Кървави полета

Бележка на автора

Когато ми се удаде възможност да напиша поредица романи за Втората пуническа война (218–201 г. пр.н.е.), веднага се възползвах от нея. Още от момче бях запленен от този период и подобно на мнозина други го смятам за един от най-великите епизоди в историята. Думата „епичен“ днес е девалвирала, но аз смятам, че използването ѝ е напълно оправдано за тази седемнайсетгодишна борба, чийто изход в много случаи е бил доста несигурен. Ако в някоя от тези ситуации везните се бяха наклонили дори мъничко в другата посока, животът в Европа днес щеше да е много различен. Картагенците изобщо не са приличали на римляните, при това не само по всички лоши начини, за които ни учи „историята“. Те били дръзки пътешественици, опитни търговци, изпечени бизнесмени и храбри войници. Докато интересите на Рим най-често били насочени към завоевания, техните били ориентирани повече към установяване на власт чрез контролиране на търговията и природните ресурси. Може да не е особено важно, но използвам съвсем преднамерено думата „картагенски“ вместо латинската „пунически“, когато говоря за езика им. Самите картагенци не биха използвали втората дума.

Мнозина читатели несъмнено са запознати най-общо с войната на Ханибал срещу Рим; други не чак толкова; вероятно малцина са страстните читатели, запознати с древните автори Ливий и Полибий, които са основните ни източници за този период. За протокола отбелязвам, че направих всичко по силите си да се придържам към достигналите до нас исторически детайли. На някои места обаче или промених леко събитията, за да паснат на развитието на повествованието, или си измислих някои неща. Такава е привилегията на писателя, която може да бъде и негово проклятие. Ако съм допуснал грешки, моите извинения за тях.

Терминът „Италия“ се е използвал през трети в. пр.н.е, като географско понятие, което обхващало целия полуостров южно от Лигурия и Цизалпийска Галия. Терминът станал политически едва по времето на Полибий (средата на втори в. пр.н.е.). Въпреки това реших да го използвам. Така нещата се опростяват и се избягва постоянното използване на различните части на Републиката — Рим, Кампания, Лациум, Лукания и т.н.

Описването на картагенските войници — същински картагенци и други — е истинско минно поле. Разполагаме със съвсем малко историческа информация за униформите, носени от картагенските граждани и хората от множество други народности, сражавали се за тях; същото се отнася и за екипировката и оръжията им. Щях да бъда напълно изгубен без помощта на няколко учебници и статии, които ще посоча по-нататък. За римската армия от онова време знаем малко повече подробности, но и в този случай често се налага да се правят логически догадки. Друга трудност за преодоляване бяха картагенските имена. В общи линии те не са много, или поне не са много оцелелите изпитанията на времето. Повечето достигнали до нас са непроизносими или звучат направо ужасно — или пък и двете! Хилесбаал и Итоббал не са точно имена, които ще произнесете с лекота. Не се сдържах обаче да не използвам Мутумбаал. Съкратеният му вариант „Мут“ (пес, глупак, тиквеник) си звучи направо модерно. Има няколко важни исторически личности, носещи името Ханон, но тъй като се нуждаех отчаяно от добро име за героя си и изборът ми беше ограничен, се спрях на него.

Романът започва малко след края на „Ханибал: Врагът на Рим“, който е първият от поредицата. Не разполагаме с много сведения за действията на Ханибал след победата му при Требия. Знаем обаче, че едно градче на име Виктумула било превзето от войската му и населението му било избито. Ужасният преход през долината на река Арно наистина се е случил; известно е, че там Ханибал изгубил едното си око. Зашеметяващата засада при Тразименското езеро се е развила почти по начина, по който я описвам.

Според мен най-хубавата подробност около Тразименското езеро е, че можете и днес да посетите точното място, където се е разиграло сражението — нещо уникално, когато става дума за древни бойни полета. Местата на такива сблъсъци почти винаги са изгубени. Това обаче не важи в този случай, тъй като природните особености, описани от древните историци (брегът на езерото, теснините и т.н.) са толкова необичайни, че могат да се идентифицират и днес. Ако можете, посетете мястото в края на юни, когато италиански и испански ентусиасти правят възстановка на битката. Зрелището е изумително, а и ще посетите едно чудесно място в Италия.

Колкото и малко вероятно да изглежда конник да изостави привилегированото си положение и да постъпи в армията като прост велит, това няма да е първият път, когато млад човек прави глупости. Трябваше да намеря начин да извадя Квинт от конницата, тъй като си го представях като легионер в битката при Кана. Клетвата, която полага той, е много подобна на клетвата, полагана от войниците днес.

Знаем, че Ханибал наистина е екипирал либийците си с римски доспехи. Не знаем дали са били въоръжени с оръжията на враговете си и дали са били обучени да се сражават различно, но изглежда напълно логично да е било така. Драматичната измама със завързването на факли за рогата на говедата е описан в изворите факт. Същото се отнася и за детайлите по брачната церемония. За протокола — и ми се иска да го бях отбелязал ясно в предишните ми книги — било е напълно обичайно момиче на възрастта на Аврелия да бъде омъжено. И днес по света има места, където е нормално момичета да се омъжват толкова млади, така че нека не се изненадваме, че същото се е случвало и в Рим преди две хиляди години! На онези, които намират използването на нецензурни думички за възмутително или „некоректно“, ще кажа, че римляните са имали невероятно мръсни усти. Само погледнете в речника какво означава думата futuere. Ами означава „еба“. Това е достатъчно за мен, така че преставам с тази тема.

Не бива да забравяме също, че в Древен Рим жените са имали много по-нисък социален статус, отколкото в нашето общество. Макар да не били напълно лишени от влияние, основната им роля е била да раждат деца и да въртят домакинството. Малко знаем за римското акушерство, но използвах информацията, която успях да намеря.

Минуций Флак от предишния роман беше измислен, но брат му Минуций Руф е реална историческа личност и е бил началник на конницата на Фабий Кунктатор (Забавящия, Изчакващия), известен и с прозвището Верукозус (Брадавицата).

Повечето от вас сигурно са чували за битката при Кана преди да са чели романа. В това няма нищо чудно и за нея се говори и днес, близо 2200 години по-късно. В продължение на повече от две хилядолетия тя е била един от най-кървавите, ако не и най-кървавият сблъсък в историята. Едва след изобретяваното на картечницата и избухването на Първата световна война жертвите от едно сражение са станали повече. На сутринта преди битката близо 130 000 войници и около 16 000 коня били натъпкани на площ от няколко квадратни километра. В края на деня повече от 50 000 римляни били мъртви. Освен тях на бойното поле останали да лежат около 8000 от хората на Ханибал. Но битката при Кана е забележителна не само с броя на жертвите — а с гениалния план на Ханибал и дисциплината, с която бил осъществен.

В древността командирите обикновено губели контрол над войниците си в момента, в който започвала битката. Нямало радиостанции за поддържане на връзка и било невъзможно да видиш какво става другаде, освен непосредствено около теб. Затова битките често се печелели от страната с по-добра първоначална атака или от онази, която успявала да постигне първото главно преимущество. Ханибал не би могъл да инструктира старшите си офицери по крилата или кавалерията си по време на сражението, което означава, че те са знаели предварително какво се очаква от тях. И нещо повече — изпълнили дълга си. Не е изненадващо, че картагенската тежка конница е разбила римската — тя била по-добра във всяко отношение. Забележителното е, че те не се впуснали да преследват бягащия противник, а се заели първо да помогнат на нумидийците срещу съюзните конници, а след това да атакуват римските легионери в гръб. Същото се отнася и за начина, по който галската и иберийската пехота удържала напора на многократно превъзхождащите ги римляни. Фактът, че успели да се прегрупират и да влязат отново в сражение след като били разбити, бил направо нечуван в античното военно дело.

През 216 г. пр.н.е, бойното поле при Кана било земеделска земя, каквато е и днес, което означава, че посещението там е невероятно въздействащо. Недалеч от него се издига хълм, от който се разкрива изглед към целия район. Горещо ви препоръчвам да го посетите, ако можете. Мястото се намира непосредствено на запад от градчето Барлета в Апулия и само на 50 километра северно от летището Бари, използвано от нискотарифни авиокомпании. Ходил съм там три пъти и при всяко посещение виждам мястото с различни очи. През ноември 2012 г. заснех там кратко видео, което можете да видите на http://www.youtube.com/watch?v=dcnSmLgmzAs.

След поражение като това при Кана повечето антични народи биха се предали. Решимостта на римляните обаче не знаела граници. Макар че почти цялата им войска била унищожена, те отказали да се предадат. Силата на характера им и тяхното непокорство в такива времена са изумителни и достойни за възхищение. Но какво ли е щяло да стане, ако веднага след Кана Ханибал е бил насочил армията си към Рим? Това е един от големите въпроси без отговор в историята и поредното потенциално минно поле, в което всеки има различно мнение. Няма да задълбавам по темата; лично според мен гледката на победоносните сили на Ханибал пред стените на града би била достатъчна да накара Сената да моли за мир. Но дали това е щяло да промени нещата в дългосрочен план? Съмнявам се. Рим е щял да намери някакъв повод за нова война, за да си отмъсти — както и станало през 149 г. пр.н.е., когато започнала третата и последна война срещу Картаген.

Но това означава да прескочим голяма част от историята и най-вече от историята на Втората пуническа война. Ще кажа само, че след Кана войната на Ханибал в Италия продължила, както и сблъсъците в Сицилия и Иберия. Третият роман от поредицата „Ханибал: Облаците на войната“ ще продължи историята на Ханон, Квинт и Аврелия на остров Сицилия. Надявам се, че ще искате да разберете какво се случва с тях!

Пълната библиография на книгите, които използвах за написването на романа, ще заеме няколко страници, затова ще спомена само най-важните: „Пуническите войни“ от Найджъл Бангол, „Пуническите войни“ от Брайън Кавин, „Гърция и Рим във война“ от Питър Конъли, „Ханибал“ от Тиодор А. Додж, „Падането на Картаген“ от Ейдриън Голдсуърти, „Войските по времето на Македонската и Пуническите войни“ от Дънкан Хед, „Сексът в Древен Рим“ от Ото Кифер, „Войната на Ханибал“ от Дж. Ф. Лейзънби, „Картаген трябва да бъде разрушен“ от Ричард Майлс, „Ежедневният живот в Картаген (по времето на Ханибал)“ от Дж. К. Пикард, „Животът и смъртта на Картаген“ от Дж. К. Пикард, „Любовта в Древен Рим“ от Е. Ройстън Пайк, „Римската политика 220–150 г. пр.н.е.“ от Х. Х. Скълард, „Картаген и картагенците“ от Реджиналд Б. Смит и „Военно дело в класическия свят“ от Джон Уори. Благодарен съм на „Оспрей Пъблишинг“ за множеството отлични издания, на „Оксфорд Юнивърсити Прес“ за изключителния „Оксфордски класически речник“ и на Алберто Перес и Пол Макдонъл-Стаф за великолепната им статия „Да изковеш професионална войска — армиите на фамилията Барка“, излязла в том III, брой 4 на списание „Военното дело през древността“. Както винаги, благодаря на членовете на http://www.romanaitnory.com/, чиито бързи отговори на странните ми въпроси ми помогнаха страхотно.

Дължа благодарност и на цял легион хора от чудесните ми издатели „Рандъм Хаус“. Сред тях са великолепният ми нов редактор Селина Уолкър; Катрин Мърфи, моят главен мениджър; Роб Уодингтън и по-късно Аслан Бърн, благодарение на които романите ми достигат до всяка книжарница във Великобритания; Дженифър Дойл, която организира невероятно иновативния маркетинг; Ричард Огъл, който проектира изумителните обложки на книгите ми; Амелия Харвел, която ми осигурява участието в какви ли не реклами; Моник Корлес и Керълайн Слоун, които убеждават толкова много чуждестранни издатели да издават книгите ми; Дейвид Париш, който се грижи за разпространението им в чужбина. Моите искрени благодарности към всички вас и за сериозния труд, който полагате.

Трябва да спомена още много други хора. Агентът ми Чарли Вини както винаги заслужава благодарностите ми. Много съм благодарен и на стиловия ми редактор Райченда Тод за изключително проницателния ѝ принос; на първокласния ми физиотерапевт Клеър Уилър, която не позволява на тялото ми да се разпадне от прекалено дългото седене пред компютъра; на стария ми приятел Артър О’Конър, който е чудесен критик и допринася за подобряването на историите ми. Благодаря и на вас, моите верни читатели. Именно вие ме държите на работа, за което съм ви безкрайно признателен. Вашите имейли от целия свят и отзивите ви във Фейсбук и Туитър внасят светлина в дните ми — затова, моля, продължавайте в същия дух! И накрая, но категорично не на последно място, благодаря на съпругата ми Сеър и на децата ми Ферида и Пипа за огромната обич и радост, които внасят в света ми.

Някои от начините, по които можете да се свържете с мен:

ben@benkane.net

Twitter: @BenKaneAuthor

Facebook: facebook.com/benkanebooks