Кървави полета

Речник

Агора (agora) — нямаме представа как картагенците са наричали мястото за събирания в центъра на града. Използвах гръцкия термин, за да го разгранича от главния форум в Рим. Няма съмнение, че агората е била най-важното място за събирания в Картаген.

Алпи — на латински тези планини са се наричали Alpes. Не използвам латинското име в романа (за разлика от други географски имена), тъй като то би изглеждало „странно“ за съвременния читател.

Амфора (amphora, мн.ч. amphorae) — голям глинен съд с две дръжки и тясно гърло за съхраняване на вино, зехтин и други продукти.

Аподитериум (apodyterium) — съблекалня в римска баня.

Апулия — регион в Югоизточна Италия, приблизително отговарящ на днешна Пулия.

Арециум — днешният град Арецо.

Арминиум — днешният град Римини.

Арнус — р. Арно.

Ac (as, мн.ч., asses) — дребна бронзова монета.

Атриум (atrium) — голямото помещение непосредствено след преддверието на римската къща. Главното място за общуване и молитви в дома.

Ауфидий — р. Офанто.

Ацетум (acetum) — оцет, най-често употребяваният от римляните дезинфектант. Оцетът е отлично средство за убиване на бактерии и е бил широко използван в западната медицина до края на деветнайсети век.

Баал Сафон — картагенски бог на войната.

Баал Хамон — основното божество по времето на основаването на Картаген. Той е закрилникът на града, животворното слънце, източникът на богатство, успех и щастие. Тофет или свещеното място, където е бил почитан, е мястото, на което са били открити кости на деца и новородени, дали основание за спорния въпрос за детски жертвоприношения. Онези, които се интересуват от темата, могат да намерят отлична дискусия по нея в книгата на Ричард Майлс „Картаген трябва да бъде разрушен“ (Richard Miles, Cartage Must Be Destroyed). Терминът „Баал“ означава „господар“ или „господ“ и се е използвал пред името на различни божества.

Велити (velites, ед.ч. veles) — лековъоръжени войници от 3 в. пр.н.е., набирани от най-бедните социални слоеве. Обикновено били млади мъже, чиято единствена защита бил малък кръгъл щит и понякога прост бронзов шлем. Носели меч, но основното им оръжие били дългите 1,2 м метателни копия. Понякога покривали главите си с мечи или вълчи кожи. Не е ясно дали велитите са имали офицери.

Венусия — дн. Веноза.

Весталки — единствените жрици в Рим, служещи на богинята на домашното огнище Веста.

Виа Апия — главният път от Рим до Брундизиум (дн. Брундизи) в най-южната част на Италия.

Виа Латина — през 3 в. пр.н.е., този път минавал южно от Рим през земите на латините до Кампания.

Виа претория — вж. порта декумана.

Виа принципалис — вж. порта декумана.

Виктумула — град в околностите на Плаценция (дн. Пиаченца) в Северна Италия. Точното му местоположение е неизвестно.

Волтурн — река Волтурно.

Вулкан — римски бог на унищожителния огън, често почитан за предпазване от… пожар!

Геруниум — древен град в Самниум; днес точното му местоположение е неизвестно, но се знае, че се е намирал недалеч от Ларинум (днешния Ларино).

Гладиус (gladius, мн.ч. gladii) — разполагаме с малко информация за „испанския“ меч на републиканската армия, или gladius hispaniensis, който се е носел на кръста. Не е ясно кога е бил възприет от римляните, но вероятно това е станало по време на Първата пуническа война, когато е бил използван от картагенските войници. Дръжката е била изработена от кост и имала ефес и предпазен напречник от дърво. Гладиусът бил носен от дясната страна с изключение на центурионите и другите старши офицери, които го носели от лявата. Било е доста лесно да бъде изтеглен с дясната ръка и вероятно е бил носен там, за да не пречи на скутума.

Гуга — в комедията на Плавт „Пенулус“ (Малкият картагенец) един от римските герои нарича картагенски търговец „гуга“. Обидното прозвище може да се преведе като „дребен плъх“.

Декурион — кавалерийски офицер, командващ десет души. По-късно декурионът командва турма, отряд от около трийсет души.

Диана — богиня на лова, луната и раждането.

Дидрахма — сребърна монета на стойност две драхми, една от основните парични единици в Италия през 3 в. пр.н.е. Странното е, че римляните започнали да секат доста късно монети с техен дизайн. Денарият, който по-нататък станал основна монета на Републиката, се появява към 211 г. пр.н.е.

Диктатор — по време на голяма криза Сенатът можел да избере диктатор, който в продължение на шест месеца имал върховна власт над всички останали магистрати и над цялата Република. Заместникът му бил наричан началник на конницата.

Драхма — гръцка сребърна монета. Вж. дидрахма.

Едил (aedile) — магистрат, отговарящ за различни цивилни задачи в Рим.

Ескулап (Aesculapius) — син на Аполон, бог на здравето и закрилник на лекарите. Бил е почитан както от картагенци, така и от римляни.

Етрурия — регион в Централна Италия северно от Рим, родина на народа етруски, които господствали над по-голямата част на Северна Италия преди възхода на Рим.

Ешмун — картагенски бог на здравето и благополучието, чийто храм бил най-големият в Картаген.

Иберия — днешният Пиренейски полуостров, включващ Испания и Португалия.

Илирик (или Илирия) — римското име на земите от другата страна на Адриатическо море, включващи части от днешна Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Черна гора.

Инсубри — галско племе.

Калдариум (caldarium) — най-горещото помещение в римската баня. Използвало се като съвременната сауна, като повечето имали и басейн. Калдариумът се загрявал с горещ въздух, минаващ през кухи тухли в стените и под пода. Въздухът се нагорещявал в хипокауст (hypocaustum) — пещ, поддържана постоянно от роби.

Калиги (caligae) — тежки и здрави кожени сандали, носени от римските войници. Изработени от три части — подметка, вътрешна и горна част — те наподобявали ботуш с открити пръсти. Пристягали се с ремъци. Десетките метални кабари в подметката осигурявали добра опора и можели да се махат и сменят при необходимост.

Кампания — плодороден регион в Западна централна Италия.

Кана — днес Кана дела Баталия, местност на около 12 км западно от град Барлета в Апулия.

Капуа — днешният Санта Мария Капуа Ветере край Неапол в Кампания. През 3 в. пр.н.е, тя била най-големият град в Италия, наскоро попаднал под контрола на Рим.

Карникс (carnyx, мн.ч. camixes) — бронзова тръба, която се държала вертикално и чийто горен край бил оформян като животно, най-често глиган. Използвани от множество келтски народи, те били широко разпространени в Галия и произвеждали страховит звук сами или заедно с други инструменти. Често били изобразявани върху римски монети в чест на победите над различни племена.

Картаген — днешен Тунис. Смята се, че градът бил основан през 814 г. пр.н.е., макар че най-ранните археологически находки са датирани от около шейсет години по-късно.

Конник — римски благородник, нареждащ се по ранг непосредствено под сенатор. През 3 в. пр.н.е, конниците съставлявали редовната кавалерия в римската армия.

Консул — един от двамата ежегодно избирани главни магистрати, назначавани от народа и одобрявани от Сената. На практика владетели на Рим в продължение на дванайсет месеца, те решавали различни цивилни и военни въпроси и водели републиканските армии по време на война. Заповедите на единия консул можели да бъдат отменени от другия и двамата би трябвало да изпълняват волята на Сената. На теория човек можел да бъде избиран за консул само два пъти, макар че на практика нещата стояли другояче.

Контуберния (contubemium, мн.ч, contubemia) — група от осем легионери, които делели една палатка и готвели и се хранели заедно.

Ларариум — светилище в римските домове, където се почитали домашните божества.

Ларинум — днешният град Ларино.

Латрони (latrones, ед.ч. latro) — крадци или разбойници.

Лигури — жителите на крайбрежния район между реките Рона и Арно.

Лициум — ленена набедрена препаска, носена от благородниците. Най-вероятно представителите на всички класи са носели някакъв вариант на подобно долно бельо.

Манипула — основна тактическа единица в римската армия от 3 в. пр.н.е. Един легион бил съставен от трийсет манипули или общо около 4200 души. Всяка манипула се командвала от двама центуриони, единият от които бил старши. Манипулите от хастати и принципи се разделяли на две центурии от по шейсет легионери; към всяка манипула имало и четирийсет велити. Манипулите, съставени от триарии, били по-малки — две центурии по трийсет души всяка и четирийсет велити.

Мелкарт — картагенски бог, асоцииран с морето и с Херкулес. Бил особено почитан от рода Барка. Ханибал отишъл на поклонение в светилище на Мелкарт в Южна Иберия, преди да започне войната си срещу Рим.

Минерва — римска богиня на войната и мъдростта.

Молис (mollis) — латинска дума, означаваща „мек“ или „нежен“, използвана като обиден термин за хомосексуалист (мека китка).

Окрикулум — град край днешния Отриколи.

Опциони (optiones, ед.ч. optio) — офицерите непосредствено под центурионите; опционът е заместник-командир на центурия.

Оскани — древните жители на по-голямата част от Южна Италия и най-вече на Кампания.

Пад — река По.

Папаверум — морфин. Приготвя се от цвета на опиумен мак; използването му е документирано най-малко от 1000 г. пр.н.е.

Пилум (pilum, мн.ч, pila) — римско метателно копие. Състои се от дървена дръжка с дължина ок. 1,2 м и тънка метална ос с дължина ок. 60 см и малък пирамидален връх. Копието било тежко и при хвърляне цялата му тежест била съсредоточена в предната част, което му придава огромна пробивна сила. Пилумът можел да пробие щит и да рани човека зад него или да се заклещи в щита и да го направи неизползваем. Добре обучен войник можел да хвърля пилум на разстояние до 30 м, макар че ефективният му обхват вероятно е бил два пъти по-малък.

Плаценция — днешният град Пиаченца.

Порта декумана (porta decumana) — един от четирите входа на римски военен лагер, намираща се на една от двете къси страни, срещу порта претория (porta praetoria), която се намирала близо до квартирата на командващия. Виа претория (viapraetoria) бил пътят или улицата, свързваща двете порти, а виа принципалис (via principalis) — другите две.

Порта претория — вж. Порта декумана.

Принципи (principes, ед.ч. princeps) — описвани като семейни мъже в разцвета на силите си, те образували втория ред от римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Били подобни на хастатите и съответно били екипирани и въоръжени горе-долу като тях.

Проконсул — магистрат, действащ извън Рим вместо консул. Постът му не се вмествал в обичайната римска практика магистратите да се избират за срок от една година и обикновено се използвал за военни цели, например за водене на война от името на Рим.

Птериги (pteriges, изписвано и като pteruges) — твърди двуслойни ленени ивици, защитаващи кръста и слабините. Те можели да бъдат прикрепени към нагръдник от същия материал или да се прикрепят отделно под бронзов нагръдник. Макар да били въведени от гърците, птеригите се използвали от редица народи, сред които римляните и картагенците.

Разпъване на кръст — обратно на разпространеното мнение, римляните не са измислили този ужасен метод на екзекуция; много по-вероятно е той да е изобретение на картагенците. Практиката е описана за първи път по време на Пуническите войни.

Родан — река Рона.

Сагунт — днешният град Сагунто. В края на 3 в. пр.н.е. градът бил обитаван от гърци и се съюзил с Рим в опит да се противопостави на картагенското влияние. Когато го атакувал през пролетта на 219 г. пр.н.е., Ханибал го направил с ясното съзнание, че това ще провокира война с Рим.

Самниум — конфедериран район в централната и южната част на Апенините. Самниум водил три войни срещу Рим през 4 и 3 в. пр.н.е., като изгубил последната. Самнитите обаче не се покорили лесно на римската власт и подкрепили както епирския цар Пир, така и Ханибал във войните им срещу Републиката.

Сенат — управляващо тяло от триста сенатори — видни римски благородници. Сенатът заседавал в Курията в центъра на Рим и функцията му била да съветва магистратите — консули, претори, квестори и т.н. — по въпросите на вътрешната и външната политика, религията и финансите.

Сери — така римляните наричали китайците.

Сибилски книги — древни текстове, пазени в храма на Юпитер в Рим; смятало се, че са писани от митични оракули, известни като сибили.

Сигнифер (signifier, мн.ч. signiferi) — знаменосец и младши офицер. Постът бил изключително престижен; всяка центурия си имала по един сигнифер.

Скутарии (scautarii, ед.ч. scutarius) — тежка иберийска пехота, съставена от келтибери, които носели кръгли щитове или подобни на тези на римските легионери. По-състоятелните можели да си позволят плетени ризници; останалите носели кожени нагръдници. Много скутарии носели и наколенници. Бронзовите им шлемове са много подобни на галските тип Монтефортино. Били въоръжени с прави мечове, които били малко по-къси от галските им еквиваленти и били известни с отличното си качество на изработка.

Скутум (scutum, мн.ч. scuta) — издължен овален римски щит с височина ок. 1,2 м и ширина ок. 75 см. Бил изработен от два слоя дърво, като парчетата били разположени под ъгъл едно спрямо друго и били покривани с лен или друг плат и отгоре с кожа. Скутумът бил тежък — между би 10 кг. В центъра му имало голяма метална полусфера (умбон), зад която се слагала хоризонталната дръжка. Често щитовете били украсявани, а когато не се използвали (например по време на поход), били покривани с кожи. Някои иберийски и галски воини използвали подобни щитове.

Соции — съюзници на Рим. По време на Пуническите войни всички народи на Италия били принудени да сключат съюз с Рим. На теория те все още били независими, но на практика били подчинени и били длъжни да изпращат определен брой войници, които да се сражават за Републиката при поискване.

Стригил — малко извито метално пособие за почистване на кожата при къпане. Първо в кожата били втривани благоуханни масла или зехтин, след което се остъргвала със стригил за премахване на потта и мръсотията.

Таблинум — кабинет или приемна зад атриума. Таблинумът обикновено гледал към перистила, откритата градина с колонада.

Танит — главно божество в Картаген наред с Баал Хамон. Била разглеждана като богиня майка, патрон и закрилник на града.

Теламон — днешен Теламоне в Тоскана. През 225 г. пр.н.е, там се състояла голяма битка между римляните и галски нашественици.

Тепидариум — най-голямото помещение от римската баня с басейн с топла вода, в което посетителите се срещали и разговаряли. Тепидариумът се използвал като място за почивка.

Тесери — парчета камък или мрамор с приблизително кубична форма, нареждани върху хоросан за изработване на мозайка. Тази практика била въведена през 3 в. пр.н.е.

Тицин — река Тичино.

Тразименско езеро — езеро в северната част на Централна Италия, недалеч от Перуджа и Сиена.

Триарии (triarii, ед.ч. triarius) — най-старите и опитни войници в легиона през 3 в. пр.н.е. Те често били държани в резерва за най-отчаяните ситуации в сражението. Фантастичният римски израз „Наложи се да се намесят триариите“ е повече от красноречив. Те носели бронзови шлемове с гребени, ризници и наколенник на водещия (ляв) крак. Всеки носел скутум и бил въоръжен с испански гладиус и дълго копие за намушкване.

Трибун — старши офицер в легион; също един от десетте политически постове в Рим като „народни трибуни“, защитаващи правата на плебеите. В мирно време трибуните можели да налагат вето на решенията на Сената и консулите. Посегателството върху трибун било изключително тежко престъпление.

Триплекс ациес (triplex acies) — стандартното построяване на легион по време на битка. Три линии, разположени на известно разстояние една от друга, като първата се състояла от четири кохорти, а задните — от по три.

Триумф — шествие на римски генерал до храма на Юпитер на Капитолийския хълм след голяма военна победа.

Турми (turmae, ед.ч. turma) — кавалерийски подразделения от по 30 души.

Фаланга — традиционната тактическа единица на гръцките армии и по всяка вероятност на либийските копиеносци, сражавали се на страната на Картаген.

Фалера (phalera, мн.ч. phalerae) — украшение във формата на диск, награда за храброст, носена върху нагръдника. Фалерите обикновено се изработвали от бронз, но имало и такива от по-скъпоценни метали.

Фалката — леко закривен меч с остър връх, използван от леката иберийска пехота. Половината до две трети от дължината му от дръжката била едноостра, а останалата част — двуостра. Дръжката имала предпазител за ръката и често била оформяна като конска глава. Въоръжените с фалкати цетарии били напълно в състояние да се сражават с легионери.

Фидес — богинята на доверието.

Финикийци — народ мореплаватели и търговци, живял предимно по крайбрежието на днешен Ливан. Финикийците са основатели на Картаген.

Фортуна — богинята на късмета и благополучието. Подобно на всички божества, тя била прословута с непостоянството си.

Фригидариум (frigidarium) — помещение от римската баня със студен басейн. Често последното помещение от комплекса.

Фугитивус (fugitivus) — беглец, избягал роб. Наказанието дамгосване на буквата F върху челото на заловените избягали роби е документирано, както и носенето на халка на врата с указания как да бъде върнат на собственика си.

Хадес — подземният свят, адът. Богът на подземния свят носел същото име.

Хастати (hastati, ед.ч. hastatus) — опитни млади войници, заемащи първите редици на римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Те носели ризница или бронзов нагръдник, шлем с гребен и скутум. Носели по два пилума, лек и тежък, и испански гладиус.

Хома — изкуствено създадена правоъгълна територия, намираща се на юг-югозапад от основните пристанища на Картаген. Вероятно е била построена като място за разтоварване на кораби, за складиране на стоки и като пристан, защитаващ преминаващите кораби от бурните ветрове.

Ценакули (cenacilae, ед.ч. cenacula) — мизерните многоетажни жилищни сгради, в които живеели римските плебеи. Тесни, зле осветени, отоплявани единствено от мангали и често строени както дойде, ценакулите нямали течаща вода и санитарни помещения. До квартирите се стигало по външни стълби.

Центурион (centurio) — професионален офицер; центурионите били гръбнакът на римската армия. Вж. също манипула.

Цере (Caere) — днешният град Черветери.

Церера — богиня на земеделието, зърнените култури и плодородието.

Цетрати (caetrati, ед.ч. caetratus) — лека иберийска пехота. Били облечени в бели туники с къси ръкави и алени ивици по краищата. Единствената им защита бил кожен или бронзов шлем и малък кръгъл щит от кожа и тръстика или дърво, наречен цетра (caetra). Цетратите са били въоръжени с мечове фалката (falcata) и кинжали, по-рядко копия за мятане.

Цизалпийска Галия — северната част на съвременна Италия, включваща долината на река По между Алпите и Апенините. През 3 в. пр.н.е, тя не е била част от Републиката.

Юнона — сестра и съпруга на Юпитер, римска богиня на брака и жените.

Юпитер, често наричан Optimus Maximus (Най-велик и най-добър) — най-могъщият римски бог, отговорен за времето и най-вече за бурите.