Боен клуб

22.

Превъртаме на бързи обороти напред. Хващам обратния полет към къщи, при Марла и Сапунената компания „Пейпър Стрийт“.

Всичко продължава да се разпада.

Вкъщи много ме е страх да погледна в хладилника. Представете си десетки малки найлонови торбички с етикети, на които са изписани имената на градове като Лас Вегас, Чикаго и Милуоки — в тях, за да опази подразделенията на бойния клуб, на Тайлър му се наложило да осъществи заплахите си. Във всяка торбичка ще има чифт кървави мръвки, замръзнали на лед.

В един от ъглите на кухнята една космическа маймуна е приклекнала на напукания линолеум и се разглежда в огледалце.

— Аз съм пеещият и танцуващ боклук на този свят — казва маймуната на огледалото. — Аз съм токсичен отпадъчен продукт на Божието сътворение.

Други космически маймуни щъкат насам-натам из градината, берат разни неща, убиват разни неща.

С ръка на дръжката на фризера, поемам дълбоко дъх и се опитвам да съсредоточа просветлената си духовна същност.

Фризерът е лекичко открехнат, когато Марла надниква през рамото ми и пита:

— Какво има за вечеря?

Космическата маймуна се разглежда в огледалото, клечейки.

— Аз съм лайната и заразните човешки отпадъци на сътворението.

Кръгът се затваря.

Преди около месец се страхувах да пусна Марла да погледне в хладилника. Сега сам ме е страх да погледна в хладилника.

О, Боже. Тайлър.

Марла ме обича. Тя не прави разлика, защото не знае.

— Радвам се, че се върна — казва Марла. — Трябва да поговорим.

— О, да, казвам. Трябва да поговорим.

Не мога да се накарам да отворя фризера.

Аз съм Присвитите слабини на Джо.

Казвам на Марла — не пипай нищичко в този фризер. Дори изобщо не го отваряй. Ако намериш неща вътре, не ги яж, не ги давай на котката, нищо не прави. Космическата маймуна с огледалцето току ни поглежда, затова казвам на Марла, че трябва да излезем. Трябва да отидем някъде другаде, за да проведем този разговор.

Надолу по стълбите към мазето една от космическите маймуни чете на останалите:

— Трите начина за правене на напалм: Първи начин, смесвате равни части бензин и замразен концентрат от портокалов сок — чете маймуната в мазето. — Втори начин, смесвате равни части бензин и диетична кола. Трети начин, разтваряте сухи котешки изпражнения в бензин до получаване на гъста смес.

Ние с Марла се прехвърляме от Сапунена компания „Пейпър Стрийт“ в сепаре с прозорец на планетата „При Дени“22, оранжевата планета.

Тайлър беше говорил за това — как понеже Англия организирала всичките изследователски експедиции, изградила колонии и направила картите, повечето географски названия били английски имена втора ръка. Англичаните кръстили всичко. Или почти всичко.

Например Ирландия.

Ню Лондон, Австралия.

Ню Лондон, Индия.

Ню Лондон, Айдахо.

Ню Йорк, Ню Йорк.

Напред към бъдещето.

Пак така, когато изръшкат дълбокия Космос, най-вероятно мегатонните корпорации ще открият всичките нови планети и ще ги сложат на картата.

Звездна сфера Ай Би Ем.

Галактика Филип Морис.

Планета При Дени.

Всяка планета ще приеме корпоративната идентичност на онзи, който я изнасили пръв.

Светът Будвайзер.

Нашият келнер има оток колкото гъше яйце на челото. Стои все едно е глътнал бастун, с прибрани пети.

— Сър! — казва келнерът. — Бихте ли желали да поръчате веднага? Сър! — казва той. — Всичко, което поръчате, е безплатно. Сър!

Представяш си как подушваш урина в супата на всеки.

Две кафета, моля.

Марла пита:

— Защо ни предлага безплатна храна?

Келнерът ме мисли за Тайлър Дърдън, отговарям.

В такъв случай Марла поръчва пържени миди, задушени миди с лук, рибно плато, пържено пиле, печен картоф с всичко и шоколадов мус.

През кухненския шублер трима строени готвачи, единият — с шевове на горната устна, ни наблюдават с Марла и си шепнат, долепили насинени глави. Казвам на келнера, дайте ни чиста храна, моля. Моля ви, не слагайте никакви боклуци в онова, което поръчваме.

— В такъв случай, сър — казва келнерът, — мога ли да посъветвам дамата да не яде мидите с лук.

Благодаря. Без миди с лук. Марла ме поглежда и аз й казвам, довери ми се.

Келнерът се врътва на пети и марширува към кухнята, за да отнесе поръчката ни.

През шублера тримата готвачи ми вдигат палци.

Марла казва:

— Да бъдеш Тайлър Дърдън носи някои благини.

Оттук нататък, казвам на Марла, ти трябва да ме следиш навсякъде нощем и да записваш къде ходя. С кого се срещам. Кастрирам ли някоя важна личност. Такива подробности.

Изваждам портфейла си и показвам на Марла шофьорската си книжка с истинското ми име.

Не е Тайлър Дърдън.

— Но всички знаят, че си Тайлър Дърдън — казва Марла.

Всички освен мен.

Никой в офиса не ме нарича Тайлър Дърдън. Шефът ми се обръща към мен с истинското ми име. Родителите ми знаят кой съм всъщност.

— Тогава защо — пита Марла — си Тайлър Дърдън за някои, а за други не си?

Първия път, когато срещнах Тайлър, спях.

Бях уморен, луднал, скапан и всеки път, когато се качвах на самолет, се молех самолетът да катастрофира. Завиждах на хората, умиращи от рак. Мразех живота си. Работата и мебелите ми бяха писнали и втръснали и не виждах никакъв начин да променя нещата.

Само да ги приключа.

Чувствах се в капан.

Бях твърде идеален.

Твърде съвършен.

Търсех начин да се махна от живота си. Ролята ми в света бяха порциите масло за еднократна употреба и тесните самолетни седалки.

Шведски мебели.

Снобско изкуство.

Взех си отпуска. Заспал съм на плажа и когато се събудих, там беше Тайлър Дърдън, гол и изпотен, цял в пясък, с мокра коса на фитили, спускаща се пред лицето му.

Тайлър вадеше от вълните плавей и го измъкваше на брега.

Беше сътворил сянката на гигантска ръка и седеше в шепата на създаденото от самия него съвършенство.

Един миг беше всичко, което можеше да очакваш от съвършенството.

Може би така и не съм се събудил на този плаж.

Може би всичко това е започнало, когато се изпиках на Камъка от Бларни.

Когато заспивам, всъщност не спя.

На другите маси в планета При Дени преброявам един, двама, трима, четирима, петима с насинени скули или смачкани носове, които ми се усмихват.

— Не — казва Марла. — Не спиш.

Тайлър Дърдън е отделна личност, която съм създал, и сега той заплашва да превземе истинския ми живот.

— Също като майката на Тони Пъркинс в „Психо“ — казва Марла. — Много яко. Всеки луд с номера си. Навремето ходех с един, дето се чудеше къде още да си закачи обица.

Опитвам се да ти обясня, казвам, че когато заспя, Тайлър ми отмъква тялото и разбитата физиономия, за да извършва престъпления. На другата сутрин се събуждам като претрепан, съсипан, и съм убеден, че изобщо не съм спал.

Следващата нощ си лягам по-рано.

Следващата нощ Тайлър разполага с тялото ми малко по-дълго.

Колкото по-рано си лягам, толкова по-дълго Тайлър ще разполага с тялото ми.

— Но ти си Тайлър — казва Марла.

Не.

Не, не съм.

Обичам всичко в Тайлър Дърдън — неговата смелост и акъла му. Наглостта му. Тайлър е забавен, чаровен, енергичен и независим, хората го гледат и очакват да промени техния свят. Тайлър е способен и свободен, а аз не съм. Аз не съм Тайлър Дърдън.

— Но ти си, Тайлър — казва Марла.

С Тайлър делим едно и също тяло и досега аз не съм го знаел. Когато Тайлър е правел секс с Марла, аз съм спал. Тайлър се е разхождал и приказвал, докато аз съм си мислел, че спя. Всички в бойния клуб и в Проекта „Разруха“ ме познават като Тайлър Дърдън. И ако вечер си лягам все по-рано, а сутрин се събуждам все по-късно, най-накрая съвсем ще изчезна.

Просто ще заспя и никога вече няма да се събудя. Марла казва:

— Също като животните в приюта.

Долината на кучетата. Там, където дори и да не те убият, ако някой те заобича толкова, че те вземе вкъщи, пак те кастрират.

Никога няма да се събудя и Тайлър ще ме превземе. Сервитьорът донася кафето и траква с токове, преди да се оттегли.

Подушвам кафето си. Мирише на кафе.

— Е — казва Марла, — дори и да повярвам на всичко това, какво искаш от мен?

За да не може Тайлър да поеме пълен контрол, Марла трябва да ме държи буден. През цялото време.

Кръгът се затваря.

В нощта, в която Тайлър спаси живота на Марла, тя го помоли да я държи будна до сутринта.

В мига, в който заспя, Тайлър застъпва и ще се случи нещо ужасно.

А ако все пак заспя, Марла трябва да следи Тайлър. Къде ходи. Какво прави. Тогава може би през деня с повечко тичане ще мога да оправя белята.