Изнудването

25

За пръв път от началото на деветмесечната операция Кайл се свърза с Бени и поиска да се видят. Всички досегашни срещи бяха инициирани от резидента, а не от неговия агент. Кайл не изтъкна конкретна причина, но и не беше необходимо. Бени просто прие, че най-сетне ще получи ценна информация. Беше петък, към шест часа вечерта. Кайл работеше в главната библиотека на трийсет и деветия етаж. Бени му написа имейл и предложи хотел „Сиксти“ на Томпсън Стрийт в Сохо. Кайл прие. Никога не отказваше, защото му бе забранено да се противопоставя или да предлага друго място за среща. Но сега това не беше от значение, тъй като Кайл нямаше намерение да се вижда с Бени в петъчната вечер. Джоуи още не бе пристигнал в Ню Йорк.

Четири часа по-късно Кайл се криеше в гробницата на „Пласид“ и отегчено разлистваше документи за просрочени ипотеки — вече срещу 400 долара на час. Той съобщи на Бени неприятната новина, че скоро няма да си тръгне. Можеше да остане там цяла нощ. Въпреки че ненавиждаше работата и му бе трудно да понесе факта, че все още виси в офиса толкова късно в петък, Кайл се забавляваше при мисълта, че Бени го чака напразно в хотелската стая. В крайна сметка резидентът не можеше да се оплаче, че агентът не работи усилено.

Кайл предложи да се срещнат в събота късно следобед и Бени се хвана на въдицата. След няколко минути получи инструкциите по имейла — седем вечерта, стая 42, хотел „Устър“, Сохо. Всеки път различен хотел.

От служебния телефон Кайл се обади на Джоуи и го запозна с подробностите. Джоуи кацаше на летище „Ла Гуардия“ в 14:30 ч. в събота. Трябваше да вземе такси до хотел „Мърсър“, да наеме стая и да убие малко време, докато приятелят му приключеше работа. Кайл го инструктира да се поразходи из града, да влезе в няколко бара през главния вход и да напусне бързо през задния. Посъветва го да посети различни книжарници и да попътува из града с такси. Когато се увереше, че никой не го следи, трябваше да отиде до хотел „Устър“ и да се помотае във фоайето. В джоба си носеше фоторобота на Бени Райт, който Кайл бе усъвършенствал седмици наред. Джоуи дълго изучава образа му и не се съмняваше, че ще познае мъжа. Сега Кайл очакваше с нетърпение да получи цветна снимка на Бени.

В 19:30 ч. Кайл влезе в хотела и взе асансьора до четвъртия етаж. Този път Бени бе наел малка стая вместо апартамент. След като остави шлифера и куфарчето си на леглото, Кайл надзърна в банята.

— Просто проверявам за Найджъл или някоя друга изненада — заяви той и светна лампата.

— Този път съм сам — отвърна Бени. Седеше на стол с кадифена тапицерия. — Разбрах, че си издържал изпита. Честито.

— Благодаря.

Кайл приключи с проверката и седна на ръба на леглото. Увери се, че в стаята няма друг, освен Бени. Не забеляза багаж, тоалетни принадлежности или нещо, което да подсказва, че Бени ще остане в хотела след края на срещата.

— Работиш доста усилено — добави Бени, опитвайки се да поддържа разговора.

— Вече съм истински адвокат, така че се налага.

Той огледа Бени — светлосиня риза, без шарки и копчета на яката. Не носеше вратовръзка. Панталоните му бяха от тъмнокафяв вълнен плат, с басти. Явно бе оставил сакото си в гардероба до банята и Кайл съжали, че не го е забелязал. Бени носеше тъмни чорапи без определен цвят. Черните му обувки бяха износени и доста грозни.

— Ето новината — продължи Кайл. — Петима съдружници от „Съдебни процеси“ се отцепват от фирмата: Ейбрахам, Дивиър, Ханрахан, Роланд и Брадли. Смятат да открият собствена фирма и да откраднат поне трима клиенти на „Скъли“. По последна информация ще вземат със себе си двайсет и шест адвокати. Брадли е единственият съдружник, който работи по случая „Трайлон“ срещу „Бартин“. Седем от другите адвокати са зачислени към делото.

— Сигурен съм, че си подготвил справка.

Кайл извади сгънат лист хартия и го подаде на Бени. Беше списък с имената на адвокатите, които се канеха да напуснат „Скъли и Пършинг“. Той знаеше, че Бени ще поиска информацията в писмен вид, за да разполага с доказателство за неговата измяна. Ето че Кайл най-накрая го бе сторил. Изнасяше тайни от фирмата. Вече нямаше връщане назад.

Но това не отговаряше съвсем на истината. Слуховете се променяха с всяка изминала минута и никой не знаеше със сигурност кой точно ще си тръгне. Кайл си позволи известна свобода с имената, особено с тези на адвокатите. Информацията не беше строго секретна. Ежедневникът „Ню Йорк Лойър“ бе публикувал поне две статии за скандала в „Скъли и Пършинг“. А и на фона на честите смени в персонала на адвокатските фирми новината не беше толкова сензационна. Освен това Бени вече знаеше всичко. И Кайл знаеше, че той знае.

Справката не съдържаше подробности за дейността на клиентите. Всъщност в нея дори не се споменаваха имената им. Макар списъкът да изглеждаше нахвърлен набързо, Кайл му бе отделил достатъчно време, за да се подсигури, че не нарушава етичния кодекс.

Бени разгъна листа и го прочете внимателно. Кайл го попита:

— Може ли да ползвам тоалетната?

— Ей там е — каза Бени и посочи към банята, без да вдига поглед.

На отиване към банята Кайл мина покрай гардероба, чиято врата беше открехната. Вътре висяха евтино тъмносиньо сако и сив шлифер.

— Не съм сигурен, че всичко това ни засяга пряко — каза Кайл, като се върна. — Юристите на „Трайлон“ имат решаващата дума. Те предпочитат да работят с по-опитни адвокати. Напусналите служители най-вероятно ще бъдат заменени от колеги с три-четиригодишен стаж във фирмата. Аз оставам доста назад в списъка.

— Кой ще заеме мястото на Брадли?

— Нямам представа. Носят се различни слухове.

— Запозна ли се с Шери Абни?

— Да, играхме заедно софтбол по време на един пикник в Сентръл Парк. Тя не определя кои адвокати ще бъдат зачислени към случая. Решението е в ръцете на мистър Уилсън Ръш.

— Бъди търпелив, Кайл. Ефективният шпионаж се основава на дълги наблюдения и солидни връзки. Ще се добереш до делото.

— Да, особено ако отстраниш всички по-опитни адвокати. Как успя да се отървеш от Макдугъл? Да не си скрил наркотици в апартамента му?

— Стига, Кайл. Младият мъж имаше сериозни проблеми с кокаина.

— Едва ли се е нуждаел тъкмо от твоята помощ.

— Вече е на път да се възстанови.

— Гадно копеле! На път е единствено към затвора.

— Той пласираше кокаин, Кайл. Истинска заплаха, за обществото.

— Откога ти пука за обществото?

Кайл се изправи и започна да събира вещите си.

— Трябва да изчезвам. Старият ми приятел Джоуи Бернардо от Питсбърг пристига в града. Утре ще ходим на мача на „Джетс“.

— Чудесно — каза Бени и също стана от мястото си. Вече знаеше номерата на полетите и местата им на стадиона.

— Помниш ли Джоуи? Второто момче от гадния ти запис?

— Записът не е мой, Кайл. Не съм го правил аз. Просто го намерих.

— Но се изкуши да го задържиш, нали? Довиждане.

Кайл затръшна вратата и хукна по коридора. Слезе тичешком по стълбите до партера и влезе във фоайето, недалеч от асансьорите. Погледна към Джоуи и веднага се отправи към мъжката тоалетна зад ъгъла. Вдясно се намираха три писоара. Кайл се насочи към средния, изчака около десет секунди и скоро Джоуи застана от лявата му страна. Бяха сами.

— Светлосиня риза без вратовръзка, тъмносиньо сако и сив шлифер. Носи очила с черни рамки, но може би няма да е с тях, когато слезе долу. Не видях куфарче, шапка, чадър или нещо подобно. Би трябвало да е сам. Няма да пренощува в хотела, затова очаквам да се появи скоро. Успех.

Кайл пусна водата, излезе от тоалетната и напусна хотела. Джоуи изчака две минути, преди да се върне във фоайето. Там взе един вестник и седна. Предишния ден бе подстригал тъмната си коса, която в момента изглеждаше напълно посивяла. Носеше фалшиви очила с дебели черни рамки. Камерата, голяма колкото писалка, се криеше в джоба на кафявото му кадифено сако, непосредствено до малка червена кърпичка.

Мъж от охраната, облечен в елегантен черен костюм, го наблюдаваше внимателно, но любопитството му по-скоро се дължеше на скука, отколкото на подозрителност. Половин час по-късно Джоуи му обясни, че чака свой приятел да слезе от стаята си. Двамата служители на рецепцията работеха с наведени глави, но не го изпускаха от поглед.

Минаха още петнайсет минути. Джоуи потръпваше всеки път, когато някой от асансьорите се отваряше. Държеше вестника на колене, за да не пречи на камерата да заснеме обекта.

В следващия миг се чу звън и вратата на левия асансьор се отвори. Отвътре излезе резидентът Бени. Беше сам, облечен с дълъг сив шлифер. Фотороботът бе изключително точен — лъщящо теме с няколко кестеняви кичура, зализани над ушите, дълъг тесен нос, четвъртито лице, гъсти вежди и тъмни очи. Джоуи преглътна тежко и без да вдига глава от вестника, натисна бутона за включване на камерата в лявата си ръка. Бени направи точно осем крачки по мраморния под, зави към изхода и изчезна. Джоуи се извъртя леко, за да насочи камерата към него. След това я изключи, въздъхна с облекчение и се съсредоточи върху вестника. Всеки път, когато някой слизаше с асансьор, той поглеждаше натам. След десет тягостни минути се изправи и отиде в мъжката тоалетна. Мина още половин час и той се престори на разочарован от несериозния си приятел. После напусна хотела. Никой не го последва.

Джоуи потъна в нощните тълпи на Долен Манхатън. Шляеше се безцелно по оживените тротоари, разглеждаше витрините и влизаше в музикални магазини и кафенета. Беше убеден, че се е измъкнал от преследвачите още преди два часа, но не искаше да рискува. Изчезваше бързо зад ъглите и свиваше в тесни улички. Накрая се затвори в малката тоалетна на една антикварна книжарница и изми косата си със специален шампоан, който свали голяма част от сивата боя. Сложи си черна бейзболна шапка на „Стийлърс“ и изхвърли фалшивите очила в кошчето за боклук. Видеокамерата бе скрита дълбоко в десния му преден джоб.

Кайл чакаше нервно на бара в ресторант „Готам“ на Дванайсета улица. Пиеше бяло вино и си разменяше по някоя дума с бармана. Резервацията им беше за девет часа.

Операцията можеше да се провали единствено ако Бени разпознаеше Джоуи във фоайето на хотел „Устър“. Но подобен сценарий бе малко вероятен. Бени знаеше, че Джоуи е в Ню Йорк, но едва ли щеше да го разпознае под дегизировката, нито пък очакваше да го види в близост до хотела. Кайл предположи, че Бени ще се движи с малко охрана, тъй като беше събота вечер, а и през последните два месеца не му бе дал много поводи за подозрение.

Джоуи пристигна точно в девет. Косата му почти бе възвърнала нормалния си цвят. Докато той влизаше в ресторанта, Кайл не забеляза и следа от сиви кичури. Джоуи бе сменил износеното кафяво сако с черно, което изглеждаше по-стилно. Усмивката му издаде всичко.

— Хванахме го — заяви той, придърпа един стол и се озърна за бармана.

— Е? — попита Кайл и погледна към вратата.

— Двойна „Абсолют“ с лед — поръча Джоуи. После се обърна към Кайл и прошепна: — Мисля, че го заснех. Записах цели пет секунди, докато минаваше покрай мен.

— Видя ли те?

— Не знам. Четях вестник. Нали ми забрани да го поглеждам? Но съм сигурен, че не забави ход.

— И го позна веднага?

— Да. Фотороботът свърши чудесна работа.

Двамата продължиха да пият мълчаливо. Кайл наблюдаваше входа и част от тротоара. Салонният управител ги отведе до маса в задната част на ресторанта. След като им поднесоха менюто, Джоуи му подаде камерата.

— Кога ще го гледаме? — попита той.

— След няколко дни. Ще сваля записа на компютъра в офиса.

— Не ми го пращай по имейла — помоли го Джоуи.

— Не се притеснявай. Ще ти пратя копие с обикновена поща.

— Какво следва оттук нататък?

— Представи се отлично, приятелю. Да се насладим на вечерята и виното.

— Гордея се с теб.

— А утре ще гледаме как „Стийлърс“ размазват „Джетс“.

Двамата вдигнаха тост, доволни от успеха си.

Бени се скара на тримата агенти, изгубили Джоуи след пристигането му в града. Първо той им се бе изплъзнал в късния следобед, скоро след като бе оставил багажа си в хотел „Мърсър“ и бе тръгнал на разходка. Засякоха го по тъмно в Гринич Вилидж, но отново го изгубиха. Сега Джоуи вечеряше с Кайл в ресторант „Готам“, но в това нямаше нищо подозрително. Агентите се кълняха, че Джоуи е действал така, сякаш е знаел, че го следят. Нарочно се бе опитал да им се измъкне.

— И то със страхотен успех, нали? — изкрещя Бени.

Два футболни мача — един в Питсбърг и един в Ню Йорк. Поредица от имейли между двамата. Джоуи беше единственият приятел от колежа, с когото Кайл контактуваше често. Всичко изглеждаше твърде съмнително. Очевидно бяха замислили нещо.

Бени реши да засили наблюдението на мистър Джоуи Бернардо. Неговият екип вече следеше Бакстър Тейт и забележителната му трансформация.