Изнудването

2

„Бъстърс Дели“ беше дълго и тясно заведение с червени винилови сепарета по протежение на дясната стена. Отляво имаше бар, грил и няколко флипера. По стените висяха безразборно плакати и сувенири от Йейл. Кайл беше идвал тук един-два пъти през първата година в университета, но оттогава бе минало доста време.

Последните две сепарета бяха заети от федерални агенти. До крайната маса стоеше още един шлифер. Разговаряше с Плант и Гинярд и чакаше. Докато Кайл се приближаваше бавно, агентът го изгледа и се усмихна по обичайния самодоволен начин, преди да отиде към съседното сепаре. Там вече седеше номер 4 и пиеше кафе. Плант и Гинярд бяха поръчали големи сандвичи с пържени картофи и зеленчуци, които изглеждаха непокътнати. Масата беше отрупана с храна и чаши с кафе. Плант се изправи и се премести от другата страна, така че двамата агенти да могат да наблюдават лицето на жертвата си. Седяха рамо до рамо, все още облечени с шлифери. Кайл се присъедини към тях.

Осветлението беше слабо и далечният край на заведението оставаше тъмен. Звукът от флиперите се смесваше с шума от мача, долитащ от телевизора с плосък екран до бармана.

— Винаги ли сте четирима? — попита Кайл и кимна към сепарето зад гърба си.

— Това е само видимата част — отвърна Гинярд.

— Искате ли сандвич? — попита Плант.

— Не.

Преди час умираше от глад. Сега храносмилателната, отделителната и нервната му система бяха пред пълен срив. Той се бореше за всяка глътка въздух, като отчаяно се стараеше да излъчва спокойствие. Извади химикалка и листче хартия, събра кураж и заяви:

— Искам отново да видя значките ви.

Последваха сходни реакции — недоумение, обида и примиреност. Накрая агентите бръкнаха бавно в джобовете си и извадиха своите най-ценни притежания. Оставиха значките на масата и Кайл взе тази на Гинярд. Записа пълното му име — Нелсън Едуард Гинярд — и служебния му номер. Стискаше силно химикалката и отбелязваше старателно данните. Ръката му трепереше, но Кайл не смяташе, че агентите са забелязали. Предпазливо потърка месинговата емблема, без да е сигурен защо го прави, но все пак си остави достатъчно време.

— Имате ли документ за самоличност? — попита той.

— Защо, по дяволите? — измърмори Гинярд.

— Документ за самоличност, ако обичате.

— Не.

— Няма да говоря, докато не приключим с предварителните уточнения. Просто ми покажете шофьорската си книжка. Ще ви дам да видите моята.

— Вече разполагаме с копие.

— Няма значение. Нека я погледна.

Гинярд направи гримаса на върховна досада и бръкна в задния си джоб. От оръфан портфейл извади шофьорска книжка от щата Кънектикът, на която се виждаше зловещият му образ. Кайл я разгледа и записа датата на раждане и номера на документа.

— По-размазана е от паспортна снимка — отбеляза той.

— Да ви покажа ли съпругата и децата? — каза Гинярд, издърпа една цветна фотография и я сложи на масата.

— Не, благодаря. В кой офис на ФБР работите?

— В Хартфорд — отговори Гинярд. Кимна към съседното сепаре и допълни: — А те са от Питсбърг.

— Страхотно.

Кайл огледа значката и книжката на Плант. Като свърши, извади мобилния си телефон и започна да натиска бутоните.

— Какво правите? — попита Гинярд.

— Ще проверя данните ви в интернет.

— Мислите, че фигурираме в някой малък спретнат сайт на ФБР? — каза леко ядосано Плант.

И двамата се засмяха. Изглежда, не се притесняваха.

— Знам къде да вляза — отвърна Кайл и въведе адреса на един слабо известен федерален справочник.

— Няма да ни откриете — заяви Гинярд.

— Ще ми отнеме само минута. Къде е диктофонът?

Плант извади тънко записващо устройство, голямо колкото електрическа четка за зъби, и го включи.

— Моля, обявете датата, часа и мястото — нареди Кайл с уверен глас, който изненада и него самия. — И подчертайте изрично, че разпитът тепърва предстои, а досега не са правени никакви изявления.

— Да, сър. Обичам студентите по право — каза Плант.

— Май прекалявате с телевизията — добави Гинярд.

— Да започваме.

Плант постави диктофона в средата на масата, между сандвича с осолено месо и чедар и този с пушена риба тон. Приближи се и изрече встъпителните думи. Кайл продължи да гледа в телефона си. Уебстраницата се появи и той въведе името Нелсън Едуард Гинярд. Минаха няколко секунди. Никой не се изненада, когато Гинярд бе потвърден като агент от офиса на ФБР в Хартфорд.

— Искате ли да погледнете? — попита Кайл и вдигна малкия дисплей.

— Честито — отвърна Гинярд. — Доволен ли сте?

— Не. Предпочитам да не бях тук.

— Може да си тръгнете, когато пожелаете — каза Плант.

— Помолихте за десет минути.

Кайл погледна часовника си. Двамата агенти се наведоха напред и облегнаха лакти на масата. Сепарето сякаш се смали.

— Помните ли човек на име Бени Райт, главен инспектор в отдел „Сексуални престъпления“ на полицията в Питсбърг?

Говореше Гинярд. Двамата зяпаха Кайл, следейки всяко нервно потрепване на клепачите му.

— Не.

— Не сте ли се срещали преди пет години по време на разследването?

— Не познавам мъж на име Бени Райт. Може и да сме се виждали, но не помня. Все пак са минали пет години от несъстоялия се инцидент.

Агентите потънаха в размишления, без да свалят очи от него. Кайл очакваше и двамата да кажат, че лъже, но накрая Гинярд заяви:

— Е, инспектор Райт е в града и иска да ви види след час.

— Още една среща?

— Ако нямате нищо против. Няма да трае дълго, а и по всяка вероятност ще се разминете с обвинението.

— Обвинение в какво?

— В изнасилване.

— Нямаше никакво изнасилване. Полицията в Питсбърг го установи преди пет години.

— Изглежда, момичето пак се е появило на хоризонта — каза Гинярд. — Стъпила е отново на краката си, подлагайки се на интензивна терапия. Освен всичко си е наела и адвокатка.

Тъй като Гинярд не зададе въпрос, нямаше нужда от отговор. Кайл инстинктивно се свлече надолу с няколко сантиметра. Погледна към бара и празните столове. После се втренчи в телевизора. Даваха колежански мач и трибуните бяха пълни с крещящи студенти. Кайл се запита какво изобщо прави там.

Не спирай да говориш, каза си той. Но не издавай нищо.

— Може ли да задам един въпрос?

— Разбира се.

— Щом обвинението е изготвено, как ще го спрете? Какъв е смисълът на този разговор?

— Замразено е със съдебна заповед — обясни Гинярд. — Инспектор Райт твърди, че прокурорът има предложение за вас. Отправено е от адвоката на жертвата и ще ви помогне да се спасите от цялата каша. Ако играете по правилата, обвинението никога няма да излезе наяве.

— Пак не разбирам. Може би трябва да се обадя на баща ми.

— Вие решавате, но ако сте достатъчно умен, ще изчакате разговора с Райт.

— Защо не ми прочетохте правата?

— Това не е разпит — каза Плант накрая. — Нито разследване. — Той се пресегна към сандвича с риба тон и извади един мазен картоф.

— А какво, по дяволите?

— Среща.

Гинярд прочисти гърлото си, облегна се назад и продължи.

— Става въпрос за щатско престъпление, Кайл. Наясно сме с проблема. По принцип не бихме се месили, но тъй като в момента сте в Кънектикът, а обвинението е в Пенсилвания, момчетата от Питсбърг ни помолиха да уредим следващата среща. После се оттегляме.

— Продължавам да не разбирам.

— Я стига. Такъв блестящ юридически ум. Едва ли сте толкова глупав.

Настъпи дълго мълчание, през което тримата обмисляха следващия си ход. Плант лапна втори картоф, но не изпускаше от очи Кайл. Гинярд отпи от кафето, направи кисела гримаса и продължи да се взира в събеседника си. Флиперите затихнаха. В заведението бяха останали единствено четиримата агенти, барманът, изцяло погълнат от мача, и Кайл.

Накрая Кайл се облегна на масата, приближи се до диктофона и каза:

— Нямаше изнасилване или друго престъпление. Не съм направил нищо нередно.

— Добре, говорете с Райт.

— Той къде е?

— В десет часа ще бъде в „Холидей Ин“ на Соу Мил Роуд, стая двеста двайсет и две.

— Идеята не ми харесва. Имам нужда от адвокат.

— Едва ли — каза Гинярд и се доближи на педя от главата на Кайл. — Вижте, знам, че не ни вярвате, но е по-добре първо да говорите с Райт. По дяволите, може да се обадите на някой адвокат или на баща си в полунощ. Или утре. Ако реагирате прекалено остро сега, последствията ще бъдат катастрофални.

— Тръгвам си. Разговорът свърши. Изключете диктофона.

Никой не посегна към устройството. Кайл го изгледа, наведе се и рече с отчетлив глас:

— Говори Кайл Макавой. Часът е двайсет и петдесет. Няма да кажа нищо повече. Не съм правил никакви изявления до момента. Излизам от „Бъстърс Дели“.

Кайл стана и почти се измъкна от сепарето, когато Плант изтърси:

— Той разполага с видеозаписа.

Един мощен ритник в слабините едва ли щеше да има същия ефект. Кайл се хвана за червената облегалка. Стори му се, че ще припадне. Седна бавно, взе някаква пластмасова чаша и отпи голяма глътка вода. Устните и езикът му бяха пресъхнали и течността не помогна особено.

Видеозаписът. Говореше се, че някой от пияните младежи, присъствали на партито, е направил запис с телефона си. Заснел как момичето лежи голо на канапето, неспособно да помръдне заради изпития алкохол. На записа се виждали няколко студенти от братството „Бета“, струпани около момичето. Някои вече били голи, други се събличали. Кайл си спомняше смътно сцената, но не бе гледал филма. В „Бета“ се говореше, че той е унищожен. Ченгетата в Питсбърг напразно се бяха опитали да го открият. Записът бе изчезнал и бе потънал в забрава, дълбоко сред тайните на братството.

Плант и Гинярд отново облегнаха лакти на масата. Два чифта очи се втренчиха в Кайл, без да премигват.

— Кой видеозапис? — успя да попита Кайл, но гласът му прозвуча така слабо и неубедително, че самият той не си повярва.

— Онзи, който сте скрили от полицията — каза Плант, като едва помръдна устни. — Онзи, който ви показва на местопрестъплението. И ще унищожи живота ви, защото ще ви изпрати на топло за двайсет години.

Аха, този запис.

— Не знам за какво говорите — отвърна Кайл и отпи още вода. Усети внезапен прилив на гадене и му се стори, че ще повърне.

— Напротив — заяви Гинярд.

— Гледали ли сте го? — попита Кайл.

Двамата кимнаха.

— Значи сте видели, че не съм докоснал момичето.

— Може би. Но сте присъствали — каза Гинярд. — Което ви прави съучастник.

Кайл затвори очи и разтри слепоочията си, за да спре гаденето. Момичето беше дива купонджийка и прекарваше повече време в къщата на братството, отколкото в студентската си стая. Беше истинска парти машина с неограничен достъп до сметките на баща си. Повечето студенти от братството бяха преспали с нея. Когато ги обвини в изнасилване, те веднага потулиха случката и изградиха около себе си непробиваема стена, отричайки твърдо каквато и да е вина. Ченгетата се отказаха, тъй като твърденията й звучаха твърде противоречиво. Не последваха обвинения. По-късно тя напусна „Дюкейн“ и за радост на всички изчезна. Най-голямото чудо в тази грозна история беше фактът, че остана скрита. Никой не пострада.

— Обвинението е насочено срещу вас и още трима души — продължи Гинярд.

— Не е било изнасилване — отвърна Кайл и продължи да разтрива слепоочията си. — Ако е правила секс, ви гарантирам, че е било с нейно съгласие.

— Не и ако е изпаднала в безсъзнание — уточни Гинярд.

— Не искаме да спорим, Кайл — намеси се Плант. — Това е работа на адвокатите. Дойдохме, за да се договорим. Ако решите да ни съдействате, случаят ще бъде забравен. Или поне вашето участие в него.

— За каква договорка става дума?

— Инспектор Райт ще ви обясни.

Кайл се отпусна бавно назад и опря глава на червената облегалка. Изпита желание да се моли, да падне на колене и да обясни, че не заслужава всичко това. Скоро щеше да завърши, да стане правоспособен юрист и да започне да гради кариера. Бъдещето изглеждаше толкова обещаващо. Миналото му беше неопетнено. Но не съвсем.

И те твърде добре го осъзнаваха. Кайл се втренчи в диктофона и реши да не казва нищо.

— Добре, добре — отстъпи той. — Ще бъда там.

Гинярд се приближи към него и заяви:

— Имате един час. Обадите ли се по телефона, веднага ще разберем. Тръгнете ли да бягате, ще ви проследим. Ясно ли е? Не правете глупости, Кайл. Току-що взехте правилното решение. Продължавайте в същия дух и всичко ще се оправи. Обещавам ви.

— Не вярвам.

— Ще се уверите.

Кайл остави агентите в компанията на студените сандвичи и горчивото кафе. Качи се в джипа и се прибра в апартамента си на три преки от университета. Претърси банята на своя съквартирант и намери опаковка „Валиум“. После заключи вратата на спалнята си, изгаси лампата и легна на пода.