Интервенция

Двадесет и осма глава

9:43 сутринта, 10 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

В девет и четиридесет и три преди обяд Джеймс вече беше в офиса си, проверяваше електронната си поща и отговаряше на имейлите. Изумяваше се колко голяма част от работата на епархията можеше да се свърши с помощта на новите технологии. Особено от голямо значение беше скоростта на информацията и елиминирането на иначе безконечните телефонни разговори.

Тази сутрин беше станал рано, преди шест; прочете молитвата си, взе душ и се избръсна, докато слушаше новините. Изслужи литургия със служителите си и закуси, четейки „Таймс“, преди да се върне в кабинета си, където беше в момента. В десет трябваше да бъде в „консултантската“ стая, за да се срещне с юридическия съветник и главния викарий, където евентуално да обсъдят първите изявления по повод мощехранителницата, когато телефонът иззвъня. Погледна екрана и като видя, че пише архиепископска епархия, вдигна слушалката веднага, знаейки, че това е Люк Хестър.

— Добро утро Ваше Високопреосвещенство — поздрави младежът. — Сигурен съм, че имам някои добри новини за вас.

Джеймс се наведе в стола си, пулсът му бързо се ускори. Той си представи Архангел Гавраил на другия край на линията.

— Да не би да си е променил мнението? — поиска да знае Джеймс. От разговорите с Люк предишните дни, Джеймс беше изгубил надежда, че планът ще проработи и се опасяваше, че не разполага с резервен.

— Още не, но съм сигурен, че ще го направи.

— Това е музика за ушите ми.

— Надявам се да оцените това, което направих — каза Люк. — Не беше лесно.

— Никога не съм допускал, че ще бъде лесно — призна Джеймс. — Всъщност, донякъде съм изненадан, като го знам колко е упорит. Винаги съм вярвал, че веднъж правоверен католик си остава завинаги правоверен католик, каквото и да дрънка, както Шон Дотри. Да се обадя ли да го поздравя?

— Не бързайте, иначе всичко ще се провали.

— Тогава ще изчакам до утре. Какъв аргумент използва все пак?

— Разрешението изискваше по-малко аргументи и повече тактика.

— Впечатлен съм. Ще ми кажеш ли все пак?

— Ще бъдете посветен в подробностите.

Джеймс се усмихна. Младежът често говореше така, сякаш единственият му контакт с външния свят беше с Библията.

— Разрешението се основаваше на по-цялостно схващане, срещу което бях против.

— Бих казал, че това звучи като афоризъм от главоблъсканица.

— Онова, което научих, е, че Сатаната беше замесен както по отношение на съпруга, така и на съпругата.

— Е, те и двамата работят по същия проект — коментира Джеймс.

— Тогава грешката е била моя — каза Люк. — Мислех си, че са различни, но и двамата са свързани с греха.

— Благодаря ти, че ме информира — каза Джеймс. — Трябва да призная, че бях близо до отчаянието.

— Доволен съм, че ми беше предоставена възможност да служа на Църквата и по-важно — на Дева Мария.

Люк прекъсна линията. Беше в кухнята и си приготвяше нещо да хапне. Сана не беше станала рано да му приготви закуска, нито пък той го беше очаквал. Не искаше да се конфронтира с нея тази сутрин, след като вече знаеше каква е в действителност.

Доволен от сандвича и млякото, Люк се насочи обратно към стаята си. После взе куфара си и извади парите, които му бяха дали. Бяха четиристотин долара, за него — цяло състояние и много повече, отколкото му беше нужно. В края на краищата, това нямаше да е дълга обиколка по магазините, тъй като в къщата вече имаше почти всичко необходимо.

Температурата навън беше нормална за сезона, което беше добре, тъй като палтото му не беше кой знае колко топло. В манастира работата му не изискваше да излиза навън, а и през зимата го правеше рядко. Тази сутрин най-големият проблем за Люк беше да намери достатъчно голям железарски магазин, където да намери солидна външна ключалка. Идеята да добави още една към трите, които вече бяха на външната врата, беше негова.

Само след три пресечки намери една от многото търговски зони в района и побърза да попита за железарски магазин. Петнайсет минути по-късно влезе в добре снабден магазин на Шесто авеню, недалеч от Блийкър стрийт. Изборът беше голям и той без колебание взе онзи модел, който беше най-лесен за монтиране.

По пътя към къщи Люк се отби в два други магазина, за да осигури последните две неща от списъка. Снабден с всичко, което му трябваше, Люк се върна в къщата на семейство Дотри преди пладне.

Сана се радваше. Денят вървеше така добре, както и предишните два. Тази сутрин, по-рано отколкото беше очаквала, тя приключи с полимеразната верижна реакция и отиде до системата за генетичен анализ 3130XL. Сега, в средата на следобеда, тя очакваше да получи не само пълната митохондриална ДНК последователност на човека, чиито мощи се намираха в костницата, но също така да има секвенциите на множество от изследваните участъци, които щяха да разкрият генеалогичните корени на въпросния човек.

Тъй като апаратът си вършеше работата, Сана излезе от лабораторията и отиде в Колумбийския университет, за да се увери, че на всичките й експерименти се обръща нужното внимание. Със задоволство установи, че всичко е наред. Всичките й четирима докторанти работеха отговорно, за да наваксат отпускането, докато тя беше в Египет на конференция.

Докато слизаше от таксито след връщането си от лабораторията в медицинския кампус, тя си помисли за Люк. Още със събуждането си се бе сетила за него, но реши да не взема прибързани решения във връзка със снощния инцидент, като например да каже на Шон. Знаеше, че ако го направи, в следващия миг Шон щеше да хване телефона и да се оплаче на архиепископа, че изборът му за емисар е бил повече от лош. Тъй като това щеше да доведе до поредния спор с архиепископа, тя реши да остави събитията да се уталожат в съзнанието й по няколко причини. Първата: до голяма степен обвиняваше себе си за станалото. Радвайки се на компанията на Люк и поддавайки се на собствените си импулси, тя беше прекалила; отишла бе по-далеч, отколкото възнамеряваше. Втората причина: макар всъщност той да я бе нападнал, това бе по-скоро отбранителен акт от негова страна. И най-сетне тя бе убедена, че той ще се извини, след като обмисли случката, макар тази сутрин да бе пропуснал да го направи.

Сана плати на таксито и влезе в сградата. Във външната част на лабораторията завари Джак и Шон да работят над превода на първия свитък. Тази сутрин развиването на свитъците бе завършило. С напредването на превода Шон бе убедил другите, че Симон е ако не първият, то сред първите християнски гностици, като е комбинирал историята на Исус от Назарет с основните гностични идеи, като например идеята за истинската роля на Исус — в много по-голяма степен учител и просветител, отколкото спасител от греха.

— Открихте ли нещо интересно, докато ме нямаше? — попита Сана, докато закачаше палтото си на закачалката.

— Сега ще започнем втория свитък — отвърна Джак. — Надяваме се в него или в третия да се споменава нещо за мощите.

— Късмет! — усмихна се тя. — Отивам в лабораторията да видя какво става с митохондриалната ДНК. В следващите няколко минути може да разполагаме с информация.

— Ще е чудесно — произнесе механично Шон, зает с онова, което вършеше.

Сана влезе в помещението оттатък и бързо се преоблече. Макар анализаторът да бе завършил процесите, не искаше да внася замърсявания в стаята, тъй като можеше да се наложи да пусне някои проби отново в зависимост от находките. Тя взе купчината листи от принтера и потърси тези, които наистина я интересуваха. Бяха общо три. Прегледа ги внимателно, после още веднъж, сякаш се съмняваше, и поклати глава. Не можеше да повярва, но не беше възможно да седне и да започне да сравнява всяка от шестнайсет хиляди четиристотин осемдесет и четирите базови двойки на всичките три страници. Усетила внезапно главата си замаяна, Сана все пак седна. Не се опита да сравнява — в тази работа компютрите бяха добри. Вместо това се помъчи да схване какво означаваха резултатите; опитът й подсказваше, че това, което се е получило, е невъзможно.

Проблемът беше следният и тя провери отново, за да е сигурна: митохондриалната ДНК последователност на пулпата от зъба, който Сана бе извадила от черепа от костницата, съответстваше абсолютно — базова двойка по базова двойка — на тези на съвременна жена, тъй като Сана бе наредила компютърът да провери веднъж вече установената последователност, използвайки чисто новата международна митохондриална библиотека, наречена CODIS 6.0.

Макар намирането на съвпадение в съвременния свят да не беше толкова неестествено, тъй като все пак съществуваха еднояйчни близнаци, проблемът в този случай беше, че жената в костницата беше на повече от две хиляди години! Такова съвпадение беше изключително, но второто беше дори още по-фантастично и направо необяснимо за Сана. Тя го погледна и поклати глава.

— Не може да бъде! Това просто не може да бъде.

Внезапно тя скочи на крака и излезе на бегом от офиса. Шон и Джак се изненадаха от вида й. Тя произнесе задъхано:

— Невъзможното се е случило.

Джак се приближи до нея и взе принтираната страница от ръката й. Нямаше търпение да чуе обяснението.

— Това е митохондриалната ДНК последователност на жената в костницата — каза Сана, потупвайки листа с опакото на ръката си. — Съвършено същата последователност като на съвременна жена от Палестина — продължи тя, подавайки на Джак втората страница. — А тази последователност е митохондриалната последователност на Ева! — Тя подаде последната, трета страница на Джак. От вълнение не можеше да говори.

Джак погледна объркано листовете.

— Какво означава това „последователност на Ева“?

— Става въпрос за последователност, установена от компютър, работил седмици наред, за да определи общата ни прамайка — обясни Сана. — С други думи, това е последователността на първия ни прародител от женски пол, вземайки под внимание всяка човешка пермутация от нормалните шестнайсет хиляди и нещо базови двойки на човешката митохондриалната ДНК последователност.

— Това разбива всички статистики — каза Джак.

— Именно. Ето защо е невъзможно.

— Какво си мърморите там вие двамата? — попита Шон, приближавайки се.

Сана повтори обяснението, но Шон изсумтя презрително.

— Системата сигурно нещо се е объркала — предположи той.

— Не мисля така — възрази Сана. — Направила съм стотици, ако не и хиляди от тези митохондриални последователности. Досега нищо не се е обърквало. Защо ще се обърка точно сега?

— Имаш ли още от пробите от PSR-a? — попита Джак.

— Да — кимна тя.

— Защо не пуснеш още един цикъл?

— Идеята не е лоша.

— Почакай малко — спря я Шон с ръка. — Нека ви попитам нещо, а после ми кажете, че съм луд и ме пратете по дяволите. Става ли?

— Става — отговориха почти едновременно Джак и Сана.

— Хубаво. Има само един начин тази статистически невъзможна ситуация да е могла да се случи… — Той се поколеба, като местеше очи от единия към другия.

— Стига вече! Казвай! — възмути се Сана. Вече нямаше търпение.

— И двамата сме в слух — подкрепи я Джак. — Давай!

— Сигурни ли сте, че сте готови? — продължи да ги измъчва Шон за по-голям ефект.

— Отивам в лабораторията да пусна друга проба. — Сана се дръпна от плота, на който се беше облегнала.

— Чакай! — хвана я Шон за рамото. — Ще ти кажа, обещавам!

— Давам ти пет секунди да започнеш, иначе отивам да си гледам работата. — Сана му се ядоса. Нямаше да му позволи повече да я разиграва. Беше прекалено развълнувана.

— За секунда забравете жената от Палестина. Имаме две идентични проби: на прамайката Ева и на жената от костницата. Какво друго, освен еднаквата митохондриална ДНК ги прави подобни?

Сана погледна Джак, който й отвърна със същия неразбиращ поглед.

— Те не са били съвременнички, ако това намекваш — каза Сана. — Прародителката Ева е проецирана далеч назад, преди стотици хиляди години.

— Не, не — поклати глава Шон. — Приликата им не е такава. Нека го кажа по друг начин. Сигурен съм, благодарение писмото на Сатурний, че мощите в костницата са тези на Мария, майката на Исус от Назарет. Нека допуснем за момент, че е така, което би ги направило изключително свещени за страшно много хора. Следите ли мисълта ми?

— Разбира се — отвърна Сана нетърпеливо.

— Така. Ако имахме тук някакви кости от прародителката Ева, как биха могли да бъдат същите, освен ако нямаха същата митохондриална ДНК последователност?

— Може би щяха да имат и същата нуклеарна ДНК последователност — предположи Джак.

— Може би, но не това исках да чуя. — Гласът на Шон прозвуча раздразнено. — Мислете от теологична гледна точка!

Джак поклати глава, докато гледаше Сана. Тя вдигна рамене.

— Ще трябва да ни кажеш какво искаш да чуеш.

— Теологично те и двете са създадени директно от Бог Отец. Помните ли Католическия празник, който Джеймс ни спомена миналата неделя, че е празнувал? Това беше Празникът на Непорочното зачатие, с който се чества безгрешната Христова майка. Е, добре, Ева също в началото е била безгрешна. Като първата жена, тя не е можела да бъде създадена от никого другиго, освен от самия Господ. Добре, колко рецепти за хора, тъй да се каже, мислите, че е имал Господ? Аз бих казал една, и от гледна точка на митохондриалната ДНК последователност онова, което имаме на лице тук, е точно тя. Той е използвал една и съща рецепта и за Мария, както и за Ева, и интересното е, че са се оказали толкова различни, макар да са близначки.

Известно време никой не се обади. Всеки бе потънал в собствените си мисли, докато накрая Джак не наруши мълчанието.

— Ако случаят е такъв, какъвто казваш, вие двамата научно сте подкрепили по невнимание съществуването на божеството.

Шон и Сана се разсмяха весело, след което се прегърнаха, въпреки защитното облекло, което Сана бе навлякла върху себе си.

— Нашите статии се превръщат в класика още преди да са публикувани — избъбри Шон. След това се отдръпна от Сана. — Трябва да работя! Не съм сигурен, че съм в състояние да чакам да завърша трите свитъка. Никога досега не ми се е случвало три листа хартия да ме развълнуват до такава степен.

— Отивам да пусна още няколко проби, за да съм напълно сигурна в резултатите — обяви Сана.

— А докато вие правите това — изправи се Джак, — аз се насочвам към къщи, за да дам малко почивка на жена ми.

Всъщност, Джак имаше нещо по-особено на ум. Тази сутрин бе телефонирал на педиатъра онколог в „Мемориал“, за да попита дали може да заведе Джей Джей да му проверят нивото на антитела срещу мишия антиген.

— Поздравления! — извика Джак, докато отваряше вратата към коридора. Шон и Сана му помахаха в отговор. — Утре по кое време?

— Да кажем в десет — отвърна му Шон. — Тази вечер може да заформим малко празненство.

— Между другото — извика Джак, — не бих съобщил на Джеймс нищо за митохондриалната ДНК, докато не се потвърди.

— Така ще е най-добре — съгласи се Шон.

Джак тъкмо се канеше да затвори след себе си, когато му хрумна нещо и се върна в офиса при Шон. Видя Сана да се преоблича в средното помещение.

— Забравих за жената от Палестина, чиято ДНК съвпадаше така поразително — каза Джак. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Добър въпрос. — Шон се завъртя в стола си, стана и провря глава в стаята, в която се преобличаше Сана, за да я попита за мнението й.

— Сигурно е пряка родственица по майчина линия на жената в костницата — каза Сана. — Възможно е, тъй като времето за полуразпад на отделна нуклеарна мутация за митохондриална ДНК е две хиляди години. Така предполагам.

— Чу ли това? — обърна се Шон към Джак.

— Да. Интересно е, като си помислиш. Чудя се дали тя има представа, или дали изобщо някой има представа коя е била жената? Което на свой ред ме кара да се питам дали е била християнка, или мюсюлманка.

— Може би някой от нас трябва да се поразтърси — каза Шон, — макар да имам чувството, че колкото по-малко казваме на Сана, толкова по-добре.

— Озадачаваш ме — изгледа го Джак. После тръгна към вратата. Докато вървеше към асансьора, му хрумна още нещо. Един от аспектите на алтернативната медицина, до който дори не се бе докоснал, беше лечението чрез вяра. На няколко пъти в миналото, докато прехвърляше разсеяно телевизионните програми, беше попадал на телевизионни евангелисти, които полагаха ръце върху челата на предполагаеми пациенти и те оздравяваха чудодейно, куците прохождаха. Но ако някоя жена имаше същата ДНК като Майката на Исус от Назарет, запита се Джак, дали пък тя не притежаваше способности на лечител…

Асансьорът стигна първия етаж и Джак излезе. Почти веднага мисълта за лечение чрез религиозна вяра се изпари от съзнанието му, заменена от тревогата за сина му.