Черните банкери

13

Меркулов смучеше ментов бонбон и бузата му се беше издула.

— Сядай, Саша — покани го той.

Турецки седна, имаше намерение първо да изслуша Меркулов, а след това да решава проблемите си.

— Казански ми разказа как върви разследването, свързано с банка „Ресурс“, но бих искал да чуя как стоят нещата непосредствено от теб.

Александър разказа за смъртта на Бережкова, за Козлов, отлетял в Англия, за Долгальов, скрил се в деня на гибелта на счетоводителя си.

Меркулов го изслуша внимателно, поклати глава и каза:

— Ще си счупиш главата, докато разплетеш кълбото, но аз ще ти помогна мъничко, виж този документ.

Пред Турецки се появи документ, наречен „За резултатите от проверката на указите и разпорежданията относно формирането на Държавен фонд за скъпоценни метали и камъни…“. Той се съсредоточи, зачете се в текста, в който се говореше, че през юли 1997 година учредителите на корпорация „Голдън мери“ В. Акчурин и Н. Бартенев с участието на директора на Северна банка А. Геранин, председателя на Роскомдрагмет3 И. Ростиков и завеждащия отдел „Финанси, бюджет и парично обръщение“ М. Афанасиев са иззели незаконно от Златния фонд брилянти, бижута, златни и сребърни монети, битово сребро на стойност деветдесет и четири милиона долара и под формата на суровина са го изпратили в Англия. Корпорацията не се издължава на руската страна, понеже наскоро се разпада.

— Как ти се струва това?

— Интересна тема за разговор с господин Козлов, който в момента се намира в Англия — каза весело Турецки. — Имам всички основания да предполагам, че именно той е отстранил Бережкова, защото е заговорила на разпита пред следователя Арбузов. А когато аз й казах, че Арбузов е загинал, тя много се изплаши и заяви, че за всичко са виновни парите, които убиват хората. Засега не е ясна връзката „Ресурс“ — Акчурин-Бережкова — и с Арбузов по някакъв начин.

— А как върви разследването на смъртта на Арбузов?

— Засега няма нищо ново. Но делото определено е свързано с банка „Ресурс“. Имам две версии: първата е следната — Арбузов е премахнат, защото се е докоснал до тайните на банката. Втората — принудили са го да се самоубие, като са го заплашили да унищожат семейството му.

— Какво е семейството му?

— Като цяло обикновено. Само дето жена му е около пет години по-възрастна от него, но той я е обожавал. Така се говори.

— Калпав живот живеем, Саша. Трепеш се, бързаш, планираш, а току изскочила онази с косата — и край.

— Костя, защо да се правим на скромни? Както е казал незабравимият ни поет Александър Твардовски, „поживяхме, водчица попихме“, това ни е достатъчно и предостатъчно. Ще поживеем, колкото можем, пък ще си отидем и ще направим място на други.

— Така разсъждаваш, докато си млад, а когато старостта ти се озъби от огледалото със собственото ти лице, ще се ужасиш, но вече няма накъде да мърдаш.

— Кой е този Бартенев? Не съм му срещал по-рано името — попита Турецки и пак хвърли поглед на документа.

— Има такъв бизнесмен и депутат, мисля, че ще го срещнеш из твоите томове. И дори може да е много пъти. Всички тези хора са свързани отдавна и много тясно. Тяхното хоби е да източват хазната. Но ти давам документа във връзка със споменаването на Акчурин. Виждаш ли къде водят следите от дейността на този банкер? Помисли дали причината за неговата гибел и за разните неприятности с „Ресурс“ не се крие тук?

Турецки се изправи, приготви се да тръгва, но Меркулов явно не искаше да се разделя с него и попита:

— Саша, как е семейството ти?

— Благодаря, всичко е наред. Дъщеря ми расте, ние с жената стареем.

— За да не стареете напразно, трябва да си родите син.

— Костя, аз не възразявам, но Ирка се противи, нейната музика, творчеството и разни глупости.

— И с това трябва да се съобразяваме — въздъхна Меркулов.