Черните банкери

3.

Грязнов звънна по обед.

— Успяхме да ти намерил това-онова в нашето Управление по борба с икономическата престъпност и в РУОП — радостно съобщи той. — Запиши си.

— Слушам те внимателно. — Саша се приготви. Грязнов продиктува списък на хора, имали контакти с банка „Ресурс“.

Турецки проследи с поглед записаните имена, някои му бяха познати. Сред тях бяха бившият прессекретар на президента, няколко депутати от Държавната дума, едри бизнесмени.

— Добре, и какво по-нататък? — поинтересува се Турецки.

— Сега тези лица активно се занимават с предприемаческа дейност, често регистрират собствени фирми.

— Така, а кой държи рекорда?

— Депутатът от Думата Дмитрий Долгальов за три години е открил осем фирми. Той се занимава с най-различни неща: нефт, тръби, спирт, производство на тухли, с една дума — с всичко, от което може да се краде.

Турецки надникна в своя списък и много скоро сред имената, извадени от банковите документи, с удоволствие откри Долгальов на едно от първите места.

— Браво! — похвали той Грязнов. — Какво друго можеш да ми кажеш за този депутат?

— Сега ръководи фирма „Спектър“. Възраст — трийсет и две години, средно образование. Служил на границата. Избран за депутат от Коломенски избирателен район. В Думата е член на фракцията на ЛДПР1. Роден в Краснодарска област…

— Слава, има някаква мистика. Точно този човек си отделих сред множеството фамилии. Дали да не започнем от него?

— Има депутатски имунитет — парира Грязнов.

— Прав си. Тогава ще направим следното. Ще напишем заповед за главния счетоводител на фирмата му. Ще намеря за какво да си поприказвам с него.

— За целта най-напред проучи как се казва главният счетоводител и какво представлява.

— Разбира се, че ще проуча. За какво са телефоните. Слушай, как успя да изровиш толкова бързо всички сведения?

— Всеки си има канали — отвърна лаконично Грязнов.

— Добре де, полковник! Продължавай в същия дух и родината няма да те забрави. А аз ще ти благодаря.

Турецки взе отделеното преди малко авизо, погледна сумата: четири милиарда рубли, които се прехвърлят от сметката на фирма „Саид“ в Грозсоцбанка в Грозни по сметката на московската фирма „Ади“. Същото име беше записано срещу Долгальов.

Александър вдигна телефона, избра номера на бившия си колега, есперт-криминалист, а сега самотен пенсионер Семьон Мойсеев. След няколкото продължителни сигнала най-накрая се чу познатият пресипнал глас.

— Семьон Семьонич, здравей! Турецки те безпокои.

— Радвам се да те чуя, Саша! Съвсем забрави стареца. Не се отбиваш.

— Работа… Това не е живот, а въртележка! Още не започнал понеделник, и вече дошъл петък.

— Разбирам, но въпреки това…

— Семьон Семьонич, тъкмо искам да ти дойда на гости, да се посъветвам нещо с теб.

— Идвай, ще ми бъде приятно.

— А може ли още сега?

— Естествено.

— Тръгвам.

Мойсеев посрещна Турецки с отворени обятия, усмихваше се, святкайки с жълтия метал на зъбите, радушно го покани да влезе в стаята, опушена и разхвърляна като ергенско жилище. На малката масичка, по библиотеката имаше метални дреболии, ключове, патрони от врати, инструменти, които по всяко време можеха да дотрябват на домакина.

Турецки се съблече и влезе в стаята, сложи на масата бутилката водка, която успя да купи по път.

— Саша, защо си се охарчил? И аз мога да извадя.

— Добре де, Семьон Семьонич, да не спорим, а да ликвидираме по малко това, което е на масата, и да поговорим за работа.

— Ти сядай, аз ще намеря нещо за мезе.

След минута Мойсеев сложи на масата бурканче с мариновани гъби, нарязан салам и кашкавал, хляб и краставици.

— Семьонич, не се притеснявай, стига толкова.

Турецки напълни чашите с водка и попита:

— Ти ли бра гъбите?

— Е, че кой друг! Аз съм свободен човек. Животът е странно нещо. Изтича минута по минута, не забелязваш кога е свършил, сещаш се, ама вече е станало късно. И си мислиш, дали посветих този чудесен божи дар за каквото трябваше?

— Това вече е философия.

— Не, Саша, това е великата тайна. Защо на едного са отредени сто години, а друг не може да стигне и до пенсия? Дали не живее както трябва, не яде и не пие каквото трябва? Трябва да се издаде книга за правилата за дълъг живот!

— Хайде, Семьон Семьонич, за твоя дълъг живот!

— И за теб!

Изпиха чашите, намръщиха се, започнаха апетитно да похапват от мезетата, но Мойсеев нямаше търпение, искаше по-скоро да разбере как вървят работите в прокуратурата.

— Саша, какво става при вас?

— Караме някак си.

— Говори се, че един следовател се самоубил, а?

— Колко бързо се разпространяват новините из Москва! — учуди се Турецки.

— Журналистите не дремят.

— Един от младите, Арбузов. От градска прокуратура. Всичко е представено като самоубийство, а на мен ми предстои да разбера как всъщност е станало.

— Не го познавам. Може би момчето не е било достатъчно опитно?

— Беше свестен следовател, но, изглежда, е забравил да бъде предпазлив.

— С какво се е занимавал в последно време?

— Търсил е имуществото на фалиралата банка „Ресурс“. Тъкмо моят въпрос е свързан с дейността на банката.

Турецки подаде на Мойсеев авизото и зачака реакцията на стария криминалист, който страхотно надушваше всякакви фалшификати.

Семьон Семьонович изучи внимателно текста, повъртя хартийката, подсмихна се и каза:

— Виж ги ти! Няма за какво да се хванеш. Фалшиво, а е свършило работа! Някой е получил паричките и отдавна ги е оползотворил.

— Не ме измъчвай, обяснявай!

— Схемата е проста, както и всичко гениално. И през деветдесет и пета, а и по-късно с фалшиви нареждания от този сорт от Централна банка се източваха, както се казва, държавни пари, прехвърляха се в друга по сметка на фиктивна фирма. След това парите се делят тук или се прехвърлят в чуждестранни банки.

— И как е могла Централната банка да не забележи подобен фалшификат? — попита недоумяващият Турецки.

— Перестройката засегна и банките и те получиха разрешение да изпращат авизо не само със специална поща, но дори да връчват документа по куриер. Представи си, че си изнамерил такава хартийка в някоя разрушена банка в Грозни, попълнил си нужната ти сума и си я занесъл в московска банка. А след няколко дни твоята фирма-еднодневка вече получава сумата.

— Толкова ли е елементарно?

— Работата е там, че Централна банка настоя от добри намерения да получи монополното право да проверява авизото. Много ясно, няма смисъл да се поверява такава изгодна работа на търговските банки. Но в крайна сметка недоверието на Централна банка се превърна в пълна индулгенция за търговските банки, от които отпадаше всякаква отговорност за достоверността на документите, изпращани за осребряване в Централната банка. А намирането на празни бланки, да кажем за авизо, си беше проста работа, например в Чечня, която вече не бе под контрола на федералните власти. Не изключвам обаче, че такива документи са могли да се появят и от други градове. Изобщо смятам, че и сега няма никакъв проблем да се конвертират и превеждат пари в чужбина с фалшиви договори.

— Семьон Семьонич, честно да ти кажа, ти ме озадачи!

— Свиквай, Александър Борисович. Това, което ми показа, вече е минало. Авизото вече не е на мода. Сега основният поток злоупотреби може да се наблюдава в сферата на полиците. А когато въведат електронното разплащане между банките, тогава при нашия хаос човек направо ще откачи. И ти, драги мой, ще имаш работа чак до пенсия. Гарантирам ти.

— Хубаво ме успокои. Семьон Семьонич, нямам нищо против работата, но нали знаеш отношението ми към книжата.

— Зад тях стоят живи хора.

— Мислиш ли, че може да се върне нещо от това?

— Опитай се. Е, за твоя късмет! — Мойсеев напълни чашите. — А пък аз днес имам празник.

— Какъв празник? — поинтересува се Турецки.

— Срещата ми с теб. Виждаш ли, все съм сам. Рядко ми се обажда някой. Не, не се сърдя. Разбирам колко рядко имате почивни дни. Но напоследък самотата започна да ми дотяга. Знаеш ли, струва ми се, че един ден ще умра и ще лежа тука сам, докато се превърна на мумия.

— Господи, какви ги говориш! Живей си живота и бъди здрав!