Айла през равнината

ГЛАВА 40

Айла не знаеше как да се разбере с тези хора. Мъжът от Клана се беше втренчил в нервната и разстроена млада жена пред него. След това, припомняйки си съборите на Клана, опита стария, официален и преди всичко безсловесен език, който се използваше при общуването им със света на духовете и другите кланове, които говореха на различен език.

Мъжът кимна и направи жест. Тя се зарадва, когато установи, че той я разбира. Тези хора наистина имаха същото потекло като на нейния Клан. Някога, в далечното минало, този мъж бе имал същите праотци с Креб и Иза.

Джондалар наблюдаваше омаян разговора им със знаци. Беше му трудно да следи бързите им плавни движения, които придаваха на езика им повече сложност и неуловимост, отколкото бе предполагал. Когато Айла учеше хората от Лъвския бивак на някои от знаците на езика на Клана: — официален език, защото беше по-лесен за научаване от децата — така че Ридаг да може да се разбира с тях. Момчето винаги се беше радвало да говори повече с нея, отколкото с някой друг. Джондалар се бе досещал, че Ридаг общува с нея по-пълно, но едва сега започна да разбира широтата и дълбочината на този език.

Айла се изненада, когато мъжът пропусна някои от формалностите на запознаването. Той не назова имена, места или кръвни връзки.

— Жено от Другите, този мъж би искал да знае откъде си се научила да говориш.

— Когато тази жена беше малко дете, семейството и народът й се изгубили по време на земетресение. Тя е била отгледана от един клан — обясни Айла.

— Този мъж не знае за някой клан, който да е взимал дете от Другите — направи знак мъжът.

— Кланът на тази жена живее много далеч. Не е ли чувал мъжът за река, наричана от Другите Великата майка?

— Това е границата — направи той нетърпеливо движение.

— Реката продължава много по-далеч, отколкото е известно на мнозина, и стига до голямо море далеч на изток. Кланът на тази жена живее отвъд края на Великата майка.

Той я погледна недоверчиво и изпитателно. Знаеше, че за разлика от народа на Клана, чийто език включваше разбиране на несъзнателните движения и жестове на тялото, които правеше почти невъзможно да се каже едно нещо, а да означава друго, Другите, които говореха със звуци, бяха различни. Той не можеше да бъде сигурен в нея. Не можеше да открие признаци на преструвка, но разказът й изглеждаше така неестествен.

— Тази жена пътува от началото на последния топъл сезон — добави тя.

Той отново стана нетърпелив и Айла разбра, че болката е много силна.

— Какво иска жената? Другите си отидоха. Защо жената не тръгва?

Тя бе спасила живота му и бе помогнала на жена му, което означаваше, че й е задължен, че това ги прави роднини. Тази мисъл го объркваше.

— Тази жена е лечителка. Тази жена иска да види крака на мъжа — обясни Айла.

Той изсумтя презрително.

— Жената не може да бъде лечителка. Жената не принадлежи към Клана.

Тя не се опита да спори. Размисли за момент и след това реши да пробва друг начин.

— Тази жена желае да говори с мъжа от Другите — помоли се тя и той кимна в съгласие. Тя се изправи и тръгна заднишком, преди да се обърне и да отиде при Джондалар.

— Успяваш ли да се разбереш с него? — попита я той. — Зная, че полагаш много усилия, но Клана, при който си отраснала, се намира твърде далеч и аз не съм сигурен, че го правиш добре.

— В началото използвах всекидневния език на моя клан и не успяхме да се разберем. Трябваше да зная, че обикновените им думи и знаци няма да са същите, но когато употребих древния официален език, затрудненията изчезнаха.

— Правилно ли те разбрах? Казваш, че хората от Клана могат да общуват по начин, който се разбира от всички тях? Независимо къде живеят? Не мога да повярвам.

— Предполагам, че е така, но древният начин е в паметта им.

— Искаш да кажеш, че се раждат, знаейки как да говорят по този начин? И всяко бебе може да го прави?

— Не съвсем. Те се раждат с паметта си, но трябва да бъдат „научени“ как да го използват. Не зная как става, нямам спомени, но изглежда нещо като „припомняне“ на това, което знаят. Обикновено трябва да им се припомни веднъж и след това всичко си идва на място. Ето защо някои от тях мислеха, че не съм много умна. Усвоявах много бавно, преди да се науча да запаметявам бързо, но даже и тогава не беше лесно. Ридаг имаше паметта, но нямаше кой да го научи… да му припомни. Ето защо не познаваше езика на жестовете, преди да дойда аз.

— Ти да усвояваш бавно! Никога не съм виждал някой, който да учи езици по-бързо от теб — възкликна Джондалар.

— Това е различно. Мисля, че Другите имат някакъв вид памет за словесен език, но ние се учим да говорим със звуците на тези около нас. За да научиш различен език, трябва единствено да запомниш групите звуци и понякога друг начин за подреждането им заедно — каза тя. — Даже да не си съвършен, все пак ще можете да се разбирате един друг. Езикът на този мъж е по-труден за нас, но не това е проблемът, който имам с него. Задължението е проблемът.

— Задължението? Не разбирам.

— Него адски го боли, въпреки че никога няма да го покаже. Аз искам да му помогна, искам да наместя крака му. Не зная как ще се върнат при клана си, но за това ще мислим по-късно. Първо трябва да оправя крака. Но той вече ни е длъжник и след като зная езика му, зная и задължението. Ако той вярва, че сме спасили живота му, то е роднински дълг. Той не желае да ни дължи повече от това — опита се да му обясни твърде сложната зависимост по прост начин.

— Какво е роднински дълг?

— То е задължение… — помъчи се тя да го представи в разбираем вид. — Обикновено е между ловците на един клан. Ако един мъж спаси живота на друг, той „притежава“ частица от духа му. Мъжът, който е щял да умре, дава такава частица, за да бъде върнат към живота. Тъй като никой мъж не иска дори и една частица от духа му да умре — да отиде преди него в другия свят — ако друг притежава частица от духа му, то той ще направи всичко, за да спаси живота на този мъж. Това ги прави кръвни роднини, по-близки от братя.

— В това има смисъл — кимна Джондалар.

— Когато мъжете ловуват заедно — продължи Айла, — се налага да помагат един на друг и често да спасяват живота на другите, така че обикновено частица от духа на всеки принадлежи на някой от другите. Това ги прави роднини по начин, който излиза извън рамките на семейство. Ловците в един клан могат да бъдат сродници, но роднинството в семейството не може да бъде по-силно от връзката между ловците, защото те не могат да предпочетат едното пред другото. Те всички трябва да зависят един от друг.

— В това има мъдрост — промълви той замислено.

— Това се нарича роднински дълг. Този мъж не познава обичаите на Другите, а и не разсъждава много за това, което наистина знае.

— Кой може да го обвинява след Чароли и бандата му?

— Това е много извън повече Джондалар. Но той не се чувства щастлив да ни бъде в дълг.

— И той ти каза всичко това?

— Не, разбира се, че не. Но езикът на Клана е повече от жестовете, направени с ръце. Той е начинът, по който човек седи или стои, изражението на лицето — дребни неща, но всички те имат своето значение. Аз израснах в клан. Тези неща са дотолкова част от мен, колкото и от него. Зная какво го безпокои. Ако ме приеме като лечителка от Клана, то ще свърши работа.

— Каква ще е разликата?

— Това ще означава, че аз вече имам частица от духа му.

— Но ти даже и не го познаваш. Как можеш да притежаваш частица от неговия дух?

— Лечителката спасяват живот. Тя би могла да предяви претенция за частица от духа на всеки, когото спаси; би могла да стане „притежателка“ на частици от всички в много къс срок. Така че когато стане лечителка, тя дава частица от духа си на Клана и в замяна получава частица от всеки член на Клана. По този начин независимо кого ще спаси, дългът е вече платен. Ето защо една лечителка има свой собствен статут. — Айла се замисли и добави; — Сега за пръв път съм доволна, че духовете на Клана не бяха взети обратно…

Джондалар понечи да заговори, но забеляза, че се е втренчила в празното пространство, и разбра, че тя се вглежда в себе си.

— … когато бях прокълната със смърт — продължи тя, — бях обезпокоена за дълго. След като Иза умря, Креб взе обратно всички духовни частици, така че да не отидат с нея в другия свят. Но когато Брод ме прокле, никой не ги взе от мен, въпреки че за Клана бях мъртва.

— Какво би се случило, ако те знаеха това? — попита Джондалар, кимвайки към двамата от Клана, които ги наблюдаваха.

— За тях повече няма да съществувам. Те няма да ме забелязват, няма да си позволят да ме забелязват. Може да стоя точно пред тях и да викам, без да ме чуват. Ще мислят, че съм лош дух, който се опитва да ги улови в капана на другия свят — отвърна Айла, затвори очи и потръпна от спомена.

— Но защо каза, че си доволна, че все още притежаваш частиците от духове — озадачи се Джондалар.

— Защото не мога да кажа едно, а да означава друго. Не мога да го лъжа. Той ще разбере. Но мога да се въздържа да го спомена. Не е необходимо да говоря за проклятието, въпреки че той ще усети, че премълчавам нещо, но мога да кажа, че съм лечителка на Клана, защото е вярно. Все още съм. Все още притежавам късчетата духове — намръщи се тя. — Но някой ден ще умра, Джондалар. Ако отида в другия свят с късчета от духовете на всички в Клана, какво ще се случи с тях?

— Не зная.

Тя вдигна рамене, отхвърляйки тази мисъл.

— Е, сега би трябвало да се безпокоя за този свят. Ако той ме приеме като лечителка на Клана, то не би трябвало да бъде толкова загрижен, че ще има дълг към мен. За него е достатъчно лошо да има роднинско задължение към някой от Другите, но още по-лошо е, ако този някой е жена и при това такава, която е използвала оръжие.

— Но ти си ловувала, когато си живяла с Клана — напомни й Джондалар.

— Това беше специално изключение и само защото преживях един лунен цикъл от смъртното проклятие, задето ловувах и използвах прашка. Брун даде разрешение за това, защото тотемът на Лъвската пещера ме покровителстваше. Той го прие като изпитание и аз мисля, че това му даде накрая основание да приеме жена с такъв силен тотем. Той беше този, който ми даде ловен талисман и ме нарече Жената, която ловува.

Айла докосна кожената торбичка, която винаги носеше около врата си й си спомни за първата простичка кесийка с шнур, която Иза беше направила за нея. Като нейна майка Иза беше поставила в нея парченце червена охра, когато Айла беше приета от Клана. Този амулет изобщо не приличаше на великолепната торбичка, която носеше сега и която й беше дадена на церемонията при приемането й от Мамутоите, но тя все още съдържаше специалните подаръци, включително и това първо парченце охра. Всички знаци, които нейният тотем й беше дал, бяха вътре: и изпръсканият в червено овал от върха на мамутски зъб, който беше ловният й талисман, и черният камък, малък отломък от черен манганов диоксид, който пазеше духовните късчета на Клана и който й бе даден, когато тя стана лечителка на клана на Брун.

— Джондалар, мисля, че ако поговориш с него, ще помогне. Той е объркан. Навиците му са съвсем традиционни, а се случиха твърде много необичайни неща. Ако вместо жена има един мъж, с когото да поговори, даже и някой от Другите, това може би освободи съзнанието му. Помниш ли жеста, с който един мъж поздравява друг?

Джондалар направи движение и Айла кимна. Тя знаеше, че му липсва изящност, но значението бе ясно.

— Засега не прави опит да поздравяваш жената. Това е израз на лош вкус и той може да го приеме като оскърбление. Не е обичайно или подходящо един мъж да заговори жена, без да има причина за това, а дори и тогава трябва да му бъде разрешено. При роднини формалностите са по-малко, а и близък приятел дори може да облекчи нуждите си, да сподели Удоволствията с нея, въпреки че се счита за учтиво, ако първо се поиска разрешението му.

— Да се поиска неговото разрешение, а не нейното? Защо жените позволяват да бъдат третирани, като че ли са по-незначителни от мъжете? — попита той.

— Те не разсъждават по този начин. Те знаят, че жените и мъжете са еднакво значими, но мъжете и жените на Клана са съвсем различни едни от други — опита се да му обясни тя.

— Разбира се, че са различни. Всички мъже и жени са различни… и аз съм доволен от това.

— Не искам да кажа, че са различни по начина, по който ти виждаш разликата. Ти можеш да направиш всичко, което може и една жена, Джондалар, с изключение да имаш бебе и въпреки че си по-силен, аз мога да направя почти всичко, което можеш и ти. Но мъжете от Клана не могат да свършат много от нещата, които вършат жените, така както и жените не могат да направят това, което могат мъжете. Те нямат памет за това. Когато се обучавах да ловувам, много хора останаха по-изненадани от това, че имам способностите и дори желанието да се науча, отколкото че съм тръгнала срещу обичаите на Клана. След това те вече не биха се учудили дори и да родиш дете. Мисля, че жените бяха дори по-изненадани отколкото мъжете. Такава мисъл не би хрумнала на някоя жена от Клана.

— Мислех, че каза, че хората на Клана и Другите си приличат много.

— Наистина е така. Но в някои неща те са по-различни. Даже аз не мога да си го представя, а бях една от тях за малко. Сега готов ли си вече да говориш с него?

— Така мисля.

Високият, рус мъж тръгна към якия, набит мъж, който все още седеше на земята с огънато под неестествен ъгъл бедро. Айла го последва. Джондалар се наведе, за да приседне до мъжа, и погледна към Айла, която кимна одобрително.

Никога не се бе намирал в непосредствена близост до възрастен плоскоглавец и първата му мисъл беше за Ридаг. Сравнението с този мъж говореше повече от красноречиво, че момчето никога не е било изцяло от Клана. Спомняйки си странното, умно и болнаво дете, Джондалар осъзна, че чертите му са били силно променени, омекотени беше думата, която му хрумна. Лицето на мъжа пред него беше голямо: едновременно дълго и широко и някак си изпъкнало, с внушителен и остър нос. Добре сресаната му брада не успяваше напълно да скрие дръпнатата назад челюст и липсата на брадичка.

Сплъстената му гъста, леко къдрава и светлокестенява коса покриваше огромна, продълговата глава, издута и заоблена отзад. Тежките надочни ивици заемаха по-голямата част от челото. Джондалар трябваше да положи усилие, за да удържи желанието си да посегне с ръка и да докосне високото си чело и куполообразната си глава. Сега можеше да разбере защо ги наричаха „плоскоглавци“. Струваше му се, че някой е взел глава, оформена като неговата, но малко по-голяма и направена от пластичен материал като мокра глина, и след това я е премоделирал, натискайки надолу и изравнявайки челото, принуждавайки масата да се измести назад.

Тежките надочни ивици на мъжа бяха подчертани от рунтави вежди и напръсканите със златни точици, почти кафяви очи излъчваха любопитство, интелигентност и болка. Джондалар разбра защо Айла искаше да му помогне.

Той направи несръчно жеста за поздрав, но беше окуражен от израза на изненада върху лицето на мъжа от Клана, който му отвърна. Джондалар не беше уверен какво трябва да направи след това. Помисли си какво би направил, ако бе срещнал някой непознат от друга Пещера или Бивак, и се опита да си спомни знаците, които се бе научил да прави с Ридаг.

Направи жест, който означаваше „този мъж се нарича…“ и след това изговори името си и основната си принадлежност „Джондалар от Зеландониите“.

Беше твърде мелодично, твърде изпълнено със срички, твърде много за мъжа от Клана, за да чуе всичко наведнъж. Той поклати глава, след това наклони глава, като че ли това щеше да му помогне да чуе по-добре, и потупа Джондалар по гърдите.

„Не е трудно да се разбере какво иска да каже“ — помисли Джондалар. Отново направи жеста „този мъж се нарича…“ и след това изговори името, но само него и по-бавно — „Джондалар“.

Мъжът затвори очи, за да се съсредоточи, отвори ги и поемайки дълбоко дъх, изговори високо „Дьондар“.

Джондалар се усмихна и кимна в потвърждение. Думата беше изговорена с дълбок глас, не напълно артикулирана и с поглъщане на гласните звуци, но все пак достатъчно близка. И странно позната. В този момент се сети. Разбира се! Айла! Макар и не толкова силно изразено, това се долавяше и в нейния изговор на думите. Това бе причина за странния й акцент. Нищо чудно, че никой не бе успял да го определи. Това бе акцентът на Клана и никой не знаеше, че те могат да говорят.

Айла се изненада колко добре мъжът бе произнесъл името на Джондалар. Изпита съмнение дали тя самата го е направила толкова добре, когато се бяха видели за първи път, и се запита дали този мъж не бе имал контакти с Другите и преди. Ако е бил избран да представя народа си или да създаде някаква форма на контакт с така наречените „Други“, то това би говорило за високо положение. Още една причина за него, разбра тя, да бъде предпазлив при създаване на кръвни връзки с Другите, особено с Други с неизвестно положение. Той не би искал да обезценява собственото си положение, но задължението си е задължение, и независимо дали той или другарката му бяха готови да го приемат, продължаваха да се нуждаят от помощ. По някакъв начин тя трябваше да го убеди, че те са Други, които разбират значението на връзката и заслужават общуването.

Мъжът гледаше Джондалар, потупа още веднъж с ръка гърдите му и се приведе леко напред.

— Гюбан — каза той.

Джондалар беше също толкова затруднен да повтори името, колкото и Гюбан с „Джондалар“, а мъжът също така великодушно прие неправилното произнасяне на името си, както и Джондалар своето.

Айла изпита облекчение. Размяната на имената не беше много, но все пак беше някакво начало. После с изненада забеляза, че косата на жената от Клана е по-светла от нейната. Главата на непознатата беше покрита с пухкави меки къдри, толкова светли, че изглеждаха почти бели, но тя беше млада и много привлекателна. Вероятно втора жена в огнището на Гюбан, защото той беше мъж в разцвета на силите си, и тази жена вероятно произхождаше от различен клан и беше наистина нещо, за което си струва да се бори човек.

Жената погледна към Айла и бързо отвърна поглед встрани. Айла се учуди. И преди беше виждала тревога и страх в женски очи и затова погледна по-внимателно, но също така неуловимо, както го беше направила и младата жена от Клана. Наистина ли имаше напълняване в кръста? Не беше ли препаската около гърдите твърде стегната? Тя е бременна! Нищо чудно, че е разтревожена. Един мъж с лошо излекуван счупен крак вече не е пълноценен. И тъй като този мъж вероятно притежава високо положение, то и отговорностите му също са тежки. „Трябва — помисли си Айла — да убедя Гюбан да ми позволи да му помогна.“

Двамата мъже продължаваха да седят, наблюдавайки се един друг. Джондалар не знаеше какво следва да направи, а Гюбан изчакваше. Накрая Джондалар се обърна отчаяно към Айла.

— Тази жена е Айла — каза той, използвайки прости жестове и след това изговаряйки името й.

В първия момент тя си помисли, че е направил груба грешка, но видя реакцията на Гюбан и реши, че може би не е. Представяйки я толкова бързо, само показваше високата почит, с която тя се ползваше като лечителка. А след това, когато той продължи, се зачуди дали не е прочел мислите и.

— Айла лечител. Много добър лечител. Добри лекарства. Иска помогне Гюбан.

Жестовете, които Джондалар правеше, не бяха нищо повече от бебешки говор за мъжа от Клана. В тях нямаше нюанси, подсказващи отсенки, никаква сложност, но искреността им личеше. Беше изненадващо да се открие мъж от Другите, който изобщо да може да говори правилно. Повечето от тях бърбореха, мънкаха или ръмжаха като животни. Те бяха като деца и в крайна сметка Другите не бяха считани за много умни.

От друга страна, жената притежаваше изумителна дълбочина да схваща неуловимите нюанси, както и способност да общува. С неуловима изисканост тя бе превела някои от тънките изразни средства на Дьондар, улеснявайки ги в общуването им, без да ги притесни. Колкото и невероятно да бе, че е отгледана от някой клан и е пропътувала такова голямо разстояние, тя така добре разговаряше, че почти можеше да се повярва, че принадлежи на Клана.

Гюбан никога не беше чувал за клана, за който говореше жената, а той познаваше много от тях. Освен това говоримият език, който тя бе използвала, му бе напълно непознат. Даже езикът на клана, към който принадлежеше неговата блондинка, не беше толкова странен, но все пак тази жена от Другите познаваше древните свещени жестове и можеше да ги използва с голямо умение и точност. Много рядко явление за една жена! Той предположи, че тя може би скриваше нещо, но не бе сигурен. В края на краищата тя беше жена от Другите и той в никакъв случай нямаше да я попита. Жените, особено лечителките, обичаха да запазват някои неща за себе си.

Болката от счупения крак се усилваше и той едва се сдържаше да не започне да стене.

Но как можеше тя да бъде лечителка? Не беше от Клана. Нямаше спомени за това. Дьондар заяви, че е лечителка, и говореше за умението й с голямо убеждение…, а кракът му беше счупен. Гюбан изскърца със зъби. Може би беше лечителка, но това не я правеше лечителка на Клана. Задължението му и без това беше вече твърде голямо. Кръвният дълг дори само към този мъж беше достатъчно лошо нещо, а какво оставаше и за такъв към жена, и то жена, която използва оръжие?

И все пак какво биха могли да направят той и жена му без тяхната помощ? Неговата жена очакваше бебе. Тревожеше се за нея. Беше почувствал неизразим гняв, когато онези мъже се нахвърлиха върху нея, опитвайки се да я изнасилят. Ето защо беше скочил от върха на скалата.

Беше му отнело много време да се изкачи там и не можеше да си позволи да слиза обратно толкова дълго.

Беше видял следите на елен и се бе изкачил, за да се огледа наоколо, да види какво би могъл да ловува, докато тя събираше кора и правеше разрези в нея за сока, който скоро щеше да потече. Беше казала, че скоро ще се затопли, въпреки че някои от останалите не й бяха повярвали. Все още беше странница, но беше казала, че има паметта за това и е сигурна. Той искаше да й даде възможност да го докаже на другите и я бе взел със себе си въпреки опасността от тези мъже.

Беше студено и той предполагаше, че ще ги избегнат, ако се придържат към заледените върхове. Върхът на скалата му се струваше добро място, откъдето можеше да огледа околността. Силната болка при тежкото приземяване и изпукването на крака го замаяха, но не можеше да се предаде. Мъжете се нахвърлиха върху него и той трябваше да се бие, независимо дали боли или не. Почувства топлина при спомена как тя се спусна към него. Бе се изненадал, когато я видя да удря онези мъже. Никога преди това не беше виждал жена да го прави и никога нямаше да каже на някого, но му бе харесало, че се опитва да му помогне.

Той премести тежестта си, опитвайки се да обуздае пронизващата болка. Но не беше само болката. Много отдавна се бе научил да устоява на болка. Страховете бяха по-трудни за преодоляване. Какво би се случило, ако загубеше завинаги способността си да ходи? Счупен крак или ръка изискваха дълго лечение и ако костите зараснеха лошо, изкривяха се, променяха формата си или се скъсяха…, какво щеше да стане, ако не можеше да ловува?

Ако не можеше да ловува, щеше да загуби положението си. Повече нямаше да бъде вожд. Беше обещал на вожда на клана й да се грижи за нея. Тя му беше любимката, но неговото положение бе високо и тя беше поискала да тръгне с него. Даже му беше казала в уединението на кожите им, че бленувала за него.

Първата му жена не бе останала твърде доволна, когато се бе върнал вкъщи с младата и красива втора жена, но тя беше добра съпруга от Клана. Беше се грижила с много старание за огнището му и щеше да запази положението си на Първа съпруга. Беше обещал да се грижи за нея и за двете й дъщери. Не бе имал нищо против. Въпреки че винаги бе искал тя да има син, дъщерите на жена му бяха възхитителни. Обаче скоро щяха да пораснат и да си отидат.

Но ако той не можеше повече да ловува, нямаше да може да се грижи за никого. Вместо това кланът щеше да трябва да се грижи за него като за старец. А как щеше да се грижи за своята блондинка, която скоро щеше да му роди син? На нея нямаше да й бъде трудно да си намери мъж, който да я вземе с желание, но той самият щеше да я загуби.

Дори не би могъл да се върне обратно при клана, ако не можеше да ходи. Тя трябваше да отиде за помощ. Ако не успееше сам да се върне, щеше да падне в очите на хората от своя клан, но щеше да бъде дори още по-лошо, ако счупеният крак започнеше да го забавя и да пречи на умението му да ловува, или изобщо не му позволеше да ловува отново.

„Може би ще трябва да говоря с тази лечителка от Другите — помисли той, — въпреки че е жена и използва оръжие. Може би положението й е високо, Дьондар се отнася към нея с голямо уважение, а и неговото също ще да е високо, защото в противен случай не би взел за съпруга една лечителка. Наравно с мъжа беше накарала онези мъже да избягат… тя и вълка. Защо един вълк ще им помага?“ Беше я видял да говори на животното. Знакът беше прост и заповеден. Беше го накарала да ги изчака при дървото близо до конете и вълкът я разбра и послуша. Все още беше там, очаквайки заповедите й.

Гюбан погледна настрана. Беше трудно дори да се помисли за тези животни без дълбок, спотаен ужас от духовете. Какво друго би могло да привлече вълка или конете към тях? Какво друго би накарало зверовете да се държат така неподобаващо на животни?

Можеше да се закълне, че блондинката му се тревожи, но как да я обвинява? След като Дьондар беше способен да представи неговата жена, може би щеше да бъде подходящо да спомене и своята. Не искаше те да си помислят, че положението й, спечелено благодарение на него, е по-ниско от това на Дьондар. Гюбан направи незабележимо движение към жената, която бе наблюдавала и видяла всичко, но като добра съпруга от Клана, бе успяла да остане незабележима.

— Тази жена е… — направи той жест, потупа я по рамото и добави — Йорга.

Джондалар доби впечатлението за две лястовици, разделени от сплескано „р“. Не можеше дори да започне д произнася звука. Айла видя затруднението му и се помъчи да измисли начин, по който да се справи с положението. Тя повтори името така, както Джондалар би могъл да го произнесе, но се обърна към нея като жена.

— Йорга — добави с жестове, — тази жена те поздравява. Тази жена се нарича… — и много внимателно и бавно произнесе — Айла. — След това продължи едновременно със знаци и думи, така че Джондалар да може да разбере.

— Мъжът, наречен Дьондар, също би искал да поздрави съпругата на Гюбан.

Това не беше начинът, по който щеше да бъде направено в Клана, помисли Гюбан, но все пак тези хора бяха Други не беше обидно. Беше любопитен да види как ще постъпи Йорга.

Тя погледна към Джондалар и отново сведе поглед към земята. Гюбан мръдна съвсем леко, но достатъчно, за да даде да разбере, че е доволен. Тя беше признала съществуването на Дьондар, но не повече от това.

Джондалар не се показа толкова изтънчен. Никога преди не се бе срещал с хора от Клана… и беше любопитен! Погледът му се задържа върху нея много по-дълго. Чертите й бяха подобни на тези на Гюбан, но по женски смекчени и той беше забелязал вече, че е яка, но ниска като момиче. Не беше красива, с изключение на светложълтите, пухкави и меки къдрици, но би могъл да разбере защо Гюбан я намира за прекрасна. Внезапно осъзна, че той го наблюдава, кимна едва-едва и отмести поглед от жената. Мъжът от Клана бе започнал да гледа сърдито, трябваше да бъде по-внимателен.

Гюбан не бе харесал вниманието, с което Джондалар бе удостоил жена му, но почувства, че в това не се крие преднамерена липса на уважение, така че физическата болка беше по-трудна за обуздаване. Той трябваше да научи повече за тази лечителка.

— Бих искал да говоря с твоята… лечителка, Дьондар — направи знак той.

Високият мъж разбра какво иска да каже и кимна. Айла, която ги наблюдаваше, се приближи бързо и седна в почтителна поза пред мъжа.

— Дьондар каза, че жената е лечителка. Жената казва, че лекува. Гюбан би искал да знае как една жена от Другите може да бъде лечителка на Клана.

Айла заговори с думи и с жестове, така че Джондалар да може да разбира какво точно казва.

— Жената, която ме взе и отгледа, беше лечителка. Иза произхождаше от най-древен род на лечителки. Иза беше като майка на тази жена и я обучи заедно с родната си дъщеря — обясни Айла. Той я гледаше недоверчиво, но въпреки това искаше да научи повече. — Иза знаеше, че тази жена не притежава паметта, както дъщеря й.

Гюбан кимна в знак на съгласие.

— Иза накара тази жена да помни, накара тази жена да разказва на Иза отново и отново, да показва отново и отново, докато лечителката се увери, че тази жена няма да загуби паметта. Тази жена беше щастлива да лекува, да повтаря многократно, за да придобие навиците на лечителка.

— Иза ми каза, че е мислила, че тази жена също произхожда от дълго потекло на лечителки — лечителки на Другите. Иза каза, че аз мисля като лечителка, но ме научи как да мисля за лекуването като жена от Клана. Тази жена не е родена с паметта на лечителка, но паметта на Иза е вече и моя памет.

Айла бе привлякла вниманието на всички върху себе си.

— Иза се разболя от кашлица, която дори тя не можеше да излекува, и аз започнах да върша повече работи. Дори вождът беше доволен, когато излекувах едно изгаряне, но Иза запази статута си в клана. Когато беше вече твърде болна, за да измине пътя до Събора на Клана, а истинската й дъщеря беше все още твърде млада, вождът и Мог-ърът решиха да ме направят лечителка. Те казаха, че след като притежавам паметта, аз съм лечителка от нейното потекло. По-младите мог-ъри и вождове, присъстващи на Събора на Клана, в началото не харесаха идеята, но накрая също ме приеха.

Забеляза интереса на Гюбан и усети, че иска да й повярва. Взе декорираната торбичка от врата си, развърза шнурчето и разпиля в дланта си част от съдържанието й, след това взе едно малко, черно камъче и му го подаде.

Той знаеше какво е то — черният камък, който оставя следи, беше мистика. Даже и най-малкото парченце можеше да съдържа миниатюрна частица от духовете на всички хора на Клана и беше давано на лечителка, когато се вземеше частица от нея. Амулетът, който тя носеше, е странен, помисли той, типичен за начина, по който Другите вършеха нещата, но той не предполагаше, че те изобщо носят амулети. Може би не всички от Другите бяха невежи и скотове.

Гюбан забеляза друг от предметите в амулета й и й го посочи.

— Какво е това?

Айла върна останалите предмети обратно в амулета и го постави на земята, за да може да отговори.

— Това е ловният ми талисман.

„Това не може да е вярно — помисли той. — Това доказва лъжите й.“

— Жените от Клана не ловуват.

— Зная, но аз не принадлежа на Клана. Аз бях избрана от тотем на Клана, който ме защити и отведе при клана, който стана мой, и моят тотем искаше аз да ловувам. Нашият мог-ър се върна назад в миналото и намери старите духове, които му казаха. Те извършиха специална церемония. Бях наречена Жената, която ловува.

— Какъв е този тотем на Клана, който те избра? За голяма изненада на Гюбан Айла повдигна туниката си, развърза шнурчетата около тясната част на гамашите си и ги смъкна надолу, за да открие лявото си бедро. По плътта ясно проличаха четирите успоредни линии, издрани в младостта й от нокти.

— Моят тотем е Пещерният лъв.

Жената от Клана затаи дъх. Тотемът беше твърде силен за жена. Щеше да й бъде трудно да има деца.

Гюбан изръмжа в признание. Пещерният лъв беше най-силният ловен тотем, мъжки тотем. Никога досега не бе виждал жена, която да го притежава, и все пак това бяха белезите, които се издълбаваха в дясното бедро на момче, чийто тотем беше Пещерният лъв, след като бе извършило първото си значително убийство и бе станало мъж.

— Тотемът е на левия крак. Белегът е оставен върху десния крак на мъжа.

— Аз съм жена, а не мъж. Страната на жената е вляво.

— Твоят мог-ър ли те беляза там?

— Самият Пещерен лъв ме беляза, когато бях момиче, точно преди моят клан да ме намери.

— Това обяснява използването на оръжието — направи знак Гюбан — но как ще имаш деца? Има ли мъжът с коси като на Йорга достатъчно силен тотем, който да надделее твоя?

Джондалар изглеждаше смутен. Самият той понякога си бе задавал този въпрос.

— Пещерният лъв избра също и него и остави своя белег. Зная, защото Мог-ърът ми каза, че Пещерният лъв избрал мен и оставил белезите на крака ми, за да го потвърди, така както Пещерната мечка избрала него и взела окото му…

Гюбан беше потресен. Изостави официалния език, но тя го разбра.

— Могор Едноокия! Ти познаваш Могор Едноокия?

— Живях при огнището му. Той ме отгледа. Той и Иза бяха родственици и когато нейният съпруг умря, той взе нея и децата й. На Събора на Клана той беше наречен Мог-ър, но за тези, които живееха при огнището му, беше Креб.

— Дори на нашите Събори на Клана се говори за Могор Едноокия и неговия могъщ… — Искаше да каже още нещо, но размисли. Мъжете не трябваше да говорят пред жени за лични и тайни мъжки церемонии. Умението й в древните жестове лесно би могло да се обясни, ако е била учена от Могор Едноокия. Гюбан си припомни, че Могор Едноокия бе имал родственица лечителка от древно потекло, внезапно той се отпусна и разкри колко го боли счупения крак. Пое дълбоко дъх и погледна към Айла, седнала с кръстосани крака и сведен поглед в позата на истинска жена от Клана. Потупа я по рамото.

— Почитана лечителко, този мъж има… малък проблем — направи жест Гюбан на безсловесния език на Клана на Пещерната мечка. — Този мъж желае да помоли лечителката да погледне крак. Кракът може да е счупен.

Айла затвори очи и въздъхна. Беше успяла да го убеди.

Щеше да й позволи да лекува крака му. Тя направи знак на Йорга да му приготви легло. Прегледа счупения крак и реши, че съществува голяма възможност той отново да може да използва крака си пълноценно, но за да бъде излекуван, тя ще трябва да го изправи, намести и постави в шина от брезова кора, за да не му позволи да го движи.

— Изправянето ще бъде болезнено, но аз имам нещо, което ще го успокои и приспи — обърна се тя към Джондалар. — Ще преместиш ли лагера ни тук? Зная, че ще бъде трудно, но искам да направим палатка за него. Те не са имали намерение да отсъстват повече от един ден, а той не трябва да бъде на студено, особено след като му дам приспивателно. Също така ще ни трябват дърва за огън. Не искам да използваме горящите камъни и ще трябва да отрежем малко дърва за шина. Когато заспи ще набавя брезова кора и може би ще направя патерици. След известно време той ще поиска да се разхожда.

Джондалар я наблюдаваше как командва и се усмихна. Не му се щеше да закъсняват, дори и един ден щеше да бъде твърде много, но той също искаше да помогнат. Освен това Айла нямаше да се съгласи да тръгнат. Единствената му надежда беше да не се задържат много на това място.

Джондалар отиде с конете до първия им лагер, натовари ги, върна се и свали багажа, след което заведе Уини и Рейсър до сечището, където можеха да потърсят изсъхнала трева. Тук-там се намираше по някой изправен стрък, но повечето беше под снега. Сечището се намираше близо до новото им местоположение, но не се виждаше, така че животните по-малко щяха да безпокоят хората от Клана. Изглежда, те считаха, че питомните животни са друг израз на странното поведение на Другите, но Айла забеляза, че двамата почувстваха облекчение, когато неестествено кротките коне бяха скрити от погледа им и остана доволна, че Джондалар е помислил за това.

Веднага след завръщането му Айла извади медицинската си торба от една кошница. Въпреки че бе приел помощта й като лечителка, Гюбан с облекчение забеляза торбата й от видрова кожа, изработена в стария стил на Клана, удобна и неукрасена. Тя се погрижи да отстрани също и Вълчо, който обикновено бе любопитен и дружелюбен към хора, с които Айла и Джондалар са се сприятелили, не показа желание да се сдружи с хората от Клана. Изглеждаше доволен да стои настрани и наблюдава. Айла се запита дали не усеща неспокойството, което създава.

Джондалар помогна на жените да преместят пострадалия мъж в палатката. Беше изненадан от тежестта му. Джондалар осъзна също, че преместването е много болезнено за него, въпреки че лицето на Гюбан не го показваше. Нежеланието на мъжа да признае болката го накара да попита Айла, дали той наистина я усеща, но тя обясни, че този стоицизъм се възпитава в мъжете от Клана още в детската им възраст. Уважението му към мъжа нарасна. Той не принадлежеше към раса от слабаци.

Жената също беше изненадващо силна, макар и не колкото мъжа. Любопитството му бе започнало да се възбужда при откриването на приликите и разликите между хората от Клана и неговия собствен вид. Не беше съвсем сигурен кога точно се бе случило, но в един момент си даде сметка, че вече не се пита дали те са човешки същества или не. Бяха различни, разбира се, но определено бяха хора, не животни.

Накрая Айла приключи, като използва няколко горящи камъка, целейки да повиши температурата на огъня и за да приготви по-бързо татула, хвърли няколко горещи камъка за готвене направо във водата. Гюбан се възпротиви да изпие цялото количество. Намести крака му с помощта на Йорга и Джондалар и след това направи здрава шина. Гюбан заспа чак когато всичко беше свършило.

Йорга настоя тя да приготви яденето, въпреки че интересът на Джондалар към процедурите и вкусовете я объркваше. През нощта, докато седяха около огъня, той започна да дяла патерици за Гюбан, докато Айла обясняваше на Йорга как да приготвя лекарство против болка. Обясни й как се използват патериците и необходимостта от подложка под ръцете. Йорга непрекъснато се изненадваше от познанията на Айла за Клана и обичаите му, но беше забелязала и „акцента“ й. Накрая разказа за себе си и Айла преведе за Джондалар.

Йорга бе искала да събере лико и отреже някое и друго дърво. Гюбан я придружил, за да я пази; защото твърде много жени били нападани от бандата на Чароли и не им позволявали вече да излизат сами, което създавало затруднения на клана. Мъжете разполагали с по-малко време за ловуване, защото трябвало да придружават жените. Това било причината Гюбан да се качи на скалата и да се огледа за животни, докато тя събирала лико. Мъжете на Чароли вероятно помислили, че е сама, и може би нямало да я нападнат, ако били видели Гюбан, но когато той ги видял да се нахвърлят върху нея, скочил от скалата, за да я защити.

— Изненадан съм, че е счупил само един крак — каза Джондалар, поглеждайки към върха на каменната стена.

— Костите на хората от Клана са изключително здрави — заяви Айла — и дебели. Не се чупят много лесно.

— Тези мъже не трябваше да бъдат много груби с мен — отбеляза Йорга с жестове. — Щях да приема нещата, ако ми бяха дали сигнал и ако не бях чула писъка му. Тогава разбрах, че става нещо много лошо.

Продължи да разказва. Няколко мъже нападнали Гюбан, а трима се опитали да я насилят. Тя разбрала по крясъка от болка, че нещо не е наред с Гюбан, и се опитала да избяга от мъжете. Тогава двама други я повалили на земята. Неочаквано точно в този момент се появил Джондалар, удряйки мъжете от Другите, а вълкът скочил върху тях и започнал да ги хапе.

Тя погледна младата жена закачливо.

— Твоят мъж е много висок и носът му е много малък, но когато го видя да се бие с другите мъже, тази жена мислеше за него като за дете.

Айла доби озадачен вид и след това се разсмя.

— Не разбрах добре какво каза или искаше да каже — заяви Джондалар.

— Пошегува се.

— Пошегува се? — Той не предполагаше, че те са способни да се шегуват.

— Тя каза, че въпреки грозотата ти, когато те е видяла да идваш на помощ, е могла да те целуне — каза Айла и след това обясни думите си на Йорга.

Жената се смути, но погледна Джондалар и след това Айла.

— Благодарна съм на твоя висок мъж. Може би, ако детето, което нося, е момче и ако Гюбан ми позволи да предложа име, ще му кажа, че Дьондар не е чак толкова лошо.

— Това не беше шега, нали, Айла? — попита той, изненадан от неочаквания изблик на чувства.

— Не, не мисля, че беше шега, но тя може само да предложи, защото за едно момче ще бъде трудно да израсне в Клана с това необичайно име. Все пак Гюбан може да се съгласи. За мъж от Клана той е изключително отворен към нови идеи. Йорга ми разказа как са се бракосъчетали и аз мисля, че са се влюбили, което се среща безкрайно рядко. Повечето бракосъчетания се планират и уреждат.

— Какво те кара да мислиш, че са се влюбили? — попита Джондалар. Беше му интересно да чуе една любовна история на Клана.

— Йорга е втората жена на Гюбан. Кланът й живее много далече оттук, но той отишъл там, за да съобщи за голям Събор на Клана и да обсъдят нас, Другите, както и за Чароли, който създава неприятности на жените им. Аз й разказах за плановете на Лозадунаите да го спрат, но ако разбирам правилно, някои групи от Другите са направили опити да търгуват с няколко от клановете.

— Това е изненадващо.

— Да. Общуването е най-големият проблем, но мъжете на Клана, включително Гюбан, не вярват на Другите. При посещението си в далечния клан той видял Йорга и тя него. Гюбан я поискал, но причината, която изтъкнал, била да установи по-близки връзки с някои от далечните кланове, така че да могат да обменят новини, особено за всички тези нови намерения. Върнал се с нея. Повечето от тях биха известили намеренията си на вожда, биха се върнали и обсъдили проблема със собствения си клан и биха дали възможност на първата си жена да свикне с мисълта, че ще дели огнището си с друга.

— Първата жена на огнището му не е знаела? Това се казва смел мъж.

— Първата имала две дъщери, а той искал жена, която да му даде син. Мъжете от Клана залагат много на синовете от съпругите си и разбира се, Йорга се надява, че бебето, което носи, ще бъде момчето, което той иска. Тя имала известни затруднения, докато свикне с новия клан — те не я приели веднага — и ако кракът на Гюбан не зарасне добре и той загуби положението си, тя се страхува, че ще обвинят нея.

— Нищо чудно, че изглеждаше толкова разстроена. Айла не спомена пред Джондалар, че е казала на Йорга, че тя също е на път към дома на мъжа си, далеч от своя народ. Не виждаше никаква причина да засилва тревогите му, но продължаваше да се безпокои от мисълта как ще бъде посрещната от народа му.

Двете жени желаеха да имат възможността да се виждат една друга и обменят опита си. Те се чувстваха почти роднини поради кръвното задължение между Гюбан и Джондалар и за краткото време, което бяха прекарали заедно, Йорга бе почувствала Айла по-близка, отколкото която и да е друга от жените, които беше срещала преди това. Но Кланът и Другите не се срещаха.

Гюбан се събуди в полунощ, но продължаваше да се чувства замаян. До сутринта се ободри, но преживяното предния ден напрежение го бе изтощило. Когато следобед Джондалар провря глава в палатката, той с изненада установи колко е доволен да види високия мъж, но не знаеше какво да прави с патериците, които той държеше.

— Аз използва същото след атака на лъв — обясни Джондалар. — Помага ми ходи.

Гюбан изпита внезапен интерес и пожела да ги изпробва, но Айла не позволи. Беше твърде рано. Накрая той отстъпи само след като заяви, че ще го направи на следващия ден. Вечерта Йорга уведоми Айла, че Гюбан иска да разговаря с Джондалар по някои много важни въпроси и моли за помощта й да им превежда. Тя разбра, че е сериозно, предполагаше за какво става дума и поговори предварително с Джондалар, така че да му помогне да разбере в какво биха могли да се състоят затрудненията.

Мъжът все още продължаваше да се безпокои за кръвния дълг към Айла, която беше помогнала с оръжие при спасяване на живота му.

— Трябва да го убедим, че дългът му е към теб, Джондалар. Ако му кажеш, че си мой съпруг, би могъл да го убедиш, че след като носиш отговорност за мен, то всеки дълг към мен е в действителност към теб.

Той се съгласи и след известна подготовка за установяване на процедурите пристъпиха към по-сериозните разисквания.

— Айла е моя съпруга и принадлежи на мен — заяви Джондалар, а тя превеждаше с цялата си изкусност. — Аз съм отговорен за нея и дълговете към нея са дългове към мен — след което за нейна изненада добави, — и аз също имам задължение, което тежи на духа ми. Имам кръвен дълг към Клана.

Гюбан запази спокойствие.

— Дългът тежи много на духа ми, защото не зная как да го изплатя.

— Разкажи ми за него — направи знак Гюбан. — Може би ще успея да ти помогна.

— Бях нападнат от пещерен лъв, както спомена Айла. Бях белязан, избран от Пещерния лъв, който сега е мой тотем. Тя беше тази, която ме намери. Бях близо до смъртта и моят брат, който беше с мен, вече бе отишъл в света на духовете.

— Съжалявам. Тежко е да загубиш брат.

Джондалар само кимна в отговор.

— Ако Айла не ме беше намерила, аз също щях да бъда мъртъв, но когато тя била дете и близо до смъртта, Кланът я взел и отгледал. Ако не е била взета от Клана, когато била дете, тя нямаше да е жива. Ако не е останала жива и не е била научена от Клана да лекува, аз нямаше да оживея. Аз дължа живота си на Клана, но не зная как да се издължа и на кого.

Гюбан кимна с голямо съчувствие. Беше сериозен проблем и огромно задължение.

— Имам молба към Гюбан — продължи той. — След като Гюбан има кръвен дълг към мен, аз го моля да приеме в замяна моя към Клана.

Мъжът от Клана остана доволен да научи проблема и обмисли молбата задълбочено. Да обмени кръвния дълг беше далеч по-приемливо, отколкото просто да дължи живота си на мъж от Другите и да даде частица от духа си. Накрая кимна с глава.

— Гюбан ще приеме замяната — каза той с дълбоко облекчение. Свали амулета си от шията и го отвори. Изтърси съдържанието му в ръката си и взе един от предметите — зъб, един от първите му кътници. Въпреки че не бе загубил нито един зъб, зъбите му бяха износени по особен начин, защото ги използваше като сечива, Този в ръката му беше също така износен, но не толкова много, както постоянните му зъби.

— Моля те, вземи това като знак — каза той.

Джондалар се смути. Не бе съобразил, че ще има размяна на лични вещи като символ за размяна на задълженията и не знаеше какво да даде на мъжа от Клана, което да носи същото значение. Пътуваха с много малко багаж и почти нямаше какво да даде. Внезапно му хрумна.

Извади една малка торбичка от колана си и изсипа съдържанието й в ръката. Гюбан се изненада. В ръката му лежаха няколко нокътя и два кучешки зъба от пещерна мечка — пещерната мечка, която беше убил предишното лято, малко след като бяха започнали дългото си пътешествие. Взе единия от зъбите.

— Моля те, приеми това като символ на кръвно родство.

Гюбан сдържа нетърпението си. Зъб от пещерна мечка беше могъщ знак, който издаваше високо положение, и подаряването му го удостояваше с висока чест. Почувства задоволство от мисълта, че този мъж от Другите признава положението му и оценява правилно задължението си към целия Клан. Щеше да направи добро впечатление на останалите, когато им разкажеше за размяната. Прие символа на кръвното родство, сви го в юмрука си и го стисна силно.

— Добре — каза накрая с решителност като че ли приключваше сделка, и след това попита: — След като сме вече роднини, може би трябва да си кажем къде се намират клановете ни и териториите, които владеят.

Джондалар описа най-общо местонахождението на родната си земя. По-голямата част от територията, простираща се отвъд глетчера, беше на Зеландониите или техни Сродници. След това разказа подробно за Деветата пещера Зеландониите. Гюбан описа своята родина и Айла доби впечатлението, че не са толкова далеч едни от други, както бе и предполагала.

Името на Чароли стана тема на разговор. Джондалар говори за проблемите, които младежът създаваше на всички, и обясни в подробности какво бяха намислили, за да го спрат. Гюбан реши, че информацията е достатъчно важна, за да бъде съобщена на други кланове и се запита дали счупеният му крак няма да може да се превърне в голям актив за него.

Щеше да има какво да разказва на клана си. Не само, че самите Други имаха проблеми с този мъж и възнамеряваха да се справят с него, но и някои от Другите имаха желание да се бият с хора от собствения си род, за да помогнат на народа на Клана. Дори между тях имаше някои, които можеха да говорят правилно. Една жена, която общуваше добре, и един мъж с ограничени, но полезни възможности, които в някои отношения можеха да бъдат ценни, защото той беше мъж, а сега вече и роднина. Такъв контакт с Другите, както и вникването в тяхната природа и опознаването им щяха да му донесат дори още по-високо положение, особено, ако отново можеше да използва пълноценно крака си.

Вечерта Айла му направи превръзка от брезова кора. Гюбан си легна в отлично настроение. А и кракът почти не го болеше.

На сутринта младата жена се събуди разтревожена. Отново бе имала странния си сън, съвсем жив, с пещери и Креб в тях. Разказа го на Джондалар и след това обсъдиха как да върнат Гюбан на народа му. Джондалар предложи конете. Тревожеше се за голямото им закъснение. Айла чувстваше, че мъжът от Клана никога няма да се съгласи. Опитомените коне го плашеха.

Станаха и помогнаха на Гюбан да излезе от палатката. Айла помогна на Йорга да приготви закуската, а Джондалар му показа как да използва патериците. Въпреки несъгласието на Айла Гюбан настоя да опита сам и след като се поупражнява малко, с изненада установи колко са полезни. Можеше да ходи, без да прехвърля тежестта си върху крака.

— Йорга — повика той жена си, след като остави патериците, — приготви се за тръгване. Веднага след закуската. Време е да се връщаме при клана.

— Много е рано — каза Айла, използвайки едновременно и жестовете на клана. — Кракът ти трябва да почива или няма да може да се излекува добре.

— Кракът ми ще почива, докато аз ходя с това — махна той към патериците.

— Ако трябва да тръгвате веднага, можеш да яздиш един от тези коне — предложи му Джондалар.

Мъжът се вцепени.

— Не. Гюбан ходи на собствени крака. С помощта на тези ходещи пръчки. Ще споделим още едно ядене с нов роднина и след това ние тръгваме.