Боен клуб

3.

Събуждаш се на летище „Еър Харбър Интернешънъл“. Всеки път на излитане и кацане, когато самолетът се килне на една страна, се моля за катастрофа. Този миг лекува моето безсъние с нарколепсия — когато можем да умрем безпомощни, човешки тютюн, натъпкан във фюзелажа.

Така се запознах с Тайлър Дърдън.

Събуждаш се на летище „О’Хеър“.

Събуждаш се на „Ла Гуардиа“.

Събуждаш се на „Логан“.

Тайлър работеше на непълен работен ден като прожекционист. Природата му беше такава — можеше да работи само нощем. Ако някой прожекционист отсъстваше по болест, от съюза викаха Тайлър.

Някои хора са нощни птици. Други са дневни. Аз мога да работя само денем.

Събуждаш се на „Дълес“.

Застраховката „Живот“ се изплаща тройно, ако умреш по време на командировка. Молех се за ефекта на бръснещия вятър. Молех се за пеликани, засмукани в турбините, за разхлабени болтове и заледени криле. На излитане, докато самолетът се отлепяше от пистата, предкрилките се вдигаха, седалките заставаха в право положение, масичките бяха прибрани и всичкият ни ръчен багаж лежеше горе в багажниците, докато краят на пистата се надигаше да ни посрещне, нас и нашите угасени пособия за пушене, аз се молех за катастрофа.

Събуждаш се на „Лав Фийлд“.

Тайлър сменяше ролките в прожекционната кабина, ако киното беше от старите. При смяна на ролките имаш в кабината две прожекционни машини и едната работи.

Знам го, защото Тайлър го знае.

На втората машина е нагласена следващата ролка от филма. Повечето филми представляват шест-седем малки ролки лента, които се прожектират в определен ред. В по-новите кина слепват всички ролки заедно в една голяма. Така няма нужда от две машини и от постоянна смяна на ролките — ролка номер едно, смяна, ролка номер две на втората машина, смяна, ролка номер три на третата машина.

Смяна.

Събуждаш се на „Сий Так“.

Разглеждам хората на ламинираните инструкции за безопасност. Жена плува в океана, кестенявата й коса се стеле зад гърба й, тя притиска към гърдите си спасителна възглавничка. Очите й са широко отворени, но нито се усмихва, нито се мръщи. На друга снимка хора, спокойни като хиндуистки свещени крави, се протягат от седалките към кислородните маски, провиснали от тавана.

Трябва да е авария.

О…

Налягането в салона спада.

О…

Събуждаш се на „Уилоу Рън“.

Старо кино, ново кино — за да закара филма в следващото кино, Тайлър трябва да го прехвърли обратно на първоначалните шест-седем ролки. Малките ролки се пъхат в два шестоъгълни калъфа. Всеки калъф си има дръжка. Вдигаш го и си изкълчваш рамото. Толкова са тежки.

Тайлър е келнер по банкети — обслужва масите в един хотел в центъра. Тайлър е и прожекционист, член на Съюза на прожекционистите. Не знам откога Тайлър работи през всичките онези нощи, когато аз не мога да заспя.

В старите кина, в които филмът се прожектира на две машини, прожекционистът трябва през цялото време да е там, за да сменя машините точно на секундата — и затова публиката никога не забелязва кога едната ролка свършва и започва другата. Трябва да се внимава за белите точки в горния десен ъгъл на екрана. Това е предупредителният знак. Като гледаш филма, в края на ролката се виждат две точки.

„Изгорено от цигара“ — така им викат в занаята.

Първата бяла точка — това е двуминутното предупреждение. Тогава включваш втората машина, за да загрее.

Втората бяла точка е петсекундното предупреждение. Вълнение. Стоиш между двата проектора. В кабината е страшна жега от ксеноновите лампи — погледнеш ли право в тях, ослепяваш. Първата точка се мярка на екрана. Звукът във филмите излиза от голям високоговорител зад екрана. Прожекционната кабина е звукоизолирана — вътре тракат зъбците, които въртят филма зад лещата със скорост два метра в секунда, десет кадъра в трийсет и пет сантиметра. Шейсет кадъра се изнизват за секунда и трещят като картечница „Гетлинг“. Двете машини работят, ти стоиш между тях и държиш лостовете за пускане и спиране и на двете. При много старите машини на главината на ролката е монтирана аларма.

Дори когато дават филма по телевизията, предупредителните точки са си на мястото. Даже и когато прожектират филма в самолет.

Щом по-голямата част от лентата се навие на втората ролка, тя започва да се върти по-бавно, а първата трябва да се върти по-бързо. В края на лентата втората ролка се завърта толкова бързо, че алармата започва да звъни, за да те предупреди, че смяната наближава.

Мракът е нажежен от лампите в проекторите. Алармата звъни. Застанете между двата проектора с лост във всяка ръка и наблюдавайте ъгъла на екрана. Втората точка се появява. Пребройте до пет. Дръпнете единия лост надолу. В същото време бутнете другия нагоре.

Смяна.

Филмът продължава. Никой от публиката не усеща нищо. На ролката има аларма, затова прожекционистът може да си подремне. Прожекционистите вършат много неща, които не бива да вършат. Не всяка машина има аларма. Понякога вкъщи се събуждаш в тъмното си легло, обзет от ужас, че си заспал в кабината и си пропуснал смяната. Публиката ще те псува. Публиката — киномечтата й е съсипана, а управителят ще се обади в съюза.

Събуждаш се на „Криси Фийлд“.

Чарът на пътуването е в това, че където и да отида, животът е мини. Отивам при хотелските миниатюрни сапунчета, миниатюрни шампоанчета, масло в разфасовка за еднократна употреба, мъничка тубичка освежител за уста и четка за еднократно ползване. Сгъни се в стандартното самолетно кресло. Ти си великан. Проблемът е, че раменете ти са твърде широки. Краката ти, като на Алиса в Страната на чудесата, изведнъж стават километрични — толкова дълги, че докосват стъпалата на седящия отпред. Пристига обядът: миниатюрен хоби комплект „Направи си сам пиле кордон бльо“ — един вид играчка за сглобяване, да се намираш на работа.

Пилотът е светнал табелата с надпис „Затегнете коланите“ и ви моли да се въздържате от движение из салона.

Събуждаш се в „Мейгс Фийлд“.

Понякога Тайлър се буди в тъмното, изтръпнал от ужас, че е пропуснал смяната на ролките или че лентата се е скъсала, или се е изместила, колкото зъбците да пробият пунктир от дупки в звуковата пътечка.

Когато лентата е надупчена, лампата свети през звуковата пътечка и вместо говор те удря бумтене на хеликоптер — ууп, ууп, ууп — при всяко избухване на светлина през дупките.

Какво още не бива да прави прожекционистът: Тайлър изрязва най-хубавите отделни кадри от всеки филм. Първото голо тяло, което хората си спомнят да се вижда цялото във филм, е на актрисата Анджи Дикинсън.

Докато копието от този филм стигне от кината по Западното крайбрежие до тези по Източното, голата сцена вече я нямало. Един прожекционист си изрязал кадър. Друг прожекционист си изрязал кадър. Всеки искал да има гола снимка на Анджи Дикинсън. Порното навлиза в кината и някои от тези типове, прожекционистите, си правят колекции, които стигат до епични размери.

Събуждаш се на „Боинг Фийлд“.

Събуждаш се на „Ел Ей Екс“.

Довечера самолетът ще лети почти празен, така че спокойно приберете средните облегалки и се изтегнете. Изпъваш се на зигзаг, сгънат в коленете, сгънат в кръста, сгънат в лактите върху три-четири седалки. Превърташ часовника си с два часа напред или три часа назад, тихоокеанско, планинско, централно или източно време. Губиш час, печелиш час.

Това е животът ти и той свършва минута по минута. Събуждаш се на „Кливланд Хопкинс“.

Събуждаш се на „Сий Так“, отново.

Ти си прожекционист и си уморен и ядосан, но най-вече ти е скучно. Започва се с това, че вземаш порнографски кадър от колекцията на някой друг прожекционист, която си намерил сбутана на скришно в кабината, и монтираш тоя кадър с щръкнал червен пенис или зейнала влажна вагина в друг филм.

Това е някой от онези приключенски филми с животни, дето пътуващо семейство зарязва кучето и котката и те трябва да намерят пътя към дома. В трета ролка, точно след като кучето и котката, които говорят с човешки глас и си приказват помежду си, са яли от кофата за боклук, се мярва ерекция.

Това е работа на Тайлър.

Един-единствен кадър от филм минава на екрана за една шейсета от секундата. Разделете една секунда на шейсет равни части. Толкова трае ерекцията. Членът се извисява колкото четириетажна сграда над хрупащата пуканки аудитория, хлъзгав, червен и ужасен, и никой не го вижда.

Събуждаш се на „Логан“, пак.

Ужасно е да се пътува така. Ходя на срещите, на които шефът ми не иска да ходи. Водя си бележки. Ще ви се обадя.

Където и да отида, прилагам формулата. Ще запазя тайната непокътната.

Проста аритметика.

Това е текстова задача.

Ако една нова кола, произведена от моята компания, тръгне от Чикаго на запад с шейсет мили в час, задният диференциал блокира и колата катастрофира и изгори заедно с пътниците, то дали компанията ми ще започне акция по замяна на тази серия автомобили?

Вземете броя на действащите превозни средства (A), умножете го по вероятния процент на злополуки (B), а после умножете резултата по средната цена на извънсъдебните споразумения (C).

A по B по C е равно на X. Толкова би ни струвало, ако не започнем акция по замяна на тази серия.

Ако X е по-голямо от цената на акцията за замяна, ние я започваме и никой не е ощетен.

Ако X е по-малко, не я започваме.

Навсякъде, където отида, ме чака изгоряла, смачкана черупка от кола. Знам къде са всички скелети. Смятайте го за гаранция, че няма да загубя работата си.

Хотелско време, ресторантска храна. Навсякъде, където отида, заформям мънички приятелства със седящите до мен хора от „Логан“ през „Криси“ до „Уилоу Рън“.

Работя като координатор по кампаниите за замяна на коли с фабрични дефекти, обяснявам на приятеля за еднократна употреба, седящ до мен, но смятам да изградя кариера като мияч на чинии.

Събуждаш се на „О’Хеър“, пак.

След това Тайлър монтира пениси във всичко. Обикновено в едър план. Или пък вагини колкото Големия каньон с ехо, четири етажа високи и пулсиращи от изпълнилата ги кръв, докато Пепеляшка танцува с принца и хората ги гледат. Никой не се оплаква. Хората ядат и пият, но вечерта вече не е същата. На хората им се гади или се разплакват, без да знаят защо. Само колибри4 би могло да сгащи Тайлър на местопрестъплението.

Събуждаш се на летище „Кенеди“.

Омеквам и се подувам в мига на приземяването, когато едното колело докосва пистата, но самолетът се килва настрана и се колебае да се изправи ли, или да се преобърне. В този миг нищо няма значение. Загледай се в звездите и изчезваш. И багажът ти няма значение. Нищо няма значение. Лошият ти дъх — също. Навън, зад прозорците, е тъмно, а отзад реват турбините на моторите. Корпусът виси накриво под рева на турбините и никога вече няма да ти се налага да попълваш формуляр за разходи. За разходи на стойност над двайсет и пет долара се изисква фактура. Никога вече няма да ти се налага да се подстригваш.

Тъп удар — и второто колело се приземява върху пистата. Стакатото на сто закопчалки на колани, които щракват, а приятелят за еднократна употреба, седящ до тебе, с когото за малко да умрете заедно, казва:

— Надявам се да успеете да се прекачите навреме.

Да, и аз също.

Толкова трае твоят миг. И животът продължава.

И така, по някаква случайност се срещнахме с Тайлър.

Беше време за почивка.

Събуждаш се в „Ел Ей Екс“.

Пак.

Как се запознахме с Тайлър: отидох на нудистки плаж. Беше в самия край на лятото и заспах. Тайлър беше гол и се потеше целият в пясък. Косата му беше мокра и сплъстена и влизаше в очите му.

Тайлър го е имало дълго преди да се срещнем.

Тайлър вадеше плавей от водата и го изкарваше на брега. Вече беше наредил полукръг от дънери в мокрия пясък — забити през десетина сантиметра един от друг, високи до очите му. Бяха четири и когато се събудих, го видях да влачи пети по плажа. Изкопа дупка под единия край, после повдигна другия край, докато дънерът се плъзна в дупката и застана прав, под лек ъгъл.

Събуждаш се на плажа.

Бяхме единствените хора на плажа.

Тайлър начерта с пръчка линия в пясъка на около метър от дънера и се върна да го изправи, като натрупа и отъпка пясък в основата му.

Бях единственият, който го гледаше.

Тайлър ми подвикна:

— Знаеш ли колко е часът?

Винаги нося часовник.

— Знаеш ли колко е часът?

— Къде? — попитах аз.

— Тук — отвърна Тайлър. — Сега.

Беше четири и шест минути следобед.

След малко Тайлър седна по турски в сянката на стърчащите дънери. Седя така няколко минути, стана, поплува, навлече тениска и анцуг и се приготви да си тръгва. Трябваше да попитам.

Трябваше да знам с какво се занимава Тайлър, докато спя.

Щом можех да се събудя на друго място по друго време, дали не можех да се събудя и като някого другиго?

Попитах Тайлър дали е художник.

Той сви рамене и ми показа как петте стърчащи дънера са по-широки в основата. Показа ми линията, която бе начертал върху пясъка, и как я използва, за да измерва сянката на всеки дънер.

Понякога се събуждаш и трябва да попиташ къде си. Тайлър бе сътворил сянката на гигантска ръка. Само че сега пръстите бяха дълги като на Носферату, а палецът — твърде къс, но той каза, че точно в четири и половина ръката ще е съвършена. Гигантската ръка-сянка бе съвършена в продължение на една минута и една съвършена минута Тайлър седя в сянката на съвършената длан, създадена от самия него.

Събуждаш се — и си никъде.

Една минута е достатъчна, каза Тайлър — човек трябвало да се потруди здравата за нея, но една минута съвършенство си струва усилията. Един миг — само толкова можеш да очакваш от съвършенството.

Събуждаш се и това е достатъчно. Името му беше Тайлър Дърдън. Прожектираше филми и беше член на съюза. Беше и банкетен келнер в хотел в централната част на града. Даде ми телефона си.

Та така се запознахме.