Боен клуб

7.

Една сутрин мъртвата медуза на употребяван презерватив плува в тоалетната чиния.

Ето как Тайлър се запознава с Марла.

Ставам да пусна една вода и там, на фона на пещерните рисунки от лайна по тоалетната чиния, плува това. Чудиш се какво ли си мисли спермата.

Това!

Това ли е вагиналната кухина!

Какво става тук?

Цяла нощ сънувам, че чукам Марла Сингър. Марла Сингър, която пуши цигара. Марла Сингър, която върти очи. Събуждам се сам в собственото си легло, а вратата към стаята на Тайлър е затворена. Вратата към стаята на Тайлър никога не е затворена. Цяла нощ валя. Шиндите5 по покрива лъщят, изкорубват се, огъват се. Дъждът се процежда, събира се под таванската мазилка и капе през елинсталацията.

Когато вали, се налага да вадим бушоните. Не смееш да запалиш лампа. Къщата, която Тайлър държи под наем, е триетажна, с мазе. Разнасяме свещи. Има килери, остъклени веранди и прозорци с тъмни стъкла на стълбищната площадка. В гостната — ниши с прозорци и седалки. Первазът на дюшемето е резбован, лакиран, половин метър висок.

Дъждът се процежда през къщата и всичко дървено се издува и огъва, а пироните, забити във всичко дървено — подовете, дюшемето, рамките на прозорците — пироните се изхлузват навън и ръждясват.

Навсякъде са пръснати ръждиви пирони, които можеш да настъпиш или да набодеш лакътя си на тях. Към седемте спални има само една баня, а сега пък и употребяван презерватив.

Къщата чака да стане нещо — промяна в районирането или да й изтече срокът на завещанието — за да я съборят. Попитах Тайлър откога живее тук и той ми отговори — от около месец и половина. Някъде преди зората на времето тук живял собственик, който цял живот събирал изданията на „Нешънъл Джиографик“ и „Рийдърс Дайджест“. Огромни, едва крепящи се камари от списания, които стават все по-високи с всеки дъжд. Тайлър казва, че последният наемател си увивал кокаина в лъскавите страници. Входната врата е без ключалка, откакто полицаите или който ще да е там я издънили с шут. Стените в трапезарията са покрити с девет набъбващи слоя тапети — цветя под райета под цветя под птички под нещо мъхесто.

Единствените ни съседи са затворен магазин за машини и през улицата — склад, заемащ цялата пресечка. Вътре в къщата има шкаф с двуметрови ролки за навиване на жакардови покривки, така че да не се мачкат. Има облицован с кедър шкаф за съхраняване на кожи на студено. Плочките в банята са на малки цветенца, по-хубави от тези по сватбените порцеланови сервизи на повечето хора, а в тоалетната плува използван презерватив.

Живея с Тайлър от около месец.

Тайлър идва на закуска — целите му врат и гърди са в смучки, а аз чета стар брой на „Рийдърс Дайджест“. Това е идеалната къща за наркотърговия. Съседи няма. На Пейпър Стрийт няма нищо друго, освен складове и една фабрика за целулоза. Вонята на пръдня е от парата, която пуска хартиената фабрика, а миризмата на дървени стърготини като от клетка за хамстер се носи от оранжевите пирамиди край нея. Това е идеалната къща за наркотърговия, защото денем по улицата минават безброй коли, но нощем двамата с Тайлър сме единствените хора на половин миля наоколо. Открих купища и купища „Рийдърс Дайджест“ в мазето и сега във всяка стая има по една купчина. „Животът в тези Съединени щати“. „Смехът е най-доброто лекарство“. Купчините списания са горе-долу единствената мебелировка.

В по-старите броеве има една поредица от статии, в която органите на човешкото тяло разказват за себе си в първо лице: Аз съм матката на Джейн. Аз съм простатата на Джо.

Без майтап — а Тайлър влиза в кухнята с неговите смучки и без риза и разправя, дрън-дрън, дрън-дрън, снощи се запознал с Марла Сингър и правили секс.

Щом чувам това, цял се превръщам в Жлъчката на Джо. За всичко съм си виновен аз. Понякога правиш нещо и се преебаваш. Друг път се преебаваш, тъкмо защото не правиш нищо. Снощи се обадих на Марла. Изработили сме си система — ако аз искам да посетя някоя група за взаимопомощ, се обаждам на Марла да проверя дали тя смята да ходи. Снощи беше меланомът и затова малко се разочаровах.

Марла живее в хотел „Риджънт“ — нищо повече от едни кафяви тухли, слепени от гадост. Всички дюшеци са запечатани в хлъзгави найлонови торби и затова много хора ходят там да умрат. Седнеш ли накриво на леглото, изхлузваш се на пода заедно с чаршафите и одеялата.

Обадих се на Марла в хотел „Риджънт“, за да проверя дали ще ходи на меланома.

Марла откликна в забавен кадър. Това не било истинско самоубийство, каза тя, по-вероятно било нещо като вик за помощ, но погълнала твърде много ксанакс.

Кадърът се премества в хотел „Риджънт“. Гледаме как Марла се мята из гадната си стая и повтаря: Аз умирам. Умирам. Аз умирам. Умирам. У-ми-рам. Умирам.

Може да продължи с часове.

Значи довечера ще си остане вкъщи, така ли?

Щяла да спретне голямата сцена със смъртта, казва ми Марла. Да съм се бил размърдал, ако искам да гледам.

Благодаря все пак, казвам, но имам други планове.

Ами добре, казва Марла, можела да си умре и пред телевизора. Само се надявала да дават нещо, което си струва.

И аз изтичах до меланома. Прибрах се рано. Заспах.

А сега, на закуска на другата сутрин, Тайлър седи целият в смучки и разправя, че Марла била извратена кучка, но това го кефело много.

След снощния меланом се прибрах, легнах си и заспах. И сънувах, че чукам, чукам, чукам Марла Сингър.

А тази сутрин, докато слушам Тайлър, се преструвам, че чета „Рийдърс Дайджест“. Извратена кучка, то си личеше. „Рийдърс Дайджест“. „Хумор в униформа“.

Аз съм Разбуненият жлъчен канал на Джо.

Какви му ги разправяла Марла снощи — казва Тайлър. Никое момиче досега не му било говорило така.

Аз съм Скърцащите зъби на Джо.

Аз съм Пламналите трепкащи ноздри на Джо.

След като Тайлър и Марла правили секс десетина пъти, разправя Тайлър, тя казала, че иска да забременее. Казала, че искала да направи аборт от него.

Аз съм Побелелите кокалчета на Джо.

Как Тайлър да не си падне по такова нещо. Онзи ден вечерта Тайлър седеше сам и изрязваше полови органи от „Снежанка“.

Как да се преборя за вниманието на Тайлър.

Аз съм Разгневеното, пламнало чувство на Джо, че е отхвърлен.

Още по-зле е, че сам съм си виновен за всичко. Снощи, след като съм си легнал, разказва ми Тайлър, той се прибрал от работа — бил на смяна като сервитьор на банкет — и Марла се обадила пак от хотела. Това е краят, казала Марла. Тунелът, светлината, която я води по тунела. Преживяването — смъртта — било толкова готино, че Марла искала да чуя как ми го описва, как излиза от тялото си и се издига нагоре.

Марла не знаела дали духът й може да използва телефона, но искала поне някой да чуе последния й дъх.

Ама не, Тайлър вдига слушалката и разбира погрешно цялата ситуация.

Те не се познават и затова Тайлър мисли, че не е гот Марла да умре.

Нищо подобно.

Не е негова работа, но Тайлър се обажда в полицията и се втурва към хотел „Риджънт“.

Сега, според древния китайски обичай, за който всички знаем от телевизията, Тайлър е отговорен за Марла завинаги, защото е спасил живота й.

Да бях пожертвал две минути и да бях отишъл да гледам как Марла умира, всичко това нямаше да се случи.

Тайлър ми обяснява, че Марла живеела в стая 8G, на последния етаж в хотел „Риджънт“, над осем стълбищни площадки в края на шумен коридор, през чиито врати се носи консервиран телевизионен смях. На всеки две секунди някоя актриса пищи или актьор умира с крясъци сред пукот на куршуми. Тайлър стига до дъното на коридора и още преди да почука, една тънка-претънка млечнобяла ръка се стрелва през вратата на стая 8G, сграбчва го за китката и го дръпва вътре.

Заравям се в „Рийдърс Дайджест“.

Веднага щом Марла го дръпва в стаята си, той чува писък на спирачки и сирени, които се събират пред хотел „Риджънт“. На тоалетката има вибратор, направен от същата мека розова пластмаса като милион кукли Барби, и в първия момент Тайлър си представя милион кукли Барби и вибратори, формувани и слизащи от една и съща поточна линия в Тайван.

Марла гледа Тайлър, който зяпа нейния вибратор, завърта очи и казва:

— Не се страхувай. Той не те заплашва с нищо.

Марла избутва Тайлър обратно в коридора и му казва, че съжалява, но не е трябвало той да се обажда в полицията, а вероятно тези долу в момента са точно полицията.

В коридора Марла заключва вратата на стаята и избутва Тайлър към стълбището. На стълбите двамата прилепят гърбове о стената, докато полицията и медицинските лица изтичват покрай тях с кислорода и питат накъде е стая 8G.

Марла им казва — вратата в дъното на коридора.

Марла крещи на полицаите, че момичето, което живеело в 8G, навремето било мило и чаровно, но сега е чудовищна кучка, чудовище. Момичето е заразен човешки боклук, объркана е и се страхува да не се хване с погрешното нещо и затова не се хваща с нищо.

Момичето в 8G няма вяра в себе си — крещи Марла — и се страхува, че колкото повече остарява, ще има все по-малко и по-малко възможности.

— Късмет — крещи Марла.

Полицаите се струпват пред заключената врата на стаята, а Марла и Тайлър се втурват надолу към фоайето. Зад тях един полицай крещи на вратата:

— Нека ви помогнем! Госпожице Сингър, има за какво да живеете! Само ни пуснете вътре, Марла — ще ви помогнем да разрешите проблемите си!

Марла и Тайлър изтичват на улицата, Тайлър набутва Марла в едно такси и вижда как там, високо на осмия етаж, в прозорците на Марла мърдат сенки.

Навън, на магистралата, пълна със светлини и коли — шест платна трафик, препускащ към точката на изчезване — Марла казва на Тайлър, че трябва да я държи будна цяла нощ. Ако Марла заспи, ще умре.

Много хора искали тя да умре, казала Марла на Тайлър. Тези хора вече били умрели, били в отвъдното и нощем се обаждали по телефона. Марла ходела по барове и чувала как барманът я вика по име, а когато се обаждала, линията заглъхвала.

Тайлър и Марла будували почти цяла нощ в съседната до моята стая. Когато Тайлър се събудил, Марла била изчезнала обратно в хотел „Риджънт“.

Казвам на Тайлър, че Марла Сингър няма нужда от любовник, а от социален работник. Тайлър казва:

— Не му викай на това любов.

Накратко казано, сега Марла е на път да разруши още една част от живота ми. Откакто съм завършил колежа, си намирам приятели. Те се женят. Губя приятели.

Прекрасно.

Чиста работа, казвам. Тайлър ме пита проблем ли е това за мен.

Аз съм Стягащите се черва на Джо.

Не, казвам, всичко е наред.

Допри пистолет до главата ми и оплескай стената с мозъка ми.

Страхотно, казвам. Наистина.