Интервенция

Единадесета глава

11:34 преди обяд, четвъртък, 2 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

(5:34 след обяд, Рим)

— Как мина обядът вчера? — попита Джак. Беше проврял глава през вратата на офиса на Чет, където колегата му изследваше серия от слайдове.

— Не чак толкова добре, колкото очаквах — призна той.

— И защо?

— Не знам какво съм си мислил в събота вечерта — поклати той глава. — Сигурно съм се бил побъркал. Тази жена е с размерите на кон.

— Жалко — каза Джак. — В такъв случай сигурно няма как да е „истинската“.

Чет направи жест, сякаш отпъжда гадно насекомо, като се ухили подигравателно.

— Подигравай ми се! — подкани го той. — Заслужавам си го.

— Исках да те питам за онзи твой случай на ВАД, за който спомена вчера — каза Джак, опитвайки се да впримчи ентусиазма му в своята кампания срещу популярността на алтернативната медицина. Сега дори бе по-убеден, че е напълно неефективна, като се изключи плацебо ефекта, а освен това и скъпа: една лоша комбинация. И сякаш това не бе достатъчно, ами вече и сам знаеше, че понякога е дори опасна. Всъщност, чувстваше се донякъде смутен, че съдебната патология не е поела по-голяма отговорност по този въпрос.

Мнението му се бе затвърдило след посещението в офиса на Роналд Нюхауз предишния следобед, макар че сега, като се замислеше, трябваше да признае, че е било грешка да позволи на емоциите си да изригнат по този начин. По-късно същия ден бе проучил в Интернет и бе открил голямо количество информация, която би предотвратила необходимостта от конфронтация с Нюхауз. До този момент не бе подозирал за хилядите „изследвания“, направени, за да докажат или опровергаят ефикасността на алтернативната или допълващата медицина. Проучването му накара да изпъкне онова, което в неговите очи бе най-големият недостатък на Интернет: прекалено много информация, без да може истински да се оцени пристрастността на източниците.

Случайно се бе натъкнал на доста препоръки за книгата „Измама или лечение“, която си бе запазил по-рано в „Барнс & Ноубъл“. Една справка за личността на автора наистина го впечатли силно. Човекът беше автор на книга, на която преди няколко години се беше възхищавал — „Големият взрив“. Научните схващания на мъжа, по-специално физичните, вдъхваха страхопочитание и Джак съответно реши, че може да се довери на мнението му относно алтернативната медицина. Вторият автор, завършил хуманитарна медицина, беше отделил време и усилия да се обучи в някои видове алтернативна медицина, и дори беше практикувал. При такава подготовка не би могло по-добре да се преценят и сравнят без предубеждения двата подхода. Окуражен, Джак беше решил да се откаже от Интернет и като си тръгне от работа, да мине да вземе книгата от книжарницата.

Когато се прибра вкъщи вечерта, с разочарование установи, че Лори и Джей Джей вече спят. На масичката до входната врата забеляза бележка: „Лош ден, много плака, изобщо не спа, но сега спи. Трябва и аз да спя, когато е възможно. Супата е на печката. Обичам те. Лори“.

Бележката го накара да се почувства виновен и самотен. Не се беше обаждал целия ден от страх да не ги събуди, както се бе случвало друг път. Макар винаги да окуражаваше Лори да му звъни, когато може, тя никога не го правеше. Надяваше се причината да не е от обида, че се е върнал на работа, докато тя си остава вкъщи, но дори и да беше така, той знаеше, че няма да каже.

Вината му обаче не беше само че не е звънял — а защото всъщност не искаше да знае какво става вкъщи. Понякога дори не му се искаше да се прибере…

— Хей! — извика Чет и го побутна по рамото. — Какво ти става? Да не получи апоплектичен удар?

— Съжалявам. — Джак тръсна глава, сякаш събуждайки се от транс. — Бях се замислил за нещо друго.

— Какво искаше да ме питаш?

— Би ли могъл да ми дадеш името или номера, под който е вписан този случай, за да погледна подробностите? — каза Джак, но не изслуша отговора на Чет. Мисълта му се върна обратно, спомни си тази сутрин, когато се беше събудил в пет и половина, все още облечен, седнал на кушетката в дневната. В скута му лежеше „Измама или лечение“, отворена по средата на приложението.

Книгата беше затвърдила отрицателното му отношение към алтернативната медицина и повишила интереса му към проблема. Основното й внушение се преплиташе със собствената му позиция по въпроса и аргументите, които авторите бяха използвали, за да докажат изводите си бяха ясни и непредубедени. Всъщност, Джак чувстваше, че са се поизхвърлили в полза на алтернативната медицина, но крайните им изводи бяха все пак недвусмислени: хомеопатията има само плацебо ефект; акупунктурата, която освен плацебо, можеше да окаже ефект върху някои видове болка и гадене, показваше също известна ефикасност по отношение на болки на гръбнака, но конвенционалното лечение беше също толкова благотворно и далеч по-евтино; а билколечението беше главно с плацебо ефект и използваше предимно непроверени продукти; тези пък, които имаха фармакологичен ефект, бяха далеч по-опасни от съответните лекарства, съдържащи подобни активни съставки.

Тъй като беше спал само няколко часа, Джак побърза да си вземе един студен, ободряващ душ, хапна на крак и препусна с велосипеда по натоварените улици. Пристигна в Патологическия център за рекордно кратко време.

Въоръжен с новопридобитите познания по алтернативна медицина, той се потопи в работата си, подписа няколко висящи случая, преди да напомни на Вини да се захваща за работа в залата за аутопсии. Преди да отиде до офиса на Чет, Джак беше приключил с три аутопсии, които включваха стрелба в бар в Ийст Вилидж и две самоубийства, едното от които определено му се бе сторило подозрително, заради което се бе обадил на приятеля си, лейтенант детектив Лу Солдано.

— Хей — извика отново Чет. — Има ли някого вкъщи? Това е абсурдно. Все едно разговарям със зомби. Току-що ти казах името на онзи мой случай с ВАД, а ти изглеждаш така, сякаш си получил нов удар. Не си ли спал снощи?

— Съжалявам. — Джак присви очи и замига често. — Прав си, миналата нощ не спах и съм разфокусиран. Би ли повторил отново името?

— Защо толкова се интересуваш? — попита Чет, но все пак написа името и му подаде листчето.

— Интересува ме алтернативната медицина като цяло, и по-специално случаи на ВАД след хиропрактика. Ти навремето какво установи по въпроса?

— Имаш предвид факта, че никой не е искал да чуе за него ли?

— Имаш предвид освен шефовете ти?

— Когато докладвах случая, той предизвика дебат — половината бяха за, другата половина — против хиропрактиката, а онези, които я подкрепяха, я подкрепяха сериозно. Беше емоционален спор, което ме изненада, особено това, че шефът ми е голям фен.

— Ти каза, че си имал четири или пет случая. Мислиш ли, че ще можеш да намериш имената им? Ще е интересно да се сравнят инцидентите на ВАД между Ню Йорк Сити и Ел Ей.

— Намирането на имената на моите случаи ще е сравнително лесна работа; но намирането на останалите ми изглежда почти като чудо. Но ще проверя. Ти как смяташ да проучваш?

— Проверявал ли си си наскоро електронната поща?

— Не бих казал.

— Когато го направиш, ще видиш, че имаш съобщение от мен. Изпратих имейл до всички патолози с молба да ми съдействат, ако са имали подобни случаи. По-късно днес следобед ще прегледам картоните и ще видя дали мога да открия нещо и там.

В този момент блекбърито на Джак иззвъня. Разтревожен, че може да е Лори, която го търси по спешност от къщи, той го измъкна от калъфа му и погледна екранчето.

— О-хо! — промърмори. Не беше Лори. Беше шефът, Харолд Бингам, който се обаждаше от главния офис на долния етаж.

— Какво има? — попита Чет, забелязвайки реакцията на Джак.

— Шефът е.

— Проблем ли е?

— Посетих го вчера — призна Джак. — Във връзка с хиропрактиката, намесена в моя случай. Не бях толкова дипломатичен, колкото обичайно съм. Всъщност, едва не стигнахме до скандал.

Чет, който познаваше Джак по-добре от всеки друг в офиса, направи гримаса.

— Късмет!

Джак поблагодари и натисна бутона за приемане на разговора. Секретарката на Бингам, госпожа Санфорд, която не търпеше шеги, беше на линията.

— Шефът те иска в кабинета си, веднага!

— Чух това — каза Чет, като се прекръсти. Смисълът беше ясен: Чет беше убеден, че ситуацията на Джак се нуждаеше от молитва.

Джак се отблъсна от бюрото.

— Благодаря за доверието — промърмори той саркастично.

Докато вървеше към асансьора си помисли, че може да става дума за призовка във връзка с посещението му в офиса на лечителя Нюхауз. Джак очакваше да има реакция на станалото, но не очакваше да е толкова бърза. Това вероятно не се дължеше само на телефонен разговор от страна на раздразнения лечител, а по-скоро от страна на адвокат. Последствията можеха да са предупреждение — или изтощителен граждански процес.

Излизайки от асансьора, Джак си помисли, че вместо да се защитава пред Бингам, което — знаеше отлично — щеше да е трудно, ако не и невъзможно, може би трябваше да премине в нападение.

— Можеш да влизаш — каза госпожа Санфорд, без да вдига поглед от компютъра. Беше направила същото нещо последния път, когато беше извикан „да мине по килима“ преди десет години и той отново се учуди откъде тя знаеше, че това е точно той.

— Затвори вратата! — заповяда Бингам иззад огромното си дървено бюро. То бе разположено под прозорците, защитени със стари венециански щори. Калвин Уошингтън, заместник-шефът, седеше до голямата маса; зад него бяха остъклените шкафове с книги. Двамата мъже гледаха Джак немигащо.

— Благодаря, че ме извикахте. — Джак се насочи право към бюрото на Бингам. — Патологическият център трябва да заеме отговорно становище по отношение на алтернативната медицина, особено хиропрактиката. Вчера имахме смърт вследствие на билатерална вертебрална артериална дисекция, причинена от ненужна манипулация.

Бингам изглеждаше объркан от встъплението му.

— Аз поех инициативата — продължи Джак — и вчера направих посещение на място на виновния лечител, за да се убедя, че е извършил цервикална манипулация. Както може би сте научили, това не беше най-лесната задача, и се наложи да бъда убедителен, за да получа информация.

Покритото с петна лице на Бингам побледня леко и сълзящите му очи се присвиха, докато се взираше в Джак. После свали очилата си, за да ги почисти и да спечели време. Остроумието не беше от силните му страни.

— Седни! — прогърмя Калвин от дъното на стаята.

Джак седна на един от столовете срещу бюрото на Бингам. Не се обърна назад. Както очакваше и се страхуваше, Калвин не се беше хванал на тактиката му, за разлика от Бингам.

Внушителната фигура на Калвин се появи в зрителното поле на Джак. Той бавно вдигна очи и го погледна. Калвин бе сложил ръце на кръста си, лицето му бе опънато, очите му горяха. Той се извиси над Джак.

— Стига глупости, Степълтън! — прогърмя гласът му за втори път. — Знаеш много добре, че не се очаква да излизаш оттук, да търчиш из града и да размахваш значката си наоколо като телевизионно ченге.

— Сега, като се замисля, осъзнавам, че не се справих много добре — призна Джак.

— Това да не е някаква лична вендета срещу хиропрактиката? — поиска да знае Бингам.

— Да, беше лично.

— Би ли обяснил? — изгледа го шефът му.

— Не смятате ли, че хиропрактиката не бива да се занимава с лечение на други заболявания, освен с тези на гръбнака? И че се базира на една идиотски остаряла мистична концепция за вътрешна интелигентност, която все още не е открита, измерена или обяснена? И че подобно лечение често включва цервикални манипулации, които могат да причинят смърт, както се е случило с моята двайсет и седем годишна пациентка?

Бингам и Уошингтън размениха разтревожени погледи след емоционалното избухване на Джак.

— Всичко това може да е вярно, но може и да не е — каза Бингам, — но кое го прави лично?

— Не ми се иска да навлизам в подробности — каза Джак, насилвайки се да се успокои. Знаеше, че е позволил на емоциите си да го завладеят, точно както бе станало в офиса на лечителя. — Историята е дълга, а асоциацията е по-скоро индиректна.

— Не ти се иска да навлизаш в подробности — повтори Бингам пренебрежително, — но ние може и да го смятаме за необходимо; и ако не го направиш, ще е за твоя сметка. Тъй като още не си получил призовка, моя неприятна отговорност е да те информирам, че ти и Патологическият център сте дадени под съд от д-р Роналд Нюхауз…

— Той не е доктор, за бога! — извика Джак. — Той е просто един лечител!

Бингам и Уошингтън размениха пореден бърз поглед. Бингам явно беше разстроен, като родител с непокорен тийнейджър. Калвин се държеше по-малко благородно. Изглеждаше недвусмислено вбесен и му беше трудно да си държи езика зад зъбите.

— В момента мнението ти за хиропрактиката няма значение — каза Бингам. — Тук обсъждаме действията ти, а въпросният господин е по всяка вероятност доктор по хиропрактика. Ти и Патологическият сте дадени под съд за клевета, обида на известна личност, нападение…

— Изобщо не съм докосвал онзи тип — прекъсна го Джак. Беше му трудно да следва собствения си съвет по отношение на емоциите си.

— Не е нужно да докоснеш някого, за да те съдят за нападение. Нужно е само ищецът да реши, че имаш намерение по някакъв начин да го направиш. Крещя ли му, когато беше в неговия офис?

— Предполагам — призна Джак.

— Заплашвал ли си, че трябва да бъде арестуван за това, че е убил пациента си?

— Предполагам — отвърна Джак смутено.

— Предполагал бил! — протътна Бингам с нарастващ гняв, като вдигна ръце нагоре. После, повишавайки глас, изкрещя: — Ще ти кажа какво мисля: това е нечувана злоупотреба с официална власт. Възнамерявам да ти изритам задника оттук и да те оставя в неплатен отпуск, докато тази каша не се оправи.

По гърба на Джак пробягаха студени тръпки. Ако го пуснеха в неплатен отпуск, единственото му спасително въже към емоционална стабилност щеше да бъде отрязано. Щеше да се наложи да си остане вкъщи и вместо това Лори да ходи на работа. Трябваше да поеме отговорността да се грижи за Джей Джей. О, боже мили, проплака Джак вътрешно. Внезапно го обхвана отчаяние. Последния път, когато се намираше в подобни обстоятелства и трябваше да се защитава срещу гнева на Бингам, не го бе грижа за самия себе си. Но сега не можеше да си позволи да се самоунищожава. Семейството му се нуждаеше от него. Не можеше да е депресиран. Бингам беше прав; това беше каша.

Бингам шумно си пое дъх и го издиша през изкривените си устни. Погледна към Калвин, който продължаваше да гледа втренчено Джак.

— Ти какво мислиш, Калвин? — попита Бингам. Гласът му прозвуча почти нормално.

— Какво мисля за кое? — поиска да знае Калвин. — Дали да освободим в неплатен отпуск този задник, или да го смелим от бой?

— Ти говори с адвокатката, не аз — каза Бингам. — Тя какво смята по въпроса за обезщетението? Убедена ли е, че нашата застраховка ще покрие този епизод — да уредим нещата с извънсъдебно споразумение — или отиваме на процес?

— Смята, че ще се уреди. В края на краищата това не е криминално дело.

— А има ли вероятност действията на Степълтън да бъдат възприети като целенасочена злонамереност?

— За това не беше много сигурна.

Джак премести очи от Бингам към Калвин и обратно. За момент те го игнорираха, сякаш дори не беше там. След още няколко разменени реплики между двамата мъже, Бингам насочи отново вниманието си към Джак.

— Това, за което говорим, е дали застраховката ни ще те спаси. Съгласно договора ти Патологическият те компенсира срещу злоупотреба със служебно положение, освен ако тази злоупотреба не включва престъпление или не се счита за злонамерена, в смисъл че не си я направил целенасочено, а е станала случайно.

— Не съм отишъл да наранявам никого в онзи офис, ако това имате предвид — каза Джак разкаяно. Имаше чувството, че ситуацията започва да излиза от контрол.

— Това е успокоително — кимна Бингам. — Трябва да решим дали ще те защитаваме, или не. Разбира се, това има известно отношение към факта дали застраховката ни ще покрие, или няма да покрие евентуална присъда срещу теб. Ако не може да я покрие, тогава ще трябва сам да се защитаваш, което, боя се, би било много скъпо.

— Мотивите ми определено не бяха злоумишлени — каза Джак и сърцето му пропусна един такт при мисълта, че може да се наложи сам да се защитава. При положение че Лори беше в неплатен отпуск и предвид допълнителните разходи за болестта на Джей Джей, той нямаше да има парите за адвокат. — Отидох в офиса на лечителя с единствената цел да разбера дали е преглеждал пациентката ми и дали е провеждал цервикални манипулации върху нея.

— Я пак повтори каква беше причината за смъртта — помоли Бингам.

— Билатерална вертебрална артериална дисекция — каза Джак.

— Нима?! — беше коментарът на Бингам, сякаш го чуваше за първи път. Очите му моментално се изцъклиха. Това при него беше психологически рефлекс — когато мозъкът му прехвърляше хилядите съдебномедицински случаи, в които беше замесен в дългата си кариера.

Въпреки че напоследък Бингам с усилие запомняше текущите събития, като причината за смъртта на Киара Абелар, която Джак бе споменал само няколко минути по-рано, дългосрочната му памет беше енциклопедична. Миг по-късно той примига и се надигна, сякаш събуден от транс.

— Имал съм три случая на вертебрална артериална дисекция — обяви той.

— И те ли бяха причинени от подобни лечителски манипулации? — попита Джак с надежда. Все пак му беше станало ясно, че няма да е в състояние да запази частния си живот разделен от професионалния, ако искаше да избегне да го изпратят в неплатен отпуск или дори по-лошо. Налагаше се да признае за болестта на Джей Джей и затрудненията му да се справи с нея. Едва тогава Бингам и Калвин биха извинили непростимото му поведение вчера.

— Два от тях имаха връзка с проведена хиропрактика — призна Бингам. — Другият беше идиопатичен, така и не разбрахме каква е била причината. А сега нека ти кажа… — В следващите няколко минути Джак и Калвин трябваше да изслушат Бингам как преразказва историите на трите случая.

Макар винаги да се впечатляваше от това до какви подробности помни Бингам, в момента го намираше за досадно, но пък здравият разум му нашепваше да не го прекъсва. Решил най-после да разкрие заболяването на Джон Джуниър, той нямаше търпение да го направи и да се свърши.

В момента, в който Бингам приключи подробния си разказ, Джак започна разкаяното си признание.

— Преди малко казах, че не искам да обяснявам защо в поведението ми в офиса на въпросния лечител е имало личен елемент. Сега бих искал да поправя това.

— Не съм сигурен, че искам да знам дали лично си се познавал с пациентката си — изръмжа Калвин.

— Не, не! — увери ги Джак. Никога не му беше хрумвало, че Калвин може да си помисли такова нещо. — Не съм имал каквато и да е връзка с пациентката. Никога не съм я виждал и не знаех нищо за нея. Причината за тази бъркотия е новороденият ми син.

Джак се поколеба за момент, оставяйки ги да проумеят казаното. Мигновено видя как израженията им се смекчиха, особено това на Калвин, при когото гневът веднага бе заменен от тревога.

— Искам да помоля нещо, преди да разкрия това, което имам намерение — продължи Джак. — Моля това да не се разчува. Става въпрос за нещо много лично.

— В такъв случай ще трябва да го обмислим — обади се Бингам. — Ако започне процес, можем лесно да бъдем оборени. В случай че нещата вземат такава посока, може да се наложи да не спазим обещанието, което сме ти дали.

— Наясно съм — кимна Джак. — Но ако не се наложи, иска ми се да вярвам, че ще запазите тайната.

Бингам погледна Калвин. Калвин кимна.

— Добре ли е детето? — поинтересува се Калвин.

— За съжаление, не — призна Джак и в момента, в който го направи, гласът му потрепери. — Знаете, че Лори не се върна от отпуска си по майчинство, както първоначално планираше.

— Разбира се, че знаем — каза Калвин нетърпеливо, сякаш Джак се канеше да разтяга историята.

— Детето ни е сериозно болно — успя да произнесе Джак. Не беше казвал на никого за Джей Джей от страх, че думите му ще направят ситуацията още по-реална. В известен смисъл не я приемаше, като начин да се справи с шока след поставянето на страшната диагноза.

Той си пое няколко пъти въздух. Бингам и Калвин чакаха. Видяха как челюстта на Джак се стегна и разбраха, че се бори да задържи сълзите си. Искаха да чуят повече подробности, но трябваше да му дадат време да се съвземе.

— Знам, че не бях на себе си през последните три месеца — въздъхна Джак.

— Нямахме представа — прекъсна го Бингам, изпитвайки внезапно вина, че се е държал толкова сурово с него.

— Разбира се, че не сте. Не сме казали на никого, освен на родителите на Лори.

— Ще ни кажеш ли диагнозата? — попита Калвин. — Предполагам, че не е наша работа, но бих искал да знам. Знаеш чувствата ми към Лори. Тя ми е като дъщеря.

— Невробластома — каза Джак. Наложи се отново да спре да си поеме дъх, за да продължи. — Високорискова невробластома.

В стаята се възцари мълчание, докато Бингам и Калвин се мъчеха да смелят чутото.

— Къде са го лекували? — попита Калвин тихо, нарушавайки тишината.

— В „Мемориал“. В лечебна програма е, но се наложи да го оставят да чака, тъй като разви антимиши антитела. След като завърши химиотерапията, лечението му бе базирано на миши моноклонални антитела. За съжаление, от този момент нататък не го лекуват. Както може би се досещате, Лори и аз едва издържаме отлагането.

— Да — въздъхна Бингам след малко. — Това променя настоящата ситуация напълно. Може би се нуждаеш от отпуск, само че платен. Може би трябва да останеш вкъщи при съпругата и детето си?

— Не! — енергично възрази Джак. — Трябва да работя! Сериозно, последното нещо, което искам, е да изляза в отпуск. Не можете да си представите колко разстройващо е да гледаш, че детето ти страда, и да не можеш да направиш нищо. Това, че ме заплашихте да ме пуснете в неплатен отпуск беше първото, което ме накара да ви разкрия всичко.

— Хубаво — каза Бингам. — Не излизай в отпуск, но срещу това искам да ми обещаеш, че ще се въздържаш от подобни посещения.

— Обещавам — каза Джак. От негова гледна точка това трудно можеше да мине за отстъпка.

— Продължавам да не разбирам поведението ти в офиса на онзи лечител — каза Бингам. — Нещо специално ли беше, или просто като цяло не харесваш тази област? От това, което каза, след като влезе тук, е напълно ясно, че нямаш високо мнение за хиропрактиката. Може би ти самият имаш лош спомен от нещо подобно?

— Съвсем не — възрази Джак. — Никога не съм ходил на такова място, дори не знаех много-много за тях, но заради моята пациентка с ВАД реших да се запозная с хиропрактиката и алтернативната медицина, за да отвлека мислите си. Явно е, че съм бил обсебен от болестта на Джей Джей, особено от неговото лечение. Преди случая с Киара Абелар никога не ми е минавало през ума, че могат да умират хора от алтернативна медицина. В една от първите статии, които прочетох, се описваше случай на тримесечно бебе, което е умряло вследствие цервикални манипулации в хиропрактика. Бях ужасен, особено като се има предвид, че синът ми е на почти същата възраст. И когато Нюхауз започна да ми дрънка как хиропрактиката лекува неща като например алергии при деца, синузити и какво ли не още, ми кипна. Едно е възрастен човек да е дотолкова глупав, че да се подложи на риск при такъв измамник, съвсем друго е, когато става дума за дете. Това вече е престъпление.

Гласът на Джак секна. Над стаята отново увисна тежка тишина.

Бингам се закашля.

— Мисля, че мога да говоря от името и на двама ни — на себе си и на Калвин, като кажа, че много съжаляваме за болестта на сина ти. Макар да не намирам извинение за поведението ти вчера, сега го разбирам по-добре. Искам да те уверя също, че силно подкрепям проучванията ти върху алтернативната медицина; ще е добре да го направиш не само за теб, но и за съдебната патология. Направо си представям една полезна статия за някое от големите списания по патология с принос към дебата за алтернативната медицина. Но по време на изследванията ти настоявам да не посещаваш никакви лечители. Освен това искам да избягваш всякакви становища пред пресата на своя глава. Всяко изявление трябва да мине през отдела за връзки с обществеността, след като бъде прегледано внимателно от мен. Проблемът с алтернативната медицина е по-скоро политически, отколкото научен. Според мен в тази работа има съвсем малко наука. И за да подчертая това становище, във връзка с повдигнатия съдебен процес ми се обадиха от кабинета на кмета. Оказва се, че си избрал любимия на Негово Височество лекар.

— Шегувате се — каза Джак. Беше невъзможно. Джак се бе запознал с кмета и бе впечатлен от интелигентността му, поне до този момент.

— Не се шегувам ни най-малко — продължи Бингам. — Очевидно господин Нюхауз е единственият човек, който може да облекчи лумбалните страдания на кмета ни.

— Шокиран съм — призна Джак.

— Недей — изсумтя Бингам. — Колкото до предстоящия съдебен процес, ще положим всички усилия, за да те защитим.

— Благодаря, сър — каза Джак с облекчение.

— Освен това ще уважим желанието ти за запазване на частните ти проблеми въпреки опасността от уволнение. Няма да разгласим тайната ти, особено в Патологическия.

— Оценявам го.

— Ако промениш мнението си и искаш да излезеш в отпуск, смятай заплатата за уредена.

— Оценявам и това. Много сте любезен.

— А сега мисля, че трябва да отидеш да работиш. Калвин ми каза, че те чакат повече случаи от обикновено. Така че се хващай за работа и ги подписвай.

Джак схвана намека и изчезна на мига.

Известно време нито Бингам, нито Калвин помръднаха. Гледаха се един друг шокирани.

— Наистина ли работата му е била занемарена напоследък? — попита Бингам, нарушавайки тишината.

— Не и от моя гледна точка — каза Калвин. — Истина е, че е по-назад от обикновено, но качеството му е нормално; и макар да изостава, производителността му е един път и половина по-голяма от тази на всеки друг.

— Нямал си представа за болестта на детето му, нали?

— Ни най-малка — каза Калвин. — Дори решението на Лори да удължи майчинството си не събуди никакви подозрения у мен. Помислих си, че просто й харесва да бъде майка. Знам колко много искаше деца.

— Джак винаги е бил толкова потаен. Така и не го разбрах, да ти кажа честно, още от момента, когато постъпи тук при нас. Беше самодоволен и саморазрушителен и не знам кое е по-лошото. Когато призовката дойде тази сутрин и ми се обадиха от офиса на кмета, си помислих, че се е върнал към старите си навици.

— И на мен ми мина през ума — призна Калвин.

— Говори с главната адвокатка — каза Бингам. — Кажи й, че ще защитаваме случая, освен ако тя смята, че трябва да се отиде на извънсъдебно споразумение. А след това ме остави да свърша малко работа.