Човекът вълк

Четирийсет и шеста глава

Човекът вълк се спотайва дълго в тъмната сянка на моста. Той заби зъби в една откъсната ръка, сдъвка бавно парчето, после отхапа отново. Щом дояде плътта, пречупи лакътя с челюстите си и изсмука костния мозък.

Когато не остана нищо за ядене, той изхвърли костите и жилите във водата и се облегна на покритите с мъх тухли. Те бяха успокояващо хладни. Звукът на полицейските свирки и виковете на хората се отдалечаваха на север и скоро съвсем заглъхнаха.

Чудовището подуши въздуха. Наблизо нямаше никого, нито плячка, нито преследвачи. Само няколко плъха. На изток бледа ивица светлина бавно очертаваше контура на сградите.

Клепките на създанието натежаха. Мястото изглеждаше безопасно. Засега ловът беше приключил. Време беше да си почине.