Боен клуб

27.

Той се казваше Патрик Мадън и беше специален кметски наместник по рециклирането. Той се казваше Патрик Мадън и беше враг на Проект „Разруха“. Обикалям около Първа методистка църква в нощта и спомените се връщат.

Всичко, което знае Тайлър, се връща при мен.

Патрик Мадън съставял списък на баровете, в които се събира бойният клуб.

Изведнъж аз знам как се пуска киномашина. Знам как се разбиват ключалки и как Тайлър е наел къщата на Пейпър Стрийт точно преди да ми се открие на плажа.

Знам как се е появил Тайлър. Тайлър обичаше Марла. От първата вечер, когато я срещнах, Тайлър или някаква част от мен копнееше да бъде с Марла по някакъв начин.

Не че това има значение. Не и сега. Но всички подробности изникват в паметта ми, докато вървя в нощта към най-близкия боен клуб.

В събота вечер в мазето на бар „Армъри“ се събира боен клуб. Вероятно можете да го намерите в списъка на Патрик Мадън, горкия мъртъв Патрик Мадън.

Тази вечер отивам в бар „Армъри“ и щом влизам, тълпата се разтваря като цип. За всички тук аз съм Тайлър Дърдън, Великият и Могъщият. Бог и отец.

Навсякъде край себе си чувам:

— Добър вечер, сър.

— Добре дошли в бойния клуб, сър.

— Благодарим, че ни посетихте, сър.

Мутрата ми на чудовище почти е взела да заздравява. Дупката в лицето ми се усмихва през бузата. Истинската ми уста е присвита.

Тъй като съм Тайлър Дърдън и можете да ми цунете гъза, се записвам да се бия с всички в клуба тази вечер. Петдесет битки. Последователно. Без обувки. Без ризи.

Битките продължават колкото е необходимо.

И ако Тайлър обича Марла.

Аз обичам Марла.

И онова, което става, не е само на думи. Искам да омърся всички френски плажове, които никога няма да видя. Представете си как преследвате елени през влажните гори край Рокфелер Сентър.

В първата битка пичът ми прави двоен нелсън и блъска главата ми, блъска бузата ми, блъска дупката в бузата ми в бетонния под, докато зъбите в устата ми изскачат и забиват криви корени в езика ми.

Сега си спомням Патрик Мадън мъртъв на пода и миниатюрната му, подобна на статуетка съпруга — малко момиченце с коса на кок. Жена му се киска и се опитва да налее шампанско в устата на мъртвия си съпруг.

Жена му казва, че фалшивата кръв е прекалено, прекалено червена. Госпожа Патрик Мадън топва два пръста в локвата кръв до съпруга й, после ги облизва.

Със зъби, забити в езика, усещам вкуса на кръвта. Госпожа Патрик Мадън усеща вкуса на кръвта. Спомням си, че съм там, в периферията на партито с убийство, а сервитьорите-космически маймуни са ме обкръжили като стража. Марла, с нейната рокля с тапетен десен на тъмни рози, гледа от другата страна на балната зала.

Втората битка — мъжът ме подпира с коляно между лопатките. Мъжът издърпва и двете ми ръце зад гърба ми и хрясва гърдите ми в пода. Ключицата ми се измества и чувам как изпращява.

Бих потрошил мраморите на Елгин с ковашки чук и бих си избърсал гъза с „Мона Лиза“.

Госпожа Патрик Мадън вдига нагоре двата си пръста — кръвта се стича между зъбите й, стича се по пръстите надолу по китката, по диамантената гривна към лакътя и започва да капе.

Битка номер три — свестявам се и е време за битка номер три. В бойния клуб вече няма имена.

Ти не си името си.

Ти не си семейството си.

Номер три като че знае от какво имам нужда и притиска главата ми в тъмното сред облаците прах. Има една хватка, която ти оставя въздух, колкото да не припаднеш. Номер три притиска главата ми в сгънатата си ръка, както би гушнал бебе или футболна топка, в сгънатата си ръка, и забива тежкия кътник на юмрука си в лицето ми.

Докато зъбите ми прогризват бузата ми.

Докато дупката в бузата ми среща ъгълчето на устата ми и двете се съединяват в раздрана усмивка от носа до ухото.

Номер три удря, докато юмрукът му се разкървави.

Докато заплача.

Всичко, което някога си обичал, те отритва или умира.

Всичко, което някога създадеш, ще бъде отхвърлено.

Всичко, с което се гордееш, ще свърши на боклука.

Аз Озимандий съм и цар съм на царете26.

Още един удар, и зъбите ми щракват върху езика ми. Половината ми език пада на пода и някой го ритва.

Малката статуетка на госпожа Патрик Мадън коленичи на пода до трупа на съпруга си, а богаташите, хората, които те наричат свои приятели, се тълпят пияни около нея и се смеят.

Съпругата казва:

— Патрик?

Локвата кръв се разлива все повече и повече и накрая докосва полата й. Тя казва:

— Патрик, стига вече, стига си се правил на мъртъв.

Кръвта плъзва по подгъва на полата й, капилярна функция, нишка по нишка се катери нагоре по полата й.

Около мен членовете на Проект „Разруха“ крещят.

После госпожа Патрик Мадън започва да пищи.

А в мазето на бар „Армъри“ Тайлър Дърдън се свлича на пода като топла пихтия. Тайлър Дърдън великият, който бе съвършен за миг и който казваше, че един миг — само толкова можеш да очакваш от съвършенството.

И битката продължава ли продължава, защото искам да съм мъртъв. Защото само в смъртта добиваме имена. Само в смъртта вече не сме част от Проект „Разруха“.