В момента когато Джереми лежи в болницата на Сейнт Луис, мен ме делят просто часове от мига, когато ще стана свидетел как моята толкова грижливо изградена вселена рухва завинаги. Аз не знам това.
Не знам, че Джереми е в болница. Не знам, че Гейл я има или че някога я е имало. Не познавам рая на споделените изживявания, нито съвършения ад, в който тази способност е отвела Джереми.
В този миг познавам единствено непресекващата болка на съществуванието и невъзможността да избягаш от нея. В този миг познавам единствено отчаянието от раздялата с едничкото нещо, което ме е утешавало в миналото.
В този миг аз умирам… но само часове ме делят от моето раждане.