Черните банкери

11.

Грязнов и Саватеев завиха в двора на „Петровка“ 38, но в този момент срещу тях изскочи дежурната оперативно-следствена бригада начело с Олег Величко, следовател от Московска градска прокуратура.

— Олег, накъде?

— Нещо е станало на Червения площад. Голи жени! Да тичаме.

— Всички ли жени днес в Москва са откачили? — попита недоумяващо Грязнов. — Като по магия. Николай, изчезвай с тях. Нещо не ми харесва цялата тази работа.

Микробусът на опергрупата полетя към Кремъл.

На Червения площад беше многолюдно, тълпа зяпачи беше заобиколила в полукръг две голи момичета с разпуснати дълги коси и горящи очи.

— Побеснели са! — мърмореше набожна бабичка и кръстеше нещастните безсрамници.

Олег Величко скочи от колата, свали си шлифера, насочи се към първото момиче, поведе го към микробуса, а то дори не се противеше, прегръщаше милиционера, глезеше се в скута му. Саватеев загърна второто момиче със служебното одеяло.

Оказа се, че момичетата са напълно невменяеми, нищо не помнеха, дрънкаха някакви глупости и настояваха за незабавна любов.

„Изглежда, и те употребяват същия наркотик като Суркова“ — помисли Николай.

— Към клиниката! — разпореди се Величко на шофьора.

Момичето махна шлифера, развика се:

— Горещо ми е, изгарям! Пуснете ме! Дайте ми вода!

Николай, който вече имаше известен опит от общуването с наркоманка, пак загърна девойката с шлифера, седна до нея, започна да я гали по косата. Като го видя, Олег започна по същия начин да успокоява другата.

Психоневрологичната клиника прие и двете пациентки. Дежурната следствено-оперативна група се върна на „Петровка“ 38 вече по тъмно. Николай тръгна към началството да докладва за странните съвпадения в реакциите на Суркова и двете побеснели девици от Червения площад, които най-вероятно са жертви на един и същи странен наркотик.

Когато изслуша Саватеев, Грязнов реши да позвъни на Турецки. Намери го в кабинета му.

— Накратко, тя употребява този прах против главоболие, след това, както е разбрал Николай, започва страхотен прилив на енергия, искала любов, направо изгаряла от страст и той едва се отървал от нея. Честно.

— Съчувствам му — измърмори Турецки.

— Снабдявала се с лекарството от някой си Мирек. Разполагаме с бележника й.

— Естествено, ще се оправим с тоя Мирек — рече Турецки. — По-напред ми разкажете за любовника на Бережкова.

— По-рано е работел в банката, след това се е заловил със собствен бизнес. Собственоръчно е приготвил и пакета за Бережкова. Това е разбрал Николай.

— Браво, кажи, че му благодаря, задето е устоял пред безумната жена, успял е да я усмири и е получил хубава информация, а сега няма да е зле всичко това да се провери добре. Още утре трябва да се научи колкото се може повече за Мирек и за любовника. Но в същото време трябва да сме максимално предпазливи. Да не подплашим птичката и да не демонстрираме прекаленото си внимание. Защото ще премахнат и тях. Я ми дай телефонния номер на този Мирек.

Грязнов разлисти чуждия бележник, намери нужната страница. По телефонния номер в специалния отдел много лесно определиха фамилното име на Мирек.

— Е, какво, дали да не посетим днес Мирослав Демидович Шайбаков? — попита Грязнов. — Най-вероятно ще намерим този прах у него. И ще го попитаме: откъде го има, на кого го продава?

— Защо да бързаме? Утре лекарите ще са докарали в съзнание девиците, които изпратихме в клиниката. Ще си поговорим. Ами ако наистина и те използват източника, който и Суркова. Макар че в Москва има достатъчно наркопласьори — замислено изрече Турецки. — Но действието на този наркотик, изглежда, е твърде специфично, рязко повишава половата възбуда.

— Добре, да оставим срещата за утре.

— Интересуват ме подробности за любовника на Бережкова.

— Повтарям, казва се Владимир Козлов, бизнесмен, собственик на магазини, това е всичко.

— Добре. Ще издирим този господин и ще го притиснем за Бережкова. Ще изясним дали тя е използвала наркотици. Нали засега той е единственият известен ни човек, който е бил приближен до ръководството на банката. Имам предвид от още живите.

— Ще възложа да го издирят — обеща Грязнов.