Ладията на Харон

Арлингтън, Вирджиния

Мърсър отвори външната врата. Радваше се, че се прибира у дома. Остана неподвижно няколко минути, за да наблюдава играта на слънчевите лъчи в триетажното преддверие. Въздухът беше хладен. Внезапен и неочакван студ бе обхванал Вашингтон, а парният котел в къщата не беше включен. Мисълта за подобно дребно домашно задължение му достави по-голямо удоволствие, отколкото очакваше. Най-после се връщаше към обичайния си живот.

На масата в рядко използваната всекидневна имаше голям кафяв плик, адресиран до него. Изпълнен с любопитство, Мърсър го отвори и извади един-единствен лист и може би най-желаната привилегия във Вашингтон — дипломатически регистрационни номера за кола. В бележката пишеше: „Подарък от народа на Обединените арабски емирства. Паркирай където искаш и карай колкото бързо се осмеляваш“ и беше подписана от Халид Худари.

Мърсър се засмя доволно, докато се качваше по извитото стълбище. Телефонът иззвъня и той хукна нагоре, прескочи последните няколко стъпала, влетя в бара и грабна слушалката.

— Слава Богу, че си там. — Гласът на Хари Уайт звучеше отчаяно. — Сутринта забравих да купя вестник и не мога да проверя отговорите на кръстословицата от вчерашния брой. Девет отвесно, „съблазнена от Зевс“.

— Току-що се прибрах, Хари — недоволно измърмори Мърсър, отиде зад бара и видя четирите празни бутилки в кофата за боклук, които не бяха там, когато бе заминал.

— Знам, знам, но трябва да ми помогнеш. Това ме побърква. Съблазнена от Зевс? Хайде, сещаш се за кого говоря.

— Леда?

— Не, не е тя, а другата. Зевс се явил пред Леда преобразен като лебед, а другата е била съблазнена от златен душ.

Мърсър се смя, докато го заболяха гърдите.

— Златен дъжд, Хари, а не златен душ. Разликата е огромна, повярвай. — Той извади бира от хладилника и забеляза пълна до половината бутилка вино, сложена до шишетата „Хайнекен“. Хари бе имал женска компания. Другото доказателство бяха фасовете в пепелниците. Старецът не пушеше такива цигари.

— Е, знаеш ли отговора?

— Пробвай Даная. Мисля, че тя е майката на Персей — разсеяно отвърна Мърсър. Стори му се, че чу шум от спалнята на горния етаж.

— Това е. Най-после. Благодаря на Бога. Хей, слушай, Дребосъка, аз и още двама души ще играем покер довечера. Интересуваш ли се?

Тялото на Мърсър се скова. По спираловидното стълбище слизаше някой. Старите дървени стъпала тихо скърцаха.

— Хари, в дома ми има човек — прошепна Мърсър. — Обади се на полицията.

— Разбира се, че има човек в дома ти. Аз я пуснах да влезе и дори и дадох ключа си.

В бара влезе Аги Джонсън. Беше по черни чорапи с жартиери, черен сутиен и черни бикини и бе наметнала една от ризите на Мърсър. Косите и бяха направени на красива прическа и блестяха като благороден метал. Беше си сложила грим, който подчертаваше най-хубавите и черти, макар че Мърсър харесваше всичко в нея. Беше истинско олицетворение на съблазънта.

— Трябва да затварям, Хари — заеквайки, каза Мърсър и прекъсна връзката.

— Подрани. Дик Хена каза, че ще се върнеш късно следобед. Мислех да дойда на летището да те посрещна. — В гласа и прозвуча желание и извинение.

— Успях да взема по-ранен самолет — отвърна Мърсър само за да каже нещо. Беше завладян от присъствието й. Беше го пленила и съзнанието му отказваше да мисли за друго, освен за нея. — Мислех, че повече няма да те видя.

— И аз. — Аги се приближи до него и той усети дъха й.

Парфюмът и беше опияняващ. — Не устоях. Знам, че връзката ни няма да продължи дълго, но трябваше да бъда с теб. Въпреки че не исках, ти ме омагьоса.

— Как се чувстваш? — прошепна той.

В невероятните и смарагдовозелени очи премина сянка на безпокойство, че Мърсър и бе задал този въпрос в момент, когато се опитваше да го съблазни. Но Аги знаеше, че той е попитал от загриженост.

— Добре съм. Изминаха няколко дни, затова имах време да свикна.

— Какво смяташ да правиш?

— Откакто баща ми умря, ме преследват цяла армия адвокати. Вчера се подписах около хиляда пъти само за да прехвърлят попечителския фонд „Джонсън“ на мое име. Дори не сме започнали да преглеждаме документите на „Петромакс“.

— Ще поемеш ли ръководството на компанията?

— Иронично е, че природозащитничка ще оглави една от най-големите петролни компании в света, нали?

— Не се сещам за по-подходящ човек. Ще ти бъде по-лесно да работиш като природозащитник отвътре, отколкото отвън.

Аги се усмихна и очите и засияха.

— И аз мисля така.

— А какво ще стане между нас?

Тя се наклони към него, притисна тяло до гърдите му и пъхна едното си бедро между краката му.

— Ще ме заведеш в леглото и ще се любим, докато не можем да вървим — отговори Аги. — Адвокатите ще ме намерят тук, затова имаме само два дни. А след това? Не знам, Филип. Ти имаш свой свят, а аз мой. Може да се окаже един и същ. Времето ще покаже.

Много по-късно през нощта Мърсър и Аги лежаха в леглото му. Дишането им се нормализираше. Влажните чаршафи бяха увити около ръцете и краката им. Аги видя, че капандурата е ремонтирана, и попита кой е организирал нападението в дома му.

— Не е бил баща ти, ако мислиш така — отговори Мърсър. — ФБР намериха купчина квитанции от частен детектив в кабинета на баща ти. Поръчал му е да те следи от няколко месеца, всъщност откакто си се върнала във Вашингтон. Хена смята, че е проява на прекалено ревностна бащинска загриженост.

— И затова е знаел в колко часа съм била тук онази нощ?

— Да. И съм чул частния детектив да напуска района след първия опит за покушение срещу мен вечерта, когато беше приемът на баща ти. Трябва да ме е проследил дотук, след като те закарах в къщата ти в Джорджтаун.

— Баща ми беше болен и алчен човек — промълви Аги и се сгуши в прегръдките му. — Но все пак за мен е облекчение да знам, че не е имал нищо общо с опита да те убият.

Мърсър и обясни теорията си за самоубийството на Макс и тя се почувства по-добре. Имаше обаче една подробност, която и спести, нещо, което и самият той не искаше да повярва. Дик Хена му го бе казал, докато Мърсър си почиваше в Абу Даби заедно с Уейн Бигълоу.

Взривното устройство, използвано за детонирането на течния азот в петролопровода в Аляска и задействано от Ян Верховен, не беше същото, с което бе активиран компютърният вирус в „Алиеска“. То бе включено, докато Мърсър и Аги бяха в оперативния център на пристанището за танкери „Алиеска“, петнайсет минути след експлозията на „Надежда“. Хена и Мърсър бяха стигнали до един и същ извод.

Иван Кериков беше жив.