Интервенция

Осма глава

12:05 след обяд, понеделник, 1 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

(7:05 вечерта, Кайро, Египет)

Джак изтегли една медицинска статия от Интернет, засягаща вертебралната артериална дисекция, научавайки, че тя е причината за двайсет процента от апоплектичните удари при пациенти, по-млади от четирийсет и пет години, и че се случва три пъти по-често при жени, отколкото при мъже. Докато четеше, си отбеляза, че типичната проява е осципитално8 главоболие. Премина на последната страница. Първият рисков фактор — казваше се — е спинална манипулация, точно както Чет бе предположил.

Като се питаше каква точно манипулация може да е причинила вертебралната артериална дисекция, той продължи проучването. Няколко секунди по-късно беше отсял купища статии. Бързо намери една, която му се стори обещаваща, и кликна върху нея. Установи, че е далеч по-обезпокояваща, отколкото първата, тъй като представляваше систематичен преглед на трийсет и пет актуални случая на удар, причинен от цервикално-гръбначна манипулация, за които се съобщаваше в медицинската литература от 1995 г. до 2001 г. Голямата част включваха мануални терапевти, а повечето от пораженията бяха вертебрални артериални дисекции. Изходите варираха от пълно възстановяване в шест процента от пациентите до различна степен на перманентен неврологичен дефицит или смърт в останалите деветдесет и четири процента. Един от споменатите пациенти, който беше починал, се оказа тримесечно момиченце.

Джак се облегна назад и се загледа в тавана. Какво страдание трябва да е накарало родителите да си мислят, че симптомите на едно бебе биха се облекчили от цервикални манипулации, внезапно и енергично извиване на врата на детето отвъд точката на нормално съпротивление? И какво ли си е въобразявал съответният терапевт, че се е осмелил да направи такова нещо? Джак не беше просто ужасен — беше гневен.

Стигна до онази част на статията, където се споменаваше дисекцията, и прочете, че съществува доказателство, че трийсет и петте обсъждани случая са само малка част от подобни случаи, тъй като не докладването се оказва широко разпространена практика. В подкрепа на това твърдение проучването на лекари специалисти на съвещание на Съвета за апоплектичен удар към Американската кардиологична асоциация съобщаваше за триста и шейсет не докладвани случая на удар след спинални манипулации! Как е възможно, запита се Джак.

Ядосано запрелиства купчината от листове върху бюрото си, докато не откри телефонния номер на приятелката на Киара, която бе препоръчала мануален терапевт. Джак набра номера, после се опита да се успокои, докато изчакваше. Знаеше, че резултатът ще е отрицателен, ако уплаши въпросната приятелка. Когато отсреща вдигнаха, Джак се представи с официалната си титла, опитвайки се да звучи сдържано, доколкото му бе възможно. Тирадата му бе посрещната с мълчание.

— Там ли сте? — поиска да знае Джак. — Вие сте Найчъл Барлоу, нали?

— От моргата ли се обаждате? — попита жената с явно безпокойство.

— Да. Вие ли сте Найчъл Барлоу?

— Да — отвърна тя неохотно, подготвяйки се вероятно да чуе неприятни новини.

— Взех номера ви от госпожа Абелар. Надявам се, че не ви безпокоя.

— Няма нищо — каза тя колебливо. — Във връзка с Киара ли се обаждате?

— Да. Предполагам, че не сте били навън снощи заедно с Киара и приятелите й.

— Не, не бях, само не ми казвайте, че тя… — започна Найчъл, но не успя да довърши изречението.

— За съжаление, Киара почина снощи — каза Джак. — Съжалявам, че съм приносителят на лошата вест.

— Какво стана?

— Получила е удар.

— Удар? — повтори Найчъл невярващо. — Киара беше на моята възраст, двадесет и седем годишна!

— Апоплектичните удари са по-разпространени сред по-възрастните, но се срещат и при деца.

— Не мога да повярвам. Това да не е някаква отвратителна шега?

— Боя се, че не, госпожице Барлоу — отвърна Джак. — Обаждам ви се, защото разследвам смъртта на приятелката ви. Всяка внезапна смърт на човек в привидно добро здраве и без известни причини попада под юрисдикцията на Центъра по патология. Онова, от което имаме нужда, е информация. Знаехте ли, че Киара е страдала от главоболие?

— Така казваше. Но не останах с впечатлението, че е чак толкова лошо. По-скоро досадно, отколкото заплашително.

— Описвала ли ви го е?

— Да, може да се каже. Спомена, че болката била зад очите, по-силна отдясно, отколкото отляво. Каза, че главоболието се появявало, когато е под стрес, а след започването на новата работа била постоянно в стрес.

— Майка й сподели, че сте й предложили да се прегледа при мануален терапевт. — Джак запази гласа си неутрален, за да избегне нотката на обвинение.

— Оплака ми се, че ибупрофенът не помагал, така че й предложих моя лечител.

— Тя вслуша ли се в съвета ви?

— Така прозвуча, но не знам със сигурност. За последен път говорих с нея миналата сряда.

— Как се казва мануалният терапевт?

— Д-р Роналд Нюхауз. Чудесен доктор е.

— Като казвате „доктор“ наясно ли сте, че не е медик?

— Той си е доктор, само дето не може да оперира и да предписва лекарства.

Джак усети как гнева го обзема отново, но го потисна. Нямаше да успее да промени мнението на Найчъл по въпроса, но и не можеше да остави погрешните й представи, без поне да се опита да ги оспори.

— Вашият лечител нарича себе си доктор, но той е мануален лечител, а не доктор по медицина. Бихте ли ми казали къде се намира офисът на д-р Нюхауз?

— На Пето авеню между 64-та и 65-та. Почакайте, ще ви дам телефонния му номер.

След миг Найчъл се върна на линията и му продиктува цифрите.

— От колко време сте му пациентка? — попита я Джак.

— От осем години. Той беше моят спасител. Ходя при него за почти всичко.

— Например?

— За каквото ме боли — синузит, главно. Както и за гастрит. Щях да съм развалина, ако не беше д-р Нюхауз.

— Госпожице Барлоу — започна Джак, после млъкна. Замисли се за миг над това, което искаше да каже. — Любопитно ми е да разбера как вашия мануален терапевт лекува синузита ви.

— Чрез наместване. Обикновено работи върху шийните ми прешлени, но понякога и върху лумбагото. Единият ми хълбок е по-високо от другия и гърбът ми е в отчаяно положение, но определено се оправя. Трябва да видите промените в рентгеновите ми снимки. Удивително е!

— Често ли ви прави рентгенови снимки? — попита Джак, ужасен при мисълта. Радиацията, изискуема за спинална радиология, беше значителна.

— Почти при всяко посещение — гордо отвърна Найчъл, сякаш мислеше, че колкото по-чести са снимките, толкова по-добре. — Той е много, много усърден доктор. Най-добрият от всички, които познавам, наистина!

Джак се сви при мисълта, че някой ще тръгне да лекува синузит, несъмнено причинен от увеличено количество бактерии, с потенциално опасни манипулации на шията и напълно излишно радиационно облъчване! Дори ако апаратът беше дигитален, с времето дозата се натрупваше.

— Благодаря ви за помощта, госпожице Барлоу — каза Джак, правейки усилие да избегне изкушението да опровергае жената. Фактът, че един, както изглежда, интелигентен и образован човек може да поддържа подобно странно мнение в наши дни, за него беше загадка. Но не започна да спори.

Побърза да прекъсне линията. Знаеше, че ако не направи така, сигурно щеше да започне да изнася лекция на Найчъл за това, че е необходимо да понапъне малко мозъка си, когато избира при кого да се лекува. Тя несъмнено използваше лечителя като джипи. Без да оставя слушалката, той започна да набира телефона на д-р Нюхауз. Някъде по средата обаче спря, замисли се, после остави телефона. Все още беше бесен и в това настроение знаеше много добре, че не би могъл да проведе смислен разговор. Идеята, че мъжът наистина вярва, че е способен да излекува синусна инфекция с наместване на прешлени беше ужасна. Този човек сигурно беше шарлатанин.

За да се успокои, Джак се зае да пише имейл до трийсет и петимата патолози в Ню Йорк с въпрос дали са се натъквали на случаи на вертебрална артериална дисекция, и по-специално — на предизвикана от мануална терапия. Тъкмо се канеше да изпрати съобщението, когато реши да разшири питането си до смъртни случаи, включващи всички видове алтернативна медицинска терапия, включително хомеопатия, акупунктура и китайско билколечение.

След това Джак влезе в сайта на „Барнс & Ноубъл“9, за да потърси медицински заглавия по алтернативна медицина; беше удивен от броя им. Четейки анотациите забеляза, че явно има много „за“ и „против“, макар да му се струваше, че различните терапии имат прекалено съмнителна основа. Това само разпали още повече любопитството му, особено в такъв момент, когато конвенционалната медицина вървеше към все по-силно базираща се на доказателства терапия.

Едно заглавие привлече вниманието му: „Измама или лечение“. Той звънна в един от близките клонове на книжарницата и помоли да му отделят един екземпляр. Беше решил да коригира позорното си невежество по въпроса.

Възвърнал обичайното състояние на духа си, Джак взе телефона да се обади на Роналд Нюхауз. И за пореден път се отказа. Внезапно реши, че е по-смислено да направи визита на място, макар да знаеше много добре, че тези посещения се правят от медицинските следователи. Протоколът на Патологическия център изискваше посещенията на място да се извършват от добре обучен екип медицински следователи, а не от патолози, освен ако някакви изключителни обстоятелства не изискваха присъствието на квалифициран съдебен медик. Въпреки че Джак предположи, че нито заместник-шефът, нито шефът биха видели в настоящата ситуация такива „изключителни обстоятелства“, той реши да го направи. Нямаше търпение да види с очите си, докато мануалния лечител обяснява как манипулациите по гръбнака могат да излекуват синузит. Освен това искаше да види изражението му, когато му съобщеше, че е убил Киара Абелар, лекувайки я за обикновено главоболие, причинено от напрежение.

Спомни си последния път, когато бе направил такова посещение на място. Навремето, в началото на кариерата си като патолог, особено когато работеше над някой сложен, свързан със зараза случай, той бе направил много такива посещения и едва не го бяха уволнили. Шефът му, Харолд Бингам беше на косъм да го изхвърли заради неподчинение.

Докато чакаше асансьора, Джак осъзна, че ако Роналд Нюхауз е лекувал Киара с предполагаемите цервикални манипулации, не беше необходимо Джак да пише като причина за смъртта „терапевтично усложнение“ в смъртния акт, нещо, което всички от Бингам до долу биха очаквали. Не бе необходимо дори да пише „нещастен случай“, което беше обозначението за такъв случай, преди да навлезе терминът „терапевтично усложнение“ в средата на деветдесетте. Джак си помисли, че може да напише като причина за смъртта „убийство“, после да върне случая към прокуратурата, както се правеше в повечето типични случаи на престъпление. Каква врява само ще се вдигне, помисли си той, докато се качваше на асансьора. А може би именно такава „политическа бомба“ беше необходима, за да привлече вниманието към опасността от цервикални манипулации?