Черните банкери

14

Турецки отдавна беше забелязал, че има хроничен недостиг на време: колкото по-активно работи, толкова повече нова работа го затрупва. А когато вече няма сили да се справи, му се иска да се напие, за да може поне за няколко часа да се изключи от грижите.

Например сега няма да е лошо малко да се поотпусне, но тъкмо доложиха, че при него е дошъл някой си Крохин с призовка за разпит. Александър си спомни, че лично извика бащата на загиналия счетоводител! Прибра материалите и тръгна да посреща стареца — предполагаше, че е възрастен човек. И не се излъга: Матвей Романович беше вече на години, а мъката го беше състарила още повече.

— С какво мога да бъда полезен? — попита той, сядайки в кабинета на следователя.

— Аз разследвам обстоятелствата около смъртта на вашия син. Как мислите, защо е станало това?

— Убеден съм, че са го убили колегите му — отвърна горчиво старецът. — Те го заплашваха, а после… не мога да си простя, че не съумях да му помогна.

— Защо така смятате?

— Дълго е за разказване, Александър Борисович…

— Матвей Романович, специално затова ви помолих да дойдете.

— Синът ми беше с крехко здраве, от дете го мъчеха бронхите, но по природа имаше забележителни способности…

От по-нататъшния разказ Турецки разбра, че Женя Крохин е завършил с отличие институт „Плеханов“, смятали са го за отличен икономист, събирал материал за дисертация. Работел като водещ в радиостанция „Резонанс“. Но с настъпването на пазарните времена се наложило да отложи дисертацията: възнамерявал да се жени, трябвало да издържа семейство, а журналистическата заплата е прекалено малка. Търсейки работа, попада във фирмата на Долгальов. Официално фирмата се занимавала с проектиране и продажба на тухларски заводи, но всъщност била полулегална кантора, която под прикритието на много високи инстанции изнасяла от Русия скъпоценности и стратегически суровини.

Старецът се затрудняваше да говори, поиска вода. Турецки му наля боржоми.

— Имам старчески диабет, жаждата ме мъчи — каза той. — Да. Та ви казвам. Женя бързо разбра на какво мирише цялата работа. Щеше да напуска, но във фирмата му разяснили, че просто така от тях не може да си тръгне, и го посъветвали да си трае, ако му е мил животът. Но синът ми имаше такъв характер, че не можеше да търпи никаква лъжа.

— Кажете, колко му плащаха? — попита Турецки.

— Немного. Около милион, но в края на годината му обещали да му помогнат да си купи апартамент и кола. Той се съгласи — и капанът щракна.

— Извинете, че ви прекъсвам. Казвате, че Женя не е можел да търпи лъжата.

— Той разбираше, че няма да може да остане дълго във фирмата, и започна да се готви за напускане, събираше тайно материали за престъпната им дейност.

— Известни ли са ви някои конкретни факти?

— Веднъж Женя донесе у нас дипломатическо куфарче, пълно с документи и компютърни дискети, и каза, че са му наредили да „изпере пари“, но той няма да го направи.

— А как се държеше синът ви през последния ден?

— Не отиде на работа. Секретарката се обади, попита какво се е случило. После някой от сътрудниците го извика, каза, че не могат сами да решат някакъв проблем. И той тръгна. Защо, защо не го задържах?

Устните на Крохин старши затрепериха, лицето му се сгърчи, от очите му рукнаха сълзи.

— Матвей Романович, дали ще можете да ми покажете документите, които е донесъл синът ви?

— Не, няма да мога. Вчера се появиха някакви хора с милиционерски униформи, въоръжени, и отнесоха всичко.

Турецки разбра грешката си: трябваше още вчера да отиде лично при стареца, а не да го вика с призовка. А сега Долгальов и компания го изпревариха и ще трябва доста да се изпоти, преди да успее да докаже вината им. Александър съжаляваше, че не послуша Грязнов и не разпита бащата на пострадалия по горещите следи. Тогава щеше да има в ръцете си доказателства, а сега няма нищо.

— Какво пък, Матвей Романович, извинете великодушно, че ви обезпокоих. Ще търся убийците на сина ви, а вие се обадете, ако си спомните нещо друго. Ето — и Турецки му подаде визитната си картичка.

Представителят на МУР старши лейтенант Николай Саватеев цял ден дебна Мирослав Шайбаков, по-точно измъчва се от безделие, понеже след нощния купон обектът спа до обед, после ходи в гастронома и едва вечерта излезе с кола на „Тверска“. Там качи две госпожици и тръгна към „София“. За там тръгна и Грязнов, след като му звънна Николай, нали беше на две крачки от ресторанта.

Все още нямаше много хора в заведението и муровците влязоха в салона, след като нахално натикаха в носа на портиера служебните си карти. Николай веднага откри с поглед Мирек с момичетата и го показа на Грязнов.

— Хайде да седнем по-наблизо — предложи Грязнов, когато видя многото празни маси.

— Ами ако ни заподозре? — усъмни се Саватеев.

— Негов проблем! — засмя се Грязнов.

Те се настаниха на съседната маса до Шайбаков и сега не само можеха да виждат всяко негово движение, но дори да слушат вицовете, които той ръсеше пред доста симпатичните момичета, чиято професия се четеше в очите им.

Сервитьорът, който не беше от пъргавите, взе поръчката на посетителите от двете маси. Времето се заточи досадно бавно. Грязнов наблюдаваше под око обекта си: искаше да разбере по какъв начин този некрасив тип сваля девиците? Какво намират те пък в него?

В облика на Шайбаков имаше нещо противно, приличаше на пор: дълъг прав нос, отсечена брадичка, тънка ивица вместо устни и щръкнали уши. Ръстът му беше по-нисък от средния. Може тези „пеперудки“ да са привлечени от парите, които щедро харчи в ресторанта. Или от нещо друго, например от наркотици.

Сервитьорът тръсна на масата на Шайбаков и момичетата две бутилки шампанско, плодове и най-различни вкусотийки. А пред муровците се появиха бири, триста грама водка в каничка, леки мезета. Изгладнял от целодневното си следене, Николай бързо омете храната. Грязнов се засмя и се видя принуден да му поръча нещо топло.

На съседната маса не бързаха, вдигаха тостове за любовта. Момичетата се държаха престорено важно, мятаха погледи наоколо, едната от тях, боядисана блондинка с минижуп, открито бройкаше Саватеев. А той, без да знае как да реагира, поглеждаше към шефа.

— Русата ти хвърли око — рече Грязнов на Николай, — покани я на танц и се запознай.

— А ще се справите ли без мен?

— Дерзай, млади момко.

Саватеев галантно покани момичето и двамата отидоха на дансинга, където свиреше оркестър. А Грязнов се стараеше да не се отклонява и да наблюдава Шайбаков. Но обектът само се наливаше с шампанско и галеше разголените рамене на приятелката си.

Ресторантът постепенно се пълнеше с хора, посетителите сякаш се опитваха да се скрият от есенната киша навън в призрачния уют на заведението. Водката, конякът, виното правеха хората разговорчиви и весели, общителни и достъпни. Грязнов забеляза колко оживено разговаря Николай с партньорката си по време на танца и се зарадва за колегата си.

Скоро танцът свърши, Николай изпрати дамата до масата й и се върна при Грязнов.

— И какво? — попита Слава.

— Казва, че е студентка, но по речника — курва. Отскоро се познава с Шайбаков. Предложих й да я изпратя. По принцип е готова, но както разбрах, силно се съмнява във финансовите ми възможности… ако се съди по нашата маса.

— Добре, добре — усмихна се Вячеслав на „тънкия намек“ на своя служител. — Не я ли подпита за наркотици?

— Не. Все още не смея. Страхувах се да не подплаша птичката.

— Добре де, ще почакаме още… Гледай ти, не харесва нашата маса. Че откъде да взема средства?

Зазвуча бърз танц. На подиума изскочиха ресторантските танцьори — виртуозна, вече не млада двойка, но великолепно и с вкус облечена, във фините движения на която бликаше бурна, огнена музика. Неволно погледите на всички присъстващи се устремиха към тях.

Само Грязнов устоя на изкушението. Затова пък видя нещо, което отдавна очакваше мислено. След като усети, че дамите му са се заплеснали по танцуващата двойка, Шайбаков незабелязано изсипа в чашите им бял прах от хартиено пликче.

Вячеслав моментално стана, наведе се над Шайбаков и заповяда тихо:

— Последвайте ме, аз съм от МУР.

— С какво право? — възмути се Шайбаков.

— Задържан сте.

От другата страна се изправи Саватеев, попита с поглед: арестуваме ли го? Грязнов кимна утвърдително и вдигна двете чаши.

— Какво правите? — възмути се блондинката.

— Спасявам те от отровата — отвърна спокойно Грязнов.

Шайбаков понечи да се метне към изхода, но Николай го изпревари и попита:

— Тук ли да те закопчавам или в колата?

Шайбаков се укроти.

Грязнов извика сервитьора и нареди да го придружи заедно със задържания гражданин до директорския кабинет, където ще бъде съставен протокол за задържането на гражданина Шайбаков. Мирек съвсем се скапа от тази новина.

Посетителите на ресторанта, онези, които бяха успели да забележат нещо необичайно, само гледаха с недоумение след излизащите мъже, повечето от тях изобщо не бяха обърнали внимание. Задържането мина твърде спокойно.