Черните банкери

15.

Когато звънна Грязнов, Турецки вечеряше.

Ирина се обади, чу познат глас, започна да кани Слава на гости, но разочарована от отказа му, се обърна към мъжа си:

— Грязнов напълно е подивял, не желае да разговаря с мен, иска само с теб.

— Слава, какво има? Заповядай, ще те почерпя едно питие, ще обсъдим тука всичко.

— Благодаря, но имам за теб едно много по-интересно подаръче.

— Не ме тормози!

— Познай до три пъти! — разсмя се Грязнов.

— Нима си засякъл Мирек?

— Да! На местопрестъплението!

— Яка новина! Много ме зарадва!

— Добре де, не се подмазвай — прекъсна го строго Грязнов. — Но сега и ти трябва да черпиш.

— Къде си го скрил?

— В предварителния арест. Ела, заедно ще го разпитаме.

— Чакай ме!

— Господи, с тази идиотска работа няма да оставят човека дори да се нахрани. Турецки, няма да доживея до пенсия! Ти ще ме съсипеш — простена жално жена му.

— Какви ги измисляш?

— Ами сега пък къде?

— Слава е арестувал наркопласьор, много ловък и хитър, трябва спешно да бъде разпитан. Само това. Не се вълнувай, никакъв риск, ще си поговорим с младежа един-два часа и ще се приберем.

Турецки се наведе и целуна жена си по бузата.

— А за мен? — обади се дъщеричката.

— За теб — задължително! — Той вдигна Нина на ръце, започна да я щипе и целува по бузите, тя се смееше, защото се страхуваше да не я погъделичка.

Турецки излезе на площадката пред жилището си, чу гласовете на тийнейджърите, скупчени на стълбите на горния етаж, и тръгна надолу, където до входа го чакаше собствената му кола. Студеният вятър подхвана шлифера му, но след топлината вкъщи не усещаше студа.

Разпитът на Шайбаков вървеше трудно. Най-напред той отхвърляше всички обвинения и категорично отказваше да отговаря на въпросите. Но когато от лабораторията на експертно-криминалистичното управление дойде потвърждение, че в шампанското, което Грязнов беше излял от чашите в две празни шишета, се оказва разтворен первитин и това е същото вещество, което е открито при обиска в джоба на арестувания, разговорът стана по-конкретен.

— Мирослав Демидович, откъде се снабдявате с този наркотик? — попита Турецки.

— Че откъде мога да се снабдявам? Сам си го произвеждам — най-сетне тихо призна Шайбаков.

— Ей, момче, лъжи, ама с мярка! — рязко се намеси Грязнов. — Знаем, че первитинът се прави в секретните лаборатории на Англия и в Съединените щати. Там и кракът ти не е стъпвал. Какво образование имаш?

— Средно.

— Разказвайте, не го увъртайте, откъде получавате наркотика? — намеси се и Турецки.

— Нали ви казвам: сам го правя. Направо в кухнята, там съм организирал производството. Като не вярвате, да отидем у нас, ще ви покажа.

— Непременно ще отидем, вече имаме заповед за обиск на дома ви, ето в джоба ми. Само че малко по-късно.

— А защо си избрал точно този наркотик? — попита Грязнов.

— Первитинът силно повишава половата възбуда. Сами виждате: имам съвсем обикновен вид. Заради това съм комплексарче. А винаги съм харесвал красивите и стройни момичета. Без первитин няма никаква взаимност, а с него е лесно и просто…

— Значи им сипваш в шампанското, както направи днес? — възмути се Грязнов.

— И какво толкова? Первитинът няма вкус и мирис. Повишава настроението и жизнения тонус. И никаква умора в продължение на няколко денонощия! Пълен кеф. Можеш да чукаш която си искаш.

— А не ви ли смущава обстоятелството, че по ваша вина момичетата стават наркоманки? В момента в психоневрологичната клиника се намират вече три ваши жертви.

— Това не са мои проблеми — парира Шайбаков.

— Не, ваши са, ваши, господин Шайбаков, съгласно член двеста двайсет и осем от Наказателния кодекс — присъда от три до седем години — обясни Турецки и добави: — Познавате ли Владимир Козлов?

— Да. А защо?

— Откъде го познавате?

— По едно време работехме заедно в банката, след това аз напуснах.

— Козлов вземал ли е от вас первитин?

— Взе… веднъж… наскоро.

— Той употребява ли наркотици, или ги използва като вас, за да сваля момичета?

— Не знам. Това са си негови проблеми.

— Ясно. А Марина Суркова също ли е ваша клиентка?

— Да. Между другото, с нея ме запозна Козлов. Тя на два пъти си взема от мен первитин. Против главоболие — усмихна се той.

— Шайбаков, не мога да разбера защо вашият первитин има такъв необикновен, шокиращ ефект? Миналата нощ вашите клиентки са тичали голи и обезумели из Москва. Тяхната манифестация завърши с наша помощ в психоневрологичната клиника. Обяснете ни, какво добавяте в него?

По лицето на Шайбаков се плъзна сянка на самодоволство, но той побърза да я скрие и започна да разказва с унила физиономия:

— В первитина добавям препарат за анестезия, тоест със съвсем противоположно действие. А пропорцията е избрана по пътя на опита. Ето, имате образец, можете да го пробвате върху момичета. За тях е страхотен кеф! На всичко са способни! Че и ще ви благодарят — заключи победно Шайбаков, вече без да скрива гордостта си.

— Вече го видяхме — процеди през зъби Грязнов.

Турецки взе слушалката, набра номера на дежурния лекар в клиниката, където бяха настанени Суркова и двете момичета, намерени на Червения площад. Когато отсреща отговориха, той се представи и попита какво е състоянието на пациентките.

— Суркова е пусната заради погребението на сестра си, чувства се задоволително — отговори дежурната. — А момичетата са зле. Затруднени сме, не знаем с какво да ги лекуваме, как да намерим противоотрова.

— Всичко е ясно. Благодаря ви за информацията.

— Какво казаха? — попита Грязнов.

— Лоша работа. Лекарите не знаят как да изкарат пострадалите от тоя „кеф“. А нашият алхимик се е научил само да убива, не умее да спасява. Така ли е, Шайбаков? Ако се случи нещо с тях, нали разбирате? — ще бъдете привлечен под отговорност като убиец.

Арестуваният наведе глава и започна да разглежда бомбетата на блестящите се обувки. Май не схващаше какво го заплашва.

— А ти опитвал ли си от твоето лекарство? — попита Грязнов.

— В много ограничено количество — той повдигна рамене.

— Трябва да те натъпче някой до козирката, за да си изповръщаш червата!

— Слава, не се горещи. Шайбаков отива в следствения арест. Ще открием Козлов, ще направим очна ставка, ще разпитаме отровените момичета и ще изпратим делото в съда.

Турецки извика охраната. Изведоха Шайбаков.

— За малко да ми прилошее от тази воняща въшка! Та той като нищо може да превърне цяла Москва в лудница!