Джойленд

♥

Напуснах като замаян тясната й шатра. Музиката от две дузини сергии и атракциони ме блъсна като силни ветрове от различни посоки, а слънцето ме удари като с чук. Отидох в сградата на администрацията (всъщност беше двойна каравана), почуках от любезност, влязох и поздравих Бренда Рафърти, която сновеше между отворена счетоводна книга и вярната си сметачна машина.

— Здравей, Девин — каза ми. — Грижите ли се за вашето Холивудско момиче?

— Да, госпожо, всички бдим над него.

— Дейна Елкхарт, нали?

— Ерин Кук, госпожо.

— Ерин, разбира се. От екип „Бигъл“. Червенокосата. Какво те води насам?

— Мога ли да разговарям с господин Истърбрук, ако е удобно?

— Той си почива и не искам да го безпокоя. Преди малко проведе куп телефонни разговори, а ни предстои и да прегледаме някои отчети, колкото и да ми е неприятно да го притеснявам. Напоследък бързо се уморява.

— Няма да му отнема много време.

Тя въздъхна:

— Е, добре, ще проверя дали е буден. Ще ми кажеш ли за какво става дума?

— За услуга — отвърнах. — Той ще разбере.