Ладията на Харон

На 80 километра западно от Британска Колумбия

Вълните се появиха навътре в океана, предизвикани от теченията и приливите, същински огромни могили от вода, които се втурнаха по Тихия океан със скорост четирийсет и пет километра в час, набирайки инерция и мощ с всяка изминала минута. Те не бяха повърхностните вълни, предизвикани от буреносни ветрове за удоволствие на сърфистите по тихоокеанското крайбрежие на Америка, а пулсиращи планини, които преместваха тонове вода, задвижвани сякаш от двигател в недрата на земята. „Петромакс Арктика“, вече прекръстен на „Южен кръст“, поемаше тези грамади с цялата си ширина. Тежкият му четвърт милион тона корпус се повдигаше с лекота. Смъртоносният му товар се местеше и стоманените прегради на резервоарите скърцаха. Върху носа му се сипеха водопади от бяла пяна и тъмнозелена морска вода. Сблъсъците приличаха на торпедни удари. Огромните експлозии от вода заливаха палубата и разтърсваха танкера.

Корабът беше направен за такива стихии и въпреки привидната конфронтация между него и морето, се справяше добре. Само по-големите търговски риболовни кораби и танкери се осмеляваха да плават в тези води. Безкрайната върволица от фериботи и пътнически кораби, пътуващи за Аляска, не се отклоняваше от закрилата на Вътрешния път, морски маршрут, защитен от опустошителното въздействие на открития океан от поредица острови, простиращи се от Ванкувър до Аляския залив.

Почти осезаемото напрежение на мостика нямаше нищо общо с влошаващите се климатични условия. Откакто танкерът беше превзет, членовете на екипажа гледаха на положението с еднакви дози страх и надежда. Опасяваха се за живота си, но и се надяваха, че ще възникне удобна възможност да си възвърнат кораба. Когато не бяха дежурни, ги държаха в главната трапезария под бдителните погледи на най-малко двама пазачи. Разговорите край дългите маси се придържаха към темата за работата на кораба и нищо повече.

Въпреки невероятните си размери супертанкерите се управляваха от малоброен екипаж — двайсет матроси и десет помощник-капитани. И тъй като трябваше да се наблюдават само три важни зони — машинното отделение, станцията за контрол на резервоарите и мостика, осемте терористи под командването на Джоана Ригс можеха да владеят положението.

Ригс седеше на капитанския стол на левия борд, едно от двете удобни места от всяка страна на просторния мостик, издаваше заповеди, наблюдаваше екипажа с очи на хищна птица и пушеше цигара след цигара. Кормчията вдясно от нея държеше двата лоста за управление на танкера. Когато не се взираше в хоризонта, той или наблюдаваше екраните с Дигиталните показания за мотора, или поглеждаше крадешком новия капитан. Волф, водачът на терористите, се бе облегнал на напречната греда зад него. Под скръстените му ръце висеше картечен пистолет. Въпреки неговото присъствие Ригс се чувстваше изложена на показ и уязвима. За да прикрие това, тя крещеше гневно на екипажа, принуждаваше моряците да работят на удължени смени, за да поправят щетите, нанесени от опита на терористите да убият Лайл Хаузър.

Джоана Ригс не трябваше да командва нито супертанкера, нито терористите, но се оказа в това положение заради злополуката с капитан Харис Олбрехт. Той трябваше да управлява кораба до Лонг Бийч и да ръководи превземането, а Ригс да бъде негов пръв помощник. Олбрехт обаче загуби по-голямата част от ръката си и се наложи да бъде евакуиран, принуждавайки „Южно крайбрежно корабоплаване“ да поискат от „Петромакс“ заместник, защото Джоана нямаше опит в тези води. Ригс трябваше да преработи плана и смяташе да използва Хаузър, докато корабът се отдалечи на безопасно разстояние от Аляска, а после да го затвори заедно с останалите членове на екипажа и да бъде капитан до крайната им дестинация. След заминаването на Олбрехт заплащането за участието и се удвои, но тя остана единственият морски офицер, който трябваше да работи с Волф и хората му. Отговорността беше страховита, особено след като членовете на екипажа бяха затворници и много от важните системи или не работеха, или бяха повредени.

Поредната вълна се разби в носа на танкера на четиристотин метра от нея. Гъстата пяна се издигна почти до височината на мостика, а после се стовари на палубата и се насочи като пълноводна река към шпигатите. В същия миг на контролното табло блеснаха няколко жълти и червени предупредителни светлини. Зазвъня аларма.

Ригс реагира незабавно и скочи като пантера от стола.

— Какво става? — троснато се обърна тя към лоцмана, опасявайки се, че вълната е пробила носа.

— Претоварване на мотора. Компютърът изключи главния двигател.

— Защо?

— Още не знаем. Диагностиката е в ход — отвърна той. Джоана взе микрофона на вътрешната радиоуредба и набра номера на трапезарията.

— Обажда се Ригс. Искам главният инженер и трима от хората му незабавно да отидат в машинното отделение. — Тя щракна копчето, но задържа микрофона, в случай че се наложи да издаде още заповеди. — Пожар ли е избухнал?

— Не. Температурата в машинното отделение е нормална и противопожарните системи не са се задействали.

Ригс погледна през прозореца и с облекчение видя, че хоризонтът е чист. Дори да не успееха веднага да включат двигателя, нямаше причина за безпокойство. В района нямаше друг плавателен съд и разполагаха с огромно пространство, преди танкерът да се приближи до брега. Поради набраната инерция, дължаща се на двестата хиляди тона петрол в резервоарите, танкерът щеше да спре след двайсет и пет километра, около шест часа, и след това щяха да бъдат на произвола на Северния ледовит океан.

— Мостикът, тук е машинното отделение — обади се главният инженер Джордж Патрони. — Няма авария. Мога да включа мотора до час, но имаме друг проблем.

— Какъв? — попита Джоана, а сетне бързо се поправи: — Остави. Слизам долу.

Машинното отделение на „Южен кръст“ представляваше сводеста пещера от стомана, алуминий и мед. Таванът се извисяваше на четири нива над долната палуба и не се виждаше от плетеницата тръби, проводи и електрически кабели, криволичещи из кораба. Макар и безупречно чисто, помещението беше напоено с тежката смрад на дизелово гориво и машинно масло. Миризмата бе полепнала по всичко и се просмукваше в дрехите на всеки, който влезеше там.

Главният двигател беше с размерите на два автобуса, паркирани един зад друг, и още два върху тях. Огромният дизелов мотор не работеше, но от него се излъчваше осезаемо усещане за мощ, и напълно подхождаше на размерите на супертанкера. Когато работеше, никой не можеше да издържи на оглушителния шум на деветцилиндровия двигател, но дори сега звукът на спомагателните генератори и кормилните механизми беше на прага на поносимостта.

Джоана Ригс слезе от безшумния асансьор и отстъпи назад, сякаш блъсната от физически удар. Патрони стоеше на тясната стълбичка над главния мотор и говореше с помощниците си. Телосложението му наподобяваше пожарен кран. Волф бе успял да изпревари Ригс и наблюдаваше инженерите от няколко крачки разстояние. До него стоеше един от хората му. Поради шума никой не забеляза присъствието й. Тя потупа Патрони по рамото.

— Е? — изкрещя Джоана в ухото му.

Инженерът вдигна изцапания си пръст и и направи знак да го последва.

Въздухът беше горещ, а миризмата непоносима — догади и се. Патрони отвори вратата на командната зала, изчака Ригс да влезе и после отново я затвори. Тя виждаше машинното отделение през дебелото стъкло, но звукоизолацията заглуши шума. Въздухът беше чист благодарение на климатичната инсталация.

— Е? — повтори Джоана.

Той се вторачи в многобройните контролни табла, заемащи трите стени на помещението. С всеки екран, който включваше, Патрони изсумтяваше все по-силно и едрото му лице се намръщваше все повече.

— Казах ти, че в машинното отделение трябва постоянно да има хора. Инцидентът е изцяло по твоя вина — обвини я той, без да обръща внимание на двата картечни пистолета, насочени към него.

— Кажи ми какво се е случило — ядосано заповяда Ригс.

— Филтърът за горивото на цилиндър номер пет е бил замърсен. Ако тук имаше човек, лесно щеше да превключи на резервния инжектор, да почисти филтъра и отново да включи двигателя, но аз и персоналът ми не бяхме тук. Филтърът се е запушил и горивната помпа на цилиндър номер пет е извън строя. Компютрите са засекли наличието на толкова много метал, стържещ в механизма, че са задействали аварийно изключване.

— Каза, че можеш отново да го пуснеш.

— Да. Ще намаля компресията на цилиндър номер пет и ще го оставя да работи на празни обороти, но в момента в металната обшивка на коляновия вал има стотина килограма метални отпадъци, които ще разкъсат двигателя, ако отново го включа.

— Източи моторното масло и го напълни с грес от запасите на кораба.

— Това ще изкара по-голямата част от замърсяванията, но не и всичко. Отново ще се задръсти. С ниска скорост може да стигнем до Сиатъл, преди целият двигател да блокира.

— Не ме интересува какво ще правиш. Корабът трябва стигне до Сан Франциско или Господ да ми е на помощ, но ще гледаш как кастрирам всеки член на екипажа, преди да убия теб. Ясно ли е? — Тя се обърна към Волф, в чиито очи блесна уважение към начина, по който Ригс се справяше с положението. — Има ли вероятност това да е резултат от саботаж?

— Никой не е идвал тук, откакто превзехме танкера, освен по време на проверката, но моите хора наблюдаваха. Инцидентът е случаен.

— Няма случайни инциденти — сряза го Ригс, излезе от командната зала и тръгна към мостика.

— Добре, момчета. — Патрони се обърна към тримата си помощници. — Кен и Пол, искам да отидете в склада и да вземете три варела с петрол. Сложете филтри под дренажните тръби, за да добия представа колко мръсотия има в обшивката на коляновия вал. Ще промия цялата система веднъж, ще я завъртя няколко пъти с главния стартер и после отново ще я промия. Проверете и нагревателя за горивото и се погрижете да е в изправност. Горивото ще се охлади, докато се приготвим за включването на двигателя. Трябва да отида да облека работни дрехи. — Помощниците бяха в работни комбинезони, но Патрони все още носеше в официалната си униформа и трябваше да се преоблече, преди да се залови да сменя осемдесетте галона моторно масло. Той погледна Волф и иронично попита: — Имаш ли нещо против?

Терористът го отпрати с махване на ръка. Беше по-загрижен, че хората на Патрони може да саботират отстраняването на повредата в двигателя. Успокоителното бе, че главният инженер съзнава какъв е залогът и скоро ще се върне в машинното отделение.

Джордж гневно натисна копчето за повикване на асансьора и тихо наруга всички, замесени в замърсяването на любимия му мотор. Първа, разбира се, беше Ригс, последвана от Волф и останалите главорези, после кретените, монтирали дефектния инжектор за гориво и накрая тъпаците, които го бяха произвели. Той все още добавяше хора към списъка, когато асансьорът пристигна. Инженерът се качи в празната кабина, без да съзнава, че аварийният люк на тавана е отворен.

— Спрях ли кораба? — попита нечий глас.

Патрони подскочи, блъсна се в стената и погледна нагоре, към тъмния отвор над главата му, откъдето надникна капитан Лайл Хаузър.

— Света Богородице — промълви Джордж. Хаузър го изтръгна от шока.

— Изключи алармата и спри асансьора.

Патрони се отлепи от стената и отвори малкото табло под контролните уреди, а после за секунда свърза жичките на алармата, така че, когато натисна бутона „Стоп“, звънецът не се задейства. Хаузър едва не падна, когато кабинката се разтресе от внезапното спиране.

— Мислех, че си мъртъв — каза главният инженер, когато най-после беше в състояние да говори.

Хаузър се промъкна през люка и скочи до него. Кабината леко се разклати.

— И аз мислех така.

Няколко сантиметра бяха спасили живота на капитана. Когато се хвърли от перилата на мостика предишната нощ, той загуби ориентация в критичния момент и се удари в твърдия парапет на долното ниво. Макар че почувства силна болка, Хаузър запази присъствие на духа и преди да падне още двайсет метра надолу, на главната палуба, се вкопчи в перилата. Държа се там, докато нормализира дишането си.

Знаеше, че Ригс ще изпрати някого, за да провери дали е мъртъв. Трябваше да намери скривалище. Премръзнал, вцепенен и измъчван от болка, Лайл се качи в едната от трите спасителни лодки, окачена на кърмата. Другите две, сложени на левия и на десния борд, се виждаха от мостика и не предоставяха възможност за избор. Замисли се дали да не спусне лодката във водата и да избяга, но в крайна сметка той беше капитанът на „Петромакс Арктика“ и не можеше да изостави кораба и екипажа.

Въпреки страха си Хаузър успя да хапне малко от резервните запаси в спасителната лодка. Нахлузи един от жълтите неопренови костюми, за да запази телесната си топлина, и дори успя да поспи няколко часа. Когато най-после се зазори, Лайл се почувства отпочинал и готов да осъществи плана, който бе измислил през нощта.

Хаузър бе прекарал само няколко часа на борда на „Петромакс Арктика“, преди корабът да бъде похитен, но целият си живот бе прекарал на плавателни съдове, особено танкери, и лесно се ориентира в многобройните тесни пространства и коридори, вместени под палубите. Това му позволи да разгледа танкера, без да бъде забелязан. Можеше да наблюдава пазачите и членовете на екипажа, докато пълзеше покрай тръбите за отоплението.

Сутринта Хаузър стигна до машинното отделение и видя, че Патрони и помощникът му извършват определената по план проверка под зловещия, гневен поглед на единия терорист. Надеждите му да повреди танкера бяха попарени. Не можеше да направи нищо, докато в машинното отделение имаше хора. Но докато се готвеше да се върне в спасителната лодка, пазачът придружи инженерите до асансьора.

Поради сложността на гората от тръби, влизащи и излизащи от двигателя, люковете за инспекция бяха разположени на лесно достъпни места. През единия се стигаше до главния резервоар за гориво, захранващ цилиндрите с нечетни номера. Металните стружки, които Хаузър намери на пода на работилницата до машинното отделение, бяха идеални за намеренията му. Той пусна няколко шепи в дизеловото гориво и изчака да запушат мотора. Танкерът нямаше да бъде забавен за дълго, защото Хаузър не беше му нанесъл голяма повреда, нито пък искаше да го извади от строя напълно, страхувайки се от опасностите, когато стане неуправляем. Но въпреки това се надяваше да спечели няколко минути насаме с някой член на екипажа по време на суматохата. Появата на главния инженер в асансьора беше истинска божия благословия.

— Нямаме много време — каза Лайл на все още стъписания Патрони. — Те ще се запитат защо се бавиш, затова разкажи ми набързо какво е положението.

— Терористи превзеха кораба. Ригс работи с тях.

— Знам — прекъсна го Хаузър. — Как са танкерът и екипажът?

— Онова, което си пуснал в системата, е задръстило петия цилиндър. Компютърът изключи двигателя. Ще отстраним повредата за един-два часа. Но ще можем да използваме само петдесет процента от мощността, за да не съсипем останалата част на мотора. Ригс ми каза, че корабът трябва да стигне до Сан Франциско.

— Сан Франциско? Защо?

— Не обясни, но даде ясно да се разбере, че отиваме там.

— Как е екипажът?

— Добре. Държат ни в главната трапезария, когато не сме дежурни. Дават ни храна само веднъж дневно и трябва да спим на пода или на столовете, но можеше да е много по-лошо. Отправиха няколко заплахи. Двама души са мъртви. Единият е Лари Уокър, кормчията, когото улучи куршумът, предназначен за теб.

— А останалата част на кораба? Знам, че мостикът е разрушен от изстрелите.

— Да. Радарната система е извън строя. Няма да мога да я поправя. И сензорите за налягането в резервоарите са повредени. Трябва незабавно да бъдат включени. Ще взема резервни части от други системи, за да ги оправя. Щурвалът и контролните уреди работят нормално, но промените в скоростта на танкера трябва да се извършват ръчно в машинното отделение.

— Не контролират тягата, но са оставили машинното отделение на автоматичен контрол? — Хаузър се стъписа от нехайството на нападателите. Автоматичната система контролираше двигателя, когато инженерите не дежуряха. При нормални обстоятелства танкерът се оставяше на автоматично управление само нощем и в спокойно море.

— Аз не издавам заповедите, само ги изпълнявам.

— Питам се защо контролът върху резервоарите е важен за тях. Не би трябвало да е от първостепенно значение, по-същественото е възвръщането на контрола върху тягата. — Въпросите на Хаузър бяха риторични. Нито той, нито Патрони можеха да отгатнат мотивите на похитителите. — Знаеш ли нещо за терористите?

— Само, че водачът им са казва Волф, но и той приема заповеди от Ригс.

— Какво мислиш за всичко това? Плавал си с Ригс.

— Нямам представа какво става, капитане. Плавал съм с нея, но само два пъти, и не я познавам добре. Знам само, че тя беше много близка с предишния капитан Харис Олбрехт.

— Мислиш ли, че и Олбрехт е замесен?

— Убеден съм.

— Знаеш ли какво се е случило с него и защо корабът закъсня с пристигането си във Валдиз?

— Олбрехт заповяда на хората от екипажа да се приберат в каютите си, докато навлизахме в Аляския залив. Не разреши на никого да излиза. Останаха само двамата с Ригс. И не спряхме за пръв път там, но този престой беше най-дългият. Нямам представа какво се е случило с ръката му, но знам, че не са я намерили, ако се сещаш какво имам предвид.

— Какво искаш да кажеш?

Патрони го погледна така, сякаш не можеше да повярва, че капитанът не го разбира.

— Танкерът е голям и опасен, но ако изгубиш ръката си, по-добре я намери бързо и се надявай лекарите да ти я зашият. Капитан Олбрехт не е намерил ръката си, а медицинският хеликоптер пристигна само двайсет минути след инцидента. Какво се е случило с откъснатия крайник?

— Паднал е през борда?

— Какво е правил до перилата, че да изгуби ръката си?

Хаузър нямаше отговор на този въпрос.

— Говорих с моряците, които са плавали с Ригс и Олбрехт. От няколко месеца спирали тук-там и затваряли екипажа под палубата. Плащали им малка премия за неудобството, затова никой не се оплаквал.

— „Петромакс“ не са ли казали нищо за закъсненията? Инженерът поклати глава.

— Доколкото знам, не.

Хаузър погледна часовника си.

— Тръгвай, защото ще започнат да се питат къде си. Аз се крия в спасителната лодка на кърмата. Съобщавай ми каквото научиш.

— Добре. И аз искам тези копелета да се махнат от нашия кораб.

— Виж какво… — Хаузър беше капитан на танкера съвсем отскоро и все още не знаеше имената на членовете на екипажа.

— Джордж.

— Виж какво, Джордж, може да се наложи да напусна кораба, но аварийният радиопредавател в спасителната лодка няма голям обхват, а трябва да кажем на външния свят какво се е случило тук. Измисли начин да спуснем във водата спасителната лодка, без да будим подозрение. Не желая бягството ми да създаде неприятности на екипажа.

— Разбирам — отговори Патрони. — Мога да предизвикам късо съединение в главното контролно табло. Лампите на индикаторите ще угаснат, когато кранът повдигне лодката. Не забравяй, че лодката на кърмата се спуска сама, но моментът трябва да е идеално подбран.

— Ще го направим след известно време — каза Хаузър, подготвяйки се отново да се повдигне на покрива на кабинката. — Но бъди готов. Ще се свържа с теб веднага щом мога.

След като се качи горе, той се обърна и погледна през отворения люк.

— Грижи се за екипажа, Джордж. Каквото и да се случи, те са на първо място.

— Добре, можеш да разчиташ на това. — След миг Патрони освободи бутона „Стоп“ и асансьорът потегли нагоре.