Интервенция

Тринадесета глава

3:42 след обяд, четвъртък, 2 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

(9:42 вечерта, Рим)

Джак беше напълно отвратен от себе си. За втори път в рамките на два дни беше изгубил контрол. Вчера се бе случило с Роналд Нюхауз — като илюстрация колко зле се справя с болестта на сина си. Мисълта за действията му в офиса по хиропрактика го разстрои, особено след като Лори беше тази, която понасяше тежестта на трагедията, докато той изхвърчаше от къщи всеки ден, за да избягва дори да мисли за това. Днес всъщност бе обвинил четиримесечния си син за липсата си на здрав разум, което бе дори по-лошо от ругатните по адрес на онзи шарлатанин. Усети вина, когато си помисли как ли ще реагира Лори, когато научи, че е казал на Бингам и на Калвин за Джей Джей. Макар да не го бяха обсъждали открито, двамата гледаха на ситуацията като на напълно частен проблем.

Джак още седеше на бюрото си, където се бе върнал след нахокването в офиса на Бингам. Той погледна в кошчето си, препълнено с лабораторни резултати и информация, които бе поискал от съдебномедицинските следователи. Знаеше, че трябва да се заеме с работа, но не можеше да се застави да започне.

Погледна към микроскопа си и купчините с подканящи таблички с микроскопски слайдове, всеки представляващ отделен случай. Не можеше да се занимава с това. Притесняваше се, че може да пропусне нещо важно в състоянието, в което се намираше.

Обхвана главата си с ръце. Подпрял лакти на бюрото, със затворени очи, той се опита да реши дали наистина беше депресиран. Не можеше да позволи това да се случи отново.

— Нещастно мекотело! — процеди той през стиснати зъби, без да вдига глава.

Изричането на такава обида към себе си гласно беше като плесница. Той се изправи, възвърнал духа си. Опирайки се на максимата, че най-добрата защита е нападението, Джак насочи съзнанието си обратно към кръстоносния поход, който бе повел срещу алтернативната медицина.

— Да те вземат мътните, Бингам! — изруга той. Внезапно, вместо да трепери пред Бингам и да се свива от страх, той стана непокорен. Макар че в началото бе мотивиран от желание да се дистанцира от болестта на Джей Джей, сега мислеше за кръстоносния поход като за справедлива и достойна цел сама по себе си, а не просто като за такава, за която да пише в реномирано списание по патология. Вместо това беше честно да информира обществеността за един проблем, на който хората да обърнат сериозно внимание.

Възвърнал мотивацията си, Джак вдигна глава и изтласка стола си от бюрото към компютърния монитор. С няколко кликвания на мишката той прегледа имейлите си, проверявайки дали някой колега е отговорил на молбата му за случаи, в които има замесена алтернативна медицина. Имаше само два: Дик Катценберг от офиса в Куин и Маргарет Хауптман от Стейтън Айлънд. Джак изруга под нос разочаровано.

Като измъкна няколко картончета, той написа върху тях имената и регистрационните имена. След това изпрати нова група имейли до всички патолози, призовавайки ги да последват примера на Дик и Маргарет.

Повъртя се още малко, после взе картончетата и якето си и излезе от кабинета. Искаше да изтегли файловете на двата случая, което означаваше да изтича до отдел „Архиви“ в новата сграда за ДНК на Патологическия на Двайсет и шеста улица.

Той отмина стария, но наскоро ремонтиран болничен комплекс „Белвю“, отделен от Пето авеню от малък парк. Самата сграда представляваше модерен небостъргач, облицован от боядисани в синьо стъклени плочки и бледокафяв полиран варовик, който се издигаше над старата болница. Джак изпита гордост от вида й.

Той пъхна в електронния четец идентификационната си карта и беше пропуснат от въртележката да мине вътре. Отдел „Архиви“ се помещаваше на четвъртия етаж в един безукорно чист офис, от всички страни на който от пода до тавана имаше вертикални шкафове от твърда дървесина. Всеки масивен шкаф се състоеше от осем хоризонтални рафта. В края на всички пътеки имаше преградна стена от същото дърво, която се затваряше и заключваше.

На бюрото в главната канцелария седеше усмихната жена. На табелката на ревера й се четеше името Алида Санчес.

— Какво мога да направя за вас? — попита тя весело. — Изглеждате определено мотивиран.

— Предполагам — призна Джак, отвръщайки на усмивката. Подаде й двете листчета с индексите и я помоли да види картоните.

Алида ги погледна, преди да се изправи.

— Ей сега се връщам.

— Ще почакам — каза Джак. Изгледа я как се отдалечава по посока на Ийст ривър, която се сребрееше отвъд прозорците. Няколко минути по-късно Алида се появи с една папка. Седна зад бюрото си и я подаде на Джак.

— Ето първата, за да можете да започнете.

Джак отвори картона и прелисти рапортите на медицинските следователи, бележките от аутопсията, рапорта след нея, формулярите за телефонното известие за смърт и работния лист по случая, докато стигна до смъртния акт. Измъквайки бланката от останалите, той забеляза, че случаят е като този на Киара Абелар, вертебрална артериална дисекция. На следващия пасаж на бланката, след фразата „дължаща се или като последица от“ беше написано „цервикална манипулация от мануален терапевт“.

— Идеално — промърмори Джак на себе си.

— Ето и втората папка — каза Алида, връщайки се от по-отдалечен шкаф.

Джак побърза да я отвори и извади смъртния акт. Погледна изречението „непосредствена причина за смърт“ и се изненада, че той включва „меланома“. Спусна поглед надолу и прочете, че смъртта е последица от рак, метастазирал до черния дроб и мозъка. Объркан и учуден защо Маргарет ще изпраща такъв случай, той стигна до втора част от причините за смърт. Тук се виждаше изречението „други важни причини, спомогнали за смъртта“, където Маргарет беше написала, че пациентът е бил посъветван да използва само хомеопатия в продължение на шест месеца.

— Боже мили! — въздъхна той.

— Да не би нещо да не е наред, докторе? — попита Алида.

Джак вдигна поглед от смъртния акт, после размаха листа във въздуха:

— Този случай ми отвори очите за друга негативна страна на алтернативната медицина, за каквато не бях помислял.

— Така ли? — вдигна вежди жената. В работата си тя не бе свикнала да води разговори с патолозите, особено след като отдел „Архиви“ се беше преместил в новата сграда.

— Винаги съм смятал, че алтернативната медицина, както хомеопатията, е поне безопасна, но не е така.

— Какво всъщност е хомеопатия? — попита Алида.

— Вид алтернативна медицина, основан върху напълно ненаучната идея, че „подобното лекува подобно“. С други думи, ако едно растение причинява гадене, когато бъде изядено, същото растение може да лекува гадене, когато се приема в силно разредено количество; говоря за силно разреждане, такова, в което може да има само една-две молекули от активната съставка.

— Звучи доста странно — присви очи Алида.

— На мен ли го казвате — засмя се Джак. — Но, както казах, мислех си, че е безопасна, докато не ми дадохте тази папка. — Той отново размаха смъртния акт в ръката си. — Този случай показва, че хората могат да вярват в алтернативно медицински терапии като хомеопатия до такава степен, че да се откажат от конвенционална медицина и да подложат живота си на риск.

— Това е ужасно — произнесе Алида.

— Съгласен съм. Така че, благодаря ви за помощта.

— Пак заповядайте. Има ли нещо друго, което мога да направя за вас?

— Говореше се за цифровизиране на картоните на Патологическия. Започна ли?

— Съвсем определено.

— Докъде стигнахте?

— Не сме много напреднали. Изисква се време, а сме само трима.

— До коя година назад се връщате?

— Не сме приключили още и една.

Джак завъртя очи разочаровано.

— Процесът е много трудоемък.

— Как мога да претърся всички картони на Патологическия за смърт, свързана с алтернативна медицина, както тези два случая, които ми дадохте?

— Боя се, че трябва да се направи картон по картон, което буквално ще отнеме години, в зависимост от това на колко души се възложи работата.

— И това е единственият начин? — попита Джак.

— Единственият, докато картоните не се цифровизират. А дори и тогава би трябвало да намерите онези, в които съдебномедицинските следователи са включили думите алтернативна медицина в карето „причина за смъртта“.

— Или пък хиропрактика, хомеопатия и т.н. и т.н. — добави Джак. — За какъвто вид алтернативна медицина става дума.

— Точно така, но все пак не си представям, че чак толкова много съдебномедицински следователи са вписали такова нещо. Единственото място, където това може да изникне, ако не е било включено в смъртния акт, би било в рапорта на патолозите в графата „други забележки“. Дори и тогава е малко вероятно, тъй като от личен опит знам, че патолозите рядко пишат нещо в тази графа.

— По дяволите! — възкликна Джак. После, осъзнавайки какво е казал, се извини. — Толкова отчаяно се нуждая от тази информация — каза той. — Исках да знам колко смъртни случая са били обработени в Патологическия център през последните трийсет години, в които по някакъв начин е замесена алтернативна медицина. Това е от вида статистика, която би привлякла вниманието на хората.

— Съжалявам — сви рамене Алида.