Черните банкери

6.

Турецки изучаваше документите на банка „Ресурс“ всяка свободна минута въпреки множеството други задачи. Отлагаше онова, което можеше да поизчака, и се зачиташе задълбочено в досадните счетоводни документи.

Това правеше и сутринта, когато очакваше Евгений Матвеевич Крохин, счетоводителя на фирма „Спектър“, оглавявана от депутата в Държавната дума Долгальов. Главният счетоводител закъсняваше, а неточността винаги възмущаваше следователя.

Неочаквано се обади Грязнов и попита:

— Сам ли си?

— Здравей, Слава. В каква връзка питаш?

— Извинявай, здравей — разбърза се Грязнов. — Сега при теб ще дойде моят Саватеев.

— Защо?

— Там е работата, че твоят счетоводител е бил пречукан.

— Крохин? — изуми се Турецки.

— Да.

— А ти откъде знаеш?

— Нали всяка сутрин в десет дежурният слага на бюрото ми обзорна справка за станалите през денонощието произшествия в столицата и околностите. И ето днес научавам, че на четирийсет и първи километър на Волоколамското шосе тази нощ е имало престрелка, а призори шофьор на „Краз“ е открил в канавката трупа на нашия счетоводител.

— И той къде е сега?

— В моргата. Къде другаде?

— Какво пък, щом планината не отива при Мохамед, тогава Мохамед…

— Точно така… — въздъхна Грязнов. — Направо изгубвам желание за работа. Колко са отрепките, жадни за човешка кръв!… Кога най-после ще ги изловим всичките! Честна дума, съгласен съм да карам на хляб и вода само и само да остана без работа!

— Добре, идвам.

— Действай, Коля ще донесе сводката и ще те закара в моргата.

Крохин беше дребен на ръст, тънките му и дълги пръсти издаваха потомствения интелигент, за това говореше и високото чело с къса щръкнала светла коса. Автоматен откос беше пронизал счетоводителя от горе до долу.

Турецки болезнено смръщи чело и каза:

— Какви мерзавци!

— Твърде нагло убийство — съгласи се солидно Саватеев. — Представяте ли си, оставили са го на шосето с всичките му документи! Та те нямат страх от нищо!

— Е… поне ни помогнаха своевременно да идентифицираме човека… Защото иначе щеше да се подмята в моргата като неидентифициран труп. Сега ще трябва и това дело да поема и да го прибавя към делото на банка „Ресурс“.

— Това ваше дело набъбва — въздъхна Николай.

— Няма значение, ще сформираме следствена бригада, ще включим и други следователи, ваши оперативни работници. Изглежда, банка „Ресурс“ иска постоянни жертвоприношения.

— Май Крохин е знаел нещо важно, щом са го премахнали толкова оперативно.

— Но сега вече няма да ни разкаже — изрече със съжаление Турецки. И си помисли, че трябва спешно да се срещне с роднините на покойния. Може би те знаят нещо. Може да са останали някакви документи в архива на покойника… — Николай, звънни на шефа си и го помоли да направи справка за роднините на Крохин. И му кажи, че няма да е лошо да се поговори и с Долгальов.

— Но той има депутатски имунитет!

— Не знам защо, но съм сигурен, че днес той изобщо не е в Москва — убедено каза Турецки. — Готов съм да се хвана на бас.

Те отидоха в другата стая и видяха един санитар с мръсен халат, човекът седеше самотно на масата и пушеше миризлива цигара. Носът му беше моравочервен, понеже твърде често му се е налагало да почиства със спирт миризмата на тленната човешка плът и на формалина. Знайно е: хората, които се движат близо до смъртта, не живеят дълго. Небитието поглъща всички като черна дупка.

— Може ли да позвъня? — попита Саватеев.

Санитарят кимна мълчаливо.

Николай се свърза бързо с Грязнов, предаде молбата на Турецки, а след това даде слушалката на Александър.

— Слава, бас държа, че Долгальов не е в Москва.

— Бас на бутилка. Сега ще проверя, не затваряй — и заговори по другия телефон: — Добър ден, може ли да говоря с господин Долгальов?

— Не, не е в града — отговориха.

— Кога замина?

— Вчера.

— А къде?

— В Петербург.

— За колко време?

— Не е известно. Пътуването е делово и всичко ще зависи как ще се развият обстоятелствата.

Нямаше нужда Грязнов да препредава разговора на Турецки, понеже беше чул всичко.

— Саша, както винаги си прав, имаш бутилката! — заяви бодро Грязнов. — Ще отлагаме ли изпълнението на баса?

— Само да отидем на четирийсет и първи километър, да видим мястото, кое как е — предложи Турецки.

— Какво му остава на победения? Ела. Ще чакам, ще ти правя компания.