Интервенция

Двадесет и трета глава

6:30 след обяд, 6 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Джеймс накара брат Малони да изкара любимия на Джак рейндж ровър от гаража и да го паркира веднага на 51-ва улица отстрани на резиденцията. Колата, модел 1995-та, трудно можеше да се нарече нова, но за Джеймс тя олицетворяваше свободата. През есенните и зимните месеци той я използваше, за да пътува до окръг Морис, Ню Джърси, до едно малко езеро, наречено Грийн Понд, за да прекарва уикендите във вилата си в уединение.

Джеймс седна в шофьорската седалка и подкара на запад, после зави на юг покрай река Хъдсън по Уестсайдската магистрала.

Пътуването беше живописно и той си позволи да се отпусне и да мисли за предстоящата вечер, която — надяваше се — нямаше да е толкова ужасна, както първоначално се бе страхувал, особено след като присъстваше и Джак. Съзнанието му се отнесе пак към главния му проблем: как да накара Шон да не публикува нищо за вероятността костите в костницата да са на Дева Мария. Той потръпна отново при мисълта за последствията, в случай че не успееше. За Църквата, все още разтърсена от загубата на авторитет заради педофилската криза, подобни новини щяха да са унищожителни. Това щеше да е смазващо и за него лично и — както се страхуваше — Папският престол щеше да бъде принуден да го пожертва като жертвено агне заради машинациите на Шон. С дълбоко чувство на тъга Джеймс се зарея в спомени за дългото пътуване до сегашното си положение и надеждите си за по-висок пост.

Той въздъхна, когато се сети за всичките криволици и завои в кариерата си и евентуалния й край, който беше в ръцете на приятел. Стори му се най-голямото предателство, мисъл, която внезапно го наведе на една идея. Той осъзна, че именно на тази „лична“ струна би могъл да повлияе върху решението на Шон за публикация. Джеймс добре познаваше негативното отношение на приятеля си към организираната религия, така че всеки апел в тази област би паднал на камък. Джеймс знаеше също така, че Шон не е особено морален, но определено е жертвоготовен приятел. С нотка на лек оптимизъм той реши, че ще подходи към Шон като наблегне на факта, че неговите действия биха засегнали него, Джеймс, и повече или по-малко да наблегне как биха повлияли те върху Църквата като цяло и миряните.

Джеймс излезе от магистралата и сви към Уест Вилидж, насочи се към Мортън стрийт и зае първото свободно място за паркиране, което намери. Тъй като по общо признание се справяше ужасно с успоредното паркиране, отне му десет минути да настани колата както трябва.

Пет минути по-късно той влезе в алеята, която водеше към дървената къща на семейство Дотри и спря. Беше идвал преди, но бе забравил колко е очарователна. Нямаше нищо квадратно и вертикално в нито един от четирите й етажа. Всичките рамки на прозорците и дори касата на входната врата бяха леко наклонени надясно, което навеждаше на мисълта, че ако вратата случайно се затръшнеше, цялата сграда можеше да падне надясно към изглеждащата по-солидно съседска къща от тухли. Дървената обшивка на стените беше боядисана в бледосиво, а первазът — бледожълто. Покривът, обаче, макар и трудно видим заради ъглите на таванските стаи, беше с плочи от зелени шисти. Входната врата с няколко тесни прозорчета беше тъмнозелена, почти същия цвят като рейндж ровъра на Джеймс. В средата на вратата имаше месингово чукало с формата на човешка ръка, държаща топка. Непосредствено вляво се четеше табелка: „Дом Генерал Хорейшио Фробър, 1784 г.“.

Джеймс се улови, че се усмихва вътрешно. Помисли си, че Шон би избрал точно такъв тип извънградска къща. Без съмнение приятелят му обичаше да се откроява сред тълпата, мисъл, която наведе Джеймс на друга идея. Може би беше в състояние да уреди Шон да получи някаква висока награда, ако обещае да не публикува нищо за мощите на Дева Мария… нещо като посвещаване в сан на съвременен Малтийски рицар. С успокоителното чувство, че разполага с план, макар и със съмнителна ефективност, Джеймс се пресегна и обяви за пристигането си с няколко тежки удара на бронзовото чукало. След това се сви вътрешно, спомняйки си опасно наведената надясно къща.

След няколко секунди вратата отвори еуфоричният Шон със скоч с лед в ръката и широка усмивка на лицето.

— Почетният гост пристигна! — провикна се той през рамо към вътрешността на къщата, от където се носеше възхитителен аромат на печено на грил месо. От дъното долитаха звуците на Концерт за пиано на Бетовен.

Сана и Джак се материализираха от задимения, осветен от свещи интериор от двете страни на Шон. Последваха възклицания, прегръдки и потупване по гърба, когато Джеймс влезе в дневната. Зад паравана на малката камина уютно пропукваше огън.

— Мили боже! — Джеймс притисна длан към гърдите си в изумление. — Бях забравил колко е приятно тук. Много по-приятно и уютно от бърлогата ми край езерото в Ню Джърси.

— Добре, седни и се наслаждавай, рожденико! — каза Шон, като хвана Джеймс за лакътя и го поведе към един стол и възглавничка за коленичене, сложени точно до камината. Светлината от огъня вътре и свещите правеха хронично червените му страни да изглеждат почти като ожулени. — Какво предпочиташ? Имаме страхотна реколта „Петрус“, което съм оставил да „диша“ от няколко часа, или твоя любим малцов скоч.

— Мили боже — повтори Джеймс слисан. Тази екстравагантност мигновено го накара да изпита безпокойство за евентуален успех с костницата. — „Петрус“! Това се казва честване!

— Можеш да се обзаложиш! — потвърди Шон. — Какво да бъде?

— „Петрус“ е върховна наслада и с удоволствие бих изпил една чаша.

— Няма проблем, стари ми приятелю — каза Шон и изчезна след Сана в кухнята.

Изпаднали внезапно като в безвъздушно пространство след цунамито на посрещането, Джеймс и Джак се спогледаха.

— Благодаря ти, че дойде — тихо произнесе Джеймс. — Въпреки че аз наистина трябваше да съм тук, за да започна кампанията си, не съм сигурен, че бих бил в състояние да го направя без твоето присъствие.

— Всъщност, радвам се, че съм тук — отвърна Джак също тъй тихо, макар че с включената уредба нямаше начин да бъдат чути от кухнята. — Но трябва да те предупредя, че Шон няма търпение да публикува тази история за Дева Мария. Опитах се да помогна, както ти ме беше помолил, но съм все по-малко оптимист, че можем да го убедим, каквито и страховити причини да изтъкваме. Ами, две причини, една от друга по-страховити.

— Какви причини? — поиска да знае Джеймс и усети как сърцето му пада в петите.

— Според мен той вярва, че има замесен религиозен компонент. Няколко пъти намекна за възможността, че е бил избран свише да оповести това, което според него е просвещение на цял свят.

Джеймс отвори широко очи.

— Да не би да казваш, че е започнал да вярва, че действа като своего рода пратеник на Господ Бог? — едва успя да изпусне думите през полуотворените си устни кардиналът. За него това намирисваше на богохулство, ако не и на душевна болест. Беше го виждал преди у някои фанатици, но трудно можеше да приеме Шон за фанатик. Във всеки случай Джеймс не го приемаше за положителен знак, нито за окуражителен. — Каква е другата причина?

— Онази, която вече споменахме — Шон гледа на цялата тази работа като на върховен принос към археологията и категорично вярва, че тя ще го направи известен. Това винаги е била цел номер едно в живота му и се бе примирил с факта, че като археолог се е родил прекалено късно, за да постигне такъв статус.

— Нектар на боговете — обяви гръмогласно Шон на излизане от кухнята, понесъл кристална чаша, почти пълна с рубиненочервено вино. — Ваше Преосвещенство — каза той с поклон, подавайки на Джеймс чашата.

— Колко галантно — отбеляза Джеймс, поемайки виното. След като вдигна чашата за тост към приятелите си, той завъртя чашата, вдъхна от богатия аромат на питието и после отпи. — Наистина нектар на боговете — съгласи се той.

В този момент тримата мъже се разположиха на столовете — Джеймс и Шон от двете страни на камината, а Джак на дивана срещу нея.

— Сана няма ли да се присъедини към нас? — попита Джеймс.

— Ще дойде веднага, след като завърши последните приготовления за вечерята. Или ще се провикне, когато всичко вече е готово.

— Джеймс — каза Джак. — Страхотно е да те видя в цивилни дрехи. В моето съзнание ти изглеждаш по-добре в джинси, риза и пуловер, отколкото в онези ренесансови кардиналски костюми. Те са прекалено плашещи.

— Точно така, точно така! — съгласи се Шон, вдигайки чашата си със скоч, сякаш за тост.

— Ако зависеше от мен, щях да се обличам така всеки ден! — облегна се в стола си кардиналът и сложи краката си върху възглавничката, преструвайки се на отпуснат, макар да се чувстваше безкрайно напрегнат. — Е, осветли ме докъде стигнахте с костницата.

— Напредваме. Бих рекъл — от добре по-добре. — Шон ги изгледа. — Дори още на теб не съм казал, Джак, но успях с голям труд да развия две страници от първия свитък на Евангелието на Симон, и това е удивително. За съжаление, с тази скорост може да отнеме повече от месец, докато се справя с всичките три.

— В какъв смисъл е удивително? — Джеймс изследваше кожичките около ноктите си, сякаш не го интересуваше особено.

Шон се премести в стола си напред и светлината от камината огря очите му.

— Имах чувството, че съм пренесен по загадъчен начин в първи век като свидетел на борбите на ранната Църква.

— Би могъл да го направиш много по-ефикасно с „Ранната църква“ на Хенри Чадуик, и с много по-голяма увереност в точността на материала. — Джеймс отпи от виното си.

— Не е същото, колкото и да си напрягаш въображението — възрази Шон. — Сякаш го чувах директно от човек, който е бил там, и е участвал лично.

— Как така? Докато се опитва да купи Петровата сила от Светия дух? — разсмя се Джеймс.

— Джеймс, вече знам мнението ти за костницата и съдържанието й — смъмри го меко Шон. — Но мисля, че трябва да чуеш по-нататък. Няма да промениш становището ми като подхвърляш подигравки за онова, което съм научил дотук, преди дори да си го чул.

— Мисля, че ролята ми е да те държа здраво стъпил на земята — отвърна му язвително Джеймс. — Имам чувството, че ти си този, който е склонен към прибързани заключения.

— Може в някакъв момент действително да имам нужда от проверка на истинността, но не и преди да разбереш какво вече сме научили и какво ще научим от свитъците и мощите.

— Прав си — съгласи се Джеймс. — Нека чуем какво си разбрал до този момент.

— Евангелието започва с нещо, което бих нарекъл „изстрел“ — каза Шон. — Симон се описва като Симон от Самария, за да е сигурен, че читателят ще прави разлика между него и друга сравнително съвременна фигура, Исус от Назарет.

Въпреки че само миг по-рано бе решил да се държи любезно, докато Шон говори, Джеймс избухна в смях.

— Искаш да ми кажеш, Симон, с всичкия си ум, в собственото си евангелие се слага наравно или дори по-високо от Исус от Назарет?

— Точно това казвам — кимна Шон. — Симон с подчертано уважение отдава дължимото на Исус от Назарет, че е законът или думата, и за това, че е Спасителят, що се отнася до греха, особено първородния грях, но той също така казва за себе си, че е гносис, или познание, великата сила, която ще донесе познание за истината, като по този начин измества Исус, точно както според него Исус е изместил Храма и Моисеевите закони.

— Значи Симон пише, че е божество? — попита Джеймс със слаба, подигравателна усмивка на неверие върху лицето.

— Не в същия смисъл като Исус от Назарет — продължи Шон. — Трябва да ти дам да погледнеш внимателно текста и лично да видиш, когато го развия напълно и го сложа под стъкло. Симон вярва, както останалите гностици, че има божествена искра, защото е бил благословен с гносис, или специално знание.

— Това е раннохристиянски гностицизъм — обърна се Джеймс към Джак, за да му разясни.

— Абсолютно — оповести Шон, усмихвайки се на себе си. — Изглежда Симон е бил първият християнски гностик, ето защо Басилидис няма търпение да попита Сатурний за неговия учител. Симон стига до там да каже, че сприхавият юдейски бог, създал света, не е същият бог, като Бащата на Исус от Назарет, който е истинският Бог, идеалният Бог, който няма нищо общо с несъвършения и опасен физически свят.

— Тогава излиза, че Симон е бил ранен платонист, отбягвайки юдейските си корени.

— Точно така — продължи да се усмихва Шон. — Симон е бил повече Павел, отколкото Петър; някои смятат, че той има много повече общо с Петър в ранния му живот, доколкото знаем, тъй като е израснал в по-малко благоприятна среда в Самария, докато Петър е живял в Галилея. Както и да е, намирам това за очарователно, а съм развил едва две страници. Това, което е смайващо, е Симоновата идея за принос към мисията на Исус от Назарет — Исус ни спасява от греха, докато Симон се заема с проблема за познанието. Питам се само дали, след като всички свитъци бъдат развити и преведени, Симон в Евангелието си ще се отърве най-после от това да е удобната изкупителна жертва, както е било през годините.

— Дълбоко се съмнявам — каза Джеймс. Последното нещо, което Джеймс искаше в този момент, беше Симон Магьосника да бъде „реабилитиран“. — Измяната му е канонически приета и неизменяема, и със сигурност не и от нещо, което е написал сам за себе си.

— Хайде всички на вечеря — показа се от кухнята Сана и си сипа една чаша вино.

Мъжете се изправиха и докато Шон хвърли няколко цепеници в огъня, Джеймс и Джак последваха Сана към дъното на къщата, където имаше маса за хранене в една прилична на зимна градина пристройка.

— Тази каша с костницата може да стане още по-лоша — промърмори Джеймс на Джак, докато сядаха, и той знаеше, че не може да бъде чут от Сана и Шон.

Джак кимна, но от негова гледна точка беше обратното, въпреки че не го каза на Джеймс, който в момента изглеждаше по-обезпокоен, отколкото когато беше дошъл.

Няколко минути по-късно всички седяха и Шон помоли Джеймс за благословия. Обстановката беше приятна и двамата гости признаха, че човек никога не би заподозрян, че посред Уест Вилидж в Ню Йорк Сити може да е толкова тихо. Не се чу и един клаксон. Шон беше включил група лампи, които осветяваха грижливо планираната им и пленително тиха японска градина, оградена от грубо изсечени кедрови дъски. Нямаше и далечна следа от несъразмерността на големия град.

— Вдигам тост за нашите домакини — каза Джак, като вдигна чашата си и кимна към Сана в десния край на масата. Шон беше в левия край, точно срещу Джеймс. Пред всеки стоеше чиния с печено на грил месо със странен, оранжев на цвят пикантен сос, кускус с тънки бадемови стърготини и артишок с винегрет.

— Ядем агнешко филе с индийски подправки — обяви Сана. — За съжаление, се наложи месото да престои в марината по-малко от два часа, но се опитах да направя най-доброто за времето, с което разполагах, след като оставих пробите си в инкубатора да се сушат през нощта.

— Предполагам, се опитваш да получиш ДНК от мощите в костницата? — попита Джеймс. При мисълта, че костите може да се окажат на Дева Мария, той се почувства неловко, макар да не можеше да обясни защо. Имаше чувството, че това е нещо интимно.

— Точно така — отвърна Сана. — Но за момента опитите ни са да я получим от зъбите, не от кост.

— Процесът дълъг ли е? — попита Джеймс.

— Не и ако извадим късмет. Може да отнеме само два дни, но е възможно да се проточи и до една седмица. Предпочитам да работим по-внимателно, вместо да бързаме. Има голяма вероятност от замърсяване на ДНК, което искам да избегна.

— Ами костите? — попита Джеймс. — Какво научихте от антрополога? Човешки ли са? На жена? Или на повече от един човек?

— Определено са на човек, несъмнено на жена, и то на една — побърза да се намеси Шон.

— Има предположение, че жената е раждала многократно — добави Джак. — Всъщност, доста пъти, което означава, че е имала от пет до дузина деца.

Джеймс усети как слепоочията му започват да пулсират и как се изпотява. След като отпи глътка вино, за да навлажни внезапно пресъхналото си гърло, той попита:

— А за колко годишна жена става дума?

— Трудно е да се определи, но антропологът допуска, че е на възраст над петдесет, може би дори над осемдесет.

— Разбирам — кимна Джеймс. Направи наум бърза сметка и осъзна, стреснат за пореден път, че тази възраст би била напълно подходяща за Дева Мария, имайки предвид, че Исус се е родил около 4 години пр.н.е. И тя е починала 62 години след Новата ера. По това време би била на около осемдесет.

Джеймс усети как безпокойството му се увеличава. Макар да знаеше, че всичко това е само косвено, той се боеше, че такова доказателство може само да затвърди мнението на Шон, правейки работата на Джеймс още по-трудна. Това също така му подсказа, че не може да чака повече. Трябваше да изложи собствените си аргументи; в обратен случай трябваше да прибегне до план Б. Разбира се, големият проблем с план Б беше, че такъв не съществуваше.

С трепереща ръка, което се опита да скрие, той отпи солидна глътка вино, запазвайки вкуса, който бе абсолютно божествен. Преглътна бавно, малко по малко. После се изправи в стола си и започна с благодарност към домакините.

— Това беше най-прекрасната вечеря, която си спомням — каза той, поглеждайки наляво към Сана. — Това са най-изисканите вкусове и аромати, най-изкусно приготвеното месо. Поздравявам ви, млада госпожо. — Джеймс вдигна чашата си и Шон и Джак го последваха. После, като се обърна към Шон, той отново вдигна чашата си. — И се моля добавянето на това върховно вино към изисканата вечеря да не ви е принудило да ипотекирате къщата.

Шон се наведе напред и се изкикоти.

— Всяко похарчено пени си струваше за празнуването на рождения ти ден, който, когато бяхме в колежа винаги ни се струваше, че идва в най-подходящо време като извинение да се забавляваме, вместо да учим. Нека сега отпразнуваме нашата костница и обещанието, което тя носи. Наздраве!

Всички вдигнаха чаши.

— Но сега трябва да насоча разговора в по-сериозна посока — каза Джеймс, обръщайки се право към Шон. — Оценявам вълнението ти по отношение съдържанието на костницата, но се налага — боя се — да охладя ентусиазма ти значително, като ти напомня онова, което ти казах в резиденцията: става въпрос за изкусно копие, обявено както изглежда от този мистериозен Сатурний. След като разсъждавах и се молих много, съм напълно сигурен, че случаят е точно такъв. Защо този човек го е направил нямам никаква представа, нито пък искам да знам, тъй като е работа на самия Сатана. Може би е питаел лично недоволство срещу развиващата се Църква, вероятно заради напълно уместното осъждане от страна на Църквата на гностичната ерес, която той — разбирам от писмото — подкрепя. В същото време вероятно е проявил далновидност относно бъдещата роля на Мария като единствения най-важен символ на католическото духовенство и вяра. Църквата — това е духовенството от едната страна, а от друга е тялото Христово. Папите винаги са изтъквали близката връзка между Мария и пълното приемане на Исус от Назарет като Божи син. За жените като цяло Девата е изкупителка за греховете на Ева.

— Как е възможно да обявяваш това нещо за фалшификат на етап, когато още го проучваме? — извика Шон и удари по масата така, че чиниите и чашите издрънчаха.

— По смисъла на вярата, синко, според чувството за вяра — авторитетно произнесе Джеймс, вдигнал ръка във възпиращ жест. — Светият Дух се проявява чрез тялото на Църквата като sensus fidelium25 — благословеното притежание на всеки вярващ; също така, както и посредством йерархията — най-вече в лицето на Папата — се проявява той и в доктрината на Църквата, която дава насоки на вярващите и която произхожда от Светото писание.

Шон вдигна ръце над главата си и погледна Джак, като подигравателно въртеше очи.

— Можеш ли да повярваш какви ги говори този човек? Сега се опитва да ме обърка с латински, да ме впечатли и да започнем спор. Също като навремето в колежа. Ще стигне до аргумента за непогрешимостта, както правеше преди. Някои неща никога не се променят!

Шон насочи отново вниманието си към Джеймс, който продължаваше да държи ръцете си високо вдигнати.

— Е, прав ли съм, шишко? Няма ли да опрем отново до стария ни спор, че когато говори от официалната си позиция на Римски архиепископ и глава на Църквата по въпроси за вярата или морала, папата е непогрешим? Не върви ли натам тази дискусия?

— Нека завърша мисълта си, преди да сме се отклонили — прекъсна го Джеймс, насилвайки се да запази спокойствие пред наглостта на Шон. — Въпросът е в следното: всяка публикация относно съдържанието на костницата и Дева Мария, според патриарх Кирил Александрийски и според Бернар Клерво ще нанесе непоправими вреди на Църквата в тези прискърбни времена на слаб духовнически авторитет. Вярата на стотици хиляди хора ще бъде подложена на прекомерно изпитание. Целибатът26 и без това е вече заплашен. Броят на свещениците, които и без това са малко, съвсем ще намалее. Имам десет енории без пастор. Не ми стигат свещениците!

— Това не е мой проблем — отсече Шон. — Вината си е на Църквата. Трябва най-после да излезе от Мрачните векове и да спре да се черви в ъгъла, осланяйки се на непогрешимостта си, вместо да се справя с фактите. Това е също като скандала с Галилео.

— Тази работа не е имала нищо общо с папската непогрешимост.

— Добре де, можеш да ме подиграваш. Галилео бил обявен за еретик защото с телескопа си успял да докаже, че хелиоцентричната теория на Коперник е вярна, в противовес на църковната догма, която твърдяла, че земята е центърът.

— Тук проблемът е опирал до Свещеното писание и sensus fidelium, а не до папската непогрешимост — озъби му се Джеймс.

— Както и да е — презрително изсумтя Шон. — Било е непростимо незачитане на фактите и истината.

— Това си е твое мнение.

— Разбира се, че е мое.

— Случаи като този с Галилео трябва да се разглеждат в контекста на времето, в което са се случили.

— Не мисля, че фактите и истината са зависими от времето — настоя Шон, прекъсвайки кардинала. Беше започнал да слива думите от скоча и виното, с които бе започнал още преди идването на Джак и Джеймс. — Някой друг — освен Джеймс — вярва ли в това нещо?

Шон изгледа Сана и Джак и леко се наклони, но никой не отговори. Никой не искаше да взема страна в спор, който явно нямаше да завърши скоро и чувствата на единия щяха да бъдат наранени.

— Ще ми позволиш ли да завърша? — попита Джеймс.

Шон разпери ръце широко и вдигна рамене.

— Публикуването на статия за мощи, които биха могли да се окажат на Дева Мария, следователно директното опровергаване на „Munificentissmus Deus“ — декларацията на папа Пий XII през 1950-та година, отнасяща се до Успението Богородично — не само би оказало опустошителен ефект върху Църквата като подкопае репутацията на Дева Мария и авторитета на духовенството, но — сигурен съм — ще има същия ужасяващ ефект и върху кариерата ми. И тъй като въпросът несъмнено ще се разследва, скоро ще стане ясно, че аз лично съм се намесил в Папската комисия за Свещената археология, за да ти осигуря на теб, Шон, достъп до некропола, което ти е дало възможност да откраднеш костницата.

— Предпочитам да мисля за това като за заем — каза Шон с подигравателна усмивка.

— За човек, който претендира, че държи на истината и фактите, кражба е много по-точен термин от заем. Доста бързо истината и въпросните факти ще се разчуят — че архиепископът на Ню Йорк е дал възможност на крадец да вземе костницата без знанието както на Папската комисия, така и на археолозите, а след това е уредил крадецът нелегално да изнесе артефакта от Ватикана и Италия и да го транспортира до Ню Йорк, където е бил осквернен без знанието на истинските му собственици. При това положение бих дал на папата най-много седмица да ме привика в Рим, а след това да ме заточи в някой манастир, може би в джунглата на Перу или пустините на далечна Монголия.

След като Джеймс свърши, в уютната трапезария се възцари тишина. Чуваше се единствено как котката на семейство Дотри дращи в кутията си в коридора. Никой не заговори. Дори не се спогледаха. Неловкото чувство за предателство увисна във въздуха като миазма.

Сана внезапно отблъсна стола си назад и се изправи.

— Защо не се върнем пак в хола, където да поднеса десерта. Шон, погрижи се за коняка. — Сана занесе своята чиния и тази на Шон в кухнята, докато другите ставаха. Никой от мъжете не говореше.

— Кой ще пие коняк и кой продължава с вино? — попита безгрижно Шон. Той взе почти пълната втора бутилка „Петрус“ и тръгна към дневната, като залиташе несигурно. — Който иска вино, да си донесе чашата — добави той, като шумно постави своята на плота.

В дневната всеки седна на предишното си място. Шон сложи бутилката с вино и чашата си на масичката за кафе, после хвърли още няколко цепеници върху горещата жарава, преди да налее коняка, който Джеймс бе поискал, и да допълни с вино чашата на Джак.

— Така вече е добре — обяви той, докато сядаше отново.

Погледна към разгорелия се огън. Беше доволен, само дето топката сега беше в неговото поле и трябваше да отговори на коментара на Джеймс. Беше наясно с проблема, но реши, че работата с костницата е твърде важна, за да бъде изоставена, дори и да имаше някаква вероятност Църквата да бъде поставена в неудобно положение и да накаже един от най-добрите си и най-умни архиепископи, въпреки че вината не беше негова. Шон бе решил да не се поддава да бъде манипулиран от молбите на Джеймс.

— Джеймс — каза той, като отпи малка глътка от виното. — Ти наистина ли вярваш, че папата ще те накаже за нещо, за което очевидно нямаш никаква вина? Искам да кажа, че поемам пълната отговорност за това, което съм направил и ще правя.

— Мисля, че има сериозен шанс да бъда наказан.

— Ох — въздъхна Шон, доволен да чуе, че евентуалното изгонване на приятеля му не е въпрос на минути, което променяше доста нещата. — Според мен Църквата взема някои странни решения, като например забраната да се използват кондоми в Африка, за да се предпазят хората там от масов мор от спин, но не мисля, че ще са толкова глупави да прекратят кариерата ти заради моите нарушения.

— Сигурен съм, че по-добре от теб познавам отвътре как работи Църквата.

— Може и така да е, но аз оставам на своето мнение. Нещо повече, дразнят ме твоите опити да ме подтикваш да изоставя проект, който смятам за необикновено важен! От моя гледна точка обсъждането на папската непогрешимост е позитивно, а не негативно нещо, особено когато тая непогрешимост се разпростре върху сферата на морала. Мистичното функциониране на Светия Дух за мен е пълна измишльотина, да не говорим, че налагането на безбрачие е отявлен морален диктат върху връзката между секс и брак, та да бъде обявявано за безгрешно. Това противоречи на човешката интуиция и познание, и освен това, ако се замислиш именно върху sensus fidelium, което ти изтъкна, още по-ясно ще проличи, че Църквата в лицето на папата и католиците миряни са скарани по отношение на секса от години, дори от поколения насам.

— Предполагам, че ти ще си по-добър арбитър на сексуалните нрави, нали? — попита Джеймс презрително. Знаеше, че старият му приятел е пийнал доста.

— Ще съм по-популярен от настоящите арбитри — каза Шон. — Защо католическата църква, особено американската, е така вманиачена на тема секс?

— Християнската църква от самото начало винаги е смятала, че бракът и сексът са били пречка за един истински съюз с Исус Христос, откъдето явно идва изискването за безбрачие на свещениците. По тази причина и аз съм спазвал целибата през всичките тези години. Жертвата ме е карала да се чувствам по-близко до Бог, без никакво съмнение.

— Радвам се, че се чувстваш по този начин, но това не ме изненадва, защото си луд. Все пак държеше Вирджиния Соренсон в ръцете си, но я пусна да си отиде. Какво парче беше само, нали, Джак?

— Определено беше красавица — съгласи се Джак, наясно с менталното състояние на Шон. — И освен това умна, и приятна.

— Никога не си си признавал за Вирджиния — продължи Шон, като произнасяше думите все по-завалено. — Изчука ли я онзи уикенд? Хайде, сега най-после имаш шанс да разкажеш на приятелите си. Не забравяй все пак, че тогава се изнесохме заради теб, само и само да ти осигурим терен и уединение.

— Отказвам да влизам в непочтителен разговор за Вирджиния — каза твърдо Джеймс. — Да се върнем на нашата дискусия. Как стана така, че започнахме да говорим за папската непогрешимост, а затънахме в секса?

— Защото са свързани. — Шон погледна към Джак, чието мълчание му се стори необичайно.

— Как ще са свързани! — възрази Джеймс. — В съвременния свят силата на папската непогрешимост е била използвана само два пъти и в никой от тези случаи не са били замесени моралът или сексът. Всъщност, по някаква ирония, и двата пъти — през 1854-та и през 1950-та година — е замесена догмата, свързана с Дева Мария. През 1854-та папа Пий IX обявява непорочното зачатие за догма ex cathedra, което — противоположно на това, в което мнозина вярват — не се отнася до зачатието на Исус Христос, синът на Мария, а по-скоро до самата Мария, както и до нейния син, че първородният грях трябва да й бъде простен. Разбира се, вторият път е през 1950-та година в Декларацията на папа Пий XII, както вече споменах, относно Успение Богородично. От къде на къде, за бога, откри секс в това?

— Не тези два случая са причинили настоящия проблем. Повечето папи през годините са повтаряли непрестанно, че сексът е дявол. Предполагам, че папа Григорий Велики е най-големият виновник, тъй като е казал, че сексуалното удоволствие е греховно в себе си и за себе си. Но сега, в съвременната декларация за папската непогрешимост, на тези стари схващания е дадена нова легитимност, най-малкото от папска гледна точка. Един съвременен папа не може да отменя решението на предишен папа, без да подрони собствената си репутация. И в арената на отношения срещу секса това е особен проблем, защото голям брой миряни имат нов, много по-модерен възглед за секса не като за грях, а като доказателство за неговата божественост. Тайнството на брака, предвиждайки любящ сексуален съюз, сега е много по-свещено в очите на повечето хора. На него не се гледа като на зло, а като на утвърждаване на Бога и дар от Бога. Мисля, че Църквата трябва да заклейми остарелите си схващания за секса като грях и да утвърди, че удоволствието е божествено и че чувствената взаимност е нещо, към което трябва да се стремим. Само това има смисъл. Защо един всемогъщ бог би създал удоволствието от секса, а после би искал децата му да не го използват?

— Струва ми се, че оправдаваш една самообслужваща теология — каза Джеймс.

— Може и така да е — съгласи се Шон. — Но ще ти кажа: това има много по-голям смисъл за мен като индивид, отколкото позицията на Църквата, и е добре тази твоя Църква да осъзнае, че по-голямата част от миряните са на моето мнение.

— Това е нещо, което не мога да приема.

— На твой риск и на риск на Църквата. Като добър пример ти давам целибата. Ако направиш целибата решение на индивида, а не на Църквата, ти би разрешил едновременно педофилския проблем и проблема с набирането на нови свещеници. Просто го направи лично решение, така че откачените като теб да го спазват, и нормални, които ще са в по-добра позиция да съветват миряните по въпросите за брака, родителските грижи и онова, около което се върти животът на хората.

— Шон! — прекъсна го Джеймс. — Пиян си, така че няма да се обидя, без значение как ме наричаш и какво казваш. Но нека съм ясен. Ако публикуваш нещо за мощите в костницата, откраднати от Ватикана, не само ще засегнеш мен, твоя приятел, но и хиляди други хора, особено бедните и тънещи в мизерия, които имат единствено вярата, често съсредоточена в лицето на Дева Мария, на която гледат като на абсолютен модел за вяра и духовност. Шон, не прави това, особено когато е продиктувано от тщеславни подбуди.

— Тщеславни подбуди! — извика Шон. — Ти да не мислиш, че си единственият тук, който е с мисия! Е, да ти го начукам! Тази костница ми попадна неочаквано в ръцете. Откъде да знам, че не е замесен самият Господ Бог, който иска да разкрия истината?

— Ти не знаеш дали това е истината! — възрази Джеймс. — Точно там е въпросът!

— Точно затова правя проучване. Когато свърша със свитъците…

— На какъв език са написани?

— Арамейски — избъбри Шон.

Сърцето на Джеймс се сви. Внезапно го бе огряла надежда, че свитъците на Симон може да са на някой неподходящ език, което би му помогнало да ги дискредитира, но арамейският беше родният език на Симон.

— Когато свърша със свитъците, а Сана приключи работата си…

— Как изследванията на Сана ще потвърдят или отрекат автентичността на мощите? — прекъсна го раздразнено Джеймс.

— Нямам представа. Не разбирам изобщо какво прави тя, но това е показателно за нашето желание да изследваме както му е редът съдържанието на костницата в границите на възможностите си.

— Независимо от това кого можеш да засегнеш?

— Виждам го по-скоро като на кого бих могъл да помогна. Имам предвид и на самата Църква.

— Наистина ли вярваш, че може да си бил избран от Исус Христос да поведеш хората към Църквата? Правилно ли чувам?

Шон разпери ръце.

— Възможно е — каза той, но прозвуча като в’можо е заради надебелелия му език.

Джеймс оброни глава на гърдите си.

— По-лошо е, отколкото си представях.

— Защо? — попита Шон. Все пак не беше толкова пиян, че да не забележи промяната в поведението на приятеля си.

— Започвам да се страхувам за душата ти — каза Джеймс. — И за психическото ти здраве.

— Хей, вече прекрачи границата! — сопна му се Шон. — Чувствам се отлично. Идеално. Никога не съм се чувствал по-добре. Тази костница и съдържанието й са най-очарователното нещо в кариерата ми.

Сана се появи внезапно от кухнята с шоколадова торта със запалени свещи, пеейки „Честит рожден ден“. Шон и Джак се присъединиха, докато тя оставяше подноса на страничната масичка до Джеймс.

Смутеният Джеймс се плъзна напред в стола си и страните му почервеняха. Той си пое дълбоко въздух и духна към свещите, угасяйки ги наведнъж сред бурни аплодисменти.

Както винаги, той не оповести какво си е пожелал, ако изобщо си бе пожелал нещо; но ако го бе направил, Джак се сещаше какво може да е то.