Джойленд

♥

Наистина разбра и ми зададе само два въпроса. Първият беше дали съм сигурен. Отвърнах, че вече съм взел решение. Вторият…

— Каза ли вече на родителите си, Джоунси?

— Имам само баща, господин Истърбрук, ще го уведомя довечера.

— Добре. Преди да си тръгнеш, кажи на Бренда за какво става въпрос. Тя ще ти даде необходимите формуляри, които ще попълниш… — Прозина се, при което отново се „насладих“ на конските му зъби, и промърмори: — Прощавай, синко, беше уморителен ден. Уморително лято беше.

— Благодаря, господин Истърбрук.

Той махна с ръка:

— Няма защо. Убеден съм, че ще бъдеш ценно попълнение, но сториш ли го без съгласието на баща си, много ще ме разочароваш. Затвори вратата на излизане, ако обичаш.

Направих се, че не забелязвам как се цупеше Бренда, докато ровеше из чекмеджета и комплектуваше различните формуляри на фирма „Джойленд“, необходими за постъпване на постоянна работа. Неодобрението й беше почти осезаемо, обаче не ми пукаше. Сгънах формулярите, пъхнах ги в задния джоб на джинсите си и си тръгнах.

Отвъд дрискалата в дъното на „задния двор“ имаше горичка от каучукови дървета. Отидох в горичката, седнах под едно дърво и отворих плика, който мадам Фортуна ми беше дала. Бележката бе кратка и конкретна.

Беше права, наистина исках да знам дали не е измамница. Отговорът беше пред очите ми. И да, бях взел решение какво предстои нататък в живота на Девин Джоунс. Това също го беше познала безпогрешно.

Ала имаше и още един ред.