Боен клуб

9.

Слюнката на Тайлър свърши две работи. Мократа целувка върху опакото на дланта ми задържа люспите луга, докато горяха. Това е първата работа. Втората е, че лугата гори само в съчетание с вода. Или слюнка.

— Това е химическо изгаряне — каза Тайлър — и ще боли повече от всички изгаряния досега.

Луга се използва за прочистване на запушени канали.

Затвори очи.

Паста от луга и вода може да прогори алуминиев тиган.

Разтвор от луга и вода разяжда дървена лъжица.

В съчетание с вода лугата се нагрява до над двеста градуса и докато се нагрява, изгаря опакото на ръката ми, а Тайлър покрива с пръсти моите пръсти. Дланите ни са разперени в скута на оплесканите ми с кръв панталони и Тайлър ми казва да внимавам, защото това е най-великият момент в живота ми.

— Защото всичко досега е една история — казва Тайлър — и всичко оттук нататък е една история.

Това е най-великият момент в живота ни.

Лугата, залепнала в точните очертания на целувката на Тайлър, е пожар или клеймо с нажежено желязо, или гръмнал ядрен реактор върху дланта ми в края на дълъг, дълъг път — представям си го на километри далеч от мен. Тайлър ми казва да се върна и да бъда с него. Дланта ми се изгубва, мъничка, зад хоризонта в края на пътя.

Представете си как огънят продължава да гори, ала вече отвъд хоризонта. Залез.

— Върни се при болката — казва Тайлър.

Подобна направлявана медитация използват в групите за взаимопомощ.

Дори не помисляй за думата „болка“.

Направляваната медитация върши работа за рака, трябва да може и сега да свърши работа.

— Погледни си ръката — казва Тайлър.

Не си поглеждай ръката.

Не мисли за думата „обгаряне“, нито за „плът“ или „тъкан“, или „овъглена“. Не слушай как плачеш. Направлявана медитация.

Ти си в Ирландия. Затвори очи.

Ти си в Ирландия, лятото, след като напусна колежа — пиеш в една кръчма до замъка, където всеки ден автобуси изсипват английски и американски туристи, за да целунат Камъка от Бларни8.

— Не го изключвай — казва Тайлър. — Сапунът и човешката саможертва вървят ръка за ръка.

Тръгваш си от кръчмата сред поток от мъже, вървиш сред тишината на покритите с капки мокри коли по улиците — току-що е валяло. Нощ е. Докато стигнеш до замъка Бларни и неговия Камък.

В замъка подовете са изгнили и се изкачваш по каменните стъпала, а мракът се сгъстява отвсякъде все повече и повече с всяко стъпало нагоре. Всички мълчат при изкачването и пред традицията на този малък бунтарски акт.

— Чуй ме — казва Тайлър. — Отвори очи.

— В древни времена — продължава той — човешките жертвоприношения са се правели на хълм над река. Хиляди хора. Слушай ме. Принасяли са ги в жертва и горели телата на клада.

— Можеш да плачеш — казва Тайлър. — Можеш да отидеш до мивката и да изплакнеш ръката си с вода, но първо трябва да проумееш, че си глупав и ще умреш. Погледни ме.

— Някой ден — казва Тайлър — ще умреш. И докато не го разбереш, за мен си безполезен.

Ти си в Ирландия.

— Можеш да плачеш — казва Тайлър, — но всяка сълза, капнала върху люспите луга на кожата ти, ще те изгори и ще ти остави белег от цигара.

Направлявана медитация. Ти си в Ирландия, лятото след като напусна колежа — може би тогава за пръв път ти се прииска анархия. Години преди да срещнеш Тайлър Дърдън, преди да се изпикаеш в първия си crème anglais9, си научил за малките бунтове.

В Ирландия.

Стоиш на площадка на върха на стълбището в замък.

— Можем да използваме оцет — казва Тайлър, — за да неутрализираме изгарянето, но първо трябва да се предадеш.

След като стотици хора били принесени в жертва и изгорени, казва Тайлър, гъста бяла гной започнала да се процежда изпод олтара надолу към реката.

Първо трябва да достигнеш дъното.

Намираш се на площадка в един замък в Ирландия. Под ръба на площадката зее бездънен мрак, а пред тебе, на една ръка разстояние в тъмното, има скална стена.

— Дъждът — казва Тайлър — валял върху изгорялата клада години наред. Години наред изгаряли хора, дъждът се просмуквал през пепелта и се превръщал в разтвор от луга, а лугата се смесвала със стопената мас на жертвите и изпод олтара се процедила гъстата бяла гной на сапуна и потекла надолу по хълма към реката.

И ирландците около тебе с техните малки бунтове в тъмното — те се приближават до края на площадката, застават на ръба на бездънния мрак и пикаят.

А после те подканят — давай, изпикай луксозната си американска пикня, гъста и жълта от прекалено много витамини. Гъста, скъпа и непотребна.

— Това е най-великият момент в живота ти — казва Тайлър, — а ти си кой знае къде и го пропускаш.

Ти си в Ирландия.

О, и ти го правиш. О, да. Да. И подушваш амоняка и дневната доза витамин Б.

Когато сапунът изтекъл в реката, казва Тайлър, след хиляди години убийства на хора и дъждове, древните люде открили, че дрехите им стават по-чисти, когато ги перат на това място.

Пикая върху Камъка от Бларни.

— Ебаси — казва Тайлър.

Пикая в черните си панталони със засъхналите петна от кръв, които шефът ми не можа да преглътне.

Ти си в къща под наем на Пейпър Стрийт.

— Това означава нещо — казва Тайлър.

— Това е знак — казва Тайлър. Тайлър е пълен с полезни сведения.

Културите, които не разполагат със сапун, обяснява Тайлър, използват своята урина и урината на кучетата си, за да си перат дрехите и да си мият косите — заради пикочната киселина и амоняка.

Долавяш мириса на оцет и огънят върху дланта ти в края на дългия път угасва.

Миризмата на луга обгаря разклоненията на синусите ти — и болничният мирис на бълвоч от пикня и оцет.

— Правилно е било да се убият всички тези хора — казва Тайлър.

Опакото на дланта ти е подуто, зачервено и лъскаво като чифт устни точно във формата на целувката на Тайлър. Около целувката са разпръснати белезите от цигари на някого, който плаче.

— Отвори очи — казва Тайлър и лицето му блести от сълзи.

— Поздравления — казва Тайлър. — Ти си една крачка по-близо до дъното.

— Трябва да видиш — казва Тайлър — как първият сапун е бил направен от герои.

Помисли си за животните, които използват за тестуването на продукти.

Помисли си за маймуните, изстреляни в Космоса.

— Без тяхната смърт и болка, без тяхната жертва — казва Тайлър — нямаше да имаме нищо.