В парка нямаше устройство за регистриране на служебните карти. Шефовете на екипи надзираваха кога идваме на работа, кога напускаме и кога ползваме почивка. След последната ми изява като Хауи през този първи понеделник на септември Татенцето ми каза да му предам картата си.
— Имам още един час до края на работното време — възразих.
— Някой те чака на портала, за да те изпрати до дома.
Знаех кой е този някой. Трудно беше да се повярва, че в спаруженото като стафида сърце на Татенцето се таи обич към някого, но наистина беше така и през това лято обектът на топлите му чувства беше госпожица Ерин Кук.
— Знаеш графика за утре, нали?
— От седем и половина сутринта до шест вечерта — казах.
И без козина. Каква благословия.
— През първите две седмици ще си под мое ръководство, после заминавам за слънчева Флорида. Нататък началник ще ти бъде Лейн Харди. И Фреди Дийн, предполагам, ако случайно забележи, че още си тук.
— Ясно.
— Хубаво. Ще ти подпиша картата и после кой откъде е. — Което на дъра-бъра означаваше, че съм освободен за деня. — А, Джоунси, кажи на малката да ми праща по някоя картичка от време на време. Ще ми липсва.
И не само на него.