Изнудването

5

След като така внезапно се освободи от непосилния товар и си възвърна почти нормалния ритъм на дишане, Кайл погледна своя часовник. Минаваше полунощ. Той се обърна към Райт или както там му беше името. Искаше му се да се усмихне, дори да прегърне мъжа срещу себе си за това, че не е ченге от Питсбърг и не му е връчил обвинение. Нямаше да има арест, разследване и унижения. Кайл бе обзет от внезапна еуфория. Същевременно обаче копнееше да се хвърли върху масата и да фрасне с всичка сила Райт в лицето, да го стовари на пода ида го удря, докато спре да мърда.

И двете идеи му се сториха неподходящи. Райт беше атлетичен и навярно добре трениран. Определено знаеше как да се защити. А и със сигурност не изглеждаше като човек, когото искаш да прегърнеш. Кайл се облегна на стола, вдигна десния си крак върху левия и се отпусна за пръв път от няколко часа.

— Как се казваш в действителност? — попита той.

Райт бе извадил нов бележник за следващия рунд с въпроси. Вписа датата в левия горен ъгъл.

— Не смятам да си губя времето с глупости, Кайл.

— Но защо? И името си ли не можеш да ми кажеш?

— Нека се задоволим с Бени Райт. И бездруго не е от значение, защото никога няма да узнаеш истинското ми име.

— Впечатлен съм. Случаят е обвит в мистерия. Много сте добри. Успяхте да ме заблудите за около четири часа. В гърлото ми се образува буца с големината на тиква. Вече си мислех как ще намеря някой подходящ мост, откъдето да се хвърля. Мразя ви от дъното на душата си. Никога не го забравяй.

— Ако най-сетне млъкнеш, ще преминем към същественото.

— Може ли да си тръгна?

— Разбира се.

— И никой няма да ме спре? Край на фалшивите значки и псевдоагентите?

— Точно така. Тръгвай. Вече си свободен човек.

— О, благодаря.

Измина цяла минута в пълно мълчание. Райт не откъсваше малките си свирепи очички от лицето на Кайл, който тъй и не успяваше да отвърне на погледа му, колкото и да се опитваше. Кракът му трепереше, очите му шареха наоколо, а пръстите му потропваха нервно по масата. Прехвърли наум хиляди сценарии, но дори за миг не помисли да излезе от стаята.

— Нека поговорим за бъдещето ти, Кайл — каза накрая Райт.

— Добре. След като се разбра, че не съм арестуван, то наистина изглежда по-светло.

— Да обсъдим работата, която смяташ да приемеш във фирма „Пийдмонт“. Защо си готов да жертваш няколко години в опити да спасиш света?

— Не приемам нещата по този начин. Във Вирджиния има много имигранти, повечето от които нелегални. Подложени са на какви ли не изпитания. Живеят в кашони на улицата, ядат ориз два пъти на ден, работят за два долара на час, често не им плащат за тежък физически труд и така нататък. Мисля, че се нуждаят от помощ.

— Но защо?

— Става дума за правна помощ в полза на обществото. Очевидно не схващаш. Адвокатите работят, за да помагат на други хора. В университета все още ни учат на тези неща. А някои от нас вярват в тях.

Райт не изглеждаше впечатлен.

— Да преминем към „Скъли и Пършинг“.

— Какво искаш да знаеш? Сигурен съм, че вече си направил необходимите проучвания.

— Предложили са ти работа, нали?

— Правилно.

— Кога се очаква да започнеш?

— На втори септември. Ще получа право да практикувам през юли, така че ще бъда на линия от септември.

— Като младши адвокат ли?

— Не, направо като съдружник. А може да се пробвам като секретар или офис асистент. Стига, Бени. Познаваш установеният ред.

— Не се пали, Кайл. Предстои ни дълъг разговор.

— Разбирам. И ще е най-добре да си сътрудничим още отсега и да бъдем приятели, защото се стремим към една и съща цел. Нали, Бени? Като двама стари познати. Накъде биеш, по дяволите?

— Към „Скъли и Пършинг“.

— А ако не искам да работя за тях?

— Нямаш голям избор.

Кайл се облегна на лакти и потърка очите си. Сгъваемата маса беше тясна и лицата им се намираха само на половин метър едно от друго.

— Отказа ли им? — попита Райт.

— Вероятно вече знаеш отговора. Предполагам, че от известно време подслушваш телефонните им разговори.

— Не всички.

— Приличаш ми на гангстер.

— Гангстерите щяха да ти строшат краката, Кайл. Твърде умни сме, за да действаме по този начин.

— Не, не съм отказал на „Скъли и Пършинг“. Разясних им, че обмислям сериозно възможността да работя в полза на обществото за няколко години. Дори ми предложиха да отложат назначаването. Отпуснаха ми допълнително време за размисъл, но скоро трябва да взема решение.

— Значи още те искат.

— Да.

— И ти предлагат стартова заплата от двеста хиляди долара?

— Нещо такова. Запознат си с цифрите.

— Една от най-големите и най-престижни фирми в света.

— Най-голямата. Или поне така твърдят.

— Огромна компания, важни клиенти, богати съдружници с ценни контакти. Стига, Кайл. Повечето студенти биха дали всичко за подобно предложение. Защо не приемеш?

Кайл скочи от стола, отиде до вратата и се върна. Изгледа настоятелно Райт и заяви:

— Нека да уточним. Искаш да приема работа в „Скъли и Пършинг“ по причини, които със сигурност не са в мой интерес. Ако откажа, ще ме изнудиш с видеозаписа и обвиненията в изнасилване. Прав ли съм? Натам ли биеш, Бени?

— В общи линии. „Изнудване“ е ужасно грозна дума.

— Не желая да обидя никого, Бени. Знам, че си страшно чувствителен. Но действително си е изнудване. Същински рекет. Няма значение как ще го назовеш. Поведението ти е престъпно, Бени. И наистина си гангстер.

— Престани да ме наричаш така!

— Мога да отида в полицията още утре и да те издам. Използване на фалшива самоличност, опит за изнудване.

— Няма да го направиш.

— Напротив.

Райт се надигна бавно и посегна към Кайл, сякаш се канеше да стовари тежкия си юмрук в лицето му. Но в следващия миг размаха пръст и заяви строго:

— Ти си просто един хлапак, който се перчи със знанията си по право. Щом искаш да ме издадеш на ченгетата, направи го. Развий спокойно заучените си теории за доброто и злото. Но знаеш ли какво ще последва, Кайл? Нека ти обясня. Няма да ме видиш повече. Федералните агенти в коридора вече изчезнаха, без да оставят и следа. Изпариха се. Завинаги. А не след дълго ще се срещна с адвокатката на Елейн Кийнан, ще й покажа записа и ще обсъдим финансовото състояние на Бакстър Тейт. После ще й дам всички актуални адреси, телефонни номера и имейли на твоя милост, Алън Строк и Джоуи Бернардо. Ще я накарам да си поговори с прокурора в Питсбърг и преди да се усетиш, положението ще е излязло извън контрол. Може би ще повдигнат обвинение, може би не. Но бъди сигурен в едно — аз ще те унищожа.

— Къде е Елейн? Да не си я скрил в някой бункер?

— Няма значение. Имаме основание да вярваме, че тя си спомня твърде добре изнасилването в твоя апартамент.

— Я стига.

— Тя е бомба с часовников механизъм, Кайл. А записът определено ще я задейства. Остават ти още седем години да се страхуваш от нея. — Райт зае отново място и вписа нещо в бележника си. Кайл седна на ръба на леглото, с лице към огледалото.

— Ситуацията може да стане доста неприятна — продължи Райт. — Помисли само, Кайл. Най-обещаващият студент в Юридическия факултет на Йейл е задържан по обвинение в изнасилване. Феминистките организации ще искат да кастрират и четирима ви. Записът случайно попада в интернет. Следва брутален процес. Евентуални присъди. Затвор. С кариерата ти е свършено.

— Млъкни!

— Няма. Ако си мислиш, че се страхувам от жалките ти заплахи, мога да те уверя, че грешиш. Да поговорим по същество. Ние скриваме видеозаписа, така че никой да не успее да го намери. Как ти звучи, Кайл?

В този миг предложението му прозвуча дяволски добре. Кайл се почеса по наболата брада и отвърна:

— Какво искаш?

— Да приемеш позицията в „Скъли и Пършинг“.

— Защо?

— Ето че сме на прав път, Кайл. Вече можем да засегнем основния въпрос. Мислех, че никога няма да попиташ защо.

— Защо? Защо? Защо?

— Нуждая се от информация.

— Страхотно. Това наистина обяснява всичко. Много ти благодаря.

— Прояви малко търпение, Кайл. Ще те запозная със случая. Съществуват две гигантски корпорации, които се съревновават помежду си. Те са безмилостни конкуренти, разполагат с милиарди долари и наистина се мразят. И двете са преживели доста неприятни дела — огромни публични спектакли без ясен победител или губещ. Затова през годините се опитваха да избягват съдебната зала. Досега. В момента се канят да разрешат спора помежду си чрез най-зрелищния процес в историята. Искът ще бъде заведен след няколко седмици във федерален съд в Ню Йорк. Залогът е изключително висок — около 800 милиарда долара. Губещата страна може изобщо да не оцелее. Ужасно неприятен процес, но същинска златна мина за адвокатите. Всяка от компаниите ползва услугите на престижна адвокатска фирма от Уолстрийт. И знаеш ли какво? Двете правни кантори също изпитват силна ненавист една към друга.

— Нямам търпение да се забъркам.

— Точно това ти предстои. Едната фирма е „Скъли и Пършинг“, а другата е „Ейджий, Поу и Епс“.

— Известна още като ЕПЕ.

— Да.

— Ходих на интервю при тях.

— Предложиха ли ти работа?

— Нали знаеш всичко.

— Само необходимото.

— Фирмата не ми хареса.

— Чудесно! И бездруго ще трябва да ги намразиш.

Кайл отиде в банята и пусна крана на студената вода.

Наплиска лицето и шията си, след което се втренчи в огледалото. Не се предавай на умората, каза си той. Не обръщай внимание на изтощението и страха. Постарай се да предвидиш какво ще се случи. Опитай се да го изненадаш и да объркаш потока на мисълта му. Така ще го изкараш от равновесие.

Той седна на стола срещу Райт.

— Как се сдоби със записа? — попита Кайл.

— Кайл, Кайл. Каква загуба на време!

— Ако записът се използва в съда, собственикът на мобилния телефон ще трябва да свидетелства. Няма да успееш да скриеш самоличността му. Той знае ли за това? Обясни ли му как стоят нещата? Момчето е членувало в моето братство. Обзалагам се, че ще откаже да свидетелства по време на процеса.

— Процес? Готов си да поемеш този риск? Един процес крие опасността от присъда, която би довела до затвор. А затворът е доста гадно място за сладки бели момчета, осъдени за изнасилване.

— Тя няма да повдигне обвинения.

— Не бъди толкова убеден. Елейн се нуждае от пари. Ако й се удаде шанс да разори мистър Тейт и да измъкне известна сума от теб и другите, със сигурност ще го направи. Повярвай ми.

— Не бих ти поверил и мръсните си дрехи.

— Стига обиди. Ако продължаваш, ще се свържем с нейната адвокатка и ще я посъветваме какво да направи. Но не е задължително. Довечера може просто да качим цензурирана версия на записа в интернет. Ще изрежем сцените с изнасилването и ще оставим само кадрите с купона. После ще го пуснем по имейла до твоите приятели, роднини и потенциални работодатели. Целият свят ще разбере, Кайл. Ще видим как го възприемат. После ще го редактираме повторно, ще добавим малко от сцената с изнасилването и ще го изпратим пак. Щом Елейн го гледа, твоята снимка ще се появи във всички вестници.

Ченето на Кайл увисна и раменете му се отпуснаха. Не успя да измисли бърз отговор. Изведнъж се ужаси, че може и да го гръмнат. Мистър Райт — този безскрупулен главорез, работеше за тайна групировка с безкрайни ресурси, която нямаше да се спре пред нищо. Щяха да го съсипят. Можеха дори да го убият.

Райт сякаш прочете мислите му. Приведе се напред и заяви:

— Кайл, ние не сме скаутска организация. Уморих се от твоите игрички. Не съм дошъл тук, за да преговарям. Задачата ми е да давам заповеди. Ако не ги следваш, ще се обадя в офиса и ще наредя на моите приятелчета да те унищожат.

— Мразя те.

— Така да бъде. Просто си върша работата.

— Доста жалка работа.

— Да поговорим за новото ти назначение.

— Не следвах право, за да стана шпионин.

— Нека не го наричаме „шпионаж“, Кайл.

— Тогава измисли друго име, Бени.

— „Предаване на информация“.

— Глупости. Това си е чист шпионаж.

— Изобщо не ми пука как ще го назовеш.

— Каква информация?

— Щом бъде даден ход на делото, ще се появят безброй документи. Може би милиони, кой знае? Множество документи и тайни. Очакваме всяка от двете адвокатски фирми да зачисли по петдесет юристи към делото. Вероятно по десет съдружници, останалите ще са обикновени адвокати. Ти ще работиш в отдел „Съдебни процеси“ в „Скъли и Пършинг“, така ще имаш достъп до всички материали.

— Мерките за сигурност в подобни фирми са изключително строги.

— Наясно сме с това. Но нашите специалисти са подобри от техните. Ние диктуваме правилата, Кайл.

— Не се и съмнявам. Може ли да попитам за какво се карат двете големи компании?

— За секретни технологии.

— Страхотно. Благодаря. Имат ли си имена?

— И двете са в класацията на списание „Форчън“. Скоро ще ти дам повече информация.

— Значи ще бъдеш част от живота ми за известно време?

— Аз съм твоят официален резидент. Ще прекарваме доста часове заедно.

— В такъв случай напускам. Ако искаш, застреляй ме. Отказвам да шпионирам и да крада. В мига, когато изнеса от „Скъли и Пършинг“ документ или диск, който не би трябвало да притежавам, и го дам на теб или друг човек, ще наруша не само закона, но и етичния кодекс. Ще ми отнемат адвокатските права и ще ме осъдят.

— Само ако те хванат.

— Ще ме хванат.