Диалози на мъртвите

Парономания — измислена дума, получена от комбинирането на Paronomasia (гр. παρουομασια) и Mania.

1. Клинично пристрастяване към игра с думи.

1760, Джордж, лорд Литълтън „Диалози на мъртвите“: No. XXXV Бейкън: „Оня дето лежи там, не е ли Шекспир, драскача? Защо изглежда тъй блед? Гален: Да, сър, той е. Съвсем нагледен пример за парономания. Откакто е дошъл тук, е успял да разкодира в пиесите си доказателство, че вие сте ги писали и оттогава не е проговорил и дума.“

1823, лорд Байрон, „Песен за дон Жуан“ XVIII: „Записките на Худ са толкова парономастични, че неговите доктори ги е страх да не умре от парономания.“

1927, Хал Дилинджър, „През лабиринтите на съзнанието“: „Парономанията на г-н Х беше в толкова напреднал стадий, че той се бе опитал да убие жена си заради едно послание, получено според него чрез закодирано съобщение в кръстословицата на «Вашингтон Пост»“.

2. Името на игра за двама с табло и плочки с напечатани букви, от които се образуват думи. Точкуването се образува като се събират не само цифровите стойности на всяка буква, но също така и някои взаимовръзки на получената дума в звуково и смислово съотношение. Може да се играе с всички езици, ползващи латиница, при определени променливи правила.

1976, списание „Скълкър“, том І, бр. 4: „Макар запалените по парономанията да се състезаваха в ежегодния шампионат с обичайния си хъс, ентусиазъм и умения, сложният и езотеричен характер на играта не оставя никакви шансове тя да бъде понижена до статута на национален спорт.“

Оксфордски речник на английския език (2-ро издание)