Ладията на Харон

Джорджтаун

Преди четирийсет и осем часа всичко беше лесно и просто. Животът и течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше. Частно училище, колеж и университет. И оттам в област, която обичаше толкова страстно, че съвсем не приличаше на работа. Преди десет месеца в живота и се бе появил Ян Верховен и макар да не и бе направил официално предложение, въпросът, че ще оженят, беше предрешен. Тя взимаше решения лесно, без да разсъждава за последиците. Точно месец преди трийсет и втория си рожден ден тя беше пред прага на живот, за какъвто мечтаеше — кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени. Изборът стана по-труден, защото решението щеше завинаги да промени живота й.

Отговорността плашеше Аги Джонсън повече, отколкото искаше да признае.

Всичко се обърка, когато Филип Мърсър дойде на приема на баща и. Смокингът подчертаваше стройното му, атлетично тяло, косата му беше буйна и гъста, очите дяволски прелъстителни, а усмивката — предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.

Аги стана от дивана, прекоси всекидневната и излезе на балкона. Апартаментът и гледаше към канала и надвисналият над тъмните води балкон беше едно от любимите и места. На отсрещната страна на водния път непрекъснато се мяркаха хора, тичащи за здраве. Тя стоя там, докато следобедната влажност я накара да се почувства неудобно в собствената си кожа и тениската и залепна за тялото. Аги се върна в стаята с климатик и затвори вратата.

Апартаментът бе обзаведен с някои от изхвърлените мебели на баща и, безценно дърво и картини с маслени бои, които тя нито харесваше, нито оценяваше, но ги пазеше, за да не го дразни. Обожаваше единствено старото кресло. Купила го бе от магазин за вещи втора употреба, когато беше в колежа. Аги се грижеше за него като за предан домашен любимец. През годините креслото беше ремонтирано толкова много пъти, че бе останало малко от оригинала. Но за нея си оставаше същото кресло, в което потъваше през онези безгрижни дни в Уестминстър. И сега се отпусна с благодарност в прегръдката му. В момента отчаяно се нуждаеше да се сгуши в него.

Аги знаеше, че Мърсър е в списъка на гостите на приема. Баща и я бе закачал на тази тема, откакто бе изпратил поканите. Тя се надяваше, че Мърсър няма да се появи, като в същото време се молеше да дойде. Когато не се получи отговор, Аги изпита странна смесица от облекчение и разочарование. И после той влезе в трапезарията и момичешкото и увлечение се завърна с такава сила, че тя отново се почувства неопитна студентка, каквато беше, когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни повече, отколкото можеше да си представи. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор, затова беше объркана и се държа грубо с него, когато най-после се запознаха.

Аги не знаеше защо отиде в дома му миналата вечер, но съзнателно или не, облече най-съблазнителното си бельо. От мига, в който влезе в къщата му, тя не помисли за Ян. Чувствата и към Мърсър бяха безспорни и това я измъчваше. Не и се бе случвало да изпита подобен прилив на емоции, дори когато за пръв път видя Ян.

— По дяволите! — изруга Аги и скочи от креслото.

Потърси цигарите си, намери ги на отрупания кухненски плот и запали, за да се успокои.

Не трябваше да ходи при Мърсър, но досущ пристрастен наркоман, не можа да си го откаже. Аги беше влюбена в Ян и щеше да стане негова съпруга. Това искаше. Той представляваше всичко, което тя уважаваше на света. Защо да го зарязва заради мъж, когото намираше за достоен за порицание?

Аги мисли по този въпрос, докато изпуши три цигари, но не можа да намери отговор. Не знаеше какво означава това за живота й. Винаги ли щеше да бъде невярна и да се впуска в случайни връзки всеки път, когато някой привлечеше погледа й? Или Мърсър беше различен от другите, голямата любов на живота й? Дотогава Аги не се съмняваше в себе си. Но имаше и друг, несъмнено по-важен въпрос, който не и даваше покой. Всеки път, когато се замислеше за това, страхът от отговора я караше да си го избие от главата.

Защо баща и бе изпратил Бърт Манинг да убие Мърсър предишната вечер?

Манинг работеше за баща и отдавна. Аги го познаваше от последната си година в колежа. Нападението в дома на Мърсър беше най-страшното преживяване в живота й, но когато видя Бърт мъртъв на пода, не издържа и избяга, колкото можа по-бързо. Тогава разбра защо баща и бе казал да не се среща с Мърсър. Той знаеше, че Бърт ще бъде в къщата му, за да го убие.

Очите и се напълниха със сълзи, които закапаха по гърдите и. Аги бе плакала цяла нощ и когато протегна ръка, за да извади хартиена кърпа от кутията, заровена сред разхвърляните на плота неща, разбра, че може би никога няма да се освободи от чувствата си. Хлипането и се превърна ридания, които разтърсиха тялото и. Аги се свлече на плочките на пода и се притисна до бюфета.

Събитията я връхлитаха по-бързо, отколкото можеше да издържи. През изминалите четирийсет и осем часа всичко, за което бе работила и мечтала, се преобърна наопаки. Годеникът й, човек, когото обичаше и уважаваше, бледнееше във всяко отношение пред Филип Мърсър. А баща и, когото не харесваше, но обичаше, се бе оказал чудовище, което наемаше убийци. Аги изпита желание да затвори очи и да заспи, и когато се събуди, да установи, че всичко е било кошмар.

Звънецът на вратата се чу сякаш някъде отдалеч. Но в ключалката се превъртя ключ и Аги стана, прокара пръсти през косите си и избърса сълзите.

В кухнята влезе баща и. На лицето му беше изписана загриженост. Беше облечен в обичайната си униформа — безупречно ушит черен костюм, бяла риза и вратовръзка на дискретни шарки. Както винаги, обувките му не бяха съвсем протрити, но износени. Той не обичаше да носи излъскани до блясък обувки, защото смяташе, че ги харесват хора, които държат повече на външността, отколкото на съдържанието.

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб, но телефонът ти е изключен. Разтревожих се — каза Макс и после видя подпухналото от плач лице на дъщеря си. — Какво има, миличка?

Вече нямаше значение дали баща и ще научи, че пуши. Затова запали цигара.

— Снощи бях там, татко. Знам какво се опита да направиш.

— Аги — нежно каза той, — за какво говориш?

— Снощи бях в дома на Мърсър. Бях там, когато Бърт Манинг се опита да го убие.

— Бърт Манинг?

— Той нахлу в къщата на Мърсър заедно с още един човек. Бяха дошли да го убият. Знам, че ти си ги изпратил там. — Въпреки гнева си тя отново се разрида.

Очите му се разшириха от изумление.

— Бърт Манинг се е опитал да убие Мърсър снощи? Сигурна ли си?

— Бях там, татко. Бърт и още един мъж влязоха в къщата. Убиха агент на ФБР. Бърт едва не уби и мен, но Мърсър го застреля. Мърсър беше прострелян в рамото, а приятелят му в крака, за щастие се оказа протеза, така че му няма нищо. — Аги съзнаваше, че бръщолеви несвързано. Искаше да бъде силна, когато се изправи пред баща си, но думите сами се изплъзнаха от устата й. — Знам, че ти си ги изпратил. Затова не искаше да се срещам отново с Мърсър.

Макс хвана ръцете й, притисна до себе си треперещото и тяло и нежно зашепна в ухото й.

— Всичко е наред. Ти си невредима.

След няколко минути Аги се овладя и риданията и утихнаха. Когато тя се успокои, Макс я отдалечи от себе си, за да може да я гледа в очите.

— Не си ранена, нали?

Аги поклати глава и баща и отново я прегърна.

— Изслушай ме, Аги. От няколко месеца Бърт Манинг вече не работи за мен. Има собствен бизнес като специалист по охраната. Още докато беше в „Петромакс“ знаех, че е неуравновесен. Вършеше си добре работата, но беше нестабилен и неконтролируем. През пролетта го уволних. Нямам представа защо се е опитал да убие Мърсър, но те уверявам, че това няма нищо общо с мен. — Той се усмихна. Очите му блестяха от загриженост и обич. — От малка ме обвиняваш за много неща и някои от тях дори са верни. Но с убийства не се занимавам. Пък и защо бих искал да убивам Мърсър? Той ми е добър приятел.

— Но ти ми каза да не се срещам повече с него — тихо възрази Аги.

— Направих го, за да те предпазя, миличка. Знам, че имаш слабост към този мъж, и не искам да останеш разочарована. Жените го харесват. Ученическото влюбване те прави уязвима и макар че не си го виждала от години, той със сигурност ще разбие сърцето ти. Харесвам Мърсър, но не бих му поверил моето малко момиче. Затова те предупредих да не се срещаш с него. Горкото ми дете!

Двамата се прегърнаха отново. Аги искаше баща и да го бе правил по-често, когато беше малка, но и сега не беше късно.

— Аги, знам, че имаш връзка с водача на организацията, за която работиш. Не го одобрявам, но съм сигурен, че той се държи добре с теб и те прави щастлива. — Макс не знаеше, че дъщеря му и Верховен мислят да се оженят, защото Аги така и не събра смелост да му го съобщи. — Избий от главата си Филип Мърсър. Така ще бъде най-добре. Съгласна ли си?

Тя кимна бавно. Сълзите и най-после пресъхнаха.

— Искаш ли да сключим споразумение, дете мое. Аз няма да ти се карам, че пушиш, и няма да те питам защо си била в дома на Мърсър в десет и петнайсет снощи, ако ти обещаеш да го забравиш.

Аги се усмихна доверчиво и отново уви ръце около врата му.

— Обичам те, татко.

— А ти си моят живот, миличка. Не забравяй това. Всичко наред ли ще бъде?

— Да. Мисля да напусна града за известно време. Искам да се махна оттук.

— Разбира се. Направи го. В момента къщата на компанията на Хилтън Хед е празна. Някой от самолетите на „Петромакс“ може да те закара там след час. Искаш ли да го уредя? — попита Макс и Аги кимна. — Чудесно. Аз трябва да замина за Лондон за два дни. Може да дойда при теб, след като се върна.

— Ще бъде страхотно — усмихна се тя.

Щом баща и излезе, Аги набра номера на „Американ Еърлайнс“.

— Кой е следващият ви полет от летище „Рейгън“?

— За къде желаете да пътувате, госпожице?

— Крайната ми цел е Аляска, но в момента това няма значение. Трябва да се махна от Вашингтон. — Аги не бе казала на баща си в колко часа беше в дома на Мърсър предишната вечер, но той знаеше.

„Господи!“