През 1991, малко след шейсет и третия си рожден ден, баща ми претърпя сериозен сърдечен пристъп. Прекара седмица в окръжната болница в Портсмут, после го изписаха със строги наставления да пази диета, да свали десет килограма и да се откаже от вечерната пура. Той е сред малцината, които спазват лекарските указания, и сега, когато пиша тези редове, е на осемдесет и пет. Ако не броим отслабналото му зрение и износената тазобедрена става, още е в сравнително добра форма.
През 1973 нещата бяха различни. Според новия ми асистент за проучване (Гугъл Кроум) тогава средният престой е бил две седмици — първо в реанимацията, след това в интензивното отделение. Еди Паркс вероятно се беше подобрил в реанимацията, защото във вторника, когато Майк обикаляше Джойленд, бяха решили да го преместят в интензивното. Той получил втори инфаркт и починал в асансьора.