Интервенция

Петнадесета глава

10:06 преди обяд, петък, 5 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

— Ами, няма съмнение в това какво го е убило — каза Джак.

Той току-що бе разрязал сърцето на един шейсет и две годишен афроамериканец на име Ленард Харис. Дълъг, подобен на наденица съсирек изпълваше дясното предсърдие.

— Съсирекът от краката ли е дошъл? — попита Вини.

— Ще трябва сега да го разберем — отвърна Джак.

В залата за аутопсии вреше и кипеше, всички маси бяха заети. Джак и Вини бяха започнали третия си случай, докато повечето от останалите екипи се занимаваха още с първия.

Първата аутопсия, която Джак направи тази сутрин беше на тийнейджър, прострелян в Сентръл парк. Трябваше да се разбере дали е убийство, или самоубийство. За съжаление, беше допусната грешка от съдебномедицинския следовател на Патологическия, Джордж Съливан, пришпорен от дежурния детектив да завърши бързо разследването си. В резултат той бе забравил да вземе отпечатъци от ръцете на жертвата, което на свой ред бе довело до загуба на важни улики. Тъй като жертвата бе син на свързан с политиката адвокат, бяха телефонирали на Калвин, който пък нареди на Джак да поеме случая.

Останалите два случая на Джак бяха малко по-недвусмислени. Вторият бе предозиран с дрога студент първокурсник. Но третият, този, върху който работеше в момента, представляваше глупаво предизвикателство. Джак беше убеден, че причината за смъртта е била пулмонарна емболия, но начинът на смърт не беше неизбежно естествен.

— Вини, приятелю, знаеш… — започна Джак, когато отвори останалата част от сърцето, търсейки повече кървави съсиреци, особено в трикуспидните14 и пулмонарните клапи.

— Не! — прекъсна го Вини, без да даде на Джак възможност да довърши изречението си. — Когато започнеш да ми задаваш въпрос така любезно и мило, знам, че имаш нещо наум, в което не искам да участвам.

— Толкова ли съм лош? — попита Джак, когато стигна до разклонението на пулмонарната артерия, търсейки още съсиреци.

— Отвратително лош! — заяви Вини.

— Съжалявам, че те карам да се чувстваш по такъв начин — каза Джак. — Но позволи ми все пак да си довърша изречението. Знаеш ли кое е специфичното в този случай?

Вини погледна надолу към големия тъмен съсирек, а после към разтворения труп, опитвайки се да измисли нещо смешно. Когато не успя, той си призна истината:

— Не!

— Този случай е идеален пример за това колко важни са медицинските следователи в съдебната патология. Тъй като Джанис е задала правилните въпроси, на този случай ще се гледа по съвършено различен начин. Щях да съм сигурен, че става въпрос за естествена смърт, но тъй като тя е попитала съпругата дали той е вземал някакви медикаменти, е научила нещо, което лекарите от спешното не са знаели: че този човек тук е пиел билково лекарство на своя глава, PS-SPES, приготвено от китайски лечебни растения, което по всяка вероятност е било изтеглено от пазара, но все още налично. Джанис го проучила чрез Гугъл и разбрала, че не е одобрено от Агенцията за храните и лекарствата, тъй като често е било замърсено с женски хормони и заради това е свързвано с проблеми със съсирването и фатални пулмонарни емболии.

— Значи билките са убили човека.

— По всяка вероятност — съгласи се Джак.

— Ще можеш ли да го докажеш?

— Може би. Нека токсикологията изследва пробите, които ще вземем, и да видим дали ще се открие наличие на медикамента, за който говори съпругата.

— Хей, продължавай да работиш! — оплака се Вини. Джак беше спрял, докато говореше.

— Ти пиеш ли някакви билки, Вини? — попита Джак, като поднови работата си.

— Понякога. Използвах известно време един китайски афродизиак, наречен „тигърска сила“. Освен това моят иглотерапевт понякога ми дава нещо против някои болежки.

Джак спря да работи и се вгледа в санитаря.

— Какво не е наред? Защо ме гледаш така?

— Като стана дума, знаех, че си безсловесен, но не мислех, че си тъп.

— Защо? За какво говориш, по дяволите?

— Нямах представа, че използваш алтернативна медицина. Защо?

Вини сви рамене.

— Предполагам, защото е природна.

— Природна, как ли пък не! — презрително произнесе Джак. — Най-лошата отрова, позната на човека, идва от една дървесна жаба в Южна Америка. Не можеш да си представиш какво малко количество стига, за да те убие, а тя също е природна. Наричането на някои неща „природни“ е безсмислена маркетингова тактика.

— Добре де! Успокой се! Може би харесвам алтернативната медицина, защото е била използвана в продължение на повече от шест хиляди години. След всичкото това време лечителите сигурно знаят какво правят.

— Имаш предвид откачената идея, че в далечното минало хората са притежавали по-голяма научна мъдрост, отколкото днес? И едното, и другото са пълна глупост. Преди шест хиляди години хората са мислели, че гръмотевицата е в резултат на това, че Свети Илия се разхожда с колесницата си по небето.

— Добре, добре — повтори Вини с нотка на раздразнение. — Харесвам алтернативната медицина, защото тя лекува цялото тяло, а не само ръката ми или далака, или каквото и да е там друго.

— Ха! — повиши глас Джак. Сега звучеше още по-презрително, отколкото когато говореше за „природните“ измишльотини. — Холистичният мит е същата глупост, както и всичко останало, което ми издрънка. Обикновената медицина е хиляди пъти по-холистична от алтернативната. Конвенционална медицина взема предвид дори индивидуалните генетични профили. Според теб може ли да бъде по-холистична от това?

— Какво ще кажеш да свършим най-после с аутопсията? — предложи Вини. — И може би да спреш да викаш.

Точно както преди няколко дни в офиса на Роналд Нюхауз, Джак внезапно дойде на себе си. Отново бе позволил на емоциите си да вземат връх над здравия му разум. Залата бе утихнала и всички го зяпаха. Когато погледна надолу към ръцете си, осъзна, че едната му ръка продължава да държи сърцето и белите дробове, които преглеждаше, докато другата стискаше касапския нож. Също така внезапно, както бяха спрели, разговорите се възобновиха.

— Ау! — промърмори Вини. — Колкото по̀ остаряваш, толкова по-докачлив ставаш.

— Заинтересувах се от алтернативна медицина след нашия случай на вертебрална артериална дисекция в понеделник и съм емоционално засегнат от онова, което научих.

— Засегнат? — подигравателно повтори Вини. — Бих казал по-скоро разтърсен; но ето какво: ще се откажа от акупунктурата, щом това ще те накара да се почувстваш по-добре.

— Ще ме накара — каза Джак, — особено ако изхвърлиш и билките си.

Вини се наведе напред и го изгледа с присвити очи.

— Ти майтапиш ли се с мен, или какво?

— Отчасти — промърмори Джак. — Какво ще кажеш междувременно да довършим аутопсията?

Приключиха пулмонарната емболия за рекордно кратко време. Накрая Джак въздъхна:

— Съжалявам, приятелю. Определено не бях на фокус.

— Извинен си. В отплата можеш да ми обещаеш да не започваме аутопсии, докато другите не ни настигнат.

— Мечтай си. — Джак свали ръкавиците си и тръгна към стаята за миене.

След малко вече се изкачваше по стъпалата нагоре. Още изпитваше неудобство заради краткото избухване в аутопсионната. Влезе в офиса си и затвори вратата. Известно време не искаше нито да вижда, нито да говори с някого. Насилвайки се да работи, той продиктува всичките три аутопсии, които току-що бе завършил, така че да е сигурен, че не е забравил никаква подробност, използвайки бележките, които си бе водил, за важните моменти.

Като приключи с това задължение, отвори претъпканата си електронна поща, но както ставаше напоследък, не можа да се застави да започне. Вместо това отвори чекмеджето на бюрото си и извади един голям плик, в който беше сложил всички събрани данни за алтернативната медицина. До този момент разполагаше общо с дванайсет случая, докладвани от колегите му. С Киара Абелар ставаха тринайсет, а с мъжа с билковите препарати от тази сутрин — четиринайсет.

Трябваше да е доволен от напредъка си, но не беше. Бе стигнал до извода, че броят случаи, които щеше да намери със сигурност щеше да е значително по-нисък от действителния им брой по редица причини. От една страна проблем беше липсата на цифровизация на картоните на Патологическия център, което означаваше, че търсенето е невъзможно. Дори ако картоните бяха цифровизирани, нямаше да има кодиране за алтернативната медицина като цяло, нито пък за отделните видове алтернативна медицина в частност. И като връх на всичко, дори и да бе в състояние да намери ВАД случаи, нямаше гаранция, че в картоните ще е отбелязано нещо за хиропрактика, дори тя да имаше отношение към причините за смърт.

В ситуации, в които имаше замесено билколечение, случаите щяха да бъдат подписани като случайно отравяне, а причината за смъртта щяха да са приписани на специфичната отрова. Но щеше да е изключение, а не правило, ако билколечението изобщо бъдеше споменато.

Макар Джак да продължаваше да мисли, че кампанията му по разкриване на рисковете от хиропрактиката и другите форми на алтернативна медицина е страхотна идея и си заслужава усилието, ентусиазмът му беше спаднал от тези тактически пречки. Четиринайсет случая за неопределен период от време не бяха достатъчни, за да привлекат вниманието на обществото. Когато беше започнал, си представяше грандиозно разкриване със замесени стотици случаи, в състояние да доминират медиите дни наред. Но вече виждаше, че това няма да се случи.

Когато устремът му отслабна, проблемите вкъщи се изправиха застрашително с още по-голяма сила. Емоционалните му изблици, като последния епизод с Вини, бяха ясен знак, че въпреки всичко му липсва фокусът. В продължение на няколко минути се пита дали да се занимава изобщо с идеята за алтернативна медицина, или да се откаже и да се опита да намери нещо по-увлекателно.

Звънът на телефона го извади от унеса му. Той погледна апарата с внезапен гняв, потискайки импулса да изтръгне кабела от стената. Не искаше да говори с никого.

Ами ако беше Лори? Ами ако е настъпила внезапна промяна в състоянието на Джей Джей? Може би тя се обаждаше от спешното в „Мемориал“? Джак вдигна слушалката и излая:

— Да?

— Здрасти, младеж — избоботи Лу Солдано. — Да не те заварвам в лош момент? Звучиш разтревожено.

На Джак му отне минута, за да се съвземе. Беше толкова сигурен, че Лори се обажда за някакво нещастие.

— Всичко е наред — успя да произнесе той, опитвайки се да се успокои. — Какво има?

Лейтенант детектив Лу Солдано беше един от най-близките му приятели. Приятелството им беше претърпяло любопитен обрат. Преди Джак да се появи на сцената, Лу и Лори известно време се бяха срещали. За щастие на Джак, техните отношения бяха преминали от колебливо романтични към приятелски, и когато Джак и Лори станаха гаджета, Лу нееднократно го беше подкрепял. В един особено труден момент, когато Лори и Джак бяха скарани, Лу беше този, който спаси положението.

— Исках да ти дам малко допълнителна работа — каза Лу, — по онзи случай на самоубийство, за който ми се обади в четвъртък. Сещаш се за какво говоря, нали?

— Разбира се. Жената се казваше Ребека Паркман. Онзи случай, в който съпругът толкова много се опъваше на съпругата му да бъде направена аутопсия — уж по религиозни причини.

— Изглежда обаче е имал и други причини — каза Лу.

— Не съм изненадан. Макар входната рана да беше до известна степен звездовидна, все пак не беше достатъчно, което подсказва, че това не е контактна рана. Колко далеч е било оръжието, когато е стреляно?

— На пет сантиметра!

— В цялата си кариера на патолог никога не съм виждал самоубийство с огнестрелна рана в главата, при което раната да не е контактна.

— Ами, предвид подозренията ти получихме съдебна заповед за претърсване на онзи тип. И познай какво, той се забавляваше, този наглец. Можеш ли да си представиш? Два дни след като — според него — жена му се беше самоубила, той пируваше, мръсният му кучи син.

— Откри ли нещо инкриминиращо?

— О, да — отвърна Лу с усмивка. — В сушилнята намерихме наскоро изпрана негова риза. Разбира се, изглеждаше чиста, но лаборантите откриха кръв, която, оказа се, е на жена му. Мисля, че това е повече от инкриминиращо. Трябва да ви я дам на вас, в Патологическия. Отбележи поредна победа за правосъдието. — Едно от нещата, които поддържаха приятелството на Джак и Лу, беше високото уважение, което детективът питаеше към съдебната патология и важността й за силите на реда. Лу беше чест посетител в Патологическия център и чест наблюдател на аутопсии на криминални случаи.

— Хей, а как е бебето? — попита Лу.

— Истинска борба — каза Джак, без да се впуска в подробности. Не беше казал на Лу за болестта на Джей Джей, нито пък искаше да го направи. В същото време не искаше и да лъже. Нима отглеждането на бебе не беше за всеки родител борба?

— Нали? — засмя се Лу. — Целият ти начин на живот се променя. Спомням си с моите двете как не съм спал по цели нощи.

— Как са децата ти? — внезапно попита Джак.

— Вече не са деца. Дъщеря ми е на двайсет и осем, а синът на двайсет и шест. Казвам ти, времето лети. Но те са добре. Как е Лор? — „Лор“ беше прякорът, с който Лу наричаше Лори.

— Добре е — каза Джак, и преди Лу да продължи, додаде: — Лу, имаш ли нещо против да ти задам един личен въпрос?

— По дяволите, не! Какво имаш предвид?

— Използвал ли си алтернативна медицина?

— Имаш предвид нещо като хиропрактика и акупунктура и всичките тези глупости?

— Именно! Или хомеопатия, билколечение, или дори някои по-езотерични терапии, които използват високопарни изрази като енергийни полета, вълни, магнетизъм и резонанс?

— Имам един мануален лечител, който ме намества, особено когато не мога да спя добре. Освен това опитах акупунктура, за да откажа цигарите. Някой в участъка я препоръчваше.

— Помогна ли акупунктурата?

— Да, за няколко седмици.

— Ами ако ти кажа, че алтернативната медицина не е никак безопасна? Че цервикалните манипулации от лечители убиват хора всяка година? Това ще ти повлияе ли?

— Какво?! — вдигна вежди Лу. — Умират хора?

— Този понеделник имах един случай — каза Джак. — Двайсет и седем годишна жена, починала от скъсване на артерия във врата. Това беше първият такъв случай, който съм виждал, но се поразрових. Изненадах се от броя им. Това повлия на мнението ми за алтернативната медицина.

— Не съм подозирал, че може да се умре от такова лечение — призна Лу. — А как стои въпросът с акупунктурата? Някой умрял ли е от нея?

— Да. Лори имаше такъв случай.

— Исусе! — възкликна Лу.

— Ами ако ти кажа, че алтернативната медицина изобщо не лекува, както твърди? Като се изключи плацебо ефектът, не остава много. Знаеш какво е плацебо ефект, нали?

— Да, това е когато някакво лекарство, като например захарно хапче, в което всъщност няма лекарствени съставки, те кара да се чувстваш по-добре.

— Точно така. А знаеш ли, че алтернативната медицина не прави нищо повече от осигуряване на плацебо ефект, но в процеса подлага човек на риск?

Лу се засмя.

— Може би ще изляза да си купя шишенце със захарни таблетки.

— Лу, говоря ти сериозно. Искам да разбера защо не си зададеш разумния въпрос по каква причина трябва да ходиш на съмнителен лечител, да плащаш солидни суми, може би дори да се излагаш на риск от смърт, когато ти казвам, че ще получиш единствено плацебо ефект. Помогни ми да разбера.

— Може би защото мога да отида и да се видя с лечителя.

— Продължавам да не разбирам. Какво означава това „защото мога да отида“?

— Много по-трудно е да ме приеме личния ми лекар. Кабинетът му е като крепост с две вещици, които се държат така, сякаш трябва да го охраняват от мен, мърморкото. А после, когато най-после ме приеме, той ми казва, че трябва да сваля килограмите и да спра да пуша, сякаш е лесно, и прегледът минава така бързо, че половината пъти забравям за какво изобщо съм отишъл. После звъня на мануалния лечител, той веднага отговаря и е любезен. Ако искаш да говориш с него, можеш да го направиш. Ако случаят ти е спешен и искаш да отидеш веднага, можеш. А когато отидеш в офиса му, не се налага да чакаш часове наред; влизаш в кабинета и нямаш чувството, че те пуска по конвейера като парче месо в месарница.

Няколко минути след това се възцари тишина. Докато се опитваше да контролира емоциите си, Джак можеше да чуе дишането на Лу. Детективът беше леко раздразнен.

— Благодаря ти — произнесе накрая Джак. — Научи ме нещо, което имах нужда да знам.

— Пак заповядай.

— Казах, че съм се поинтересувал от алтернативна медицина и бях озадачен от желанието и готовността на всички да прибегнат до нея, въпреки факта, че тя ми се вижда почти безполезна, освен това струва на обществото милиарди и милиарди долари годишно. Само билколечението клони към три милиарда, което ми напомня да те попитам: ти вземаш ли някакви билкови препарати?

— От време на време. Когато теглото ми надхвърли стоте килограма, минавам един курс за вталяване, който включва билков продукт, наречен „Изгуби го“.

— Това не е добре — каза Джак. — Като твой приятел бих те посъветвал да не го използваш. Много билкови препарати за отслабване, особено тези от Китай, се случва да съдържат оловни или живачни соли. И отгоре на всичко често съдържанието на естественото растение се оказва замърсено с опасни фармацевтични продукти, за да се подсигури желания позитивен ефект, а именно — загубата на тегло. Съветът ми е да стоиш колкото е възможно по-далеч от такива препарати.

— Днес си такъв чудесен приносител на добри вести. Толкова се радвам, че ти звъннах.

— Съжалявам — въздъхна Джак. — Но съм доволен, че ми се обади. Каза ми нещо, което имах нужда да знам, въпреки че може би не ми се искаше да знам — а то е защо хората са се залетели към алтернативната медицина и не искат и да чуят да се откажат.

— Сега вече събуди любопитството ми — каза Лу. — Какво съм те научил?

— Научи ме, че конвенционалната медицина има на какво да се учи от алтернативната. Начинът, по който ти ми описа преживяванията си в двата кабинета е наистина много показателен. Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното — лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо — когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират. — Джак нямаше как да не си помисли, че той и Лори в момента тъпчат на място, докато чакат алергията на Джей Джей към миши антитела да отмине, ако изобщо това станеше.

— А защо казваш, че не си искал да го знаеш? — попита Лу.

Джак се замисли за миг, защото въпросът се свеждаше до кампанията, която бе подел срещу алтернативната медицина, което на свой ред опираше до болестта на сина му. Не му се искаше да говори за това.

— Не исках да знам, защото научаването, че съществува легитимна причина хората да искат да използват алтернативната медицина означава, че усилията ми да разкрия нейните ограничения и дори рисковете от нея, ще ударят вероятно на камък.

— Понякога си мисля, че си най-дразнещо тайнственият човек, когото познавам. Но нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука?

Отново настъпи мълчание, след което Джак каза:

— Прав си!

Двамата размениха по още няколко изречения и затвориха.

Джак остана да седи неподвижно известно време. И малкото, което бе останало от ентусиазма му срещу алтернативната медицина изчезна. Отново се почувства обезкуражен. Събра всичките си бележки и ги пъхна в големия плик. След това вместо да ги върне обратно в чекмеджето, отвори най-долното в редицата, в което имаше снимка на Лори и Джей Джей, и ги хвърли вътре. След това го затвори с крак.

Готов да се захване с истинска работа, той реши да отвори имейла си с намерението да свали материала в бележника си и да го подреди. Но така и не успя. Звънът на телефона отново наруши тишината. Помисли, че сигурно е Лу, че се е сетил още нещо, и вдигна телефона без официалности. Но не се обаждаше Лу. Беше може би последният човек в света, който Джак очакваше да чуе.