Ладията на Харон

На борда на „Пертомакс Прудо Омега“

Кериков излезе от банята. Обикновено сивкавата му кожа сега беше розова и блестеше, а космите на гърдите му бяха пригладени. Той уви хавлия на кръста си и се избърса с друга. Беше се избръснал, използвайки рутинния сутрешен тоалет, за да се освежи. Беше три сутринта, а Кериков не беше спал от трийсет часа. Душът бе направил чудеса, както и шотландското уиски, което си наля, преди да влезе в банята.

Тъкмо започна да се облича, когато на вратата на каютата се потропа. Абу Алам влезе, без да бъде поканен, настани се на дивана и се вторачи в голия Кериков със смесица от омраза и сексуален интерес. Арабинът отвращаваше Кериков повече от всеки друг, когото познаваше.

— Той е долу при жената — докладва Алам. — Не разбирам защо просто не убием и двамата.

— Защото не искам да бързам да се справя с Мърсър. Въпросът между нас е личен. А що се отнася до жената, тя е дъщеря на един от партньорите ни и присъствието и тук ще гарантира, че той ще изпълни своята част от сделката. Ако Макс Джонсън реши да ни разобличи, след като разбере за измамата, жената ще бъде твоя, докогато искаш, при условие че изпратим на баща и видеозаписи за времето, което си прекарал с нея. — Кериков си представи как Алам и двамата му помощници изнасилват и се гаврят с младата наследница. — Но ако Джонсън изпълни споразумението ни, тя трябва да бъде освободена незабавно, и ако чуя, че си я докоснал, ще те убия.

Алам го изгледа недоверчиво.

— Никой не може да ме уплаши с празни заплахи. Руснакът не обърна внимание на позьорството му.

— Иди да намериш нашия приятел Верховен и после ще се върнем във Валдиз. При изтеглянето си от помпена станция пет ПАПС ще взривят няколко моста и ще направят непроходим пътя на север. Ще ни останат само няколко часа, преди властите да угасят пожара във Феърбанкс и да освободят хеликоптери, които да разследват какво се е случило в станцията. Колко време ти е необходимо, за да поставиш експлозивите на „Надежда“?

— Напълно разрушен ли го искаш, или само потопен?

— Да няма отломка, по-голяма от пощенска марка — с равен глас отвърна Кериков.

— Може би час-два. Би трябвало да успея да поставя експлозиви на всички резервоари с гориво. Ще използвам детонаторен шнур и ще насоча взрива така, че ударът да разруши и двете страни на корпуса едновременно. — Алам говореше с компетентността, придобита от годините на терористична подготовка и дейност, първо в Алжир, а после по улиците на Ливан и базите в пустинята на Либия, Иран и Ирак.

Кериков видя нервния тик на лицето на арабина. Потрепването беше толкова леко, че ако не гледаше, нямаше да го забележи. Руснакът подозираше, че Алам има заповед да го убие, след като разруши петролопровода в Аляска и режисира потопяването на супертанкера в крайбрежните води на Съединените щати. Руфти се готвеше да го измами.

Кериков предполагаше, че ще стане така още преди да се свърже с Руфти. Арабинът беше отчайващо прозрачен. Наистина ли мислеше, че Кериков не може да се защити от измама?

Господ да ни пази от амбициите на невменяемите.

Мърсър бе изрекъл само няколко думи от плана си за бягство, когато лицето на Аги пламна и се зачерви от гняв.

— Ти си се побъркал. Имаш ли представа какво ще стане? Балансът на тези чудовища трябва да бъде наблюдаван денонощно. Когато зимата дойде и петролната платформа няма да работи, екипажът пак ще остане на борда, за да се грижи ледовете да не повлияят на стабилността й. На платформа с подобни размери покритие от пет сантиметра лед тежи като четиристотин и петдесет тона и може да я преобърне, ако не бъде премахнато. Освен това говориш за нарушаване на баланса. Ако е натоварена догоре, „Омега“ ще се преобърне много преди да стигнем до върха на подпората. Забрави ли за петстотин хилядите галона дизелово гориво, за които споменах? Те ще се превърнат в хлъзгаво покритие на целия залив, ако платформата забие нос във водата.

— Аги, ако ме изслушаш…

Тя го прекъсна, сякаш Мърсър не бе отварял уста.

— Остави грижата за околната среда, но не може да мислиш, че ще оцелеем дълго във водата, дори ако успеем да стигнем догоре. Господи, тук температурата е малко над точката на замръзване. Ще получим хипотермия за двайсет минути и ще умрем пет минути по-късно.

Аги говореше все по-разпалено и макар донякъде да беше права, Мърсър знаеше, че възраженията и са предизвикани от страх, но не можеше да я обвини. Онова, което предлагаше, плашеше и него.

— За Бога, Аги, млъкни за малко и ми позволи да довърша. И двамата знаем, че това е единственият начин. Ако останем тук, ще умрем, затова защо да не се опитаме да избягаме? Мислиш ли, че на някого ще му пука, ако платформата се преобърне и разлее горивото си в залива Кук, след като останалата част от Аляска е покрита с двайсет и пет сантиметра петрол? Ако имаме шанс да се измъкнем оттук, ако не умрем от студ, ако платформата не се преобърне и ако предупредим Анди Линдстрьом в пристанището за танкери, може да спрем целия кошмар, преди да е започнал. Знам как Кериков ще разруши петролопровода, след като ПАПС замразят петрола. За да му попреча, ще ми трябва само едно обаждане от десет секунди по телефон или радиопредавател. Аги се колебаеше. Страхът и постепенно започна да се разсейва, когато проумя по-големия залог. И в двата случая можеше да се простят с живота си, затова не беше ли по-добре да умрат, докато се опитват да избягат? Мърсър видя в очите й, че е съгласна с плана му.

— И все пак мисля, че си луд.

— Ще стане. Имай ми доверие.

— Последния път чух тези думи от четирийсет и девет годишен професор, с когото се съгласих да легна — пошегува се Аги. — Но не стана.

Планът на Мърсър беше породен от отчаяние, но на теория беше невероятно елементарен. Той възнамеряваше да напълни с вода кухата подпора на „Петромакс Омега“. Използвайки ръчния механизъм на контролните уреди на помощната помпа, двамата щяха да пуснат морска вода в цилиндъра с вместимост шейсет хиляди кубични метра. Мърсър и Аги щяха да се понесат на повърхността на издигащата се вода, докато стигнеха до вратите на асансьора на трийсет метра над тях. Както Аги подчерта, най-голямата опасност беше нарушаването на баланса на платформата, когато хиляди тонове баласт изпълнеха едната понтонна подпора, а другите останеха празни. Мърсър само можеше да се надява, че това няма да се случи. А що се отнасяше до другото и опасение, хипотермията, той имаше план да запази и двамата сухи. Мърсър се залови да прави сал, а Аги започна да работи със сложната, объркваща гора от тръби, клапани и контролни уреди на помпата. Помпите бяха общо шест и се намираха на петнайсет метра по-надолу, но контролните им уреди бяха при тях. По искане на Мърсър тя му обясни как действа системата.

— Във всяка подпора има компютър, свързан с оперативния център, затова може да бъде пълнена и изпразвана индивидуално в зависимост от условията. В бурно море платформата може да бъде спусната надолу, докато главната палуба стигне почти до водата, или да бъде издигната на трийсет метра над вълните. Кабелите са постоянно опънати и котвите остават стабилно забити в дъното, каквото и да е положението на платформата. Баща ми изигра важна роля в разработването на системата — с известна гордост отбеляза тя. — Неговите чертежи бяха основата на всичките четирийсет хиляди страници на проекта на „Омега“. Най-слабото място са котвите. Теглото им е двайсет тона и дава на всяка четиристотин тона реактивна сила срещу движението на платформата. Идеални са за почвите около Прудо, но не съм много сигурна дали са подходящи за залива Кук. Това е само временен пристан за „Омега“ и стабилността не е толкова важна, колкото когато сондата работи. Щом платформата започне да се потапя с добавената тежест и кинематичният ъгъл на кабелите на котвите се промени дори само с десет градуса, котвите ще загубят трийсет и пет процента от ефективността си. Ако ги дръпнеш твърде силно, ще се освободят.

Мърсър разбра половината от обясненията и. Нямаше представа какво е кинематичен ъгъл, нито го интересуваше. Единственото му желание беше Аги да говори и да успокои и себе си, и него с гласа си. Тя продължи да разказва за механизмите на помпите. Познанията и бяха енциклопедични, а гласът и отривист, но невероятно съблазнителен.

— Готово — съобщи Аги след половин час. — Махнах предпазителите на регулаторите на водния поток и на измервателните уреди за дълбочината. Помпите ще продължат да работят, каквото и да стане. Системата ще изключи, когато електрическите табла горе направят късо съединение от нахлуващата вода.

— А предупредителните индикатори в командната зала?

— Не мога да направя нищо по този въпрос — призна тя. — Таблото ще светне като коледна елха, когато помпите се включат. Можем само да се надяваме, че на Кериков не са му останали достатъчно хора на борда, които да наблюдават предупредителните индикатори. Но ако ги гледат, планът ти ще приключи с едно натискане на копче горе.

— Тогава дано в момента да е в тоалетната, защото съм готов да го осъществя.

Мърсър бе залепил многобройните разкъсвания и дупки по външната страна на неопреновия костюм, като използва цяла ролка пластир. Сребристите лепенки бяха толкова много, че неопренът заприлича на ризница. Той отдели десетина минути, за да превърже раните си, да спре кръвта и да глътне двете таблетки кодеин, които бе намерил. Хапчетата му бяха необходими, ако искаше да оцелее от предстоящото изпитание.

Салът беше поставен върху няколко кутии за инструменти. Четирите тръби бяха свързани с пластира в ромбовидна форма, а мушамата бе залепена отдолу. Когато Мърсър легнеше с глава в единия ъгъл, ръцете му можеха да хванат другите два, а краката му да висят от долната част. Вдлъбнатината на тялото му върху увисналата мушама щеше да създаде налягането, от който салът се нуждаеше, за да плава на повърхността, и щеше да пази Аги суха. Мърсър облече костюма, в случай че в сала влезе вода. Аги щеше да легне на гърдите му. Ако обаче потънеха, нищо нямаше да ги спаси.

Мърсър бе успял да изстърже няколко шепи грес от кабела на асансьора. Аги го гледаше учудено, докато той мажеше главата си.

— Не се тревожи. Ти си следващата.

— Защо?

— Плувците в Ламанша го правят от години. Гресът не позволява на леденостудената вода да влезе в съприкосновение с кожата ти и така предотвратява загубата на телесна топлина — обясни Мърсър, приближи се до нея, надигна крачола на панталона и и намаза гладката и кожа, като се опитваше да не мисли колко еротичен е допирът.

Сложи машинно масло и на китките, и на врата й. Докато пръстите му масажираха гърлото й, Аги измърка като доволно коте.

— Иска ми се да правехме това на друго място и маслото да миришеше на пасифлора, а не на машини.

Мърсър я целуна по челото и после започна да я облепва с пластир.

— Щом стигнем догоре, ще трябва да слезем от сала и да газим във водата, докато отворим вратата на асансьора. — Подаде и най-голямата отвертка, четирийсет и пет сантиметрово парче от закалена въглеродна стомана и пластмаса, идеален лост за отваряне на люка в горния край на подпората.

Аги трепереше. И не само от студения въздух. След час и двамата можеше да са мъртви. Мърсър бе изпитвал това чувство, но не беше свикнал с него. Аги обаче не бе имала подобни преживявания. Красивото и лице беше бледо, а начупените и устни трепереха. Очите и блестяха и бяха пълни със сълзи.

Тя кимна, а после не устоя, притисна се него, уви ръце около врата му и го целуна. Това можеше да е последната им прегръдка и за миг тя прогони страха, но не беше само сексуалното привличане. Между тях премина електричество, нещо осезаемо, което не можеха и не искаха да отрекат. Ако оцелееха, и двамата изпитваха желание да го изследват.

— Готова ли си?

— Да го направим — отговори Аги.

Мърсър легна на сала и пъхна ръце в примките от пластир, които бе направил. Кутиите за инструменти отдолу щяха да гарантират равномерен приток на вода, за да не се напълни салът.

Аги се приближи до контролните уреди и натисна няколко бутона, включвайки помпите. Звукът на огромните турбини отекна по стоманените стени, когато през всяка помпа започнаха да прииждат по четири хиляди галона вода в минута.

— Шумът ще спре, когато помпите останат под водата — извика Аги, затваряйки херметическите капачки на електронните уреди. — Имаме десет минути, докато водата стигне дотук.

— Заеми позиция — отвърна Мърсър. — Не можем да си позволим да бъдем изненадани.

Тя легна върху него и притисна гръб до гърдите му.

— Не. Обърни се така, че краката ти да са около главата ми, за да разпределим тежестта по-равномерно.

Аги се премести и положението на тялото и предостави на Мърсър гледка към загадъчното място между разтворените и бедра. Той бързо прогони от съзнанието си тези мисли и се съсредоточи върху предстоящата задача.

Чакането им се стори безкрайно. Двамата лежаха неподвижно, без да разговарят. Най-сетне помпите останаха под водата и пронизителният им вой стихна до тихо свистене. Водата се издигаше толкова бързо, че те усещаха въздушното течение, предизвикано от движението й. Минутите се влачеха бавно. Мърсър непрекъснато поглеждаше встрани, очаквайки да я види как нахлува през решетките на пода.

Всяка секунда беше по-мъчителна от предишната. Чакането и страхът ги изнервиха и ги накараха да се местят неспокойно. Мърсър дишаше дълбоко и принуди Аги да се изтегли още по-напред и да заеме по-неудобно положение.

Звукът на прииждащата вода се засилваше. Всеки момент струята щеше да ги издигне нагоре. Мърсър се обърна и погледна вляво и в същия миг водата изригна като гейзер.

— Потегляме! — извика той и салът бе повдигнат от кутиите за инструменти.

Приспособлението се стрелна нагоре като хвърчило, понесено от силен вятър. Водата застрашително се плискаше отстрани и капките се забиваха в лицата им като игли. За няколко секунди около Мърсър се насъбра локва от петнайсетина сантиметра морска вода. Ако нивото се повишеше, Аги щеше да се намокри и да умре, преди да стигнат до върха на понтонната подпора.

Но Мърсър не мислеше за това, защото се тревожеше за една по-непосредствена заплаха. Тежестта на телата им беше почти непоносима. Примките болезнено се впиха в плътта му. Щяха да стигнат до повърхността едва след трийсет минути, а той вече се страхуваше, че няма да издържи и трийсет секунди.

Спираловидно издигащата се струя подмяташе сала и го въртеше около оста му, поради което вътре нахлуваше още ледена вода. Мърсър я усещаше през кръпките на неопреновия костюм. Студът беше смразяващ и скова единия му крак. Ако водата стигнеше до кожата му, знаеше, че няма да издържи повече от пет минути.

— Как си? — успя да попита Мърсър, стиснал зъби от напрежение да остане неподвижен.

— Мисля, че няма да успеем — извика Аги.

— Това са си казали и братята Райт. — Той положи усилия гласът му да прозвучи бодро.

— Първия път не са успели.

— Ние няма да имаме втора възможност.

Още няколко сантиметра, и водата щеше да стигне до Аги, но те не можеха да направят нищо. Мърсър трябваше да се държи здраво за скелето от тръби, за да поддържа стабилността на сала, затова не биваше да мърда, а Аги едва съумяваше да запази равновесие. Първите десет минути бяха абсолютна агония и нямаше отдих, докато продължаваха да се издигат.

Силите започнаха да напускат Мърсър и ръцете му се разтрепериха. Тялото неволно хлътваше все по-надолу в мушамата. Аги беше съвсем близо до водата. Тя забеляза това и извика. Мърсър отново стегна мускули. Стомахът му се сви. Температурата в подпората беше едва плюс пет градуса, а той се обливаше в пот. По лицето му се стичаха солени струйки.

Аги усети, че се напряга до краен предел.

— Мога ли да улесня някак нещата?

След няколко секунди Мърсър събра сили да отговори. Вече изнемогваше, а до върха на шахтата оставаха още осемнайсет метра.

— Подложи се на най-кратката диета в историята.

Нивото на водата започна да се повишава бавно и повърхността стана значително по-спокойна, отколкото в онези първи ужасяващи минути, когато бяха тласнати нагоре. Намиращите се на три метра една от друга спойки между стените отбелязваха разстоянието. Върхът на подпората изглеждаше недосегаем, сянка високо над главите им, мъглява цел, която потъмняваше, когато поредната лампа на овалните стени останеше под водата.

Отначало Мърсър помисли, че болката, която изведнъж почувства в крака, е схващане на мускула. Секунда по-късно обаче осъзна, че неопренът пропуска. Парещата леденостудена вода бе проникнала през някоя дупка, която не бе видял, или по-вероятно пластирът се отлепваше.

Той извика от болка.

— Какво има?

— Дупка в неопрена, водата влиза.

— Лошо ли е положението?

— Не е добро. — Мърсър изохка, когато до кожата му достигна още смразяваща вода. Желанието да протегне ръка и да потърка мястото, за да го затопли, беше толкова силно, че трябваше да затвори очи и да се съсредоточи, за да не изпусне сала. Оставаха им още десет метра.

— Аги, трябва да извиеш гръб и да махнеш тежестта си от мен. Не издържам повече.

Тя заби ботушите си в раменете му и притисна гърди до пищялите му. Той пое въздух, гърбът и стомахът му се отпуснаха за пръв път от двайсет минути. Сега позата на Аги беше болезнена, но тя се държеше, доколкото можеше. Тялото и бе станало мускулесто и силно от годините на фехтовка и гимнастика, но след няколко минути тя отново се отпусна върху Мърсър.

— Съжалявам. Не мога повече.

— Вече съм по-добре — излъга той. — Пък и почти пристигнахме.

Дълбоко под петролната платформа, в тъмните води на залива, петте котви, заровени на шест-седем метра в дъното, започнаха да се измъкват, повличайки останалите петнайсет. За да се държат за дъното, кабелите им трябваше да бъдат постоянно опънати. Аги беше принудена да изключи автоматичната хидравлика на опъване, за да напълни с вода само едната подпора. Кабелите увиснаха отвъд точката на скъсване и един по един се отделиха. Краищата им безшумно паднаха в мрака и остатъците им увиснаха от долната част на петролната платформа като пипала на гигантска медуза.

Другите котви бяха толкова добре поставени, че не се измъкнаха и платформата започна да се накланя назад от силния им натиск. Вместо да се килне към пълната с вода подпора, „Омега“ се завъртя на сто и осемдесет градуса в противоположната посока. Макар че динамиката на котвената система се измерваше в хиляди тонове, платформата загуби баланса си и всеки галон вода, който преминаваше през помпите и влизаше в подпората, променяше положението й.

Движещата се с двайсет възела приливна струя беше единственото, което държеше изправена платформата, тъй като упражняваше достатъчно силен натиск, за да поддържа стабилността й. Но деликатното равновесие между силата и противодействието, тежестта, плаваемостта и движението щеше да бъде нарушено, докато помпите продължаваха да пълнят понтоните на „Омега“.

— Само още около метър — изумено съобщи Аги.

— На какво разстояние сме от отвора на шахтата? — мрачно попита Мърсър. Близостта до целта нямаше да премахне болката и вцепеняването на крака му.

— Излизаме точно под него. Краката ти са само на няколко сантиметра от кабела.

— Щом се приближим до вратата, ще трябва да забиеш отвертката между нея и касата. Там би трябвало да има механично устройство, което да я отваря, в случай че автоматичната система не работи и някой е затворен в кабината.

— Като във филмите?

— Точно така.

Аги се опита да протегне ръка, репетирайки движението, с което щеше да разбие вратата, но веднага щом помръдна, изпищя и се отпусна на гърдите на Мърсър.

Тя бе докоснала водата в мушамата и започна да се мята, да разкъсва материята и да разрушава сала. Мърсър пусна примките и падна във водата заедно с Аги. Неопреновият костюм го задържа на повърхността. Той сграбчи Аги, която размахваше ръце, притисна я до себе си и се опита да я успокои, преди да се е удавила от паника.

— Боже мой, как боли. Господи, не мога… — Устните и бяха посинели. — Мърсър, моля те. Господи, ще умра.

— Аги! Аги! — извика той, погледна я в очите и видя, че страхът я е завладял. Мърсър се уплаши, че тя е изпаднала в шок, без да забелязва, че се е намокрил. Трябваше незабавно да се измъкнат от водата.

В същия миг двайсеттонните котви се изтръгнаха от морското дъно сред облаци тиня, отвориха огромни дупки в пясъка и освободиха общата си антигравитационна сила от хиляди тонове. Вече никой не можеше да спре „Омега“, която започна да се накланя. В единия ъгъл на платформата имаше твърде голяма тежест и без котвите другите три подпори щяха да я преобърнат за няколко минути. От единайсетте котви, които все още се държаха за дъното, трябваше да изскочат само още три и след това „Омега“ щеше да рухне и да изчезне под вълните.

Последиците в третата подпора настъпиха мигновено. Аги и Мърсър точно се бореха под вратата на кабината, когато платформата се наклони и нахлуващата вода ги вкара в преддверието на асансьора. Неопреновият костюм ги прикова към тавана, а налягането на водата ги направи безпомощни.

Ледената вода се плискаше в слепоочията на Мърсър. Пронизващото пулсиране предизвика чувство за гадене. Не беше в състояние да мисли за нищо. Болката замъгляваше съзнанието му. Силите му бяха изчерпани. Беше се провалил. Двамата щяха да умрат.

Движението на Аги беше толкова леко, че той почти не го усети. Тя разтвори пръстите му и сложи нещо на дланта му. Мърсър не искаше да отваря очи заради солената вода, но въпреки това погледна и видя, че докато се е мятала, страхувайки се от смъртта, Аги е успяла да задържи отвертката и е имала присъствието на духа да я сложи в ръката му.

Мърсър замахна към вратата, но не улучи спойката. Ъгълът на атаката му обаче вклини плоския и връх в процепа. След миг намери отварящия механизъм. Мърсър дръпна дръжката и вратата се отвори, блъсната от тонове вода.

Аги и Мърсър бързо се вмъкнаха през тесния отвор и се понесоха по коридора, тласкани от мощната струя, като заобикаляха ъглите, докато накрая се блъснаха в един завой. Потопът около тях намаля.

Двамата трепереха и повръщаха, докато всичко ги заболя. Трябваше да спрат, да се съвземат и да съблекат мокрите си дрехи, но нямаше време. „Петромакс Омега“ се клатеше, сякаш плаваше в силна буря. Останалите кабели бяха опънати отвъд границата на максималната си издръжливост, но учудващо се държаха. Напрежението върху тях обаче се увеличаваше. Горната част на платформата се наклони с петнайсет градуса.

— Трябва да тръгваме — промълви Мърсър с тракащи зъби. — Можеш ли да вървиш?

Аги не отговори. Беше загубила съзнание.

Мърсър съблече мокрото яке, пуловера, тениската и джинсите й, спечелвайки няколко минути, преди Аги да умре от премръзване. Хвърли поглед в коридора, затвори очи за миг и се замисли за идването си на петролната платформа под охраната на Абу Алам. Мърсър прогони от съзнанието си от всичко — болката, студа и предстоящото потапяне на „Омега“ — и си припомни пътя, по който бяха минали.

В гръцката митология, след като побеждава Минотавъра, Тезей използва нишка от кълбо, която да го изведе от лабиринта. Мърсър разполагаше само със замъглената си памет. Носейки на ръце Аги, той затича по празните коридори, като инстинктивно взимаше правилните решения и безпогрешно завиваше по разклонения, стълби и входове. Ако беше спрял да помисли, мигновено щеше да се обърка. Коридорите в долната част на платформата не се различаваха един от друг. Нямаше ориентири, които да му напомнят за верния маршрут, но Мърсър бягаше, изминавайки разстоянието до жилищните помещения за половината време, за което Алам го бе завел в подпората. Еднаквите стени се смениха с ламперия от имитация на дърво и тънък килим, когато Мърсър нахлу през отворен люк и влезе в помещенията на екипажа.

Платформата вече се бе наклонила най-малко с двайсет градуса. Той хукна по широкия коридор. Аги се бе отпуснала в ръцете му. Мърсър не смееше да спре, за да премери пулса й. Наоколо звъняха аларми и трескаво проблясваха червени светлини. На фона на шума компютърен глас съобщаваше на персонала незабавно да напусне петролната платформа.

Мърсър отвори с ритник вратата на външния люк и се изви, за да мине така, та да не удари главата на Аги в металната рамка. Стълбите бяха толкова стръмни, че изглеждаха почти отвесни. Заизкачва се предпазливо, като внимаваше да не загуби равновесие. Все едно се катереше по скала. С всяка изминала минута „Омега“ се накланяше под още по-остър ъгъл. Мърсър продължи нагоре, стигна до главната палуба и се втурна навън в дъждовната нощ.

Когато сензорите усетиха, че петролната платформа се накланя, компютърът включи аварийните светлини и палубата се обля в розов блясък. Сигналната кула и крановете бяха осветени в гръб като паметници. Мърсър присви очи, докато търсеше някоя от жълтите спасителни лодки, които бе забелязал, когато го докараха с хеликоптера.

Навън наклонът на огромната платформа беше много по-осезаем. Мърсър мислеше, че имат няколко минути, но сега разбра, че „Петромакс Омега“ ще се ще обърне и ще потъне след секунди. Можеше само да се надява, че Кериков и Алам са под палубата и не могат да се измъкнат, макар да знаеше, че вероятно са излетели, защото не видя хеликоптера, който ги бе докарал.

Скочи на ръба на издигащата се платформа и се подхлъзна. Алармите бяха влудяващи с настойчивостта си. Мърсър се блъсна в перилата, но успя да предпази Аги от удара. Рамото му се озова на няколко сантиметра от острото като бръснач витло на спасителната лодка. Корпусът на спасителната капсула представляваше съвършен цилиндър, за да и даде стабилност в бурно море.

Мърсър не умееше да борави със сложните котвени кранове, които спускаха лодката във водата, и само можеше да се моли на Бога механизмът да се задейства отвътре. Той освободи ръцете си, за да отвори люка, когато изведнъж спасителната лодка се повдигна, стрелна се към водата и се изгуби от погледа му.

Някои от хората на Кериков сигурно бяха в нея и я бяха използвали да избягат.

Мърсър бе загубил ценно време. Следващата лодка беше на шест метра от него. Пое отново Аги и хукна към нея, блъскайки се в перилата, но ако не се подпираше на тях, нямаше да може да се държи на краката си. На половината разстояние втората спасителна лодка също се повдигна и бързо изчезна.

— Мамка му!

Мърсър затича с всички сили, като се подхлъзваше на всяка крачка, рискувайки да падне в бездната, и едва си поемаше въздух. Силна болка пронизваше десния му крак всеки път, когато стъпеше на него. Подмина следващите две спасителни лодки в опасен пресметнат риск и съсредоточи вниманието си върху последната от тази страна на жилищния отсек.

Стигна до нея и без да губи време да оставя Аги на палубата, я преметна на рамо и дръпна дръжката на люка, който веднага се отвори. Осветлението се включи автоматично и парното заработи. Той сложи Аги на пейката до стената. До люка имаше малко контролно табло с два бутона. Мърсър натисна копчето, на което пишеше „Спускане“.

Стори му се, че измина цяла вечност, но всъщност всичко стана за по-малко от десет секунди. Хидравличните бутала повдигнаха лодката от палубата, но платформата се бе наклонила под твърде остър ъгъл. Дъното на лодката увисна на перилата. Крановете започнаха да размотават кабелите за спускане. Капсулата се поколеба за миг и после се насочи обратно към палубата. Мърсър и Аги щяха да останат на борда на потъващата „Омега“. Той усети какво става, хвърли се към отсрещната страна на лодката и с тежестта си я наклони в противоположната посока.

Капсулата се плъзна над парапета, спусна се пет-шест метра, разтресе се, когато се освободи от кабелите, и после изведнъж падна във водите на залива Кук. Инерцията и тежестта я потопиха за миг под повърхността, но сетне бързо изскочи отгоре. Мърсър лежеше зашеметен на пода. Аги беше върху него, сложила глава на гърдите му, сякаш спеше. Налагаше се да стане, да откачи лодката от кабелите и да включи мотора, за да се отдалечат от обречената петролна платформа, но не можеше да помръдне. Искаше да остане там, където си беше, да държи в обятията си Аги, докато болката премине.

Последните котви най-после поддадоха и „Петромакс Омега“ се заклати силно. Кулите на крановете и сигналният мостик рухнаха и се сгромолясаха във водата само на двайсетина метра от спасителната лодка. Съоръженията на производствения отсек се сринаха в дълго свлачище, последвани от безброй контейнери с химични препарати.

Платформата се залюля и започна да се разпада. Жилищният модул се откъсна и цялата трийсет хиляди тонна структура се изсипа в морето в катастрофична експлозия от вода и отломки, която изхвърли спасителната лодка на Мърсър и Аги до края на спускателния кабел. Но те все още бяха прикрепени към бързо потъващия отсек. Горните палуби се наклониха към водата, втората подпора се издигна, а после се откъсна и се сгромоляса отделно от платформата.

От пробитите резервоари потече дизелово гориво, което стигна до един от множеството бушуващи пожари, и се запали с буйни пламъци. Черният пушек се издигна високо в небето. От „Омега“ се откъснаха още парчета. Платформата потъваше бавно и се съпротивляваше, сякаш беше живо същество, което съзнава, че се дави. Под обхванатите в огън води се разнесе експлозия.

Мърсър лежеше неподвижно и се грееше на топлината на парното. Дишането му се бе нормализирало. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не си спомняше какво. Все пак стана и отиде на кърмата, където бяха контролните уреди и моторът. Тъкмо включваше двигателя, когато си спомни, че не е откачил спасителната лодка от жилищния отсек.

Там, където „Омега“ временно бе хвърлила котва, заливът Кук беше дълбок осемдесет метра, а кабелите, които я свързваха с лодката, бяха само четиридесет и пет. Мърсър хукна към командния пулт на крана и протегна ръка. В същия миг модулът потъна. Кабелите се опънаха и дръпнаха малката лодка към тъмното дъно.

Мърсър и Аги бяха запратени към тавана на капсулата, която се преобърна и потъна под водата. Макар че беше херметически затворен, корпусът от фибростъкло не бе направен да оцелява на продължителен престой във водата. След секунди спойките между обшивката и корпуса, започнаха да се скърцат и около един от болтовете проникна вода.

Мърсър успя да се добере обратно до контролните уреди и натисна втория от двата бутона. Пружинените скоби на кабелите се отвориха. Освободена от стремително потъващия жилищен отсек, спасителната лодка се стрелна нагоре към повърхността на залива, заобиколена от фонтани от мехурчета, изскочи над водата и бързо се стабилизира. Мърсър използва остатъка от енергията си, съблече неопреновия костюм и мокрите си дрехи и се сви под одеялата, които извади от шкафчето.

— Успяхме, скъпа — прошепна той на Аги и в просъница си спомни, че бягството от петролната платформа е само половината победа. Същинската битка предстоеше.