностите много се различаваха. Гърците бяха най-слаби от всички. Тяхната слабост и страхливост беше съчетана с мързел и подлост. Ако някой еничар кроеше нещо подмолно, той задължително беше грък. Имаше ли предателство, то задължително в него участваше грък. Освен това всички говореха, че като християни, гърците са по-набожни от другите народи. Може би това обясняваше защо в българските черкви голяма част от поповете са гърци, а проповедите и службите са на гръцки. Петко знаеше каква напаст за българската черква са гърчеещите се фанариоти. Но след приемането на исляма, гърците ставаха фанатизирани мюсюлмани. Това не се харесваше на останалите народи, затова не ги харесваха и ги отбягваха.

Имаше народи, чийто език беше близък до българския, но изповядваха друго християнство. Наричаха се словенци и хървати. Те също бяха странни и доста се различаваха от сърби, крайненци и българи.

Петко знаеше, че арапите са мюсюлмани, но по-късно разбра, че една група от тях - по-светлите, живеят в Египет и се наричат копти*. А по-тъмните - истинските арапи, са от Етиопия. Коптите и етиопите били християни и то източноправославни, и били покръстени в християнската вяра преди всички други народи. Това малко противоречеше на думите на Явуз Челик, че неговият народ - арменският, пръв бил приел християнството, но Петко не се замисляше много за това.

Сега Петко разбра, че пред него стои еничар етиопец. По дрехите му позна, че е от една специална част в еничарския корпус. В нея влизаха най-слабите и негодни бойци или там насочваха бойците, получили нараняване в битка, на които им е трудно да продължават да се бият.

Това поделение на еничарския корпус се наричаше сеймени. Обикновено те охраняваха крепости. Наричаха ги също така сегбани**. Началникът на сеймените беше доста самостоятелен и независим от агата на еничарите. Наричаше се сейменбашия.

Сеймените се различаваха от останалите еничари и по униформите. Петко знаеше, че корпусът и казармите денонощно се охраняват от сеймени, но сега за пръв път ги видя. Сейменът явно е бил привлечен от огнените отблясъци и беше дошъл да провери да не би да има пожар.

*копти - “ко Птах” - земята на Птах - египетско божество

** сегбани, сеймени - ловци, кучкари

Той се казваше Юсуп и наистина беше етиопец. Отначало Петко се зачуди откъде го познава. По-късно се сети, че той беше вторият човек, с когото Явуз Челик го беше взел от Велковата къща в Козбунар. Тези двамата бяха първите еничари, които Петко бе видял в живота си. Смътен спомен му подсказваше, че именно този мъж беше стоял до неговото легло, когато двамата с Неджиб лежаха в лазарета. Това означаваше, че е много доверен човек на Явуз Челик. Петко през цялото време го изучаваше, за да разбере защо един толкова силен на външен вид човек може да бъде зачислен към сеймените. Юсуп беше доста по-възрастен от Петко. Беше поне на тридесет, тридесет и пет години, а бялата му брада създаваше впечатление, че е още по-възрастен.

Същата такава брада, но не на такива малки охлювчета, обикновено носеха арабите. Докато гледаше сеймена, Петко се сети и за това, че в корпуса му се изясниха и други неща, свързани с различните народи. Отначало той не можеше да ги различава. Тъй като в тяхната група и от цялото девширме през 1705 година бяха само българи, той се опитваше да различи националността на по-старите еничари. Това беше като игра между Петко и преводача. Отначало преводачът, който познаваше всички в корпуса, му посочваше някой еничар и казваше: “голяма кръгла глава, остра походка на планинец, слабо, сухо тяло. и остри черти” и заключаваше, че е арнаутин. Той му описваше черногорци, сърби, българи, власи, молдови, арменци, грузи, черкези-християни, хървати, словени, гърци и за всеки от тях казваше по няколко думи. Така Петко много бързо се научи да определя кой еничар от кой народ на раята произхожда. Благодарение на това разбра, че Явуз Челик е арменец, че Неждиб ага е арнаутин, а човекът отсреща е арап.

Но впоследствие Петко разбра и още нещо, което в бъдеще щеше да му бъде много полезно. Никога досега не беше различавал мюсюлманските народи. На всичките казваше просто турци и смяташе, че всички мюсюлмани са турци. Благодарение на моллата и мавляна разбра, че не турците, а арабите са създали исляма и че Мохамед не е бил турчин, а арабин. Освен това мюсюлманите биват турци, кюрди, араби, перси, хорасани, бербери и всички тези народи населяват различни части на Империята, и произлизат от различни места. Според преводача турците бяха дошли някъде далеч от Изток. Те били най-близки до селджуките. Били близки и до татарите, и монголите, но не и до арабите. Османците били тюрки от племето огуз или рода Кайъ. Арабите идвали от голямата пустиня на Джизират ал-Араб (Арабския полуостров). Те били номади. Ходели облечени с дълги дрехи, носели парче плат на главата си, което стягали с двоен обръч. Обличали се така, за да се предпазят от пясъка и жегата в пустинята, както и да запазят влагата в телата си. Персите живеели в Иран. Според толмача за персите било много обидно да ги сравняват с турците и арабите, тъй като някога Персия била най-голямата държава в света и владеела турците, арабите и яхудите. Персите воювали с гърците и вавилонците, после с асирийци и македонци, по-късно с римляни, а сега и с турците. Така че, да наречеш перс тюрк или арабин, това той смятал за обида. Персите твърдели, че всички учени, лекари, философи и поети произлизат от Иран и Хорасан. Арабските учени можеш да ги преброиш на пръстите на двете си ръце, а турски такива изобщо нямало. Хората от Хоросан и кюрдите, макар и близки до персите, малко се различавали от тях. Някога те живеели на изток от тях. Берберите пък били съвсем различни от тези народи. Те произлизали от най-голямата пустиня в света - Сахара, по-голяма дори от Арабската пустиня. Те населявали Магреба.

След това Петко и Юсуп си поговориха. Говореха за незначителни неща, но това много успокои младежа. Докато си бъбреха, седяха до мангала, а сейменът протягаше премръзналите си ръце. Петко беше обзет от странен покой. Почувства се сякаш с Юсуп се познават от стотици години, много повече, отколкото беше живял. Това го накара да повярва в прераждането на душата повече, отколкото думите на мавляна и пашата. Двамата седяха и спокойно разговаряха, а душите им сякаш се бяха преплели и също общуваха. Петко за пръв път се почувства успокоен и омиротворен и осъзна, че духът му вече се е примирил и е приел идеята, че ще бъде еничар. Момчетата, които спокойно спяха в тихата нощ, щяха да бъдат неговото семейство, а също и Неждиб ага, и Явуз Челик, дори този сеймен. За пръв път почувства силата на предопределението. Той трябваше да се огъне и да отстъпи, за да оцелее. Иначе щеше да убие себе си и духа си и, правейки тази жертва, щеше да унищожи възможността да продължи борбата.

Изведнъж се стресна. Може би това беше решението, което толкова много беше чакал тази нощ. След това двамата мъже се разделиха и Петко отиде да спи.

Следващата сутрин беше тежка. Главата му тежеше, а сурите от Корана, които трябваше да запомнят, кънтяха странно в главата му, сякаш тя беше съвсем празна. Отначало, когато трябваше да я разклати напред-назад, го заболя ужасно, но след това като че ли свикна с това движение и изпадна в едно полусънено състояние, клатейки главата си и повтаряйки сурите в ритъм с другарите си. Чак следобед, на лекцията на мавляна, малко се поразсъни.

Мавляна започна лекцията за основите на исляма. Петко вече знаеше много повече от своите другари, след разговорите с Явуз Челик, и сега не му се слушаха общи приказки. Затова реши да пита. Вече толкова време се занимаваха с изучаване на Корана, но почти нищо не знаеха за него.

- Учителю! - каза Петко и почтително поздрави. Той се сети за таваджух и за това, че може би в този момент И Явуз Челик паша, и Кубилай Юндер ага следят разговора. Затова попита по възможно най-вежливия начин: - В последно време постоянно изучаваме Корана, но не знаем нищо за него.

Мавляна се замисли за миг и реши, че в думите на младежа има основание, затова започна:

- Животът на всяка ислямска община (умма) се основава на закона, а законът се основава на Корана. Коранът е свещен богоизбран текст. Тълкуванията и дословното четене на кораничния текст се нарича озул ал фикх ’’изворите на закона”.

Текстът на Корана, който си остава основата на Закона, не е установен приживе от Мохамед. В началото единствено няколко от сподвижниците му, наричани секретари, са записвали части от откровенията на Пророка. Това били Обан Каб, Абдаллах Абу-Сахр и Заид Табит. Те не са мислили да събират и излагат в пълнота пророчествата, тъй като почти всички вярващи знаели наизуст сурите. В единадесета година след Хиджра, по съвет на халифа Абу-Бакр, Омар се обръща към младия Заид Табит с молба да събере всичко, което е записал и сподвижниците на Мохамед са запомнили. Заид изпълнил желанието му и му връчил текстовете на листове, които от своя страна Омар предал на дъщеря си Хафса (вдовица на Пророка). До смъртта на Омар текстът не притежавал официален характер и междувременно се появили четири други редакции, направени от други четири ученика на Мохамед: Обан Каб, Абдаллах Масуд, Абу-Муса и Минад Амр. Но тези текстове не били идентични и различията в тях предизвикали разделение между мюсюлманите. Още повече, че едната редакция била направена в Дамаск, втората - в Куфа под ръководството на Заид, за да установи според “листите” на Хафса официалния текст на Корана. Оригиналът на Корана остава в Медина, а в градовете, където са разпространени различните версии, биват изпратени преписи. Този препис датира от 877 година.

От останалите молли никога няма да чуете истината за Корана. Малцина я знаем и аз ви я казвам сега, защото после, когато приемете исляма, могат да ви обвинят в ерес. В официалния ислям се говори за Корана като че ли е написан от самия Бог, но това не е истината.

Така установеният текст на Корана е разделен на сто и четиринадесет сури с различен брой стихове. Те били класифицирани от Заид единствено според дължината им - най-дългите в началото, най-късите в края. Така, за разлика от християнството, където учението е изложено в четирите книги на Евангелието, в исляма е приет един текст на Корана и той е на Заид.

Но както мюсюлманите не знаят за различните текстове на Корана, а смятат, че винаги е имало само един текст, така и вие, християните, знаете малко за вашата свещена книга - Евангелието. Така например не знаете, че евангелията, без това на Йоан, са преписвани едно от друго. Но има и много неща, които в различните евангелия са разказани по различен начин. Много от историите и притчите за Христос са явно измислени и внесени допълнително. Много от притчите ги има и в свещените книги на други религии. Знае се със сигурност, че от евангелистите само Матей е познавал Иса. Марко не е написал почти нищо оригинално, а Лука е включил доста странични за християнството притчи. Йоан въобще не е познавал Иса и по-скоро е описал виденията си и преразкази за живота на назарянина. Самото Евангелие е събрано много по-късно и то предимно от гърци, които го написват както им е угодно. Но ето нещо, което вие не знаете, а и няма откъде да научите. Някога и християните имали две евангелия. Едното написали последователите на по-големия брат на Иса, които в началото не се наричали християни, а назаряни. Братът на Иса, след неговата смърт, станал водач на общината на назаряните в Бейт ал-Мунеддаса*. Той се казвал Яков Справедливия. В тази книга нямало написано нищо за никакво непорочно зачатие, възкресение и т.н. Все пак като официална християнска книга се наложили евангелията, писани под диктовката на този, когото вие наричате Свети Павел, но той също никога не е виждал наричания от вас Спасител.

Замислете се върху факта как е възможно Христос да е бил заченат непорочно и как Мария е била девствена, ако той е имал по-голям брат Яков? Знае се, че другият брат на Исус също написал Евангелие. Той се казвал Юда.

Но не само това е лъжа в християнството. Днес християнството се пропо-ведва на два езика - гръцки и латински. Но на нито един от тях не е разговарял вашият Спасител. Кълна се в Аллах, че вие нищо не знаете за вярата, която изповядвате. Сигурен съм, че тези, които се смятат за християни, въобще не знаят в какво вярват и за какво става въпрос във вашата религия. Та вие само от това, което аз съм ви говорил, знаете много повече за християнството, отколкото от думите на вашите попове. Това е така, защото вашата религия се гради единствено върху вярата, но не и върху разбирането. Ислямът се гради не само върху вярата, но и върху знанието, и разбирането.

Някой от вас чувал ли е следното изказване: “Quantum nobis prodest hic fabula Christi.” Някой от вас разбра ли го? - попита мавляна.

Отначало Петко помисли, че мавляна пита, защото не е сигурен в произношението си, но по-късно разбра, че това е езикът, на който говорят в Европа при литургиите.

*Бейт ал-Мунеддаса - така се наричал Йерусалим по време на ислямското владичество

- Това е латински! Някой знае ли този език? - попита пак мавляна.

Момчетата започнаха учудени да се споглеждат. Беше ясно, че никой

не е чувал такъв език. Откъде можеха да знаят латински?

След дълго мълчание и нито една вдигната ръка, мавляна се досети, че последното събиране на рекрут не беше както обикновено - от всички поробени християнски народи, сред които можеше да има хървати и словени, които да са католици и да познават езика. Сега пред него седяха само българи и явно от тях нито един не беше от Чипровци, Калъчлиево, Балтаджи, Алифаково* или Гирен (днес Белозем). Сред тях нямаше такива, шито хем да са българи, хем да изповядват католическа вяра.

- Добре, тогава ще ви преведа - каза най-накрая мавляна.

Момчетата вече много пъти се бяха убеждавали в начетеността на Мавляна. Беше ясно, че той не само познава в дълбочина исляма, знае много неща за християнството и неведнъж е чел Библията, но никой от момчетата не подозираше, че знае и латински.

- Тези думи се превеждат така: “Историята за Христос е глупава приказчица, но каква хубава работа ни върши и колко ни е полезна.” Казал го е един християнски имам.**

Друг имам на неверниците (папа Стефан V през 894 г.), вместо да се бори за яснота и дълбоко разбиране на Свещените текстове, казал: “Всемогъщият бог е намерил за угодно Свещеното писание в някои свои части да остане тайно, иначе прекалено малко щяхме да го ценим и бихме загубили уважение към него.”

Това е разликата между Корана и Евангелието. И неведнъж християните са ни наричали варвари, изгаряли са книги и са оскърбявали пергаменти. На християнските събори, наричани Вселенски, християнските имами много пъти са обявявали кои книги трябва да се унищожат, за да останат в тайна за християните.

Момчетата се разшумяха. Петко чуваше думите им. Те смятаха, че мавляна лъже, но той знаеше, че това не е така. Сети се за книгата, която къташе под леглото си, и за всички книги в Забранената стая на скрипторията. Мавляна гледаше Петко право в очите. “Дали не знае нещо за книгата?” - питаше се Петко.

- И винаги, когато някой не знае нещо, го обвива в мъглата на секретност и тайна. А всъщност ние, еничарите, знаем, че “християнската тайна” се състои в това, че римският имам желае абсолютната власт над целия свят. Но всичко това ще се сблъска с вас, еничарите, защото вие трябва да пречупите волята на християните! И целият свят трябва да стане мюсюлмански! Това ще бъде нашата тайна!

*Алифаково - днес Калъчлиево, Балтаджи и Алифаково са обединени в град Раковски

**мавляна има предвид изказването на папа Лъв X: “Колко ни е полезна на нас тази басня за Христос.”

Момчетата отново зашумяха. Въпреки че все още формално бяха християни, почти всеки вече беше приел мисълта, че ще стане еничар, Значимостта на това, което щяха да бъдат като станат еничари, много им харесваше. Вътре в себе си всяко момче мечтаеше за времето, когато ще бъде еничар и ще побеж-дава всички, които им се изправят насреща.

- Как се казваш ти? - попита мавляна, като посочи към Васил.

- Васил! - беше краткият отговор.

- Бил ли си послушник, или да си участвал в християнска служба? - попита пак учителят.

- Да! Носил съм тропарите* на Бачковския манастир! - отговори Васил.

- Значи си виждал по-отблизо литургия?

- Да - убедено отговори момчето.

- Какво си получил ти в черквата при причастие? - продължи да пита мавляна.

- Комка** - отвърна Васил.

- Комката още се нарича просфора, нали така?!

Васил явно не знаеше, защото само повдигна рамене.

- А знаеш ли с какво се причестява вашият свещеник?

- Да. С комка и вино.

- Нафора. Виждаш ли, той с комка и вино, а вие само с комка. Вас не ви ли е обиждало, че има неравенство при богослужението? На вас ви дават да опитате само “Тялото Христово”, а те пият и “Христовата кръв”. Каква е тази религия, в която ядете от тялото на своя Бог и пиете кръвта му? Турците казват, че кръв пият само убирите (вампирите). Всичко това показва, че в християнството между висшия клир и обикновените вярващи има пропаст. Вие имате различна вяра и изповядвате различни религии.

Момчетата не бяха съгласни с думите на мавляна.

- Нали знаете, че просфората, която гълтате, не е просто хляб и не просто символизира тялото на Бог, а е самият Бог? В една ваша книга е написано: “Ако някой започне да отрича, че свещеното причастие е истинно, реално и субстанционално (тоест неговата същност се намира във всичко), съдържа тялото и кръвта, заедно с душата и божествеността на Господа нашия Исус Христос, коса, нокти, брада и всичко останало, отнасящо се към красотата на това славно тяло, в което Христос се е облякъл при своето чудесно и доста славно възкресение и, който утвърждаваме, че Христос представлява само символ, фигурално или духовно - на тези хора Анатема.”

*тропари - християнски знамена с ликове на светци, носени пред шествия и армии

**комка - парченце хляб, под формата на кубче, в католицизма оформено като паричка

Този текст отново напомни на Петко за книгата. Реши да я прочете още веднъж. Досега беше чел, но нищо не беше разбирал. Взе решение да я прочете от корица до корица, бавно и съсредоточено, с внимание на всяка дума. Без да подозира, беше взел много ценна книга от скрипторията. След това мислите му се върнаха към спомена за тихия и спокоен духовен живот в манастира. Спомни си за Инокентий. За съжаление, гласът на мавляна го върна обратно в корпуса на еничарите.

- Евреите, в своя Свещен храм, наречен на цар Соломон, имат едно най-свещено място. Това е Светая светих, нарича се давир. Голямата зала на храма била разделена със завеса. Пред завесата левитите* извършвали жертвоприношения на животни. Някои твърдят, че в древността са принасяли в жертва и хора. Йехудите вярват, че за да дойде Бог на земята и за да защитят правото си на богоизбран народ, трябва на свещената земя (хълма Сион) да се изгради храм, чийто план и точни пропорции Бог дал на Мойсей. Но за пръв път успял да го построи Соломон. В храма, в най-съкровеното място зад завесата - давир, трябва да се намира кивота със Завета, а вътре да са скрижалите. Само при спазването на всички тези условия Бог спуска над евреите благодатта си и един ден в годината - на Пасха, слиза при своя народ. Но тъй като Бог е твърде силен и ще изпепели всеки, който го види, право да се срещне с Бог има само един човек - първожрецът. Той повтаря акта на Мойсей на Синайската планина и се среща с Бог. Той оцелява, защото спазва висша степен на ритуална чистота. Така смятат яхуди, но всъщност напразно юдеите пазят своя давир като жилище на невидимия Бог и първожрецът вижда там само пустота и сив прах на пода. А единствените стъпки по пода са неговите, останали от предния път.

Някои мъдри хора, с които съм разговарял, твърдят, че всеки ваш християнски храм е копие на Соломоновия храм. Само че вместо завеса вие отделяте амвона** с дърво и иконостас. А преди години, още по времето на Саладин***, имало някои рицари, които се нарекли “Рицари на Храма” (така наречените тамплиери), които се затворили в Соломоновия храм и търсили кивота и тайните на Храма. След това според мълвата именно те били в основата на изграждане на величествени катедрали в Западните земи. Тези катедрали били построени благодарение на тайните на Храма и били точно негово копие.

- Вие как наричате яхуди? - попита изненадващо мавляна.

Повечето момчета вдигнаха ръка и извикаха:

- Чифути!Чифути!

*левити - жреци в Храма на юдеите

**амвон - сакрално място в християнския храм достъпно само за посветени

***Саладин, Салах уп-Дин - ислямски военачалник от кюрдски произход, победил кръстоносците и върнал властта си над Йерусалим

- И ги смятате за мръсни! Какво знаете за чифутите? - попита пак мавляна.

Тук момчетата се разшумяха. Те започнаха да се допълват и като че

ли всяко искаше да изпъкне с повече знания пред останалите.

- “Те са мръсни”, “Не са мръсни, а са нечисти” - поправи друг първото момче. “Те отвличат малки момчета и пият кръвта им” и т.н., и т.н.

- Сега разбрахте ли защо останалите народи обвиняват евреите, че пият кръв? - попита мавляна, прекъсвайки остро момчетата. - Това е заради жертвоприношенията, които са правили в свещения си храм. В нашите храмове и в християнските е забранено да влиза човек, от когото тече кръв. Кръвта във вашия храм е представена чрез виното.

Всъщност яхуди в много отношения са по-чисти от християните. Докато вие в определени периоди от годината постите, за да прочистите тялото си и това да спомогне за въздигане на духа. Ние имаме рамазан, а евреите спазват така наречения кашер. Това представлява чистота и освещаване на всяка храна, която се поема. Законите, за да може една храна да се приеме за кашер, са много строги. И евреите като нас всеки път се измиват преди да влязат в синагогата**. Поради това, че и арабите, и евреите са живели хилядолетия в пустините, за тях чистотата и хигиената са били жизненоважни. От чистотата е зависело оцеляването им. Освен това и юдеите, и мюсюлманите са обрязани, което освен религиозното значение, означава и чистота. Така че обвиненията на християните, че евреите са нечисти, са смешни и не отговарят на истината.

Трябва да знаете, че сте взели и просфората от евреите. Те правят един ритуален безквасен хляб, който се нарича маца, именно оттам идва вашата просфора.

Друго нещо, за което вие християните обвинявате юдеите и ги преследвате, е това, че според вас именно те са убили вашия бог Исус Христос. Благодарение на инквизицията и хора като Торквемада** днес почти всички яхуди бягат от християнските земи и идват да живеят при нас. Но да ги преследвате, защото те са разпнали Иса, е толкова нелепо, че ми е трудно да направя коментар. Нали вие твърдите, че Иса е осъществил висш акт на саможертва, предавайки се на кръста. Защо след като кръстът е бил толкова нужен за Иса, мразите евреите? Аз не разбирам. Освен това християните обвиняват евреите, че те са виновни за смъртта на Иса, но забравят, че той е роден именно като евреин, а и всичките му апостоли също са били евреи. Защо Бог не е слязъл на земята като римлянин, грък, франк или германец? Защо точно като евреин?

*синагога - храм, в който се проповядва юдеизъм. Той е само молитвен дом, но не и храм на Бог. Храмът според юдеите е само един - Соломоновият.

**Торквемада е испански евреин, създател на Светата инквизиция. Торквемада - горяща кула.

Мавляна зададе въпрос и сам си отговори:

- Зашото евреите са свещен народ! Толкова е ясно. Европейците завиждат на юдеите, те имат комплекс за малоценност и незначителност пред тях. Защо нито един пророк или Бог не се е родил на запад? Всички пророци и светци са евреи, араби, перси или от някой от източните народи. Затова евреите не са мръсни и нечисти. Те са богоизбран народ и именно тяхното учение стои в основата на християнството и исляма. Евреите са първият народ, с който Бог решава да разговаря.

Но нека сега малко да поговорим за троичността. Никъде в книгата Инджил няма да намерите нещо за троичността на Бог! При яхуди - да! Те говорят, че има Парцуфим, който има три глави, които се гледат взаимно, но в съвкупност те са единен Атин Кадоса. Но това, Бог ми е свидетел, не е мъдрост! Това само може да предизвика болка в главата на някой мислещ човек! Бог е един и всеки, който вярва в някаква троичност, е в дълбока заблуда. Именно Бог Отец е Бог. Светият дух, който се проявява като гълъб, всъщност е божията воля или връзката на Бог с хората, а Иса не е никакъв Бог. Иса е пророк на Бог. Но никога той не е твърдял, че е Бог, а само Син Божи. В смисъл, че след като всички ние сме създадени по образ и подобие Божие, сме деца на Бог. Не разбирам защо вашите евангелисти са раздухали тези толкова обикновени думи и са им предали- такова драматично значение. Всички ние сме синове божи.

Разбира се, и при християните е имало хора, които са знаели истината. Един от вашите имами (папа Григорий VII) е написал на един от вождовете на исляма - Ан-Насир, в 1076 година: “Вие и ние вярваме в един Бог, макар и по различен начин.” И вашият Таргулиан свидетелства: “Ние се покланяме на един Бог… Другите същества, които вие наричате божества, ние знаем, че те не са нищо друго освен демони.” Мюсюлманите вярват в единния Бог, а на вас християните са ви подхвърляли приказчици за Христос. Те смятат, че светът вече е разделен* на “овче и козе” и мюсюлманите са овцете, а вие сте козите.**

Но защо на християните им е притрябвало да разпространяват тези заблуди и да се връщат обратно към многобожието? Защо по-нататък се е наложило един от троицата да се предаде на мъчително наказание и екзекуция? Защо в християнството се въвежда страшният и съмнителен “първороден грях”? Защо е трябвало да затормозяват хората със смъртта на хиляди некръстени младенци? Как може да кажете на един човек, че е грешен още от утробата на майка си?! Как може да се каже, че “между кал и урина се раждаме”, както е възкликнал Августин Блажени?! Нима в това да вършиш естествени за човек неща може да има грях?! Нима вие, християните, за да избегнете греха и да постигнете святост сте открили друг начин да се раждате? И всичко това е направено, цялата тази нужда от вина е въведена, за да може хората да се поставят под зависимост, като им се заявява, че има средство, което да ги спаси от този грях. Не е ли смешно твърдението, че потапяйки някого във вода, ще го спасиш от този грях? Не е ли обидно да се смятате за изключителни и че имате шанс да бъдете спасени само защото сте кръстени и сте потопени във вода? Но никой не говори, че има и кръщение с огън и дух.

*Източноправославните християни смятат, че светът все още не е разделен и, че това предстои в деня на Страшния съд. Разделението ще бъде по това, което си оставил през жизнения си път

**Тук мавляна Йенишехирли използва игра на думи. На арабски тайс означава и “козел” и “глупак”.

Католиците смятат, че всеки техен имам има право да ти опрости грях само защото си го признал при изповед. Нима е толкова лесно да се опрощават греховете? Така лесно можеш да се спасиш само от грях, който не е истински, а измислен. Според вас единственият грях, който е непростим и поради който Иблис е бил прокуден от Рая, това е възгордяването - сигурността в себе си, че си прав.

Петко се сети за разговора си с Явуз Челик. Не беше ли именно възгордяването в основата на религиозната ревност и не беше ли религиозната ревност причина за възгордяването?

- Бъдещи еничари, някога вие ще бъдете най-силните воини и никой няма да може да устои пред силата на оръжието и волята ви! Помнете, че за вас това може да бъде най-страшният грях и най-скъпоструващата ви грешка! Защото гордостта се поражда от силата и властта, а всички вие ще имате и сила, и власт. Ще бъдете непобедими и ще имате власт над човешкия живот и дори съдба. Помнете, че гордостта ще бъде ваш противник, който ще ви съпътства навсякъде и ще ви следва в Пътя ви. Но тя е опасен противник. Слабостта, съмнението и отчаянието ще ви атакуват, когато сте слаби и едва събирате сили в себе си да продължите по Пътя. Гордостта ще ви атакува точно когато сте на върха на силите си, когато сте победили и се чувствате силни, спокойни и щастливи. Именно в този момент, когато бдителността ви е притъпена, гордостта ще се загнезди в сърцето ви и ще започне да ви нашепва сладки думи за това колко сте силни, велики, че сте непобедими и как имате право. Кълна се в Аллах, който страда от този грях никога не ще бъде спасен, на него не може да му помогне даже кръвта на умрелия на кръста Бог. А този грях е основният грях на християнската черква. Хиляди рицари-воини идваха при нас и ни учеха как да живеем и в какво да вярваме, но те не знаеха каква е вярата ни. След време разбрахме, че те не познават дори собствената си вяра. Никога не бива да бъдете като тях. Отнасяйте се с Уважение и респект както към врага, така и към това, в което той вярва. Това е единственият път към победата. В момента, в който се възгордеете, преставате да сте силни и отваряте огромна пробойна в себе си.

Вашите имами и някакви “нечисти” попове си въобразяват и са уверени, че могат да командват дори небесните сили. По думите в Инджил: “Ще ти дам ключовете от Царството небесно и каквото вържеш на земята, то ще бъде вързано и на небето, и каквото развържеш на земята, то ще бъде развързано и на небето.” (Матей 16:19), всеки ваш имам смята, че след като на него е даден Ключът, той е свят и само с едно движение на ръката може да опрости греховете на всеки, дори на най-гнусния престъпник.

А гордостта на този, когото вие наричате папа, стига до там, че всички вие вярвате в неговата непогрешимост. Непогрешимостта на един човек! Не може да си представите колко смешно звучи това на един мюсюлманин, а и на всеки мислещ човек!

Някои от вашите папи са били пирати, разбойници, бандити, робо-търговци. Дори сте имали папа жена. Но щом са папи това означава, че те са непогрешими.

- Учителю, това не се отнася за нас - Васил прекъсна учителя. - Това се отнася за католиците, ние сме източноправославни. Ние нямаме папа и не вярваме в неговата непогрешимост.

Мавляна спря и се замисли:

- Наистина, сред вас няма католици. Постоянно забравям, че всички вие сте само българи.

- Православни? - повтори си мавляна Йенишехирли като на себе си.

- Православие! Как може да говорите за несъществуващи неща?!

Момчетата се раздвижиха. Те се възмутиха. Как може мавляна, който знае толкова много неща, да говори, че тяхната вяра не съществува, да ги обявява за несъществуващи? Въпреки че бяха покорен народ, такава голяма обида не бяха очаквали.

- Мавляна продължи, без да им обръща внимание, сякаш не ги чуваше:

Православието го няма вече повече от четиристотин и петдесет години. Това става, когато вашият император Михаил VIII Палеолог, през 1274 година на Лионския събор се договорил с имам Григорий X и му разрешил да управлява източната черква, а православният патриарх имам Йоан Век не възразил срещу това.

А що се отнася до смирението, християните твърдят “Христос е всесилен”.

Как да не се възхитиш на такава сила? - с насмешка каза мавляна. - Разбира се, той бил пророк, ресул (посланик) на Аллах, но бил човек, а не Бог. И както всички хора ядял, пиел вода, къпел се, изпитвал болка когато го измъчвали, изтезавали и убили. Именно затова ние му съчувстваме! Ние изпитваме съжаление за болката, която е приел да понесе. Но няма нужда да го обожествяваме за това. Как може да съчувстваш на Бог? Кой човек би си позволил да съчувства на Бог? Та това е светотатство! Това означава, че ти поставяш Бог под себе си. Нима не ви е ясно, че ако на кръста наистина беше увиснал Бог, то цялото разпятие би било само един фарс! Това щеше да означава, че Бог само се преструва, че го боли! Същността на Всесилния е друга. Бог е Безкраен, Безгрешен, Всесилен и Трансцедентален! А Иса очевидно не е такъв. Вярно е, че е пророк и посветен, но той самият никога не е претендирал за повече. За всичко, което се е случило с него и за ереста, настъпила от изопачаването и неправилното разбиране на думите му, са виновни слабите му ученици, които, като възхваляват и обожествяват учителя си, са се опитали да си предадат по-голяма значимост.

Но всъщност на всички е ясно, че Бог и Човек са различни същности, въпреки че всъщност човек, ако Бог е истински Бог и включва всички проявления, не може да не е част от Бог. Човек е равен на Бог. Щом съществува, това означава, че е нужен, а щом е нужен, той е богоравен. Бог нямаше да съществува без човек, защото човек е създаден различен от Бог. Човек е очите на Бог, с които той се самонаблюдава. Човек е самоусъвършенстващата се част от Бог. Въпреки че са едно, Човек и Бог са различни и има два вида бог. Бог, който човекът вижда, този съвършеният, абсолютният, безкрайният, вечният… но този бог всъщност не е истинският Бог. Истинският Бог е този, който включва в себе си двете си същности - променящата се, несъвършена и самоусъвършенстваща се част - Човек и Бог. Този бог вие наричате Бог Отец, Човекът при вас е Христос, а Светият дух е силата или връзката. Но всъщност всичко това се свежда само до едно, че Бог е един. Няма два или три бога. Въпреки че винаги може да се твърди, че не е така. Такива провокатори е имало и винаги ще има.

Предишните християнски монаси, с които е общувал и самият пророк Мохамед, да го благослови Аллах, знаели истината за това, че Христос е само човек и посланик на Аллах. Те никога не са я крили от учениците си. Савелий Либийски* учел, че Бог е един. Същото доказвал и Павел Самосатски**. Той смятал Иса за човек, осенен от Светия Дух и въплътил в себе си Логоса (Словото). Кръстът за павликяните бил символ на проклятие. Те не приемали иконите, не признавали тайнството на кръщението и причастието. Всичко това е много по-близо до исляма, отколкото до християнството. Арий Александрийски*** твърдял, че Христос - Логос, е по-малък от баща си (Бог), тъй като е син, което означава раждан. Водачът на несторианците - Теодор Антиохийски*, отделил в Иса божествената природа от човешката.

*Савелий Либийски - основател на течение в християнството, наречено модализъм, отричащо троичността. Осъден от епископ Калист I, около 220 година.

**Павел Самосатски - антиохийски епископ, създател на сектата на павликяните.

***Арий Александрийски - създател на сектата на арианите

В 431 година Константинополският патриарх Несторий на Всеселенския събор в Ефес заявил, че Мириам е родила човека Иса, когото Бог е “обитавал като храм”. Несторий бил предаден на анатема, но всъщност целият Изток, до идването на исляма, изповядва несториянство. Персийските шахове подкрепяли несторианците и в 499 година в Багдад патриаршията става несторианска. Монголските хане от времето на Хулагу били християни-несторианци и едва последните от тях приели истинската вяра - исляма.

Но тези знания или по-точно търсенето на истината било отхвърлено от следващите християнски имами. На събора в Ефес в 449 година коптските монаси отишли облечени в раса, подобни на тези, носени от Йоан Кръстител**, с брадви на кръста си, с които заплашвали да разсекат на две тези, които признават двоичността в същностите на Иса - божествената и човешката природа. И това не били само заплахи. По някое време коптските монаси изпочупили костите на митрополитите, защитаващи двойната природа и троичността. Митрополитите избягали в Халкидон и извикали войска да ги пази. Така те успели да наложат на християнската черква своите измислици. Но всички, които не приели това, като християните от Египет и Сирия, се отделили от християнската черква и в VII век преминали под покровителството на арабските мюсюлмани. И в коптската, и в етиопската черква римлянинът Пилат, по чиято заповед бил разпънат Иса, е причислен към светците, защото е извършил богоугодно дело.

- Разбирате ли сега каква е вашата вяра? - попита мавляна. - Това, което вие наричате християнство и смятате за даденост, е могло да бъде съвсем различно и не е зависело толкова от Иса, когото вие обожествявате, а от хора живели много години след него и нямащи нищо общо не само с неговата личност, но и с неговото учение и думи.

Така черквите, които днес претендират, че са носители на истинските думи на Иса, са жалки секти, наложили се с насилие и потушили истинските думи на ресул Иса. Едната черква се нарича православна, а всъщност тя е сектата на дифизитите, твърдящи, че божествената и човешка същности на Христос са равни, но не можеща да обясни нищо повече. Другата черква, възхвалявайки сама себе си, се нарекла “католическа”, тоест всемирна. Тя се е наложила само над невежите хора от западната част на света.

- Някой ден Иса ще накаже всички, които са извратили неговото учение и всички, които се кръстят и наричат себе си християни, но всъщност са невежи.

*Теодор Антиохийски е осъден от Петия Всеселенски събор, в 553 година, като еретик

**Йоан Кръстител носел груба власеница от камилска вълна, която се облича на голо

Тук момчетата се засегнаха. Тази заплаха ги притесни. Та мавляна, въпреки че беше мюсюлманин, знаеше много повече от поповете, които те познаваха, дори от владиците. Нима наистина Христос щеше да слезе на земята и да поиска сметка на всички, които се правят, че вярват в него, но всъщност не знаят нищо? Това ги притесни, защото разбраха, че досега не бяха знаели нищо за вярата, която изповядваха. Така че, ако останат така неподготвени, Христос някой ден ще ги накаже, а пред тях предстоеше помохамеданчване. Именно тази безизходица притесни младите еничари.

- Но, учителю - вдигна ръка Васил, - нали Христос, възкръсвайки, е доказал божествената си природа?

- Възкресението?! - каза мавляна. - Разбира се, възкресението! Длъжни сме да поговорим и за него. Самите християни в началото са го отричали, но Йосиф Ариматейски, за да добие някаква функция в християнството, го твърди. По-късно то се подема от този, когото вие наричате Апостол Павел или Савел, който никога не е виждал истинския, живия Христос, а твърдял, че расул му се появил в дух след възкресението си. Започвате ли да разбирате, че вашата религия през цялото време, през което съществува, е била похитена от лъжци и крадци? Когато по-големият брат на Иса помолил Савел или Павел, както се нарекъл по-късно, да опише Учителя, той го описал като висок, рус, с чуплива коса и доста слаб. А всички апостоли, които са виждали Иса, знаели, че той е мургав, тъмнокос, с права коса, а поради занаята, който упражнявал - дърводелството, набит и доста силен физически. Но все пак при вас успяло, въпреки явната неистина, да се наложи описанието на този Павел.

Първите християни въобще не са знаели за възкресението. Те тъжали за смъртта на своя Месия. По-късно някои течения в християнството също отричали възкресението. Сред тях били тези, които са произлезли от вашия народ и някога ги наричали богомили, а в западните земи - катари. Тях франкският имам ги изгорил живи. Последователите на Мартон, също смятащи себе си за християни, уверявали, че митът за възкресението на Иса в телесната му обвивка е груба метафизическа алегория, неродена от истинска духовна идея. Сирийските гностици в Едеса, водени от бар Дайсен, също така признавали духовното възкресение, но отричали възкресението на телата.

Валентин и Василид Александрийски, мъдреци познаващи истината и тайната, утвърждавали, че не Исус, а Симон Киринтеянин всъщност е този, който носил кръста и бил разпнат на него. Защото обичаят на римляните бил именно такъв, този, който носи кръста, да бъде разпънат на него. Те твърдели, че на кръста е бил друг, а не Иса. Това била причината по-късно той да може да се явява на своите ученици и те да помислят, че е възкръснал.

В Корана е казано:

“Ние убихме Месията Иса, сина на Мириам, пратеника на Аллаха - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убихме ние.” (Коран 4:157)

Така според исляма Аллах избавил Нох (Ной) от потопа, Ибрахим (Аврам) - от огъня, Муса (Мойсей) - от фараона, Мохамед - от засадата на враговете си. Спасил и Иса от евреите - уподобил на него човек, предал го на тях и така убили него вместо Иса. Така вие, вярвайки във вашата вяра, се кланяте всъщност не на Месията, а на Юда Искариот, който умрял вместо него на кръста.

За това как се е случило така нареченото възкресение най-добре се вижда от вашите евангелия, които вие четете невнимателно. Затрупаният с камъни гроб останал без охрана през цялата съботна нощ! През нощта тялото е могло да бъде отнесено. На другия ден първосвещениците и фарисеите се сетили за това, което Иса казвал приживе: “След три дни ще възкръсна!” И изпратили молба до Пилат да сложи охрана, за да не могат учениците да откраднат тялото през нощта и да кажат: “Възкръсна от мъртвите. Така последната лъжа ще бъде по-лоша от първата.” (Матей 27:62-64). Но пазачите се задоволили само да застанат на пост пред затрупания вход на пещерата, без да проверяват чие тяло е вътре и въобще има ли тяло.

“А ако Христос не е възкръснал, то и вашата проповед е грешна, грешна е и вашата вяра” - това е казано от Павел в Обръщение към Коринтяните. (15:14)

В Корана Мохамед веднъж и завинаги е казал какво е имало и какво не е имало. Вижте колко по-ясна е религията на мюсюлманите. Пътят към спасението трябва да бъде чист, прост и ясен. Нашият Закон е израз на Завета. Той е акт, с който се възобновява предвечният договор между Аллах и питомците на Адем (Адам). Бог някога ни е предложил този договор, в който ние, макар и роби, вече ставаме привилегировани. Яхудите и християните опитаха да подменят договора, да излязат от първоначалните рамки, но Мохамед пак ни го връчи в ръцете, защото Аллах му го припомни.

За мюсюлманина религиозният живот се състои най-вече в изпълнение на пет ритуални задължения, определени от Закона и наречени “стълбовете на вярата”(архан ад-дин).

Първият стълб на исляма е ритуалната молитвата (намаз). При нас тя служи за възхвака и благоволение, но в нея не се съдържа никакъв елемент на молба нито на лична връзка между Бог и човек. Тя се извършва пет пъти дневно. В Корана са записани само три пъти, но по-късно суната решава молитвите да бъдат пет. На разсъмване (сохб), веднага след пладне (захр), следобед (аср), веднага след залез слънце (магхриб) и в произволен час от нощта (иша). В часа на всяка молитва мюезинът се изкачва на минарето и от там отправя призив, състоящ се от следните части:

“Аллах е велик!” (четири пъти); “Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах!” (два пъти); “Свидетелствам, че Мохамед е пратеник на Аллах!” (два пъти); “Елате на молитва!” (два пъти); “Аллах е велик!” (два пъти); “Няма друг бог освен Аллах!”

Преди да пристъпи към молитва, вярващият трябва да извърши ритуално умиване. После се обръща в посока към Мека и огражда място, което го отделя от останалия свят, като за целта използва молитвено килимче. Молитвата може да се произнесе навсякъде, с изключение на петъчната молитва, която трябва да бъде в джамия, затова тя и се нарича Салет ал-джомоа.

Вторият стълб, това е рамазан - свещеният месец, свързан с очистване и въздържание. Той е въведен в Медина през втората година след Хиджра, заменяйки постите на ашура (десетия ден), взаимствани от йехудите. С тях Пророкът възвърнал чистотата на един обичай, опорочен от евреите и християните. Що се отнася до месец рамазан, той бил избран тъй като по това време на годината Мохамед е бил осенен от първите си пророчества. Постите саум са задължителни за целия месец. По време на деня на вярващия е забранено да приема храна и вода, да пуши и да се отдава на плътски удоволствия. След залез слънце се разрешава вечеря, както и закуска преди изгрев.

Третият стълб на исляма е задължителната милостиня - закаят (пречистване), и служи за пречистване на земните блага, от които човек може да се възползва единствено при положение, че отдава дължимата на Аллах част. Закаят е задължителен за всеки умствено и физически здрав мюсюлманин, притежаващ каквото и да е имущество и минимални доходи.

Четвъртият стълб на исляма е поклонението (хадж). Това е едно по-специфично задължение, което мюсюлманинът трябва да извърши поне веднъж в живота си. Освободени от хадж са само изключително бедни хора, душевно болни или сакати, които не могат сами да се движат. Целта на поклонението е светилището в Мека, в центъра на което се намира правоъгълна каменна постройка - Кааба (куб). Кааба е покрита с платно от черен брокат, което всяка година се подменя. Това платно се изработва специално в Египет. В един от ъглите се намира Черният камък. Някои казват, че той паднал от небето, а други, че това е първата скала, от която е създадена Земята. Преди Бог да изгони Адем и Ева от рая, хвърлил Черния камък и така създал Земята. Именно Кааба е първото светилище, създадено лично от Ибрахим (Авраам). Ибрахим пръв създал учение, в което да слави Единния бог и понеже то било създадено още преди Муса (Мойсей), не било юдеизъм. Храмът Кааба бил централният храм на Ибрахим. Той е най-старият храм, а под купола се намира изворът Зем зем.

Храмът е напълно възстановен през 1630 година след като е разрушаван при обсадата при антихалифа Абдаллах аз-Зобаир през 683 година и карматските набези през 929 година.

Петият, последен стълб на исляма, е свещената война (джихад). Вече ви говорих за Големия и Малкия джихад.

Всичко, което ви разказах, е валидно за всички мюсюлмани. Вие вече знаете, че сектата, към която принадлежим всички ние, се нарича бекташи. Тъй като вие сте воини и не можете да спазвате повечето от тези правила сте освободени от тях. Така например сте освободени от молитвите пет пъти на ден, от ритуалното умиване. Ние, бекташите, се умиваме само веднъж - при постъпване в ордена. Целият ваш живот ще бъде една непрекъсната молитва. Военните походи ще бъдат вашето поклонение, така че дори да нямате възможност да направите поклонение в Мека, вие ще бъдете опростени. Като воини вие сте опростени и от месечния пост, тъй като ако сте на война или поход, не е възможно спазването на рамазана. Единственото, от което не сте опростени, това е да давате задължителната милостиня. А що се отнася до джихад, вие сте мечът на исляма, вие ще бъдете в най-чиста форма воините на Свещената война.

Момчетата мълчаха. За пръв път ислямът им беше станал ясен. Те чувстваха, че наближава времето, в което ще трябва да изберат дали да сменят вярата си. Успокои ги това, че много от задължителните за другите мюсюлмани правила не се отнасяха за тях. Освен това християнството и ислямът не бяха толкова различни и отдалечени, а те щяха да изповядват нещо много по-близко до християнството, отколкото до исляма. След като вярваха в един и същ Бог, каква е разликата как ще служиш на Бог, след като има толкова много възможности? Дали християнството наистина беше правилният начин?

- Всичко, което ви казах, вие ще поемете като задача да пазите Символа на вярата. Той се съдържа в едно единствено кратко изречение, извлечено от един стих на Корана (VII, 157):”Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият Пророк.”

Мавляна замълча. Момчетата почувстваха, че учителят е свършил с лекцията за днес и се разшаваха. Навън вече беше станало тъмно и храната сигурно ги чакаше.

Вече отдавна беше минало времето, в което в родните им села празнуваха Коледа. Мина и Новата година по християнското летоброене. Момчетата по никакъв начин не усетиха тези дни. Те толкова много бяха занимавани с Корана и исляма, че някои от тях дори не се сетиха за празниците. Зимата тази година беше много студена. Всичко беше затрупано под дълбок сняг и въпреки че момчетата полагаха усилия да почистят, нямаше особен ефект.

Студът, строгият режим, липсата на сън и изграждането на издръжливост и концентрация на вниманието като че ли подготвяха телата на младите еничари. Въпреки че не бяха правили никакви упражнения, тялото на Петко се беше променило. То беше станало сухо и твърдо, точно като тялото на сушената риба, която веднъж дядо му беше донесъл в един четвъртък, след като беше ходил на пазар в Станимака. Петко си спомни как едва беше успял да отхапе от нея. Чувстваше, че и неговото тяло е същото, и дори меч няма да може да го посече. Единственото удоволствие за момчетата и начин да се отпуснат беше къпането. Хамамът беше толкова топъл, а навън - толкова студено, че бъдещите еничари не желаеха да излизат.

С времето те не само научиха Корана, но благодарение на мавляна вече знаеха много повече за исляма, за християнството и за учението на яхудите. Научиха как се казват тези занимания, когато изучават религите на другите народи - марифат. Все още формално бяха християни, но мавляна им преподаваше християнството като чужда религия. Убедителността на Йенишехирли ефенди беше толкова голяма, че ако някой попиташе момчетата от коя вяра са, те щяха да се разколебаят. “Какви християни сме? - щяха да кажат. - Та ние досега не сме познавали християнството!” Всички се чувстваха объркани и несигурни.

Най-активни във въпросите към мавляна бяха Петко, който искрено се интересуваше от нещата, които научаваха, и Васил, който постоянно настройваше момчетата по никакъв начин да не приемат новата религия. Петко също не беше вдъхновен от това, което предстоеше, но нищо не казваше.

С въпросите, които задаваше, Петко разбра защо спалните помещения в корпуса се наричат текке. Текке обикновено се наричаха свещени гробове на мюсюлмански светци. Това бяха места за бдения и молитви. Поради това, че еничарите се стремяха да водят живот- молитва и провеждаха молитвата си навсякъде, местата, където живееха и се подготвяха, бяха свети и това ги правеше самото присъствие на воините, стъпили на Пътя на самоусъвършенстването. Именно затова и спалните помещения в еничарския корпус се наричаха текке, разбира се, старите еничари официално ги наричаха оди.