Изнудването

36

Частният самолет „Чесна 182“ беше собственост на един пенсиониран лекар, който летеше само през деня, и то в ясно време. Той познаваше Джон Макавой от четирийсет години и го бе возил няколко пъти из щата по служебни въпроси. Пътуванията им бяха както полезни, така и приятни. Самият Джон понякога поемаше управлението на самолета и се наслаждаваше на моментната си роля на пилот. Двамата винаги спореха за парите. Джон настояваше да плати на приятеля си повече от самите разходи за гориво, но лекарят не искаше и да чуе, защото летенето беше негово хоби. Щом се споразумяха за сумата от 250 долара, те се срещнаха на летището в Йорк рано сутринта във вторник и излетяха при идеални метеорологични условия. Седемдесет и една минути по-късно кацнаха в Скрантън. Джон взе кола под наем, а докторът продължи със самолета към Уилямспорт, за да посети сина си.

Адвокатската кантора на Мишлен Чиз се намираше на втория етаж в стара сграда на Спрус Стрийт в центъра на Скрантън. Джон пристигна точно в девет и бе посрещнат хладно от секретарката. До момента не бе виждал или чувал за мис Чиз, което едва ли бе учудващо при наличието на шейсет хиляди адвокати в щата. Негов познат колега от Скрантън му бе разказал, че в кантората й работят само жени — няколко адвокатки, асистентки и обичайният асортимент от секретарки и друг помощен персонал. В екипа не се допускаха мъже.

Мис Чиз беше специалист по бракоразводни дела, родителски права, сексуално насилие и полова дискриминация на работното място. Винаги защитаваше жени и офисът й кипеше от оживление. Имаше отлична репутация. Мишлен беше добра юристка, умееше да води преговори и не се страхуваше от съдебната зала. Колегата на Джон го бе информирал, че тя не изглежда никак зле.

И той определено се оказа прав. Мис Чиз седеше в кабинета си, когато Джон влезе и я поздрави. Носеше черна кожена пола, тесен лилав пуловер и черно-лилави обувки на висок ток, които биха уплашили повечето проститутки. Беше на около четирийсет и пет години и според източника на Джон имаше поне два развода зад гърба си. Носеше твърде много бижута и грим за вкуса на Джон, но той не бе дошъл на конкурс за красота.

Самият Джон бе облечен в скучен сив костюм и червена вратовръзка, които не биеха на очи.

Двамата седнаха на малка масичка в съседната стая и мис Чиз помоли секретарката да направи кафе. Двамата започнаха да се надцакват с имена на познати адвокати от Филаделфия до Иъри. След като им сервираха кафето и останаха насаме, мис Чиз заяви:

— Да караме по същество.

— Страхотна идея — отвърна мистър Макавой. — Можеш да ме наричаш Джон.

— Чудесно. А аз съм Майк. Не знам дали това е подходящото съкращение от Мишлен, но отдавна ми викат така.

— Значи Майк. — До момента тя излъчваше чар и добронамереност, но Джон знаеше, че зад фасадата се крие коравосърдечен боец. — Искаш ли да започнеш първа? — попита я той.

— Не. Ти се свърза с мен и дойде дотук. Очевидно искаш нещо, така че давай.

— Добре. Мой клиент е собственият ми син, което едва ли е признак за професионализъм, но не мога да променя ситуацията. Може би знаеш, че той работи за адвокатска фирма в Ню Йорк. Завърши „Дюкейн“, а след това учи право в Йейл. Сигурен съм, че си запозната с така нареченото изнасилване.

— Разбира се. Елейн работи при мен и сме доста близки. Тя също иска да следва право.

— Желая й успех. Както ти е известно, полицията в Питсбърг доста бързо е приключила с разследването. Ако трябва да бъда честен, доскоро изобщо не знаех за случилото се.

На лицето й се изписа изненада. Джон продължи.

— Тогава Кайл не ми каза какво е станало. Възнамерявал е да го направи, но изведнъж случаят е приключил. Фактът е доста тревожен, тъй като със сина ми сме много близки, но това не е от значение сега. Разбрах, че преди няколко седмици двете с мис Кийнан сте се срещнали с Джоуи Бернардо тук, в Скрантън. Според Джоуи разговорът не е протекъл особено приятно. Знам също, че Бакстър Тейт се е свързал с твоята клиентка и очевидно е тръгнал насам, за да говори с нея. За съжаление е бил убит по пътя.

— Точно така.

— Двамата смятали ли са да се срещнат?

— Да.

— Значи излиза, че инцидентът отпреди пет години и половина все още не е забравен. Моят клиент иска да приключи със случая. Над тези момчета е надвиснал тъмен облак и аз съм тук, за да предложа изход от ситуацията. Представлявам единствено сина си. Останалите не подозират за тази среща. Както и семейство Тейт, но те бездруго преживяват тежък период. Джоуи чака дете и скоро ще се ожени. Доколкото знам, Алън Строк е забравил за случката.

Майк го слушаше внимателно, като леко докосваше върховете на пръстите си. Повечето бяха осеяни с масивни пръстени, а на двете й китки блещукаха евтини гривни. Строгите й кафяви очи не мигваха.

— Убедена съм, че си замислил нещо — каза тя. В гласа й определено се долавяше очакване.

— Не знам какво точно иска твоята клиентка. Може би се надява да види тримата живи съквартиранти зад решетките. Може би ще се задоволи с едно извинение или пък търси парично обезщетение. Какво ще кажеш по въпроса?

Майк облиза устни. Гривните й издрънчаха.

— Познавам Елейн от две години. Миналото още я преследва. Тя е крехка, ранима и понякога изпада в доста мрачни настроения. Може да се каже, че е депресирана. От близо година не пие алкохол, но продължава да се бори със своята зависимост. Чувствам я като дъщеря. Още на първата ни среща тя сподели, че е била изнасилена, и аз й вярвам. Елейн е убедена, че семейство Тейт е използвало връзките си, за да убеди ченгетата да приключат с разследването.

Джон поклати глава.

— Не ми се вярва. Никой от четиримата не е казал на родителите си.

— Няма как да сме сигурни в това. Независимо от всичко повечето проблеми на Елейн се дължат на този инцидент. Преди е била здрава, жизнерадостна и енергична, с големи планове за бъдещето. Скоро след изнасилването е напуснала колежа. Оттогава се бори със случилото се.

— Виждала ли си оценките й от „Дюкейн“?

— Не.

— През първия семестър са я скъсали на един изпит, а на друг изобщо не се е явила. По останалите три предмета е получила много слаби оценки.

— Как си се добрал до тази информация?

— През втория семестър успехът й леко се подобрил. След предполагаемото изнасилване взела всичките си изпити с добри оценки и се прибрала вкъщи. Повече не се върнала в „Дюкейн“.

Майк вдигна вежди и изпъна гръб.

— Как си се добрал до тази информация? — изсъска тя повторно. Като че ли започваше да показва темперамента си.

— Няма значение. Колко често се случва клиентите ти да казват цялата истина?

— Да не би да твърдиш, че Елейн лъже?

— Майк, в случая истината е доста разтегливо понятие. Никога няма да разберем какво точно се е случило през въпросната вечер. Хлапетата са пили алкохол и са пушили трева в продължение на осем часа. Държали са се много по-разкрепостено, отколкото бихме могли да допуснем. Клиентката ти е била известна с фриволното си поведение.

— Всички са били такива. Което не е оправдание за изнасилването.

— Разбира се.

Във въздуха се носеше мирис на пари. Оставаха още няколко уточнения, но и двамата адвокати знаеха, че в крайна сметка ще заговорят за „финансово обезщетение“.

— Какво казва твоят клиент за случилото се? — попита Майк, възвърнала деловия си тон. Яростта й бе стихнала, но можеше да се прояви във всеки един момент.

— Той твърди, че прекарали целия следобед до басейна. После партито се преместило в апартамента. Присъствали около петнайсет хлапета, повечето от които момчета. Елейн не била сред гостите. По същото време празнувала в съседен апартамент. Към единайсет и половина вечерта се появили ченгетата и веселбата приключила. Полицаите не арестували никого и решили да ги оставят на мира.

Майк го слушаше търпеливо. Всичко това бе описано в полицейския доклад.

— След като ченгетата си тръгнали — продължи Джон, — се появила Елейн. Двамата с Бакстър започнали да се натискат на канапето и скоро се разгорещили. Моят клиент и Алън Строк гледали телевизия в същата стая. Клиентът ми бил доста пиян и в даден момент просто заспал. Той е напълно сигурен, че не е спал с Елейн през въпросната вечер, а тогава не е знаел дали някой от останалите е правил секс с нея. На следващата сутрин не си е спомнял нищо, а както знаеш, клиентката ти е подала оплакване чак четири дни по-късно. Полицията започнала разследване. Четирите момчета се канели да кажат на родителите си, но следователите заключили, че не разполагат с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинения. През последните седмици моят клиент е разговарял с Бакстър Тейт и Джоуи Бернардо. И двамата признават, че са правили секс с Елейн по време на партито. Но са твърдо убедени, че всичко се е случило с нейно съгласие.

— Тогава защо Бакстър е търсил прошка?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Не представлявам Бакстър.

— А Джоуи? Присъствах, когато се извини на Елейн.

— За какво се е извинил? За това, че я е изнасилил или заради получилото се недоразумение?

— Просто се извини. Другото не е от значение.

— Но това не променя нищо. Не доказва, че е имало изнасилване. Сигурно е, че са правили секс, но другото остава загадка.

Майк записа нещо в лилавия си тефтер. Почеркът й бе елегантен. Гривните на китките й издрънчаха. Тя си пое дълбоко въздух и се загледа през прозореца.

За отбора на Макавой настъпи най-рискованият момент. Те нямаше да разкрият всички факти, тъй като успешните преговори никога не се базират на пълни разкрития. Но бомбата, която заплашваше да провали сделката, трябваше най-накрая да бъде хвърлена.

— Говори ли с разследващите полицаи в Питсбърг? — попита Джон.

— Не, но прочетох целия протокол.

— В него споменава ли се нещо за видеозапис?

— Да, имаше такива предположения. Но ченгетата не са го открили. Елейн също бе чула подобни слухове.

— Не са слухове. Записът наистина съществува.

Майк дори не потрепна при тази новина. Лицето й не издаваше и най-малкото учудване. Какво хладнокръвие, помисли си Джон. Адвокатката просто изчакваше.

— Аз лично не съм го гледал — продължи той. — Но някой го е показал на клиента ми в началото на февруари. Не знам къде е филмът сега и колко други хора са го гледали. Може би няколко. Съществува риск да попадне в интернет или директно в пощенската ти кутия.

— И какво доказва записът?

— Доказва, че клиентката ти е била пияна и дрогирана, когато е започнала да се натиска с Бакстър Тейт на канапето. Камерата не разкрива целите им тела, но по това, което се вижда от кръста надолу, си личи, че хлапетата добре се забавляват. След Бакстър идва ред на Джоуи. На моменти Елейн не изглежда активна. Но в други определено взема дейно участие. Според моя клиент записът доказва, че тя е изгубила съзнание за определено време. Но Кайл не е сигурен. Знае само, че двамата с Алън Строк не са спали с нея.

— Къде е записът?

— Не знам.

— А твоят клиент знае ли?

— Не.

— Кой притежава записа?

— Не знам.

— Добре, кой тогава го е показал на клиента ти?

— Кайл не знае истинското му име. Срещнали са се за пръв път, когато той му е пуснал филма.

— Ясно. Предполагам, че историята е доста заплетена.

— Изключително.

— Някакъв непознат се появява от нищото, показва записа на сина ти и после изчезва?

— Да, само че не е изчезнал. Непознатият все още поддържа контакт с клиента ми.

— И го изнудва?

— Нещо такова.

— Затова ли си тук? Твоят клиент се е уплашил от записа? Искаш да се помирим, за да се отървете от изнудвачите?

— Много си досетлива.

Майк не мигваше. Изглежда, се опитваше да прочете мислите му.

— Предполагам, че филмът е доста скандален — каза тя.

— Моят клиент смята, че е обезпокоителен, макар той да не присъства на секс сцената. От филма проличава, че клиентката ти се забавлява на канапето. Не става съвсем ясно дали губи съзнание, или не.

— И се вижда как тя се движи из стаята и говори?

— Да. Момчетата не са я завлекли от улицата, Майк. Била е често в апартамента им. Както пияна, така и трезва.

— Горкото момиче — каза Майк.

Първият й грешен ход.

— Горкото момиче се е забавлявало доста добре. Чантата й е била пълна с наркотици и фалшиви документи за самоличност. Непрекъснато е ходила по партита.

Майк се изправи бавно и каза:

— Извини ме за момент.

Докато излизаше от стаята, Джон се загледа в черната й кожена пола. След малко долови приглушения й глас. Вероятно разговаряше по телефона. Майк се върна, а на лицето й изгря фалшива усмивка.

— Може да спорим с часове, без да стигнем до споразумение — заяви тя.

— Имаш право. Точно преди три седмици Бакстър е посетил клиента ми в Ню Йорк. След като двамата обсъдили подробно случката, той споделил, че се е възползвал от Елейн. Изпитвал е силно чувство на вина. Може би наистина става дума за сексуално посегателство.

— А изнасилвачът е мъртъв.

— Така е. Но моят клиент е присъствал на инцидента. Всичко се е случило в неговия апартамент, сред неговите приятели. Той иска да се отърве от случката веднъж завинаги, Майк.

— Колко?

Джон се усмихна нервно. Каква прямота. Лицето на Майк беше напълно безизразно.

Той си записа нещо и попита:

— Ако се договорим за финансово обезщетение, клиентката ти ще се откаже ли от обвиненията?

— Да, в случай че обезщетението ни удовлетворява.

Джон си записа още нещо и отвърна:

— Клиентът ми не разполага с много средства.

— Знам много добре колко печели. Работя от двайсет години, а като новак той изкарва повече пари от мен.

— От мен също, дори след трийсет и пет години в бранша. Но той изплаща студентски заем и наемите в Ню Йорк са високи. Вероятно ще се наложи да му помогна, а аз не съм богат човек. Не притежавам нищо, освен една оживена адвокатска кантора в центъра на Йорк, която не ми носи кой знае какви доходи.

Неговата искреност сякаш я обезоръжи и тя се усмихна. Двамата се насладиха на кратката пауза, в която обмениха впечатления за трудностите на адвокатската практика в малките градове. Накрая Джон заяви:

— Разкажи ми за Елейн. Работа, доходи, семейство.

— Както вече споменах, тя работи при мен по няколко часа и не изкарва много. Печели по двайсет и четири хиляди долара годишно като асистент на директора на „Паркове и озеленяване“ в общината. Работата й не е особено интересна. Живее под наем в скромен апартамент с приятелката си Бевърли. Кара нисан, който е купила на лизинг. Семейството й е от Иъри. Не знам колко заможни са били преди, но сега определено не са добре финансово. Елейн е на двайсет и три и се справя съвсем сама, но продължава да мечтае за по-хубав живот.

Джон си записа нещо и каза:

— Вчера разговарях с един от адвокатите на семейство Тейт. Бакстър е имал попечителски фонд, който му е осигурявал по шест хиляди месечно. Парите обаче никога не му стигали. Сумата щяла да нарасне с времето, но всички фондове на рода се контролират строго от един стар чичо. След смъртта на Бакстър фондът бил ликвидиран. На негово име се водят малко имоти, така че всяко финансово участие от страна на роднините му би се осъществило под формата на дарение. А тези хора не са известни с благотворителните си акции. Трудао ми е да си представя как връчват чек на една от бившите приятелки на Бакстър.

Майк кимна утвърдително.

— А Джоуи? — попита тя.

— Работи усилено и се опитва да издържа семейството си. Положението му е доста затруднено и се очертава да бъде такова още дълги години. Клиентът ми предпочита да държи Джоуи и Алън Строк настрана от всичко.

— Възхитена съм.

— Предлагаме две плащания. Едното сега, а другото след седем години, когато изтича давността на обвинението в изнасилване. В случай че забрави за инцидента и се откаже от съдебно дело, твоята клиентка ще получи солидно обезщетение. Ще й платим двайсет и пет хиляди долара сега, а през следващите седем години клиентът ми ще внася по десет хиляди на специална сметка. Така Елейн ще е получила общо сто хиляди долара, когато навърши трийсет години.

Майк продължаваше да го гледа хладнокръвно.

— Двайсет и пет хиляди е смешна сума — заяви тя.

— Той дори не разполага с толкова пари. Аз ще му ги дам.

— Не ни интересува кой плаща. Важна е единствено сумата.

— Не забравяй, че в момента нямате нито цент. Ако не постигнем споразумение, ще останете с празни ръце. При евентуален процес шансовете ви да спечелите са минимални.

— Тогава защо ни предлагате обезщетение?

— За да забравим случката. Стига, Майк. Нека веднъж завинаги приключим с тази история, за да могат децата ни да продължат напред. Кайл почти бе изтрил инцидента от паметта си. Та той работи по сто часа на седмица! Но ето че Джоуи се среща с Елейн, а Бакстър се появява от нищото, разяждан от гузна съвест, защото изведнъж си е спомнил всичко съвсем ясно. Това е лудост. Те са били просто няколко пияни хлапета.

Майк не успя да възрази. Кръстоса крака, а Джон се възхити на стройното й тяло, но тя улови погледа му.

— Нека говоря с Елейн. Ще те уведомя за решението ни — каза адвокатката.

— Добре, но имай предвид, че няма да отстъпим много, Майк. Аз ще покрия първата вноска, всъщност ще заема пари на моя клиент, който и бездруго е притеснен от седемгодишното обвързване. В момента той е на двайсет и пет. Не може да предвиди какво ще се случи в бъдеще.

— Ще се обадя на Елейн. Сигурно ще поиска да дойде на място и да вземе участие в разговора.

— Няма да си тръгна от Скрантън, докато не се договорим. Ще почакам в близкото кафене.

Джон се върна в кантората час по-късно. Двамата заеха същите места, извадиха химикалките си и продължиха с преговорите.

— Предполагам, че отхвърляте предложението ни — започна той.

— И да, и не. Седемгодишният период на плащане е приемлив, но Елейн държи на по-голяма първоначална вноска. След две години тя ще завърши университета в Скрантън. Мечтата й е да следва право, но няма да успее без финансова помощ.

— За каква помощ говорим?

— Сто хиляди като начало.

На лицето му се изписа шок, изумление, отхвърляне. Джон направи кисела гримаса, намести се на стола и изсвири в знак на почуда. Но всичко беше преструвка — обигран трик, използван от опитния адвокат при преговори с противниковата страна.

— Виж, Майк, опитваме се да постигнем споразумение — каза раздразнено той. — Това си е чист обир.

— След две години Елейн ще продължава да взема по двайсет и четири хиляди долара годишно. Твоят клиент обаче ще печели по четиристотин хиляди — сума, която гарантирано ще нараства. Парите не са проблем за него.

Джон се изправи, сякаш бе готов да си тръгне и да сложи край на дискусията.

— Трябва да говоря с клиента си.

— Разбира се. Ще почакам.

Джон излезе от сградата и долепи мобилния телефон до ухото си, но всъщност не се обади на никого. Парите, които щяха да платят на Елейн, нямаха за цел да осигурят бъдещето й, а да я накарат да забрави за инцидента. При създалите се обстоятелства сумата беше приемлива.

— Последното ни предложение е седемдесет и пет хиляди — каза Джон, като се върна.

Тя му подаде ръка, а гривните й издрънчаха игриво.

— Дадено — съгласи се Майк.

Двамата адвокати се ръкуваха и прекараха следващите часове в подготовка на необходимите документи. След като приключиха, Джон я покани на обяд и Майк охотно прие.