Джойленд

♥

Лейн и Рози наистина ме накараха да се осъзная, признавам. Не престанах да слушам плочите си на „Доорс“ — поне не веднага, — но си поставих за цел да ям повече и започнах да пия по три млечни шейка на ден. Усещах в тялото ми да се влива свежа енергия, като че някой беше пуснал кран, за което бях много доволен в следобеда на Четвърти юли. Джойленд беше нашишкан и по график трябваше да нося козината десет пъти — рекорд за всички времена.

Самият Фред Дийн ми връчи програмата и ми предаде бележка от стария господин Истърбрук. „Ако ти прилошее, спри веднага и кажи на шефа на екипа си да ти намери заместник.“

— Ще се справя — казах.

— Може би, но непременно покажи бележката на Татенцето.

— Добре.

— Брад те харесва, Джоунси. Това е рядко явление. Той почти не забелязва новаците, докато някой от тях не направи гаф.

Аз също го харесвах, но не го споделих с Фред. Стори ми се, че ще прозвучи угоднически.