Изнудването

19

Шест месеца след като спорът между „Трайлон“ и „Бартин“ доби публичност със завеждането на съдебния иск, враждуващите страни заеха места на бойното поле. И двете фирми подаваха безкрайни молби, но за момента никой не успяваше да наклони везните в своя полза. Оспорваха крайни срокове, графици, възражения, доказателства и правото на достъп до различни документи.

Цял екип адвокати работеше по случая, който се придвижваше мудно напред. Беше твърде рано изобщо да се говори за процес. При положение че „Трайлон“ плащаше пет и половина милиона долара месечно на „Скъли и Пършинг“, адвокатската фирма нямаше интерес от бърз изход на делото.

„Бартин Дайнамикс“ също отделяше колосални суми за професионалната защита, подготвяна от безскрупулните адвокати в „Ейджий, Поу и Епс“. Компанията зачисли четирийсет адвокати към делото и подобно на „Скъли“ разполагаше с толкова резерви, че можеше да увеличи техния брой във всеки един момент.

Най-болезненият въпрос в съдебния спор не изненада враждуващите адвокати. След като станало ясно, че сливането на „Трайлон“ и „Бартин“ няма да просъществува дълго, и смесеното дружество се разпаднало, се разразила същинска битка за документацията. При проектирането на свръхзвуковия бомбардировач Б-10 били създадени стотици хиляди, ако не и милиони документи. Инженерите в „Трайлон“ откраднали всичко, до което успели да се доберат. Колегите им от „Бартин“ последвали примера им. Софтуерът се разпилял на различни места, а част от него бил унищожен. Хардуерът, контролиран от едната компания, изведнъж се озовал в ръцете на другата. Хиляди секретни документи изчезнали. Огромни количества останали скрити. При цялата тази бъркотия двете компании си отправили взаимни обвинения в лъжи, шпионаж и кражба. Когато нещата се поуспокоили, никой не знаел с какво разполага конкурентната фирма.

Заради свръхчувствителния характер на проекта Пентагонът наблюдавал с безпокойство ожесточения конфликт между двете компании. Военните и няколко разузнавателни агенции положили неимоверни усилия да потушат скандала, но в крайна сметка претърпели неуспех. Сега битката се водеше от адвокати и съдии.

Основната задача на Уилсън Ръш и неговия екип в „Скъли и Пършинг“ беше да съберат, подредят и копират всички документи, притежавани от „Трайлон“. За тази цел те наеха един склад в Уилмингтън, щата Северна Каролина. Намираше се на километър и половина от експерименталната база на „Трайлон“, където бе извършена по-голяма част от проектирането на Б-10. След като се споразумя за помещението, фирмата направи основен ремонт и го изолира против пожар, силни ветрове и наводнения. Всички прозорци бяха свалени и зазидани. Охранителна фирма от Вашингтон монтира двайсет камери за видеонаблюдение. После оборудва четирите големи врати с инфрачервена алармена система и метални детектори. Въоръжена охрана пазеше празния склад дълго преди документите да пристигнат.

Те бяха транспортирани с камиони при строги мерки за сигурност. В продължение на две седмици през септември бяха извършени десетки доставки. Складът, наричан шеговито Форт Ръш, се оживи, когато тоновете хартия бяха прилежно подредени в бели картонени кутии. Документацията трябваше да бъде организирана според система, известна единствено на адвокатите в Ню Йорк.

Всички договори за ремонта, охранителните услуги и транспорта носеха подписа на Уилсън Ръш. Документите получиха обозначението „Защитен адвокатски материал“ и така подлежаха на специални правила за конфиденциалност.

Мистър Ръш избра десет от най-умните и надеждни адвокати от своя екип. Злощастните служители бяха изпратени във Форт Ръш — дълъг, мрачен хангар с излъскан бетонен под и натрапчива миризма. В средата се издигаше планина от кутии. По протежение на стените бяха наредени сгъваеми маси, а зад тях се виждаха десет огромни копирни машини, от които излизаха снопове кабели. Машините, разбира се, бяха последна дума на техниката и можеха да сканират, сортират и дори да защипват документите.

Тъй като се намираха далеч от офиса в Ню Йорк, адвокатите имаха право да носят джинси и маратонки. Освен това им бяха обещани големи бонуси и компенсации. Нищо обаче не бе в състояние да компенсира досадата от цялото копиране и сканиране на милиони документи. И то в Уилмингтън! Повечето служители имаха семейства, но четирима вече бяха разведени. Навярно Форт Ръш щеше да доведе до още брачни проблеми.

Адвокатите се заеха с неприятната задача под прякото ръководство на мистър Ръш. Трябваше да копират всеки документ по два пъти и да го сканират за дигиталния архив на фирмата. Операцията щеше да приключи след няколко седмици. Тогава адвокатите от „Скъли и Пършинг“ можеха да влизат в архива със специална парола и да открият всеки един документ за броени секунди. Софтуерът бе програмиран от компютърните специалисти на фирмата, които твърдяха, че е напълно защитен.

За да подчертае важността на привидно безсмислената им работа, мистър Ръш остана с адвокатите цели три дни и им помогна да разопаковат, сортират, сканират, копират и опаковат наново документите. Когато си тръгна, други двама съдружници от отдела поеха неговите задължения. Подобни рутинни задачи обикновено се възлагаха на външни фирми, а изпълнението им се следеше от помощен вътрешен екип, но в случая това бе твърде рисковано. Документите трябваше да бъдат поверени на истински адвокати, които ценяха тяхната стойност. Въпросните служители, които обслужваха копирните машини, получаваха около четиристотин хиляди долара годишно. Повечето бяха завършили поне една специалност в университет от Бръшляновата лига. По време на следването си те едва ли бяха предполагали, че някой ден ще се занимават с копиране на документи, но след четири-пет години в „Скъли и Пършинг“ нищо не можеше да ги изненада.

Адвокатите започнаха да се редуват след края на първата седмица. Осем дни в склада, четири дни в Ню Йорк и после обратно в Уилмингтън. Задачите бяха разпределени между общо петнайсет юристи, които нямаха право да обсъждат с никого работата си във Форт Ръш. Конфиденциалността беше от огромно значение.

Първата фаза от проекта отне шест седмици. Повече от два милиона документи бяха копирани, сортирани и добавени към архива. Адвокатите от Форт Ръш се върнаха в Ню Йорк с чартърен полет.

Дотогава Бени вече знаеше точното местоположение на склада. Беше наясно и с охранителните мерки, но те не представляваха особен интерес за него. Бени търсеше достъп до дигиталния архив и единствено неговият шпионин можеше да му го осигури.