Реваншът на Тангра

97.

Това е въпросът на въпросите. Защото знаеш ли кого търсиш, намираш го. Такъв е светът на богоподобните — имаш ли името, имаш всичко.

Но първо трябваше да заведа Ат където трябва. В Кашан. Да го срещна с Арбуга и да се уверя, че всичко ще протече без инфекции. А че ще е така, почти не се съмнявах. Всичко досега бе за отвличане на вниманието.

Главното беше синът на Делян и Биляна. И Тулпар. И най-вероятно мистериозният ми противник бе някъде край тях и вършеше своето.

Няколко пъти се изкушавах да оставя Ат и да прелетя разстоянието. Обаче… Ако пак греша?

После, по средата на пътя, ме загложди идеята да го хипнотизирам и преровя Записите му. Да се върна там, в средата на бурята, и да видя що за звяр се търкаляше на носа на кораба. Твърде лесно би било… Сигурно го бе изтрил. Или просто бе показал толкова, колкото трябва. Едва ли бих могъл да го идентифицирам от тях.

Истината беше някъде край мен. В мен, ако щеш…

Е, стигнахме живи и здрави устието на Бури-чай. Без никакви приключения. Което само ме караше да мисля, че пак бях сгрешил — щом тук липсват приключения, значи стават някъде другаде… Край Делян и Биляна.

Изкачихме висок хълм и пред нас лъсна реката с цялото си великолепие. Посочих на Ат разпръснатите къщи и стърчащите кули и казах:

— Ето това е мястото, където ще се срещнеш с твоите войници и ще започнеш своя поход срещу чичо си.

Той отпусна присвитите си очи, извърна се към мен и кимна.

— Има още десет дни до деня на срещата.

— Повярвай ми, това ще са едни от най-трудните дни в живота ти!

— По-скоро скучни…

— Скучни? — избухнах аз в смях. — Това е последното, което може да се каже за тях!

Не му се вярваше. Изгледа ме недоверчиво. Та пътуването ни бе минало така мирно и кротко! Май почти не вярваше, че съм алп.

— Върви — кимнах му към хорското поселище долу. — Там вече те чака Арбуга. Ще чуеш нечуваното и ще видиш невижданото. Уповавай се на Тангра и ще успееш!

Хвърлих му поводите и на моя кон. Ат се метна на своя, плесна го по задника. Спря долу, в ниското, извърна се към мен и извика:

— А ти?