Изнудването

15

Встъпителните лекции се проточиха до четвъртък и скоро станаха скучни като повечето съдебни документи, с които предстоеше да се запознаят новите адвокати. В петък най-после бе повдигнат въпросът, старателно избягван цяла седмица — разпределението на пространството в офиса. Недвижимото имущество. Никой не се съмняваше, че работните места ще бъдат малки, скромно обзаведени и скрити от хорските погледи. Оставаше им само да разберат колко мизерни ще се окажат в действителност.

Отдел „Съдебни процеси“ се намираше на етаж 32, 33 и 34. Бюрата бяха разположени във вътрешността на сградата, далеч от прозорците. На подвижните стени между тях висяха табелки с имената на новите служители. Кайл отиде до работното си място на трийсет и третия етаж. Бюрото му бе разделено от останалите посредством прегради, които щяха да му осигурят известно уединение, докато разговаряше по телефона или ползваше лаптопа си. Кайл оставаше скрит от всички. Но Тейбър отдясно и д-р Дейл Армстронг отляво лесно можеха да го видят, ако бутнеха столовете си половин метър назад.

Бюрото предоставяше достатъчно пространство за лаптоп, бележник и служебен телефон, но нищо повече. Няколко полици допълваха интериора. Кайл забеляза, че има точно толкова място, колкото да разпъне спален чувал. В петък следобед вече му бе омръзнало от фирмата.

Доктор Дейл беше гениална математичка. Тя бе преподавала в колеж, преди да реши да стане адвокат. Беше на трийсет, необвързана, привлекателна, но и твърде дистанцирана. Другите в стаята бяха натегачът Тейбър от Харвард и Тим Рейнълдс, възпитаник на Пен Юнивърсити. Тим се заглеждаше по Дейл още от сряда, но тя упорито го пренебрегваше. Най-строгият от фирмените принципи, които им натякваха вече цяла седмица, беше абсолютната забрана на интимни отношения между колеги. Ако двама служители имаха любовна връзка, единият трябваше да напусне. По-неангажиращите отношения също водеха до наказание, въпреки че в правилника не се споменаваше точният му характер. До тях вече беше достигнал пикантният слух за връзката на неомъжена адвокатка с женен съдружник. Тя изхвърчала от фирмата, а той бил преместен в офиса в Хонконг.

Към четиримата новаци бе зачислена секретарката Сандра. Работеше във фирмата от осемнайсет дълги и напрегнати години. По някое време се бе издигнала до висшата лига като асистент на старши съдружник, но стресът се бе оказал непоносим и тя постепенно бе понижена. В момента работеше в младежката лига и бе принудена да обгрижва хлапаци, завършили само преди четири месеца.

Първата седмица приключи. Кайл не бе изработил нито час, но нещата щяха да се променят в понеделник. Той спря едно такси и се отправи към хотел „Мърсър“ в Сохо. Колата се движеше бавно заради оживения трафик и Кайл отвори куфарчето си. Извади отвътре пощенски плик, изпратен от брокерска фирма в Питсбърг. Джоуи бе написал на малка бележка: „Изпращам ти доклада. Не съм сигурен какво означава. Очаквам отговор.“

Кайл се съмняваше, че Бени ще успее да проследи ежедневния поток кореспонденция в „Скъли и Пършинг“. Всички хиляда и петстотин адвокати произвеждаха тонове документи, тъй като работата им го изискваше. Стаята, където се разпределяха писмата, изглеждаше по-голяма от пощенската станция на малко градче. Двамата с Джоуи решиха да си пишат по пощата или да ползват бързи куриерски услуги.

Докладът бе изготвен от частна детективска фирма в Питсбърг. Съдържаше осем страници и струваше две хиляди долара. Обектът на разследването беше 23-годишната Елейн Кийнан, която живееше със своя приятелка в Скрантън, щата Пенсилвания. Първите две страници предоставяха информация за нейното семейство, образование и професионален опит. Бе учила в „Дюкейн“ в продължение на година. Рождената й дата недвусмислено показваше, че е била непълнолетна по време на инцидента. След „Дюкейн“ бе продължила в Иъри и Скрантън, но тепърва й предстоеше дипломиране. През миналия летен семестър бе изкарала няколко курса в университета в Скрантън. Фигурираше като член на Демократическата партия, а на задната броня на личния й нисан, модел 2004 г., се виждаха две лепенки от последната предизборна кампания. Колата се водеше на нейно име. Според регистрите Елейн не притежаваше недвижими имоти, оръжия или сметки в чужди банки. Имаше два ареста за употреба на алкохол на непълнолетна възраст, но съдът бързо бе приключил със случаите. След второто провинение я бяха изпратили на специална терапия. Елейн ползваше услугите на местната адвокатка Мишлен Чиз, позната на всички като Майк. Интересен факт, тъй като Елейн работеше почасово в кантората „Мишлен Чиз и съдружници“. Майк Чиз имаше репутацията на безскрупулна адвокатка по бракоразводни дела, която винаги се застъпваше за жените и бе готова да кастрира неверните им съпрузи.

От две години Елейн бе назначена на пълен работен ден в кметството на Скрантън като асистент на директора в отдел „Паркове и озеленяване“. Заплатата й възлизаше на 24 000 долара годишно. Преди това бе заемала различни временни длъжности.

В момента живееше с 28-годишна жена, която работеше в болница и учеше в местен колеж. Беше неомъжена и нямаше криминално досие.

Детективите бяха наблюдавали Елейн в продължение на трийсет и шест часа. Първия ден, след работа, тя се срещнала със съквартирантката си пред някакъв бар, посещаван от алтернативна публика. Двете приятелки се хванали за ръце и влезли в заведението. Вътре се присъединили към още три жени. Елейн си поръчала диетична сода и пушила тънки кафяви цигари. Жените се държали прекалено интимно помежду си и нещата станали повече от очевидни.

В Скрантън имаше женски приют, наречен „Убежището“. Беше известен като център за закрила на жени, жертви на домашно и сексуално насилие. Представляваше частно финансирана благотворителна организация, където работеха само доброволци. Много от тях твърдяха, че са се сблъсквали със същите проблеми.

Елейн Кийнан фигурираше като „терапевт“ в месечния бюлетин на „Убежище“. Служителка от детективската фирма се обадила в дома й от телефонна кабина в Скрантън и се оплакала, че е била изнасилена. Искала да поговори с някого, но се страхувала да отиде в полицията. Човек от „Убежище“ я посъветвал да се свърже с Елейн. Жените разговаряли в продължение на трийсет минути. Елейн признала, че също е жертва на изнасилване, а виновниците така и не получили наказание. Предложила да й помогне и двете се уговорили да се видят в приюта на следващия ден. Разговорът бил записан и, разбира се, срещата не се състояла.

— Все още се възприема като жертва — промърмори Кайл на задната седалка на таксито.

Кайл бе правил секс с Елейн около месец преди предполагаемото изнасилване. Беше заспал дълбоко, когато Елейн се промъкна гола под чаршафите. Тя бързо получи онова, което търсеше.

Таксито спря пред „Мърсър“. Кайл прибра доклада във вътрешния джоб на куфарчето, плати на шофьора и влезе в хотела. Бени вече го чакаше в една стая на четвъртия етаж. Изглеждаше тъй, сякаш е прекарал там часове. Не си размениха обичайните любезности.

— Как мина първата седмица? — попита Бени.

— Страхотно. Засипаха ни с доста информация. Зачислиха ме към „Съдебни процеси“ — отвърна Кайл, все едно имаше с какво да се гордее.

— Чудесни новини. Браво. Нещо по случая „Трайлон“?

— Не, не ни допуснаха до истинско дело. Започваме в понеделник. Тази седмица само ни въведоха в работата.

— Разбирам. Дадоха ли ти лаптоп? — попита Бени.

— Да.

— Какъв?

— Сигурен съм, че вече знаеш.

— Не, не знам. Технологиите се променят непрекъснато. Трябва да го видя.

— Не е с мен.

— Донеси го следващия път.

— Ще си помисля.

— Получи ли телефон? Блекбъри?

— Нещо подобно.

— Покажи ми го.

— Не го нося.

— Но фирмата изисква да е в теб непрекъснато, нали?

— Така е.

— Тогава защо не го взе?

— Знаех си, че ще поискаш да го разгледаш. Поради същата причина оставих и лаптопа. Ще ти ги покажа, когато се почувствам готов. В момента не са ти от полза. Искаш да ги видиш само за да ме държиш изкъсо, нали, Бени? Веднага щом ти дам нещо, ще съм нарушил закона и етичния кодекс. Така се превръщам в твоя собственост. Не съм глупав, Бени. Ще напредваме с малки крачки.

— Споразумяхме се преди няколко месеца, Кайл. Нима си забравил? Вече се съгласи да нарушиш закона и да правиш всичко, което поискам. Ще ми предоставяш необходимата информация. Ако ми трябва нещо от фирмата, ти ще ми го осигуриш. А сега се нуждая от телефона и лаптопа.

— Не. Още няма да ти ги дам.

Бени отиде до прозореца. След дълго мълчание заяви:

— Знаеш ли, че Бакстър Тейт е постъпил в клиника?

— Да.

— От доста време е там.

— И аз така чух. Може би ще се оправи и ще заживее нормално.

Бени се обърна и се приближи до Кайл.

— Май се налага да ти напомня кой командва тук, Кайл. Ако не следваш заповедите ми, ще си изпатиш. В момента сериозно обмислям идеята да кача в интернет първата половина от записа. Ще се погрижа той да достигне до подходящите хора. Доста ще се позабавляват.

Кайл сви рамене.

— На филма се виждат само няколко пияни хлапета.

— Изглежда безобидно, наистина. Но държиш ли целият свят да го види, Кайл? Какво ще си помислят новите ти колеги в „Скъли и Пършинг“?

— Че съм се напил до козирката като най-обикновено колежанче. Като повечето от тях на млади години.

— Не съм убеден. — Бени взе една тънка папка от шкафа и извади отвътре някаква снимка. — Познаваш ли този мъж? — попита той и я подаде на Кайл.

Той разгледа снимката и поклати глава. Не го познаваше. Бял мъж на около трийсет години, със сако и вратовръзка.

— Казва се Гавин Мийд и работи от четири години в отдел „Съдебни процеси“ в „Скъли и Пършинг“. Един от трийсетте адвокати, зачислени към делото „Трайлон срещу Бартин“. Ако нещата се развиваха нормално, щеше да се запознаеш с него след няколко седмици, но мистър Мийд съвсем скоро ще изхвърчи от фирмата.

Кайл се втренчи в красивото лице на Гавин Мийд и се зачуди какъв ли грях е извършил.

— Изглежда, Гавин също има малка тайна от миналото — каза Бени, опиянен от ролята си на екзекутор. — И той е обичал да се отнася грубо с жените. Но не става дума за изнасилване.

— Много добре знаеш, че не съм изнасилил никого.

— Може би.

— Друг запис ли ще ми покажеш, Бени? Отново ли си се ровил в мръсотията, за да издириш поредната си жертва?

— Не, този път няма запис, а само писмени показания. Мистър Мийд не изнасилва жени, а ги пребива. Преди десет години в колежа имал приятелка, която често ходела насинена. Една нощ той я закарал в болница. Когато лекарите повикали полиция, нещата се изяснили. Ченгетата арестували мистър Мийд и срещу него били повдигнати обвинения. Въпросът бил уреден с парично споразумение, а момичето се отказало от съдебен процес. Така случаят приключил. Мийд се отървал, но вече имал криминално досие. Той обаче решил да скрие тази подробност, когато кандидатствал право в университета в Мичиган, както и на интервюто в „Скъли и Пършинг“. Щом шефовете му разберат, ще го уволнят веднага.

— Много се радвам за теб, Бени. Знам колко обичаш подобни истории. Давай. Унищожи го.

— Всеки човек има тайни, Кайл. Мога да съсипя, когото поискам.

— Страшен си.

Кайл затръшна вратата и напусна хотела.

В събота на обяд от сградата на „Скъли и Пършинг“ потеглиха три автобуса. В тях бяха всички сто и трима новопостъпили адвокати. Вътре се предлагаха напитки и леки закуски. Алкохолът се консумираше бързо и в големи количества. Три часа по-късно пристигнаха в яхтения клуб в Хамптън. Първото парти се състоя под огромна тента до плажа Монток. Вечерята бе сервирана на открито в хотелския комплекс. Второто и последно парти се проведе във вилата на един от наследниците на рода Скъли. До басейна свиреше реге група.

„Почивката“ бе организирана, за да разтопи леда и да предразположи новодошлите във фирмата. Много от съдружниците присъстваха на партито и се напиха наравно с младши адвокатите. Нощта продължи дълго и на другата сутринта не всички бяха в добра кондиция. След късна закуска и солидни количества кафе присъстващите се събраха в един малък салон, за да чуят поучителните истории на по-възрастните адвокати. Няколко пенсионирани съдружници, същински легенди във фирмата, разказаха стари случки, придружени с шеги и ценни съвети. После всеки можеше да зададе въпроси.

След ветераните думата взеха няколко съдружници с доста разнороден произход — чернокож мъж, бяла жена, латиноамериканец и кореец. Говориха за политиката на толерантност, равноправието между служителите и т.н.

По-късно през деня адвокатите ядоха раци и стриди на един частен плаж, след което се качиха обратно на автобусите за Манхатън. Пристигнаха по тъмно и уморените младежи се прибраха вкъщи за кратък сън.

Съвсем скоро те щяха да преосмислят представата си за умора.