Кухият човек

И видя черепа под кожата

Ротвайлерът скочи три секунди след изстрела.

Бремън възседна раменете на мъртвия негър и уви веригата около врата на едрото куче, което дращеше с нокти, катерейки се по трупа, за да докопа човека. Ротвайлерът нададе вой. Джереми затегна веригата и я дръпна нагоре. Мис Морган видя как кучето се залюля и се заиздига във въздуха между нея и него, прицели се и натисна спусъка.

Той трепна, залитна и едва не изпусна веригата; сачмите шибнаха осветителното тяло и тавана над главата му. Разлетяха се искри и късчета стъкло. Някоя сачма изглежда бе улучила кучето, тъй като животното изквича и още по-яростно взе да мята глава назад-напред, за да достигне със зъби ръцете на Бремън. Дръпна веригата с все сила; ръмженето постепенно заглъхна и се превърна в жално скимтене.

Мис Морган зареди пушката, скъси ремъка на втория ротвайлер и тръгна по заледената пътека между леко поклащащите се трупове.

Бремън дишаше тежко и учестено; струваше му се, че ще умре от недостиг на въздух. Железните брънки на веригата бяха толкова студени, че всеки път, когато я придърпваше или променяше положението на тялото си, залепналата кожа на дланите му оставаше по тях. От гърлото на ротвайлера се раздадоха звуци, които повече приличаха на старческо гъргорене, отколкото на кучешко ръмжене. Бремън разбра, че само секунди го делят от мига, когато ще падне в ръцете на мис Морган; сега нищо не й пречеше просто да насочи цевта на пушката към него и да дръпне спусъка.

Първият изстрел бе отнесъл двойния ред луминисцентни лампи, но той забеляза, че върху тъмната глава на кучето отнякъде пада сивкава светлина. Погледна нагоре, зърна отвора в тавана, и примигна — там имаше десетина дупчици. Дупки в дърво, не в блокчета сгурия. Дупки, през които проникваха отблясъци от могцната лампа зад постройката.

Мис Морган вървеше между труповете на два-три метра от него. Огромните й очи мятаха искри; дъхът й замъгляваше въздуха между тях. Ротвайлерът, увиснал на веригата, се бе отказал от борбата и дългите му силни крака потръпваха конвулсивно. Гледката подлуди другото куче и мис Морган трябваше да остави за миг пушката, за да удържи животното, което се хвърли към трупа на негъра и люлеещите се крака на Джереми.

Той метна мъртвия ротвайлер по мис Морган и се закатери. Стъпи на рамото на трупа, после на главата му. Стълбът на лампата удържа тежестта му, но заплашително се заклати; парчета счупено стъкло отново се посипаха в ледените пари под него. Мушна главата и раменете си в тесния комин, закрепи се върху обледения стълб и натисна с рамене надупчената дъска.

Мис Морган пусна ремъка и вдигна пушката. Не можеше да не улучи от два метра и половина. Живият ротвайлер използва тялото на вече мъртвия си събрат като стъпало, скочи върху трупа на негъра и почти достигна човека.

Но ключицата или някаква кост, под която бе промушена куката, не издържа, и тялото се откъсна заедно с ротвайлера, преметна се във въздуха и се захлупи върху мис Морган и мъртвото куче на пътеката. Сачмите не улучиха тесния комин, а се удариха в обледената стена на сантиметри от лявото рамо на Бремън. Той усети как нещо раздира левия му ръкав, после как студена струйка пропълзява по меката плът под мишницата му като докосването на проводник под напрежение. Приведе глава и се повдигна нагоре, но от усилието едва не се плъзна по стълба; напъна се и натисна повторно.

Капакът, ако наистина беше някакъв капак, бе залостен отвън. Почувствува съпротивлението на желязната кука и чу стърженето й.

На два метра и половина под него мис Морган изкрещя и срита ръмжащия ротвайлер. Кучето се извъртя и в объркването си понечи да я захапе. Без да се колебае нито миг, тя вдигна пушката и стовари тежкия приклад върху черепа на животното. То се свлече комично върху трупа на своя събрат.

Бремън използва шестсекундния промеждутък, за да възстанови равновесието си и да напъне отново, долавяйки как нещо пращи и се къса на гърба му, но също и как прогнилите от времето и отслабени от изстрелите дъски започват да поддават. Жилите на врата му се издуха и лицето му се наля с кръв; натисна пак, изпълнен с воля и сила, достатъчни да отместят цяла планина и да смразят птица в полет.

Помисли, че мис Морган е стреляла отново, понеже капакът внезапно се разби с оглушителен трясък и три от дъските се разлетяха на трески над главата му.

Изгуби равновесие и политна — обущата му се плъзнаха по стълба — но вкочанената му от студ лява ръка успя да се залови за ръба на счупените дъски, а дясната метна веригата през отвора и потърси в какво да се вкопчи. Чу как мис Морган изкрещя нещо, но бързо се изправи, оттласна се с крака и се промуши през дупката, при което ризата му се закачи на стърчащите трески и се раздра.

Бе заслепен от внезапния ярък блясък на лампата на водната кула в края на плоския покрив на хладилника, но успя да се изтърколи встрани точно когато мис Морган стреля отново. Още две дъски полетяха към небето и го обсипаха с трески.

Без да обръща внимание на кървящите си бедро, хълбок и рамо и на болката в сгърчените си от студ ръце, той се изправи на крака, вдигна веригата от чакъла и хукна към предната страна на постройката, прескачайки дебелия пожарен маркуч, който се проточваше към южната страна. Четири от ротвайлерите все още стояха до вратата със завързани за желязна тръба поводи. Направо полудяха, когато скочи долу от близо четири метра високия покрив. Удари се, усети, че си е навехнал левия крак, и се претърколи тежко върху чакъла и дребните камъни.

Кучетата се нахвърлиха, но поводите се изпънаха и ги спряха на двайсет сантиметра от човека.

Бремън застана на колене и запълзя към вратата. Бе открехната няколко сантиметра; отвътре хлуеше студен, застоял въздух, като дъха на умиращ демон. Чу звука от стъпките на мис Морган, която тичаше към вратата по ледения под.

Метна се напред и почти успя да затвори вратата въпреки натиска на тялото й, което се стовари с цялата си тежест отвътре. После натискът изчезна и той разбра, че тя е отстъпила назад, за да зареди пушката. Четирите ротвайлера се теглеха така силно, че ремъците ги изправяха на задните им крака и ги тръшваха по гръб. Пръски пяна и слюнки го достигаха от един метър разстояние.

Прекара веригата през отвора на куката, вдигна тежкия катинар от земята и го заключи точно в мига когато мис Морган стреля.

Вратата бе от дебело петнайсет сантиметра желязо, здраво закрепена за желязната си каса. Не се и помръдна. Дори звукът от изстрела бе някак далечен и глух.

Той отстъпи назад и се ухили, после погледна към покрива. Нямаше да й отнеме повече от минута да придърпа някой от труповете под комина и да се изкатери горе по същия начин. А той нямаше време да търси стълба или нещо, с което да покрие отвора. Дори се съмняваше дали — с всичките си рани — ще може да я принуди да се върнат обратно в хасиендата. Закуцука и заподскача към южния край на хладилника.

В този момент един от женските ротвайлери скъса ремъка и го погна; кучето бе толкова изненадано от внезапната си свобода, че дори не изръмжа. Бремън зави покрай ъгъла на постройката, падна на коляно, за да избегне изщракалите зъби, и с все сила заби юмрук в корема на животното точно под ребрата.

Въздухът излезе от дробовете на ротвайлера като от спукан балон; падна, но още щом докосна земята, размаха крака и задращи с нокти в стремежа си да се изправи.

Със сълзи на очи Бремън коленичи на гърба на едрия звяр, сграбчи челюстите му с подпухналите си пулсиращи ръце и изви врата му. Останалите три побесняха.

После продължи да върви. Стъкменият надве-натри душ си беше още на мястото, с двайсетлитровия резервоар два метра над него и тежкия пожарен маркуч, извиващ се към шесттонната цистерна на покрива. Забравил болката, хукна към душа, подскочи и се хвана за струйника, вдигна се на мускули, залови се за малкия резервоар и се залюля, за да достигне с окървавената си ръка дебелия десет сантиметра пожарен маркуч.

Резервоарът се откърти под тежестта му и падна върху цимента долу, но той вече бе на два метра над него и се катереше по люлеещия се маркуч.

Преметна се през ръба на покрива и замря за секунда върху чакъла. Лампата над шесттонната цистерна го заслепяваше. Откъм разбитата вентилационна шахта, от която се бе измъкнал, се чуха звуци. Пропълзя натам, надзърна вътре тъкмо навреме, за да види как цевта се провира през отвора.

Сачмите прелетяха край рамото му. Откатът накара мис Морган да изтърве оръжието, което се плъзна обратно по раменете на трупа на младо момиче.

Чу ругатните й, когато тя отново се закатери с помощта на едната си свободна ръка. Стълбът на лампата изстена под тежестта на едрата жена, която достигна клатушкащия се връх.

Бремън трябваше да седне, за да не припадне. Прислони глава между коленете си и осветеният от ярката лампа свят се смали до тесен тунел между стени от мрак. Някъде отдалеч — безкрайно далеч — той чуваше шума от катеренето на мис Морган: чуваше я как с усилие се крепи на стълба, как подпира пушката на вътрешната стена на шахтата, как се изправя на крака. Затвори очи.

Хайде, Джер. Стани! Хайде, стани. Заради мен.

Въздишайки уморено, той отвори очи и изпълзя по насмолената хартия и чакъл до пожарния маркуч. Навсякъде след себе си оставяше кървави петна от ръцете и левия си крак.

С последни сили — не, със сила, която не беше негова, а дошла незнайно откъде — вдигна маркуча, запрепъва се под тежестта му обратно към отвора и застана на ръба му.

Главата и раменете на мис Морган вече бяха отвън.

С избелените си широко отворени очи, заскрежената коса и разтеглени в зловеща усмивка устни тя не приличаше на човешко същество. Белият шум на психопатичната й кръвожадност бе заглушен от внезапния изблик на триумф, който се отделяше от нея като топла урина. Продължавайки да се хили, тя издърпа пушката през отвора.

Бремън отвори крана и здраво стисна маркуча; водната струя с налягане двеста и седемдесет килограма натика жената обратно в дупката и помете останалите дъски. Той се приближи и струята от неволно отклонилия се въртящ се накрайник вдигна чакъла на петнайсет метра от него и го запокити в нощта.

Заедно с нея вътре бе паднала и пушката. Спря водата и надникна внимателно през ръба на отвора, където вече се образуваха висулки.

Мис Морган отново се катереше — обледен силует с ореол от скреж. Зловещата усмивка не бе напуснала лицето й. Пушката бе в млечнобялата й дясна ръка.

Бремън въздъхна, отстъпи назад, нагласи накрайника на маркуча над отвора и отвори крана докрай. После се заклатушка към предната страна на постройката и се срина върху чакъла досами ниския перваз по края на покрива. Затвори очи за секунда.

Само за една-две секунди.