Дума тайна тихо шепнеш ти
и клонка цъфнала ми даваш.
Събуждам се, но няма цвят
и твойта дума съм забравил.
Страхувам се, че има смразяваща тайна,
скрита в думите твои
(и при всеки завой на мисълта изниква череп),
като анатомична останка
открита в разкопана трева,
всред камъни, коренища и пълзящи влечуги,
чиито раздвоени езици съскат:
„Убийство…“