Боен клуб

28.

Тайлър е застанал там, съвършено красив, целият рус — същински ангел. Волята ми за живот ме смайва.

Аз съм кървава тъканна проба, изсушена върху гол дюшек в моята стая в Сапунена компания „Пейпър Стрийт“.

Стаята ми е напълно оголена.

Огледалото със снимка на крака ми от времето, когато имах рак за десет минути. По-лошо от рак. Огледалото го няма. Вратата на шкафа е отворена и моите шест бели ризи, черни панталони, бельо, чорапи и обувки ги няма.

— Ставай — казва Тайлър.

Под и зад и вътре във всичко, което съм приемал за даденост, се е разраствало нещо ужасно.

Всичко се е разпаднало.

Космическите маймуни са разкарани. Всичко е разместено — тлъстините от липосукцията, койките, парите. Особено парите. Само градината е останала, и къщата под наем.

Тайлър казва:

— Последното, което ни остана, е твоето мъченичество. Грандиозната смърт. Не смърт като нещо тъжно и потискащо — това ще е весела, вдъхновяваща смърт.

О, Тайлър, боли ме. Просто ме убий на място.

— Ставай.

Убий ме най-сетне. Убий ме. Убий ме. Убий ме. Убий ме.

— Трябва да е грандиозна — казва Тайлър. — Я си представи: ти си на върха на най-високата сграда в света, цялото здание е превзето от Проект „Разруха“. От прозорците бълва дим. Бюра се сипят върху тълпата на улицата. Не смърт, ами цяла опера — това ще получиш.

Не, казвам. Достатъчно ме използва.

— Ако не ни съдействаш, ще хванем Марла.

Води ме, казвам.

— А сега се вдигай, мамка ти — казва Тайлър, — и си завлечи задника в шибаната кола.

И така, двамата с Тайлър сме на покрива на Паркър Морис Билдинг и пистолетът е заврян в устата ми.

Остават ни последните десет минути.

След десет минути Паркър Морис Билдинг няма да го има. Знам го, защото Тайлър го знае.

Дулото на пистолета притиска гърлото ми, а Тайлър казва:

— Ние няма да умрем наистина.

Избутвам с език дулото към оцелялата ми буза и казвам — Тайлър, говориш за вампири.

Остават ни осем минути.

Пистолетът е за в случай, че полицейските хеликоптери кацнат тук по-рано.

На Бог това му изглежда като сам мъж, пъхнал пистолет в собствената си уста, но пистолета го държи Тайлър и става въпрос за моя живот.

Вземате деветдесет и осем процентова димяща азотна киселина и я добавяте към три пъти по-голямо количество сярна киселина.

Получавате нитроглицерин.

Седем минути.

Смесвате нитроглицерина с трици и получавате хубавичък пластичен експлозив. Много от космическите маймуни смесват нитроглицерина с памук и добавят английска сол за сулфат. И така става. Други маймуни използват парафин, смесен с нитроглицерин. Парафинът според мен никога, ама никога не е вършил работа.

Четири минути.

Двамата с Тайлър сме на ръба на покрива, пистолетът е в устата ми, чудя се дали е чист тоя пистолет.

Три минути.

И тогава някой изкрещява.

— Чакай! — Марла тича през покрива към нас.

Марла идва към мен, само към мен, защото Тайлър е изчезнал. Пуф! Тайлър е моя халюцинация, не нейна. Бързо като във фокус, Тайлър изчезва. И сега съм един-единствен човек, пъхнал пистолет в устата си.

— Проследихме те — крещи Марла. — Всички от групата за взаимопомощ. Не бива да го правиш. Махни пистолета.

Зад Марла всичките болни от рак на червата, мозъчните паразити, онези с меланома, туберкулозните пъплят, куцукат, идват на инвалидни колички към мен.

— Чакай! — викат те.

Гласовете им се носят към мен, подети от студения вятър, и крещят:

— Спри!

И:

— Можем да ти помогнем!

— Нека ти помогнем!

Отнейде в небето се чува ууп, ууп, ууп на полицейските хеликоптери.

Вървете си, крясвам. Махайте се оттук. Сградата ще избухне.

— Знаем — крещи Марла.

За мен това е като миг на пълно прозрение.

Аз не убивам себе си, крещя. Убивам Тайлър.

Аз съм Твърдата решителност на Джо.

Спомням си всичко.

— Не че е любов или нещо такова — крещи Марла, — но май че и аз те харесвам.

Една минута.

Марла харесва Тайлър.

— Не, тебе харесвам — крещи Марла. — Правя разликата.

И нищо.

Нищо не избухва.

С дулото на пистолета, натикано в оцелялата ми буза, казвам: Тайлър, смесил си нитроглицерина с парафин, нали?

Парафинът изобщо не става.

Трябва да го направя.

Полицейските хеликоптери.

И дърпам спусъка.